Георги Тошев: Послушах Далай Лама и спрях за малко, за да см...
Това, което ме е движило постоянно, е любознанието. Навремето Нери Терзиева ми споделяше: „ Моето момче, бъдещето е на сензитивната телевизия “ Когато специалността ти изисква да сънуваш на езика, на който се изразяваш, ти би трябвало да си там, при езика си Конкуренцията през днешния ден е друга и от публицистиката се желае честност, бърз инстикт и визионерство
От дълго чаканата среща с Далай Лама до раздялата си с bTV - медията, на която е предан цели 25 години. Отиващата си 2025-а наподобява турбулентна за Георги Тошев. Известният публицист, публицист и продуцент обаче я дефинира като трансформираща.
Чува от Далай Лама думите: „ Дъждът е само повод да спреш за малко “
Той постоянно е в крайник с времето и остава правилен на полезностите, които следва. С този метод изследва постоянно изменящия се свят. Прави го с любознание и страст. Професионалният му път е низ от забавни избори: през 80-те и 90-те години на предишния век специализира изобретателно писане в Колумбийския университет в Ню Йорк и артпублицистика в BBC в Лондон. През 2021 година Георги Тошев е разгласен за най-четения създател на биографични книги в България. Създава едни от най-емблематичните излъчвания в родния ефир: от „ НепознатиТе “ до „ Преди обед “, „ Другата България “, „ Като на кино “ и други В годините сполучливо си партнира с BBC и Netflix, които му отварят вратите към международната тв мрежа.
На финала на 2025-а Георги Тошев застана пред „ Марица “ в един прям диалог за фамилията, полезностите, избора и посоката, в която следва да се разгърне животът му.
- Каква беше 2025 година за Георги Тошев?
- Много динамична, може би една от най-динамичните. Много значима, тъй като разбрах какво ми се прави, какъв брой мога да понасям и дали мога да изневерявам на професионалните си и персоналните стандарти. И отговорът е, че не мога да изневерявам.
Взех едно огромно решение в живота си, за което съм признателен на Венета Райкова. Тя катализира избора ми да си потегли от bTV - медията, на която съм бил предан съвсем 25 години. Защото медията се отхвърли от стандартите, в които имам вяра, които дружно сме градили. И това решение ме направи доста спокоен.
За мен тези няколко месеца на независимост, на преосмисляне на досегашния ми път - какво се случва с българските малките екрани, къде бъркат, къде съумяват, къде изостават, ми оказа помощ да се убедя, че
човек би трябвало да трансформира посоката.
Да е самоуверен и да не се отхвърля от нещата, в които има вяра. Няма цена, няма позиция, няма богатства, които биха могли да замъглят съзнанието ми.
Така че 2025-а беше година на промяна.
- 31 декември е специфичен ден за теб. Разкажи ни за какво?
- Да, по този начин е, тъй като това е денят, в който се роди моята щерка - в 10 без 15 на 31 декември 2004 година в Париж. За всеки родител раждането на първото му дете е едно изключително неспокойствие. Една фантазия - желанието да имаш дете, правоприемник, да се огледаш в очите му, се сбъдна. Заедно с майка й Милена доста осъзнато искахме това дете. Двамата бяхме на по 35 години, т.е. това не е „ неточност на младостта “, която по-късно би трябвало да поправяш, а един изцяло съзнателен акт. Да бъдем родители, надалеч от комфорта на родината, което е друго предизвикателство. Тогава внезапно бяхме сменили посоката на нашия живот, избирайки Франция.
За мен този живот се оказа по-кратък,
аз съм доста обвързван с езика човек
и едвам приказваш или не един непознат език, когато специалността ти изисква да сънуваш на езика, на който се изразяваш, ти би трябвало да си там, при езика си.
