Веднага да кандидатстваме за чакалнята на еврозоната
Нова формула за икономическия напредък в Европа предлага някогашният вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков в книгата си " Накъде върви Европа ". Икономическият труд, който още веднъж е в съавторство с известния шведски икономист Андерс Аслунд, излезе от щемпел в края на предходната година с клеймото на Оксфордското университетско издателство. Предстои премиера на книгата в България. Шест обхватни ограничения за стимулиране на икономическия напредък, предлага. Те са ограничение на обществените разноски до 42 % от брутния вътрешен артикул, отваряне на пазарите на услуги и цифрова търговия, понижаване на налозите върху труда, възстановяване качеството на междинното и висшето обучение дружно със основаването на условия за нововъведения, промени в пенсионните системи на страните от Европейски Съюз и завършване на европейския енергиен съюз. България участва във всяка глава от книгата.
" Накъде върви Европа ", която на американския пазар излезе със заглавие " Europe`s Growth Challenge ", бе класирана измежду петимата финалисти за елитната премия " Хайек " на Манхатънския институт. Тя е най-престижното отличие за икономическа литература в света. Тазгодишният притежател " Хайек " ще стане явен през юни.
- Господин Дянков, следва премиера на книгата Ви " Накъде върви Европа ". Какви са новите провокации пред Стария континент?
- Основното предизвикателство пред Европа е да доближи стопански напредък, който е най-малко еднакъв на този в другите развити стопански системи - Съединените щати, Япония, развитата част на Азия. Въпреки положителните стопански години в Европа, това към момента не е реалност.
За 2018 година икономическият растеж в Европа е към 2,4 %, до момента в който в Азия и Съединените щати е 3 до 4 %. Европа би трябвало да стигне растеж 3,5-4 %, с цел да може този добър метод на живот, който ние, европейците, имаме, да се резервира и в бъдеще. Уви, всяка година с %, % и половина изоставаме. И книгата е за това какви стъпки би трябвало да предприеме Европа, с цел да е конкурентноспособна в международен мащаб.
- Предлагате шест световни ограничения за повишение на икономическия напредък. На едно от първите места е цифровият пазар - сфера, в която Европа трагично изостава по отношение на Северна Америка и Азия. Какво би трябвало да се направи още повече, че тематиката е един от целите и на Българското председателство?
- Общият цифров пазар е тематика, за която от доста време се приказва. Тя бе оповестена за главен приоритет на Комисията под управлението на Жан-Клод Юнкер. За страдание прекомерно малко неща се случиха. Референдумът за Брекзит обърка и брюкселските политици, и главните политици в Европа. За жал, те се занимават с Брекзит в последните две години, вместо да подхващат стъпки към общ пазар. Дигиталният пазар, дружно с изчезналите към момента общ енергиен и общ финансов пазар, е огромна крачка напред към общ европейски пазар. Това в действителност са трите стъпки, които ние предлагаме за по-добро развиване на Европа.
- Защото е значим цифровият пазар?
- Хората нормално го свързват с по-малки стъпки. Например - да няма роуминг или да е безвъзмезден - нещо, което в действителност е признато като решение в Брюксел още преди 12 години. Сега най-сетне, за наслада, се реализира. Но отвън това има доста бизнес тематики, свързани с цифровия пазар. Ако някоя компания в България желае да продава по интернет артикул в останалата част на Европа, ще види, че сега в Европа има 28 разнообразни правови и регулационни системи по какъв начин това да се случи. Така европейските компании са ощетени по отношение на фирмите в Съединени американски щати или в Азия, където продуктите се продават онлайн по един и същи метод. Холандия и изключително Англия бяха моторите на общия цифров пазар. За страдание след референдума за Брекзит нещата се забавиха. Реално можем да чакаме това да стане още веднъж водеща тематика чак в идната Комисия.
- Дигитализацията и развиването на високите технологии са тематики, свързани с другия проблем, пред който е изправена Европа - по-високото качество на образованието. Каква промяна би трябвало да се направи в тази посока, изключително в България?
- Европейците имат положително приблизително обучение по отношение на останалата част на света. Гордеем се и с положително университетско обучение. Но досега, в който не съпоставим резултатите от това висше обучение със основаването на нови технологии. Посветили сме доста страници от книгата на тази тематика. Има разнообразни индикатори, по които могат да се съпоставят триумфите на висшето обучение от позиция на бизнес развиване - какъв брой патенти са развити в разнообразни университети в Европа, какви нови технологии са усъвършенствани при връзка сред висшите учебни заведения и бизнеса, до каква степен университетите приготвят фрагменти и нововъведения в помощ на фирмите. Когато по тези индикатори се съпостави висшето обучение в Европа, се вижда, че с дребни изключения във Англия, Швеция и Италия, останалите страни са много по-назад. Не единствено от Съединените щати и от Япония, само че към този момент даже и от Китай. В момента в първите 500 университета в света има близо 50 китайски. Европа към момента има към 80 университета измежду първите 500, само че над половината от тях са във Англия. Когато тя излезе дефинитивно от Европейски Съюз, Европа ще е твърдо след Китай. За да не се случи това, би трябвало да се развиват интензивно приложните науки. Разбира се, не би трябвало да се подценява теоретичната подготовка по физика, химия, математика, програмиране и така нататък, само че към другите катедри би трябвало да има приложни институти. Това се прави отдавна в Съединени американски щати и Англия, към този момент е процедура и в Китай. В тези институти професорите и студентите се занимават с приложение на нововъведенията, които развиват. В България това съвсем не съществува, като се изключи Аграрния университет в Пловдив, където има такива условия от край време и в последно време се развиват сносно. Но като цяло преподаването в нашите университети е прекомерно теоретично.
