Един млад режисьор и сценарист се захвана да прави филм за Милен Цветков
Нова поредност за българи с разнообразни специалности, обучение и история потегли по bTV. Някои от тях са повярвали в гения и уменията си в България. Днес гледат към бъдещето у нас с вяра и оптимизъм.
Други са отпътували в чужбина. След това избират да се завърнат у нас и съумяват да осъществят фантазиите си.
Такъв образец е 35-годишният Веселин Диманов, който е режисьор и сценарист. Какъв е неговият път и за какво България е мястото, където триумфът за него е по-значим?
Веселин е роден в Пловдив. След междинното си обучение стартира да учи политология, само че прекъсва след 2 години.
" Не беше моето, динамично ми се разви живота и трябваше да подема нанякъде “, споделя мъжът.
Заминава за София, където стартира да работи като публицист на свободна процедура. Заедно със студенти основават блога " Гласът на младежите “. Интервюира политици, общественици, хора, оставили отпечатък с живота и делото си.
Живее 5 години във Англия, където работи за огромна американска компания, само че продължава и да снима.
Връща се дружно със брачната половинка си у нас през 2020 година Заедно се радват на 3-годишната си щерка – Белла.
" Ако би трябвало да приказваме за сигурност, да - в действителност имаш сигурност финансова, само че няма други неща, които тук ги има. Тук имаш свободата да изразяваш себе си, тъй като въпреки всичко това ти е родината, можеш да постигнеш каквото искаш на родното си място и тогава щастието е още по-голямо... Няма по-сладко нещо от това да успееш в родината си “, споделя Веселин.
В момента дружно с режисьора Димитър Стафидов работи по документален филм за живота и активността на Милен Цветков. Веселин Диманов основава и документалния филм " Моралът е положителното “ от 2022 година, отдаден на към този момент починалия правист Кристиан Таков.
Филмът събира хиляди пред огромния екран с прожекции в цялата страна, публикуван е и за гледане в една от най-големите стрийминг платформи. За него Диманов получава премия за най-хубав дебют в документалното кино.
" Работя по това, което имам вяра, желая и считам, че мога “, изясни той.
Първо, пристигна концепцията за документален филм за човек или първо пристигна концепцията да снимаш за Кристиан Таков?
Първата концепция беше да го опозная малко повече, тъй като това, което бях виждал от него, са изявлението пред Цветанка Ризова и бях шокиран от метода, по който се показва. И през днешния ден няма хора, които толкоз съответно да споделят нещата с малко думи, само че да ги разбираш без дори да гледаш тв приемника. Може да не го гледаш, да го слушаш, само че ще схванеш кой е казусът, къде е и какво би трябвало да се промени. Това ме впечатли. Аз тогава работех като публицист на свободна процедура и върших изявленията с доста хора – така се срещнах с Кристиан. 10 дни преди да отпътува – питах го вярно ли е, той беше на мнение, че всеки българин би трябвало да замине най-малко за малко на открито, да види по какъв начин се живее и да се върне тук и да придвижи това, което е научил.
Филмът " Моралът е положителното “ - какво искаше да кажеше с него?
Целият филм е групов артикул. Като екип, тим желаеме да кажем, че има смисъл човек да се бори за истината и справедливостта в България. Това са нещата, за които и Кристиан се бореше да живеем в обективна страна.
Колко време към този момент правиш кино лентата за Милен Цветков?
Една година.
Колко време още ти остава?
Остават ни още няколко месеца, в които да почистим някои неща. Филмът е на 95% подготвен. Може би следващата година ще види огромният екран.
Какво искаш да кажеш с този филм?
Искаме да кажем, че свободата на словото в България е значима и си коства да се борим за нея, а Милен Цветков въпреки това за разлика от Кристиан той беше труженик за независимост на словото, да може всеки да споделя това, което мисли, без да се опасява от последици. Не да е безочливо, крещящо, само че да имаш право на мнение и да не може да бъде заглушавано и потискано. Разликата сред двата кино лентата е, че единият се бори за правдивост, другият за независимост на словото. Ако мога в едно изречение да кажа - това са двата стълба на демокрацията.
Филмът на Милен, както и на Кристиан ще забележим доста неповторими фрагменти за първи път, показани от десетилетия. Те са от другите филмотеки и персонален списък.
В живота на Милен Цветков тематиката за справедливостта изключително в края се засегна и в общественото пространство – Ти засягаш ли я тематиката? Говориш ли намерено за това?
Да, в случай че не приказваме намерено във филм за Милен Цветков, то това ще е скандално.
Има ли правдивост у нас?