Затова след 6-7 години се върнах в България, за което не скърбя, само че щерка ми до ден сегашен има предпочитание този ден, част от него да споделя с нас, двамата си родители. Така ще бъде и този 31 декември - за обяда всякога си избираме друго заведение, пробваме кухнята, въпреки всичко Париж е кулинарната столица на света. След това вечерта посрещаме Нова година надалеч от тълпите, превземащи „ Шан-з-Елизе “, със скъпи другари, в диалози. Вечерите са по-тихи при нас. И по този начин още една година от календара на нашата щерка и на нас самите отива в историята.
- В ролята на татко - на какво те научи твоята щерка?
- Научи ме да бъда толерантен, а това е скъпо за един прибързан човек като мен. Понякога съм внезапен, желая нещата да се случват доста бързо, което, несъмнено, е невероятно. Но щерка ми - тя е от това потомство деца, които са доста по-толерантни и по-мъдри от нас. Тя ме научи на самообладание и приемливост. Това ми оказва помощ в срещите ми с моите студенти, в работата ми с хората, които ръководя.
Ето в този момент ми следва да образувам нови екипи и това е огромно предизвикателство за мен. Между визията и действителността от време на време има пропасти. Затова си дублирам, че всяка среща е едно ново начало.
- Кой миг от 2025-а е най-съкровен за теб?
- Срещата ми с Далай Лама. Това е една от най-важните ми срещи. Беше през лятото, бяхме няколко души, само че единствено мен ме благослови три пъти - погали ме, потупа ме и най-после ми даде висшата си благословия. Оказа се, че ръката на този 90-годишен мъж е извънредно мощна и топла. Нещо нехарактерно за възрастните хора - те са студени. А той, Далай Лама, има едни доста детски очи, които минават през теб. Погледна ме и сподели:
„ Дъждът е единствено мотив да спреш за малко “.
Малко преди тази съкровена среща спря да вали пороен дъжд и малко след нея още веднъж заваля. Когато го чух, взех решение, че това е съвет да понижа темпото: че съм на години, а и към този момент виждах по какъв начин в малкия екран, която обичам, нещата не вървят. Най-хубавото е, че спирайки, вслушвайки се в този съвет, материализирайки го, разбираш, че има персони в света, които в мисленето си могат да провидят нещо, което следва, което е належащо. Или да те сугестират ти да извършиш ход, който дълго си отлагал.
Спирката/паузата в живота е огромна мощ. Особено за човек като мен, който е толкоз неутолим за пътешестване, за срещи, за работа. Всичко в човешкия живот е въпрос на вътрешна естетика и аз постоянно съм я нарушавал за сметка на моя персонален живот, на най-близките, на здравето.
25 години в bTV - това е като живот в балон. Но когато го напуснах, се оказа, че доста други порти се отвориха. Дори вратата на bTV - от централата в Прага - се отвори по-широко за мен.
Създава едни от най-емблематичните предавания в ефира, като " Преди обед "
Тази пауза в живота ми, времето, което си дадох, е за моя идващ избор. Не желая да върша грешките от първата половина на живота си, тъй като, когато си млад, грешките са възможни. Затова желая в изборите ми за бъдещето да съм доста по-внимателен.
- Под каква форма и къде да чакаме завръщането ти в медиите?
- Телевизията не е затворена страница за мен. Дали ще се върна като шеф, програмен шеф - аз знам, че ще бъда, и това никой не може да ми го отнеме, времето ще покаже. Аз съм подготвен да работя, стига да съм сигурен, че мога нещо да трансформира. Култура, медицина, обучение - това би трябвало да са чисти зони, в които просто да се работи. И трябват резултати, а не да се прелива от пусто в празно.
Конкуренцията през днешния ден е друга и от публицистиката се желае честност, бърз инстикт и визионерство.
В Музея на Чарли Чаплин в Швейцария по време на фотосите на документален филм за него
- Каква е цената на положителната публицистика? Какво те движи, с цел да си достоверен в специалността си?
- Това, което ме е движило постоянно, е любознанието. Навремето Нери Терзиева ми споделяше: „ Моето момче, бъдещето е на сензитивната телевизия “. В годините потвърдих, че това, от което се интересувам, вълнува доста хора. Дори когато са ме упреквали, че това, което върша, е леко елитарно, то има резултат, и тази сензитивност, която е строго самостоятелна.