- Преди месец " Стандарт " и АИКБ проведоха кръгла маса " Бизнес и висше обучение ", на която за следващ път стана ясно, че сред университетите и бизнесмените в България има бездна. Никаква връзка, няма механизъм, по който бизнесът да си " поръчва " фрагменти. Кои са сполучливите модели в Европа и Съединени американски щати, които България може да вземе и приложи?
- В книгата подчертаваме, че в Европа има доста сполучливи модели, които множеството страни могат да разучат и употребяват. В Европа има две системи - разнообразни, само че еднообразно сполучливи. Едната е в Германия, Австрия, Швейцария, в последно време от ден на ден и в Чехия. Тя се основава на ранното профилиране в практиката. Заложено е още в междинното обучение и се развива във висшето, където през цялото време има приложно звено. В университета образованието се води от компании. В България с изключение на в Пловдив, този модел ненапълно има триумфи при образованието по туризъм във Варна. Но другояче нямаме връзка в приложните науки сред университети и бизнес.
Втората система е британската. Тя е по-близка до модела в Съединени американски щати и в Азия. Към всяка катедра - по физика, химия, програмиране и така нататък, има приложни институти. Аз повеждам тъкмо подобен институт във Лондонското висше учебно заведение по стопанска система. Основната задача на института е да притегля студенти, които демонстрират интерес към нововъведения, към приложна активност. Има компании, които спонсорират нововъведения. Така въз основата на самия институт се развиват нови технологии и се прави връзка сред студентите и бизнеса.
- Бихте ли дал образец?
- Лондонското учебно заведение по стопанска система, чиято съществена активност по принцип не е приложната, единствено за 2017 година има 200-210 признати интернационалните патента за нововъведения. Цялата България за предходната година има към 60 патента. Това демонстрира какви големи благоприятни условия има в университетите. България би трябвало да развива такава активност. И тук не става въпрос за повече пари, а по какъв начин действително да се направи връзка сред студентите и компаниите.
- Сред шестте ограничения за стопански напредък в Европа препоръчвате и понижаване на налозите върху труда. Казвате, че рационалният метод е 8% от Брутният вътрешен продукт за Западна Европа и 4 за Източна Европа, което значи към 25-30 % плосък налог за Западна Европа и 15% за Източна. Означава ли това, че България, която се гордее с едни от най-ниските данъци в Европа, би трябвало да вдигне плоския налог на 15%?
- Не. Плоският налог е в действителност един от огромните триумфи на България в целия временен интервал - последните 30 години. Задържа се към този момент близо 15 години, което значи, че разнообразни държавни управления го считат за потребен за бизнеса. От друга страна обаче, когато се проучват налозите върху труда - обществени, пенсионни, здравни осигуровки, които частично се заплащат от бизнеса, само че основно от работещите, се вижда, че в Европа те са много високи. Това задължение върху служащите в България сега е към 40%.
- Колко би трябвало да бъде?
- В съпоставяне с други европейски страни - към 25%, както и ние предлагаме в книгата.
- Защо?
- Защото в противоположен случай тласъците за хората да работят са доста по-малки. Когато те стартират да считат къде и по какъв начин да работят - във формалната стопанска система, на парче или отвън България, избират най-изгодния вид. А в Европа към този момент има много образци за понижаване на налозите върху труда. Миналата година Германия внезапно понижи трудовите осигуровки, които заплащат служащите.
- Кой поема разликата - компаниите ли?
- Отчасти компаниите, частично страната. Идеята е да има по-голям тласък за работещите да вземат участие в пазара на труда. В Южна и в Източна Европа към момента към 70 % от хората в работна възраст вземат участие интензивно в пазара на труда. Има мнозина, които дори не се пробват да аплайват за работни места и са изключени продължително от пазара на труда. Много научни разработки демонстрират, че в случай че се понижи данъчната тежест върху труда, това ще се промени. Това обаче не значи, че от друго място не би трябвало да дойдат налози. За мен в България още не сме на стадия да мислим за промени на плоския налог. Държави към нас обаче се пренасочват към акцизни налози, изключително върху по този начин наречените неприятни артикули като горивата. Напоследък в данъчната политика на Европа става все по-модно да се поставят налози върху захарта и захарните артикули. Миналата година, както описваме в книгата, 7 европейски страни са поставили напълно нови налози върху нездравословни храни, основно поради захарта в тях. И защото това е обвързвано с консумация от цялото население, събираемостта е много висока. Така че за мен плоският налог изрично не би трябвало да се пипа. Но след 3 до 5 години ще ни би трябвало някаква по-значителна смяна в налозите върху труда и акцизните данъци поради застаряването на популацията у нас.