Ако би трябвало да кажа, че има правдивост, би трябвало да излъжа. В България има правдивост до несъмнено равнище. Нататък има една дупка сред това, каквото българите схващат за правдивост и какво в действителност се случва. Това е концепцията на филмите, които вършим - да повдигнем завесата, с цел да може да се видят някои неща и да се кажат избрани истини, тъй като другояче живеем в едно безвремие.
Кои смяташ, че са изчезналите съставки на демокрацията у нас?
Свободата на словото и справедливостта – те не са изчезнали, само че не са толкоз развити, колкото би трябвало да бъдат. Пловдив е едно, в Бургас, в по-малките обитаеми места има една доктрина, по-добре това да не го споделям, това да си остане у дома. Хората, като ги е боязън да опишат за това нещо, тъй като знаят, че ще се случи нещо, от което никой не може да ги отбрани и всички мълчат.
Сега предстоят избори – споделят ли по-добре да не гласоподавам, няма смисъл?
Да, от една страна този боязън, въпреки това, някак към този момент не се интересуват, просто разочарованията в България в годините на преход са доста. Днес виждаме това, което и във кино лентата се опитваме да покажем, и Милен, каквото правеше, хората с другите отзиви въпреки всичко би трябвало да седнат някъде на една маса. Така е и в живота, и в политиката.
За какво би трябвало да гласуваме на 27, защо би трябвало да се обединим тогава?
Във кино лентата за Кристиан има една имитация, която аз няма да спра да дублирам – Не размахвайте пестник, а подайте ръка, тъй като е доста елементарно да се влезе в битка, по-трудно е човек да одобри, че има свои и общи негативи. Искам да гласоподавам за една изменяща се, постоянна и сигурна страна, в която всеки естествен човек без значение пол, етнос и полова ориентировка да може да живее по този начин, както желае.
Защо е значимо да гласуваме въобще?
Колкото повече хора гласоподават, толкоз по-голяма е отговорността на тези, които ще отидат в Народното събрание, колкото по-големи отговорности ние им даваме, толкоз по-смислени би трябвало да са и политиките. Това е моят зов - излезте, гласувайте без значение за кого, всеки глас е значим, тъй като то това е демокрацията. Демокрацията идва единствено в случай че масата реши, че желае нещо.
Вярваш ли в бъдещето в България?
Да, мога да съм безапелационен. Има бъдеще в България, в случай че вярваш, отстояваш задачите и концепциите си.
Веселин възнамерява трети филм, този път за Прехода.
Други са отпътували в чужбина. След това избират да се завърнат у нас и съумяват да осъществят фантазиите си.
Такъв образец е 35-годишният Веселин Диманов, който е режисьор и сценарист. Какъв е неговият път и за какво България е мястото, където триумфът за него е по-значим?
Веселин е роден в Пловдив. След междинното си обучение стартира да учи политология, само че прекъсва след 2 години.
" Не беше моето, динамично ми се разви живота и трябваше да подема нанякъде “, споделя мъжът.
Заминава за София, където стартира да работи като публицист на свободна процедура. Заедно със студенти основават блога " Гласът на младежите “. Интервюира политици, общественици, хора, оставили отпечатък с живота и делото си.
Живее 5 години във Англия, където работи за огромна американска компания, само че продължава и да снима.
Връща се дружно със брачната половинка си у нас през 2020 година Заедно се радват на 3-годишната си щерка – Белла.
" Ако би трябвало да приказваме за сигурност, да - в действителност имаш сигурност финансова, само че няма други неща, които тук ги има. Тук имаш свободата да изразяваш себе си, тъй като въпреки всичко това ти е родината, можеш да постигнеш каквото искаш на родното си място и тогава щастието е още по-голямо... Няма по-сладко нещо от това да успееш в родината си “, споделя Веселин.
В момента дружно с режисьора Димитър Стафидов работи по документален филм за живота и активността на Милен Цветков. Веселин Диманов основава и документалния филм " Моралът е положителното “ от 2022 година, отдаден на към този момент починалия правист Кристиан Таков.
Филмът събира хиляди пред огромния екран с прожекции в цялата страна, публикуван е и за гледане в една от най-големите стрийминг платформи. За него Диманов получава премия за най-хубав дебют в документалното кино.
" Работя по това, което имам вяра, желая и считам, че мога “, изясни той.
Първо, пристигна концепцията за документален филм за човек или първо пристигна концепцията да снимаш за Кристиан Таков?