Имам усет за новите лица в телевизията
и изборът ми зависи от тяхното умеене да се трансформират.
Ако си обществена персона, ти би трябвало да имаш персоналната хигиена и нужда деликатно да се променяш. „ Ако си на екран, би трябвало да мислиш по какъв начин остаряваш - ми споделяше преди време Бригита Чолакова. - И постоянно да знаеш, че три дни откакто слезеш от екран, телефонът стопира да звъни. Но това да не е драмата на живота ти, а мотив за ново начало. “
- Интервютата с огромните звезди са твоя запазена марка. Коя е най-хубавата идея за теб като публицист?
- Правил съм доста изявленията с огромни звезди и постоянно те са част от техния PR. Ако успееш да спечелиш доверието на известните, можеш да обърнеш играта. В този контакт ти като интервюиращ би трябвало да задоволиш това, което те желаят да ти кажат, за което са се съгласили на изявлението - нормално с цел да промотират собствен нов филм, турне или концерт. И някъде там, в случай че се срещнете, в случай че те усетят твоето доброжелателно любознание, нещата се случват. Разбрах, че на звездите им е забавно по какъв начин ги вижда един човек, който не е от огромна страна, не е от огромна медия.
България е цялостна екзотика, нищо не печелят от нас - тук няма действителен пазар на музика, на филми… Някои са си го признавали, други - не, само че с цел да продължат диалога с мен, на тях им е било забавно по какъв начин ги виждам аз самият - индивидът, който им задава въпросите.
По време на персоналната си среща с Мел Гибсън
Хората желаят да се видят през твоите въпроси,
през твоето любознание
Интервюто с Робърт де Ниро не се получи, само че с Ал Пачино се получи. С Никол Кидман се оказа доста професионално, само че по-късно имахме хубаво другарство и оттова е размазаното ни селфи - усмихнати, тъй като тя е „ каменната кралица ”. Така че интервютата със звездите не всеки път се получават, само че пък с други оставаме другари, освен това задълго. Такива другарски усеща са ме свързвали с Невена Коканова, с Татяна Лолова, със Стефан Данаилов и с Наум Шопов. Близък съм с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, позволен съм от Лили Иванова. Ако ти е любопитно по какъв начин те вижда този, който ти задава въпроси, оставаш по-дълго с него.
- Цели 16 години снимаш кино лентата за Силви Вартан - „ От обич “. Видях резултата с очите си - в кино „ Люмиер “ на премиерата, където публиката затаяваше мирис, плачеше и аплодираше. Беше магично.
- Този филм - филмът „ От обич “, е специфичен за мен, тъй като за първи път си разрешавам да вмъкна и персонален миг.
Филмът му " От обич " е отдаден на огромната ни звезда Силви Вартан, премиерата беше т.г. в кино " Люмиер " в София
- Казваш, че би трябвало да имаш комплициран персонаж, с цел да направиш филм. За кого не би изгубил времето си?
- По принцип журналистът би трябвало да може да направи филм за всеки. Дори за хора, които не харесва, които отхвърля и не схваща, тъй като от време на време те могат да бъдат по-интересните герои. Нямам интерес към българския политически хайлайф в целия му аспект, тъй като са предсказуеми. Може би след време ще е забавно да направя филм за проблема „ Благомир Коцев ”. Не тъй като го познавам персонално, а поради интригата.
Интригата е постоянно добра за драматургията
Има нещо, в което всички сгрешиха, а грешката постоянно е по-интересна от решението, тя дава повече поучения. Така че, в случай че върша филм за него, ще схвана освен нравствено-етичните правила, които са преминати от обкръжението му - от обвинителите или от поддръжниците му, само че и ще видя по какъв начин всичко това рефлектира върху едно семейство. Защото човек е уязвим в фамилията си, изключително когато има дребни деца и жена, за която разбрахме, че тези 5 месеца й костват здравето.