- Препоръчвате в книгата си по-сериозни пенсионни промени. Каква е оценката ви за българската?
- Показваме разбори на Европейската комисия, която безусловно споделя, че поради демографската рецесия в България след към 10 години съотношението на работещите по отношение на пенсионерите у нас ще е 1:2. Тежестта върху пенсионната система ще е голяма. Включително поради метода, по който тя работи сега. Пенсионните вноски не са задоволителни. Държавният бюджет заплаща над 50 % от пенсиите и то от 15 години насам. В бъдеще, в случай че няма някаква смяна, това значи, че към 75% от пенсиите действително ще се изплащат от държавния бюджет. А това е доста ново задължение върху него.
- Какво е решението?
- Две неща. Едното е увеличение на възрастта за пенсия, което се случва и в България. Другото - доста огромни тласъци за хората в пенсионна възраст, с цел да не престават да работят. Прави се към този момент в Европа. Дават се по този начин наречените спомагателни точки. За всяка спомагателна година работа пенсията се подвига доста. В книгата описваме по какъв начин това се случва в Германия, а от 2015 година и в Чехия. И чехите, и германците дават в допълнение 3% увеличение на пенсията за всяка година работа повече. И тук давам чешкия образец, където се пенсионират на 66 година - ненадейно към 1/3 от хората, вземат решение да продължат да работят още приблизително три години. Това оказва помощ доста на пенсионната система. Когато човек постави 3+3+3 % получава доста увеличение на пенсията, когато на 69 година престане на работи, а в това време получава и по-голяма заплата.
- Наскоро в България излязоха стряскащи числа за втория дирек на пенсионното обезпечаване. Според тях първите пенсионери, които ще получат втора пенсия, ще вземат сред 30 и 50 лв. на месец, тъй като от самото начало са се осигурявали на минимална сума. На какво се дължи това - слаба осигурителна просвета, слаба разяснителна акция или просто по този начин сме устроени, никой не мисли 20-30 години напред?
- По-скоро бих споделил, че през цялото време има слаба разяснителна акция за концепцията на втория дирек. Той беше въведен в България и като цяло в Източна Европа доскоро повече от 20 години като изобретение освен за Източна Европа. В света имаше малко такива системи. И в действителност бе дадена опция да не се преценяват вноските със междинната заплата, а хората да дават вероятния най-малко, което вършат голяма част от българите. Но казусът не е единствено български. Същият е в Полша. Напоследък това е съществена политическа тематика там. Проблемът е за цяла Източна Европа.
- Какво може да се направи?
- Много уточнения за връзката сред това какъв брой сега слагаш като част от заплатата и какъв брой получаваш по-късно. Сега е моментът да се изяснява. Преди 20 години хората, започвайки работа и кариера, не са мислили толкоз за пенсиите си. Да, за първите пенсионери ще е потрес, само че към момента имаме години, в които да обясняваме отсега нататък.
- Правителството рестартира плана " АЕЦ-Белене ". Как той се вписва в концепцията за общ енергиен пазар, която развивате в книгата?
- За Източна Европа, за страни като България, Словакия, Унгария, които са доста подвластни от сила от Русия, е значимо да имаме общ език и общо равнище на договаряния по отношение на нашите снабдители - Русия и Близкия Изток. Това още веднъж е тематика, която за жалост Англия водеше в Европейския съюз. Без нея отсега нататък ще е мъчно да се откри нов мотор за тази обща енергийна политика. Междувременно страните, както България с рестарта на АЕЦ " Белене ", се пробват да станат конкурентноспособни. За АЕЦ " Белене " у нас се приказва от толкоз доста години, че всички знаят добре плюсовете и минусите. Ако това може да стане като напълно частен план, за мен е допустимо да се развие. Макар да е напълно частен, без държавни гаранции, без държавни вложения. Идеята, че Европейската комисия ще допусне евентуален китайски вложител да стане притежател на подобен значим стратегически обект, съгласно мен е нереалистична. Практиката в последните 10 години демонстрира, че сега, в който се появи вложител отвън Европейския съюз, по една или друга причина съответният план не се реализира. Но постоянно е потребно да се опитва.
- Не е ли рисково подобен стратегически обект да бъде напълно частен?
- Не. Това се случва в други страни. В Германия към 80 % от атомните електроцентрали са в частни ръце, във Франция - към 60%. Важно е регулаторът да бъде мощен. В България най-малко в атомната енергетика обичайно сме имали мощни регулации от най-малко 40 години. Така че не се тормозя. Основната тематика е дали подобен план с вложители отвън Европейския съюз е реален.