Първата концепция беше да го опозная малко повече, тъй като това, което бях виждал от него, са изявлението пред Цветанка Ризова и бях шокиран от метода, по който се показва. И през днешния ден няма хора, които толкоз съответно да споделят нещата с малко думи, само че да ги разбираш без дори да гледаш тв приемника. Може да не го гледаш, да го слушаш, само че ще схванеш кой е казусът, къде е и какво би трябвало да се промени. Това ме впечатли. Аз тогава работех като публицист на свободна процедура и върших изявленията с доста хора – така се срещнах с Кристиан. 10 дни преди да отпътува – питах го вярно ли е, той беше на мнение, че всеки българин би трябвало да замине най-малко за малко на открито, да види по какъв начин се живее и да се върне тук и да придвижи това, което е научил.
Филмът " Моралът е положителното “ - какво искаше да кажеше с него?
Целият филм е групов артикул. Като екип, тим желаеме да кажем, че има смисъл човек да се бори за истината и справедливостта в България. Това са нещата, за които и Кристиан се бореше да живеем в обективна страна.
Колко време към този момент правиш кино лентата за Милен Цветков?
Една година.
Колко време още ти остава?
Остават ни още няколко месеца, в които да почистим някои неща. Филмът е на 95% подготвен. Може би следващата година ще види огромният екран.
Какво искаш да кажеш с този филм?
Искаме да кажем, че свободата на словото в България е значима и си коства да се борим за нея, а Милен Цветков въпреки това за разлика от Кристиан той беше труженик за независимост на словото, да може всеки да споделя това, което мисли, без да се опасява от последици. Не да е безочливо, крещящо, само че да имаш право на мнение и да не може да бъде заглушавано и потискано. Разликата сред двата кино лентата е, че единият се бори за правдивост, другият за независимост на словото. Ако мога в едно изречение да кажа - това са двата стълба на демокрацията.
Филмът на Милен, както и на Кристиан ще забележим доста неповторими фрагменти за първи път, показани от десетилетия. Те са от другите филмотеки и персонален списък.
В живота на Милен Цветков тематиката за справедливостта изключително в края се засегна и в общественото пространство – Ти засягаш ли я тематиката? Говориш ли намерено за това?
Да, в случай че не приказваме намерено във филм за Милен Цветков, то това ще е скандално.
Има ли правдивост у нас?
Ако би трябвало да кажа, че има правдивост, би трябвало да излъжа. В България има правдивост до несъмнено равнище. Нататък има една дупка сред това, каквото българите схващат за правдивост и какво в действителност се случва. Това е концепцията на филмите, които вършим - да повдигнем завесата, с цел да може да се видят някои неща и да се кажат избрани истини, тъй като другояче живеем в едно безвремие.
Кои смяташ, че са изчезналите съставки на демокрацията у нас?
Свободата на словото и справедливостта – те не са изчезнали, само че не са толкоз развити, колкото би трябвало да бъдат. Пловдив е едно, в Бургас, в по-малките обитаеми места има една доктрина, по-добре това да не го споделям, това да си остане у дома. Хората, като ги е боязън да опишат за това нещо, тъй като знаят, че ще се случи нещо, от което никой не може да ги отбрани и всички мълчат.
Сега предстоят избори – споделят ли по-добре да не гласоподавам, няма смисъл?
Да, от една страна този боязън, въпреки това, някак към този момент не се интересуват, просто разочарованията в България в годините на преход са доста. Днес виждаме това, което и във кино лентата се опитваме да покажем, и Милен, каквото правеше, хората с другите отзиви въпреки всичко би трябвало да седнат някъде на една маса. Така е и в живота, и в политиката.
За какво би трябвало да гласуваме на 27, защо би трябвало да се обединим тогава?
Във кино лентата за Кристиан има една имитация, която аз няма да спра да дублирам – Не размахвайте пестник, а подайте ръка, тъй като е доста елементарно да се влезе в битка, по-трудно е човек да одобри, че има свои и общи негативи. Искам да гласоподавам за една изменяща се, постоянна и сигурна страна, в която всеки естествен човек без значение пол, етнос и полова ориентировка да може да живее по този начин, както желае.
Защо е значимо да гласуваме въобще?
Колкото повече хора гласоподават, толкоз по-голяма е отговорността на тези, които ще отидат в Народното събрание, колкото по-големи отговорности ние им даваме, толкоз по-смислени би трябвало да са и политиките. Това е моят зов - излезте, гласувайте без значение за кого, всеки глас е значим, тъй като то това е демокрацията. Демокрацията идва единствено в случай че масата реши, че желае нещо.
Вярваш ли в бъдещето в България?
Да, мога да съм безапелационен. Има бъдеще в България, в случай че вярваш, отстояваш задачите и концепциите си.
Веселин възнамерява трети филм, този път за Прехода.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