Точно там някъде на мен ми е доста забавно.
- Посвети докторска степен от Факултета по славянски филологии към СУ " Св. Климент Охридски " на своята майка. Каква е връзката ти с нея?
- Майката в живота на всеки човек е нещо особено. При множеството момчета е още по-специално, само че както споделя Цветана Манева: „ Когато загубиш татко си, е доста мъчно, само че когато загубиш майка си, си безстопанствен ”. Защото в нито една глава не съществуваш, както в главата на своята майка. Моята майка беше историк, човек, предан на науката, и мечтаеше и аз да бъда академично лице. Академичността участва в моето семейство, само че аз желаех нещата да се случват по-бързо. Медиите ме увлякоха и науката остана настрана.
Само че пристигна COVID-19 и когато всичко замря, си споделих: " Какво ще върша в този момент? ". Тогава майка ми предложи: „ Защо не направиш една докторантура, давай, имаш време! ”. Избрах факултета, който съм приключил - „ Славянски филологии “. Ясно е, че в този момент на тези години няма да потегли да върша научна кариера, само че аз преподавам и общуването със студентите необикновено ме радва. Имам контакт с младежите и те са, които ме държат безсънен.
На финала на тази година всичко съвпадаше - през октомври напуснах малкия екран, в ноември опазих дипломната си работа. Динамиката, с която се развиха събитията, беше светкавична. Дори в един миг си мислех, че сънувам. Тайно се надявам отнякъде мама да е пособия всичко това да се е случило по този метод. И аз да извърша заръката на Далай Лама: „ Дъждът е единствено мотив да спреш за малко “! Направих доста значима спирачка в края на годината, която си отива,
с цел да мога да вляза в идната с още повече сила.
Научих, че даже да правиш нещо малко, е значимо то да има резултат. И няма значение дали съм нужен в зала 1 на НДК, или в читалището в Генерал Тошево. Ако си нужен на хората, ти постоянно ще си нужен и на себе си!
Япония ме научи, че е значим резултатът, не процесът
„ Аз съм човек на действието. Когато върша нещо, желая да видя резултата. Някои хора споделят: „ За мен е значим процесът ”. Не, значим е резултатът! Японците също работят по ефикасност - това е нещо значимо, което научих от тях “, споделя Георги Тошев, завръщайки се от Страната на изгряващото слънце.
В Япония той се потопи в динамичността на Киото и Осака, където изнесе лекция за Четвероевангелието и сподели собствен филм. „ В Япония има един прелестен български учител по българистика, който сее обич към България - описа Тошев. - Той е младеж и е проф. Иво Владимиров. Покани ме да изнеса лекции, а студентите в Киото и Осака ме посрещнаха с български национални носии. Играха достоверни танци - като жест на признателност към нашата среща. А в Осака японски студенти - с помощта на Росица Обрешкова, племенницата на Стефан Данаилов, сценичен режисьор, за първи път изиграха „ Ние, врабчетата “ на Радичков на български език, което провокира възторг! “, споделя известният ни продуцент.
Георги Тошев възнамерява да се завърне в Япония, където тези негови срещи ще прераснат във филм. Издава в задатък, че евентуално ще изнесе там нова лекция за фамозния Кристо (Christo) и Жан-Клод. „ Те двамата са доста свързани с японците (напр. инсталацията „ Чадъри " ), които имат особена респект и почит към изкуството им “, споделя огромният ни публицист.
От дълго чаканата среща с Далай Лама до раздялата си с bTV - медията, на която е предан цели 25 години. Отиващата си 2025-а наподобява турбулентна за Георги Тошев. Известният публицист, публицист и продуцент обаче я дефинира като трансформираща.