- Как ще коментирате срещата ЕС-Западни Балкани?
- За България фокусът върху Западните Балкани в нашето председателство е позитивен. Създадохме доста по-добра база за двустранни връзки с всяка една от страните в Западните Балкани. Сега те виждат в наше лице доста по-голям другар и страна, която отстоява техните ползи. Така че вдигнахме политическия си капитал в тази част на Европа. От позиция на общоевропейска политика обаче би трябвало да кажем, че за жалост Западните Балкани не са съществена тематика за европейските политици нито в Брюксел, нито в Берлин, нито в Париж. Теми като Иран и Корея образуват по-скоро външнополитическите настроения. Конкретна стъпка към по-бързо влизане на страните от Западните Балкани в Европейски Съюз, съгласно мен, няма скоро да се реализира. Но като цяло с повдигането на тематиката ние спечелихме.
- Може ли Западните Балкани да заемат мястото на Англия в Европейски Съюз, както се разяснява в последно време?
- Определено за Европейския съюз ще е потребно нови страни да желаят да станат членове. Самото предпочитание демонстрира, че това е съюз с вероятност. Заедно те са относително дребни - Западните Балкани като цяло са малко над 20 милиона души, колкото Румъния, да кажем. Но изключително значимо е географското им състояние. От едната им страна са Италия и Австрия, от другата - България, Гърция, Румъния. Ще е добре географски да сме част от един съюз. Но те не могат да са сурогат за Англия. Първо - тя е доста по-голяма стопанска система. Второ, като политически авторитетна страна тя водеше в границите на Европейския съюз някои от главните политики. Без нея сега всички тематики като общите пазари, да вземем за пример, боксуват.
- Какъв бе отзвукът в Съединените щати за тази среща поради обстоятелството, че ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск насочи рецензия към американския президент Доналд Тръмп от София. Каза, че с такива другари Европа няма потребност от врагове. Тръмп пък отговори, че познава доста добре и Туск, и Юнкер, назова ги " доста сложни ", само че съобщи, че няма да отстъпи от политиката си.
- Основната тематика, която пристигна в Съединените щати от срещата в София бяха точно диалозите за Иран. Западните Балкани някак си са прекомерно надалеч от сегашните външнополитически ползи на Съединени американски щати и президента Тръмп. Темата Иран в действителност се разясняваше доста. За първи път от много време се вижда по какъв начин Европа дава отпор на Съединените щати по такава значима интернационална тематика, по какъв начин има друго мнение. Това за мен е позитивно. Европа сподели, че няма да мълчи, че ще пази и компаниите, и жителите си. Това не се харесва, допускам, на американското държавно управление, само че по този начин се прави външна политика - отстояваш позициите си.
- България разгласи курс към еврозоната. Преди ден обаче излезе отчет на Европейска комисия, в който се споделя, че не сме подготвени, тъй като не отговаряме на критерия за валутния курс. Страната ни обаче може да го извърши чак когато влезе в механизма ERM II, прочут чакалнята за еврозоната. Каква е истината – подготвени ли сме за влизане в чакалнята?
- Имаме на 100 % късмет да влезем в чакалнята на еврозоната, изпълняваме всички критерии към този момент от доста години, демонстрираме воля и отсега нататък това да се реализира. Да, несъмнено, от Европа не са сигурни тъкмо какви стъпки би трябвало България да предприеме и по тази причина оферират по-бавни. Това обаче ще е неточност. Готови сме и би трябвало незабавно да аплайваме. Убеден съм, че в случай че аплайваме, ще ни одобряват. Защото образците на Словакия преди нас, Естония, Латвия, Литва това демонстрират - в случай че не аплайваш, постоянно ще те бавят. Затова - да аплайваме незабавно, изпълняваме всичко. Ако за Шенген, да вземем за пример, има относително неразбираеми критерии по какъв начин тъкмо се влиза, то за чакалнята на еврозоната критериите са доста ясни. Разписани са в Маастрихското съглашение. Ако аплайваме, ще бъде доста мъчно на който и да било да каже " няма в този момент да ви приемем, тъй като... ". Защото ние всичко изпълняваме и би трябвало да вървим напред. Веднъж като влезем в чакалнята, единствено от нас зависи какъв брой време ще останем там. Това към този момент е друго решение. То може да се вземе от държавното управление, откакто има по-дълъг диалог за това. Обикновено най-малко две години и половина трябват за влизане в еврозоната, откакто една страна е в чакалнята. Но Швеция, да вземем за пример, е в чакалнята към този момент 15 години.
- Тоест това към този момент е въпрос на политическо решение в самата страна?
- Да. Първата стъпка е чакалнята – подготвени сме, самоуверено напред.
- В България доста се спекулира с тематиката, че приемайки еврото, цените ще скочат, ще имаме огромна инфлация и хората ще обеднеят. Така ли е?
