Дончо от село Сенник – сирачето, което пасе овцете на

Дончо от село Сенник – сирачето, което пасе овцете на другите, с цел да нахрани гладните си братя и сестри, напуща дома си една тринайсет годишен и поема по необятния свят без да знае, че след години ще се върне. Като международна легенда. 

Роден на 26 декември 1892 година в село Сенник дребният Дончо Колев Данев не знаел какво са игрите – неговото учебно заведение били пасищата, където като овчарче се учел да оцелява в студа на Балкана. 

В гърдите му обаче туптяло сърце, което копнеело за нещо по-голямо. На осем години, виждайки битките на панаира в Севлиево, той прошепнал на брат си: „ Един ден ще бъда като тях “.

Мечтите можели да почакат, само че гладът – не. На тринайсет Дончо решил, че няма да бъде следващото гладно гърло у дома. Тръгнал си пешком от селото с празна торба и майчината благословия. 

Първо стигнал до Будапеща, където работел като градинар. Дончо работел неуморно като вол и бил удовлетворен от дребното, което получавал. Някъде по това време ориста го среща с именития Никола Петров – първия български международен първенец по битка. 

Той усетил неподправената, сурова мощност в момчето, видял огъня в очите му и му дал най-ценния съвет: да отиде в Америка, където се ковяло бъдещето. 

През 1909 година Дончо стъпил на американска земя. Не го чакал искра, а тежък, черен труд. Години наред копаел рудници и градял железници из суровите американски региони.  Работата била неимоверна тежка, само че тя изковала тялото му от стомана. 
Вечер, край огньовете на работническите лагери, той се борел с другите имигранти за развлечение. 



Тогава се родила мълвата за българина, който надали не огъвал релси към врата си. Силата му не била човешка. Сякаш била излята от самите скали на Балкана. 

Мълвата за невероятната мощ на българина достигнала до шефа на пътуващия цирк „ Виктория “. Дончо получил предложение за работа. 

Една вечер шефът оповестил премия за всеки, който издържи две минути против колоса Джеф Лорънс - Циклопа. Дончо излязъл на арената с работните си облекла.

Публиката чакала да види по какъв начин безразсъдният неизвестен преселник ще бъде смачкан. Вместо това видели раждането на една легенда. 
Дончо от село Сенник за минути проснал колоса в прахта. Зрителите ахнали. 
Светът схванал, че се е родил феномен.
Това било началото на легендата в кеча Дан Колов. 



Полският занаятчия Збишко Циганевич видял в него „ недодялан елмаз “ и го взел под крилото си. Започнал да го тренира, да го учи, че силата без техника е просто безчинен вятър. 
Збишко го научил на изкуството на кеча и го трансформирал от елементарен служащ в непобедимата машина Дан Колов.

Мениджърите упорствали новата звезда да стане „ Дан Колин “, с цел да звучи по-американски, само че той отсякъл: „ Фамилията ми ще приключва на „ ов “. Дан Колов е българин! “

Започнал международният му поход. Дан не просто се борел, той доминирал над противниците си. Отишъл в Япония, където в Токио се изправил против локалния кумир Джики Хаген – „ Удушвача “. 

Японците вярвали, че техният господ е несломим, само че българинът го прекършил със захват, който предиздвикал залата да замлъкне в потрес. Победата му била толкоз мъчителна за локалните, че съгласно легендата разгневните японци даже извадили ножове, с цел да го прободат, до момента в който напуща арената. 

Дан Колов просто траял напред – идната спирка била Париж. Там, в средата на 30-те, той прегазил европейския хайлайф в битката, с цел да вземе първото място. Във френската столица даже Анри Деглан, „ индивида с хиляда хватки “, се пречупил пред българската мощност. 

Отказва да бъде охранител на Ал Капоне. Мафиотът е следил част от най-впечатляващите срещи на Дан Колов. Респектиран от качествата на българина, Ал Капоне предлага борецът от село Сенник да му бъде охранител. Офертата е зашеметяваща, само че Дончо Колев отхвърля с думите: " Парите вървят след мен, а не аз след тях! "

Но същинската борба на Дан Колов не била на тепиха. Тя била в коридорите на властта и парите. Предлагали му непознато поданство – американско, френско. Пари, които не бил сънувал. Гледали го в очите и го увещавали: „ Стани един от нас и ще притежаваш света. “ 

Всяка оферта се разбивала в несломимия му отговор: „ Дан Колов е българин. “

Нямало по какъв начин да скъса с връзката, която го държала жив. Затова отказал милионите, отказал славата на „ Дан Колин “ и се върнал там, откъдето тръгнал – в родината си, измежду прашните пътища на Сенник. 

След 30 години по света, над 1500 победи и извоюван „ Диамантен пояс “, „ Балканският лъв “ решил да се прибере. На гарата в София го чакали хиляди, предложили му карети и разкош. 
Но международният първенец, индивидът, повалил най-силните мъже на планетата, отказал. 


„ Пеш съм излязъл, пеш ще се върна ".

Празната в миналото торба към този момент била цялостна с пари. Дан Колов не ги запазил за себе си. 

Раздал извоюваното на бедните, подпомагал с дарения родината си, оказал помощ за закупуването на първия аероплан на Българските пощи и влагал средства в развиването на родното си село.

Когато през 1940 година, едвам на 47, туберкулозата го повалила, той изискал единствено едно: да бъде заровен с лице към Балкана.

Офицери от артилерията носели ковчега на индивида, който в никакъв случай не съобщи корена си. Никога не съобщи името си. 

Днес Дан Колов не е просто име в историята на спорта и на България. Той е увещание, че можеш да покориш целия свят, стига да носиш родината в сърцето си. 

И когато го питали каква е тайната на непобедимия му дух, на извървения път – от мините на Америка до Диамантения пояс на международен първенец – той казвал: „ Чувствам се мощен, тъй като съм българин. “