Чува от Далай Лама думите: „ Дъждът е само повод да спреш за малко “
Той постоянно е в крайник с времето и остава правилен на полезностите, които следва. С този метод изследва постоянно изменящия се свят. Прави го с любознание и страст. Професионалният му път е низ от забавни избори: през 80-те и 90-те години на предишния век специализира изобретателно писане в Колумбийския университет в Ню Йорк и артпублицистика в BBC в Лондон. През 2021 година Георги Тошев е разгласен за най-четения създател на биографични книги в България. Създава едни от най-емблематичните излъчвания в родния ефир: от „ НепознатиТе “ до „ Преди обед “, „ Другата България “, „ Като на кино “ и други В годините сполучливо си партнира с BBC и Netflix, които му отварят вратите към международната тв мрежа.
На финала на 2025-а Георги Тошев застана пред „ Марица “ в един прям диалог за фамилията, полезностите, избора и посоката, в която следва да се разгърне животът му.
- Каква беше 2025 година за Георги Тошев?
- Много динамична, може би една от най-динамичните. Много значима, тъй като разбрах какво ми се прави, какъв брой мога да понасям и дали мога да изневерявам на професионалните си и персоналните стандарти. И отговорът е, че не мога да изневерявам.
Взех едно огромно решение в живота си, за което съм признателен на Венета Райкова. Тя катализира избора ми да си потегли от bTV - медията, на която съм бил предан съвсем 25 години. Защото медията се отхвърли от стандартите, в които имам вяра, които дружно сме градили. И това решение ме направи доста спокоен.
За мен тези няколко месеца на независимост, на преосмисляне на досегашния ми път - какво се случва с българските малките екрани, къде бъркат, къде съумяват, къде изостават, ми оказа помощ да се убедя, че
човек би трябвало да трансформира посоката.
Да е самоуверен и да не се отхвърля от нещата, в които има вяра. Няма цена, няма позиция, няма богатства, които биха могли да замъглят съзнанието ми.
Така че 2025-а беше година на промяна.
- 31 декември е специфичен ден за теб. Разкажи ни за какво?
- Да, по този начин е, тъй като това е денят, в който се роди моята щерка - в 10 без 15 на 31 декември 2004 година в Париж. За всеки родител раждането на първото му дете е едно изключително неспокойствие. Една фантазия - желанието да имаш дете, правоприемник, да се огледаш в очите му, се сбъдна. Заедно с майка й Милена доста осъзнато искахме това дете. Двамата бяхме на по 35 години, т.е. това не е „ неточност на младостта “, която по-късно би трябвало да поправяш, а един изцяло съзнателен акт. Да бъдем родители, надалеч от комфорта на родината, което е друго предизвикателство. Тогава внезапно бяхме сменили посоката на нашия живот, избирайки Франция.
За мен този живот се оказа по-кратък,
аз съм доста обвързван с езика човек
и едвам приказваш или не един непознат език, когато специалността ти изисква да сънуваш на езика, на който се изразяваш, ти би трябвало да си там, при езика си.
Затова след 6-7 години се върнах в България, за което не скърбя, само че щерка ми до ден сегашен има предпочитание този ден, част от него да споделя с нас, двамата си родители. Така ще бъде и този 31 декември - за обяда всякога си избираме друго заведение, пробваме кухнята, въпреки всичко Париж е кулинарната столица на света. След това вечерта посрещаме Нова година надалеч от тълпите, превземащи „ Шан-з-Елизе “, със скъпи другари, в диалози. Вечерите са по-тихи при нас. И по този начин още една година от календара на нашата щерка и на нас самите отива в историята.
- В ролята на татко - на какво те научи твоята щерка?
- Научи ме да бъда толерантен, а това е скъпо за един прибързан човек като мен. Понякога съм внезапен, желая нещата да се случват доста бързо, което, несъмнено, е невероятно. Но щерка ми - тя е от това потомство деца, които са доста по-толерантни и по-мъдри от нас. Тя ме научи на самообладание и приемливост. Това ми оказва помощ в срещите ми с моите студенти, в работата ми с хората, които ръководя.
Ето в този момент ми следва да образувам нови екипи и това е огромно предизвикателство за мен. Между визията и действителността от време на време има пропасти. Затова си дублирам, че всяка среща е едно ново начало.