- Истината е, че защото от доста години сме във валутен ръб и левът е вързан с еврото, няма да има никаква инфлация и никакво нарастване на цените. Да, Словакия, когато влизаше в еврозоната, бе на плаващ курс и имаше инфлация в първите шест месеца. Но в Естония, Латвия, Литва, които като нас бяха в система на валутен ръб, инфлацията беше в границите на 2 % за първата година. На този стадий в България такава инфлация даже ще е позитивна, тъй като заплатите ще се подвигат по-бързо. Те зависят доста повече от инфлацията, в сравнение с цените на продуктите. Ще се увеличи и потреблението.
" Накъде върви Европа ", която на американския пазар излезе със заглавие " Europe`s Growth Challenge ", бе класирана измежду петимата финалисти за елитната премия " Хайек " на Манхатънския институт. Тя е най-престижното отличие за икономическа литература в света. Тазгодишният притежател " Хайек " ще стане явен през юни.
- Господин Дянков, следва премиера на книгата Ви " Накъде върви Европа ". Какви са новите провокации пред Стария континент?
- Основното предизвикателство пред Европа е да доближи стопански напредък, който е най-малко еднакъв на този в другите развити стопански системи - Съединените щати, Япония, развитата част на Азия. Въпреки положителните стопански години в Европа, това към момента не е реалност.
За 2018 година икономическият растеж в Европа е към 2,4 %, до момента в който в Азия и Съединените щати е 3 до 4 %. Европа би трябвало да стигне растеж 3,5-4 %, с цел да може този добър метод на живот, който ние, европейците, имаме, да се резервира и в бъдеще. Уви, всяка година с %, % и половина изоставаме. И книгата е за това какви стъпки би трябвало да предприеме Европа, с цел да е конкурентноспособна в международен мащаб.
- Предлагате шест световни ограничения за повишение на икономическия напредък. На едно от първите места е цифровият пазар - сфера, в която Европа трагично изостава по отношение на Северна Америка и Азия. Какво би трябвало да се направи още повече, че тематиката е един от целите и на Българското председателство?
- Общият цифров пазар е тематика, за която от доста време се приказва. Тя бе оповестена за главен приоритет на Комисията под управлението на Жан-Клод Юнкер. За страдание прекомерно малко неща се случиха. Референдумът за Брекзит обърка и брюкселските политици, и главните политици в Европа. За жал, те се занимават с Брекзит в последните две години, вместо да подхващат стъпки към общ пазар. Дигиталният пазар, дружно с изчезналите към момента общ енергиен и общ финансов пазар, е огромна крачка напред към общ европейски пазар. Това в действителност са трите стъпки, които ние предлагаме за по-добро развиване на Европа.
- Защото е значим цифровият пазар?
- Хората нормално го свързват с по-малки стъпки. Например - да няма роуминг или да е безвъзмезден - нещо, което в действителност е признато като решение в Брюксел още преди 12 години. Сега най-сетне, за наслада, се реализира. Но отвън това има доста бизнес тематики, свързани с цифровия пазар. Ако някоя компания в България желае да продава по интернет артикул в останалата част на Европа, ще види, че сега в Европа има 28 разнообразни правови и регулационни системи по какъв начин това да се случи. Така европейските компании са ощетени по отношение на фирмите в Съединени американски щати или в Азия, където продуктите се продават онлайн по един и същи метод. Холандия и изключително Англия бяха моторите на общия цифров пазар. За страдание след референдума за Брекзит нещата се забавиха. Реално можем да чакаме това да стане още веднъж водеща тематика чак в идната Комисия.
- Дигитализацията и развиването на високите технологии са тематики, свързани с другия проблем, пред който е изправена Европа - по-високото качество на образованието. Каква промяна би трябвало да се направи в тази посока, изключително в България?
- Европейците имат положително приблизително обучение по отношение на останалата част на света. Гордеем се и с положително университетско обучение. Но досега, в който не съпоставим резултатите от това висше обучение със основаването на нови технологии. Посветили сме доста страници от книгата на тази тематика. Има разнообразни индикатори, по които могат да се съпоставят триумфите на висшето обучение от позиция на бизнес развиване - какъв брой патенти са развити в разнообразни университети в Европа, какви нови технологии са усъвършенствани при връзка сред висшите учебни заведения и бизнеса, до каква степен университетите приготвят фрагменти и нововъведения в помощ на фирмите. Когато по тези индикатори се съпостави висшето обучение в Европа, се вижда, че с дребни изключения във Англия, Швеция и Италия, останалите страни са много по-назад. Не единствено от Съединените щати и от Япония, само че към този момент даже и от Китай. В момента в първите 500 университета в света има близо 50 китайски. Европа към момента има към 80 университета измежду първите 500, само че над половината от тях са във Англия. Когато тя излезе дефинитивно от Европейски Съюз, Европа ще е твърдо след Китай. За да не се случи това, би трябвало да се развиват интензивно приложните науки. Разбира се, не би трябвало да се подценява теоретичната подготовка по физика, химия, математика, програмиране и така нататък, само че към другите катедри би трябвало да има приложни институти. Това се прави отдавна в Съединени американски щати и Англия, към този момент е процедура и в Китай. В тези институти професорите и студентите се занимават с приложение на нововъведенията, които развиват. В България това съвсем не съществува, като се изключи Аграрния университет в Пловдив, където има такива условия от край време и в последно време се развиват сносно. Но като цяло преподаването в нашите университети е прекомерно теоретично.
- Преди месец " Стандарт " и АИКБ проведоха кръгла маса " Бизнес и висше обучение ", на която за следващ път стана ясно, че сред университетите и бизнесмените в България има бездна. Никаква връзка, няма механизъм, по който бизнесът да си " поръчва " фрагменти. Кои са сполучливите модели в Европа и Съединени американски щати, които България може да вземе и приложи?
- В книгата подчертаваме, че в Европа има доста сполучливи модели, които множеството страни могат да разучат и употребяват. В Европа има две системи - разнообразни, само че еднообразно сполучливи. Едната е в Германия, Австрия, Швейцария, в последно време от ден на ден и в Чехия. Тя се основава на ранното профилиране в практиката. Заложено е още в междинното обучение и се развива във висшето, където през цялото време има приложно звено. В университета образованието се води от компании. В България с изключение на в Пловдив, този модел ненапълно има триумфи при образованието по туризъм във Варна. Но другояче нямаме връзка в приложните науки сред университети и бизнес.
Втората система е британската. Тя е по-близка до модела в Съединени американски щати и в Азия. Към всяка катедра - по физика, химия, програмиране и така нататък, има приложни институти. Аз повеждам тъкмо подобен институт във Лондонското висше учебно заведение по стопанска система. Основната задача на института е да притегля студенти, които демонстрират интерес към нововъведения, към приложна активност. Има компании, които спонсорират нововъведения. Така въз основата на самия институт се развиват нови технологии и се прави връзка сред студентите и бизнеса.
- Бихте ли дал образец?
- Лондонското учебно заведение по стопанска система, чиято съществена активност по принцип не е приложната, единствено за 2017 година има 200-210 признати интернационалните патента за нововъведения. Цялата България за предходната година има към 60 патента. Това демонстрира какви големи благоприятни условия има в университетите. България би трябвало да развива такава активност. И тук не става въпрос за повече пари, а по какъв начин действително да се направи връзка сред студентите и компаниите.
- Сред шестте ограничения за стопански напредък в Европа препоръчвате и понижаване на налозите върху труда. Казвате, че рационалният метод е 8% от Брутният вътрешен продукт за Западна Европа и 4 за Източна Европа, което значи към 25-30 % плосък налог за Западна Европа и 15% за Източна. Означава ли това, че България, която се гордее с едни от най-ниските данъци в Европа, би трябвало да вдигне плоския налог на 15%?
- Не. Плоският налог е в действителност един от огромните триумфи на България в целия временен интервал - последните 30 години. Задържа се към този момент близо 15 години, което значи, че разнообразни държавни управления го считат за потребен за бизнеса. От друга страна обаче, когато се проучват налозите върху труда - обществени, пенсионни, здравни осигуровки, които частично се заплащат от бизнеса, само че основно от работещите, се вижда, че в Европа те са много високи. Това задължение върху служащите в България сега е към 40%.
- Колко би трябвало да бъде?
- В съпоставяне с други европейски страни - към 25%, както и ние предлагаме в книгата.
- Защо?
- Защото в противоположен случай тласъците за хората да работят са доста по-малки. Когато те стартират да считат къде и по какъв начин да работят - във формалната стопанска система, на парче или отвън България, избират най-изгодния вид. А в Европа към този момент има много образци за понижаване на налозите върху труда. Миналата година Германия внезапно понижи трудовите осигуровки, които заплащат служащите.
- Кой поема разликата - компаниите ли?
- Отчасти компаниите, частично страната. Идеята е да има по-голям тласък за работещите да вземат участие в пазара на труда. В Южна и в Източна Европа към момента към 70 % от хората в работна възраст вземат участие интензивно в пазара на труда. Има мнозина, които дори не се пробват да аплайват за работни места и са изключени продължително от пазара на труда. Много научни разработки демонстрират, че в случай че се понижи данъчната тежест върху труда, това ще се промени. Това обаче не значи, че от друго място не би трябвало да дойдат налози. За мен в България още не сме на стадия да мислим за промени на плоския налог. Държави към нас обаче се пренасочват към акцизни налози, изключително върху по този начин наречените неприятни артикули като горивата. Напоследък в данъчната политика на Европа става все по-модно да се поставят налози върху захарта и захарните артикули. Миналата година, както описваме в книгата, 7 европейски страни са поставили напълно нови налози върху нездравословни храни, основно поради захарта в тях. И защото това е обвързвано с консумация от цялото население, събираемостта е много висока. Така че за мен плоският налог изрично не би трябвало да се пипа. Но след 3 до 5 години ще ни би трябвало някаква по-значителна смяна в налозите върху труда и акцизните данъци поради застаряването на популацията у нас.