- Кой миг от 2025-а е най-съкровен за теб?
- Срещата ми с Далай Лама. Това е една от най-важните ми срещи. Беше през лятото, бяхме няколко души, само че единствено мен ме благослови три пъти - погали ме, потупа ме и най-после ми даде висшата си благословия. Оказа се, че ръката на този 90-годишен мъж е извънредно мощна и топла. Нещо нехарактерно за възрастните хора - те са студени. А той, Далай Лама, има едни доста детски очи, които минават през теб. Погледна ме и сподели:
„ Дъждът е единствено мотив да спреш за малко “.
Малко преди тази съкровена среща спря да вали пороен дъжд и малко след нея още веднъж заваля. Когато го чух, взех решение, че това е съвет да понижа темпото: че съм на години, а и към този момент виждах по какъв начин в малкия екран, която обичам, нещата не вървят. Най-хубавото е, че спирайки, вслушвайки се в този съвет, материализирайки го, разбираш, че има персони в света, които в мисленето си могат да провидят нещо, което следва, което е належащо. Или да те сугестират ти да извършиш ход, който дълго си отлагал.
Спирката/паузата в живота е огромна мощ. Особено за човек като мен, който е толкоз неутолим за пътешестване, за срещи, за работа. Всичко в човешкия живот е въпрос на вътрешна естетика и аз постоянно съм я нарушавал за сметка на моя персонален живот, на най-близките, на здравето.
25 години в bTV - това е като живот в балон. Но когато го напуснах, се оказа, че доста други порти се отвориха. Дори вратата на bTV - от централата в Прага - се отвори по-широко за мен.
Създава едни от най-емблематичните предавания в ефира, като " Преди обед "
Тази пауза в живота ми, времето, което си дадох, е за моя идващ избор. Не желая да върша грешките от първата половина на живота си, тъй като, когато си млад, грешките са възможни. Затова желая в изборите ми за бъдещето да съм доста по-внимателен.
- Под каква форма и къде да чакаме завръщането ти в медиите?
- Телевизията не е затворена страница за мен. Дали ще се върна като шеф, програмен шеф - аз знам, че ще бъда, и това никой не може да ми го отнеме, времето ще покаже. Аз съм подготвен да работя, стига да съм сигурен, че мога нещо да трансформира. Култура, медицина, обучение - това би трябвало да са чисти зони, в които просто да се работи. И трябват резултати, а не да се прелива от пусто в празно.
Конкуренцията през днешния ден е друга и от публицистиката се желае честност, бърз инстикт и визионерство.
В Музея на Чарли Чаплин в Швейцария по време на фотосите на документален филм за него
- Каква е цената на положителната публицистика? Какво те движи, с цел да си достоверен в специалността си?
- Това, което ме е движило постоянно, е любознанието. Навремето Нери Терзиева ми споделяше: „ Моето момче, бъдещето е на сензитивната телевизия “. В годините потвърдих, че това, от което се интересувам, вълнува доста хора. Дори когато са ме упреквали, че това, което върша, е леко елитарно, то има резултат, и тази сензитивност, която е строго самостоятелна.
Имам усет за новите лица в телевизията
и изборът ми зависи от тяхното умеене да се трансформират.
Ако си обществена персона, ти би трябвало да имаш персоналната хигиена и нужда деликатно да се променяш. „ Ако си на екран, би трябвало да мислиш по какъв начин остаряваш - ми споделяше преди време Бригита Чолакова. - И постоянно да знаеш, че три дни откакто слезеш от екран, телефонът стопира да звъни. Но това да не е драмата на живота ти, а мотив за ново начало. “
- Интервютата с огромните звезди са твоя запазена марка. Коя е най-хубавата идея за теб като публицист?