- Препоръчвате в книгата си по-сериозни пенсионни промени. Каква е оценката ви за българската?
- Показваме разбори на Европейската комисия, която безусловно споделя, че поради демографската рецесия в България след към 10 години съотношението на работещите по отношение на пенсионерите у нас ще е 1:2. Тежестта върху пенсионната система ще е голяма. Включително поради метода, по който тя работи сега. Пенсионните вноски не са задоволителни. Държавният бюджет заплаща над 50 % от пенсиите и то от 15 години насам. В бъдеще, в случай че няма някаква смяна, това значи, че към 75% от пенсиите действително ще се изплащат от държавния бюджет. А това е доста ново задължение върху него.
- Какво е решението?
- Две неща. Едното е увеличение на възрастта за пенсия, което се случва и в България. Другото - доста огромни тласъци за хората в пенсионна възраст, с цел да не престават да работят. Прави се към този момент в Европа. Дават се по този начин наречените спомагателни точки. За всяка спомагателна година работа пенсията се подвига доста. В книгата описваме по какъв начин това се случва в Германия, а от 2015 година и в Чехия. И чехите, и германците дават в допълнение 3% увеличение на пенсията за всяка година работа повече. И тук давам чешкия образец, където се пенсионират на 66 година - ненадейно към 1/3 от хората, вземат решение да продължат да работят още приблизително три години. Това оказва помощ доста на пенсионната система. Когато човек постави 3+3+3 % получава доста увеличение на пенсията, когато на 69 година престане на работи, а в това време получава и по-голяма заплата.
- Наскоро в България излязоха стряскащи числа за втория дирек на пенсионното обезпечаване. Според тях първите пенсионери, които ще получат втора пенсия, ще вземат сред 30 и 50 лв. на месец, тъй като от самото начало са се осигурявали на минимална сума. На какво се дължи това - слаба осигурителна просвета, слаба разяснителна акция или просто по този начин сме устроени, никой не мисли 20-30 години напред?
- По-скоро бих споделил, че през цялото време има слаба разяснителна акция за концепцията на втория дирек. Той беше въведен в България и като цяло в Източна Европа доскоро повече от 20 години като изобретение освен за Източна Европа. В света имаше малко такива системи. И в действителност бе дадена опция да не се преценяват вноските със междинната заплата, а хората да дават вероятния най-малко, което вършат голяма част от българите. Но казусът не е единствено български. Същият е в Полша. Напоследък това е съществена политическа тематика там. Проблемът е за цяла Източна Европа.
- Какво може да се направи?
- Много уточнения за връзката сред това какъв брой сега слагаш като част от заплатата и какъв брой получаваш по-късно. Сега е моментът да се изяснява. Преди 20 години хората, започвайки работа и кариера, не са мислили толкоз за пенсиите си. Да, за първите пенсионери ще е потрес, само че към момента имаме години, в които да обясняваме отсега нататък.
- Правителството рестартира плана " АЕЦ-Белене ". Как той се вписва в концепцията за общ енергиен пазар, която развивате в книгата?
- За Източна Европа, за страни като България, Словакия, Унгария, които са доста подвластни от сила от Русия, е значимо да имаме общ език и общо равнище на договаряния по отношение на нашите снабдители - Русия и Близкия Изток. Това още веднъж е тематика, която за жалост Англия водеше в Европейския съюз. Без нея отсега нататък ще е мъчно да се откри нов мотор за тази обща енергийна политика. Междувременно страните, както България с рестарта на АЕЦ " Белене ", се пробват да станат конкурентноспособни. За АЕЦ " Белене " у нас се приказва от толкоз доста години, че всички знаят добре плюсовете и минусите. Ако това може да стане като напълно частен план, за мен е допустимо да се развие. Макар да е напълно частен, без държавни гаранции, без държавни вложения. Идеята, че Европейската комисия ще допусне евентуален китайски вложител да стане притежател на подобен значим стратегически обект, съгласно мен е нереалистична. Практиката в последните 10 години демонстрира, че сега, в който се появи вложител отвън Европейския съюз, по една или друга причина съответният план не се реализира. Но постоянно е потребно да се опитва.
- Не е ли рисково подобен стратегически обект да бъде напълно частен?
- Не. Това се случва в други страни. В Германия към 80 % от атомните електроцентрали са в частни ръце, във Франция - към 60%. Важно е регулаторът да бъде мощен. В България най-малко в атомната енергетика обичайно сме имали мощни регулации от най-малко 40 години. Така че не се тормозя. Основната тематика е дали подобен план с вложители отвън Европейския съюз е реален.
- Как ще коментирате срещата ЕС-Западни Балкани?
- За България фокусът върху Западните Балкани в нашето председателство е позитивен. Създадохме доста по-добра база за двустранни връзки с всяка една от страните в Западните Балкани. Сега те виждат в наше лице доста по-голям другар и страна, която отстоява техните ползи. Така че вдигнахме политическия си капитал в тази част на Европа. От позиция на общоевропейска политика обаче би трябвало да кажем, че за жалост Западните Балкани не са съществена тематика за европейските политици нито в Брюксел, нито в Берлин, нито в Париж. Теми като Иран и Корея образуват по-скоро външнополитическите настроения. Конкретна стъпка към по-бързо влизане на страните от Западните Балкани в Европейски Съюз, съгласно мен, няма скоро да се реализира. Но като цяло с повдигането на тематиката ние спечелихме.
- Може ли Западните Балкани да заемат мястото на Англия в Европейски Съюз, както се разяснява в последно време?
- Определено за Европейския съюз ще е потребно нови страни да желаят да станат членове. Самото предпочитание демонстрира, че това е съюз с вероятност. Заедно те са относително дребни - Западните Балкани като цяло са малко над 20 милиона души, колкото Румъния, да кажем. Но изключително значимо е географското им състояние. От едната им страна са Италия и Австрия, от другата - България, Гърция, Румъния. Ще е добре географски да сме част от един съюз. Но те не могат да са сурогат за Англия. Първо - тя е доста по-голяма стопанска система. Второ, като политически авторитетна страна тя водеше в границите на Европейския съюз някои от главните политики. Без нея сега всички тематики като общите пазари, да вземем за пример, боксуват.
- Какъв бе отзвукът в Съединените щати за тази среща поради обстоятелството, че ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск насочи рецензия към американския президент Доналд Тръмп от София. Каза, че с такива другари Европа няма потребност от врагове. Тръмп пък отговори, че познава доста добре и Туск, и Юнкер, назова ги " доста сложни ", само че съобщи, че няма да отстъпи от политиката си.
- Основната тематика, която пристигна в Съединените щати от срещата в София бяха точно диалозите за Иран. Западните Балкани някак си са прекомерно надалеч от сегашните външнополитически ползи на Съединени американски щати и президента Тръмп. Темата Иран в действителност се разясняваше доста. За първи път от много време се вижда по какъв начин Европа дава отпор на Съединените щати по такава значима интернационална тематика, по какъв начин има друго мнение. Това за мен е позитивно. Европа сподели, че няма да мълчи, че ще пази и компаниите, и жителите си. Това не се харесва, допускам, на американското държавно управление, само че по този начин се прави външна политика - отстояваш позициите си.
- България разгласи курс към еврозоната. Преди ден обаче излезе отчет на Европейска комисия, в който се споделя, че не сме подготвени, тъй като не отговаряме на критерия за валутния курс. Страната ни обаче може да го извърши чак когато влезе в механизма ERM II, прочут чакалнята за еврозоната. Каква е истината – подготвени ли сме за влизане в чакалнята?
- Имаме на 100 % късмет да влезем в чакалнята на еврозоната, изпълняваме всички критерии към този момент от доста години, демонстрираме воля и отсега нататък това да се реализира. Да, несъмнено, от Европа не са сигурни тъкмо какви стъпки би трябвало България да предприеме и по тази причина оферират по-бавни. Това обаче ще е неточност. Готови сме и би трябвало незабавно да аплайваме. Убеден съм, че в случай че аплайваме, ще ни одобряват. Защото образците на Словакия преди нас, Естония, Латвия, Литва това демонстрират - в случай че не аплайваш, постоянно ще те бавят. Затова - да аплайваме незабавно, изпълняваме всичко. Ако за Шенген, да вземем за пример, има относително неразбираеми критерии по какъв начин тъкмо се влиза, то за чакалнята на еврозоната критериите са доста ясни. Разписани са в Маастрихското съглашение. Ако аплайваме, ще бъде доста мъчно на който и да било да каже " няма в този момент да ви приемем, тъй като... ". Защото ние всичко изпълняваме и би трябвало да вървим напред. Веднъж като влезем в чакалнята, единствено от нас зависи какъв брой време ще останем там. Това към този момент е друго решение. То може да се вземе от държавното управление, откакто има по-дълъг диалог за това. Обикновено най-малко две години и половина трябват за влизане в еврозоната, откакто една страна е в чакалнята. Но Швеция, да вземем за пример, е в чакалнята към този момент 15 години.
- Тоест това към този момент е въпрос на политическо решение в самата страна?
- Да. Първата стъпка е чакалнята – подготвени сме, самоуверено напред.
- В България доста се спекулира с тематиката, че приемайки еврото, цените ще скочат, ще имаме огромна инфлация и хората ще обеднеят. Така ли е?
- Истината е, че защото от доста години сме във валутен ръб и левът е вързан с еврото, няма да има никаква инфлация и никакво нарастване на цените. Да, Словакия, когато влизаше в еврозоната, бе на плаващ курс и имаше инфлация в първите шест месеца. Но в Естония, Латвия, Литва, които като нас бяха в система на валутен ръб, инфлацията беше в границите на 2 % за първата година. На този стадий в България такава инфлация даже ще е позитивна, тъй като заплатите ще се подвигат по-бързо. Те зависят доста повече от инфлацията, в сравнение с цените на продуктите. Ще се увеличи и потреблението.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