- Правил съм доста изявленията с огромни звезди и постоянно те са част от техния PR. Ако успееш да спечелиш доверието на известните, можеш да обърнеш играта. В този контакт ти като интервюиращ би трябвало да задоволиш това, което те желаят да ти кажат, за което са се съгласили на изявлението - нормално с цел да промотират собствен нов филм, турне или концерт. И някъде там, в случай че се срещнете, в случай че те усетят твоето доброжелателно любознание, нещата се случват. Разбрах, че на звездите им е забавно по какъв начин ги вижда един човек, който не е от огромна страна, не е от огромна медия.
България е цялостна екзотика, нищо не печелят от нас - тук няма действителен пазар на музика, на филми… Някои са си го признавали, други - не, само че с цел да продължат диалога с мен, на тях им е било забавно по какъв начин ги виждам аз самият - индивидът, който им задава въпросите.
По време на персоналната си среща с Мел Гибсън
Хората желаят да се видят през твоите въпроси,
през твоето любознание
Интервюто с Робърт де Ниро не се получи, само че с Ал Пачино се получи. С Никол Кидман се оказа доста професионално, само че по-късно имахме хубаво другарство и оттова е размазаното ни селфи - усмихнати, тъй като тя е „ каменната кралица ”. Така че интервютата със звездите не всеки път се получават, само че пък с други оставаме другари, освен това задълго. Такива другарски усеща са ме свързвали с Невена Коканова, с Татяна Лолова, със Стефан Данаилов и с Наум Шопов. Близък съм с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, позволен съм от Лили Иванова. Ако ти е любопитно по какъв начин те вижда този, който ти задава въпроси, оставаш по-дълго с него.
- Цели 16 години снимаш кино лентата за Силви Вартан - „ От обич “. Видях резултата с очите си - в кино „ Люмиер “ на премиерата, където публиката затаяваше мирис, плачеше и аплодираше. Беше магично.
- Този филм - филмът „ От обич “, е специфичен за мен, тъй като за първи път си разрешавам да вмъкна и персонален миг.
Филмът му " От обич " е отдаден на огромната ни звезда Силви Вартан, премиерата беше т.г. в кино " Люмиер " в София
- Казваш, че би трябвало да имаш комплициран персонаж, с цел да направиш филм. За кого не би изгубил времето си?
- По принцип журналистът би трябвало да може да направи филм за всеки. Дори за хора, които не харесва, които отхвърля и не схваща, тъй като от време на време те могат да бъдат по-интересните герои. Нямам интерес към българския политически хайлайф в целия му аспект, тъй като са предсказуеми. Може би след време ще е забавно да направя филм за проблема „ Благомир Коцев ”. Не тъй като го познавам персонално, а поради интригата.
Интригата е постоянно добра за драматургията
Има нещо, в което всички сгрешиха, а грешката постоянно е по-интересна от решението, тя дава повече поучения. Така че, в случай че върша филм за него, ще схвана освен нравствено-етичните правила, които са преминати от обкръжението му - от обвинителите или от поддръжниците му, само че и ще видя по какъв начин всичко това рефлектира върху едно семейство. Защото човек е уязвим в фамилията си, изключително когато има дребни деца и жена, за която разбрахме, че тези 5 месеца й костват здравето.
Точно там някъде на мен ми е доста забавно.
- Посвети докторска степен от Факултета по славянски филологии към СУ " Св. Климент Охридски " на своята майка. Каква е връзката ти с нея?
- Майката в живота на всеки човек е нещо особено. При множеството момчета е още по-специално, само че както споделя Цветана Манева: „ Когато загубиш татко си, е доста мъчно, само че когато загубиш майка си, си безстопанствен ”. Защото в нито една глава не съществуваш, както в главата на своята майка. Моята майка беше историк, човек, предан на науката, и мечтаеше и аз да бъда академично лице. Академичността участва в моето семейство, само че аз желаех нещата да се случват по-бързо. Медиите ме увлякоха и науката остана настрана.
Само че пристигна COVID-19 и когато всичко замря, си споделих: " Какво ще върша в този момент? ". Тогава майка ми предложи: „ Защо не направиш една докторантура, давай, имаш време! ”. Избрах факултета, който съм приключил - „ Славянски филологии “. Ясно е, че в този момент на тези години няма да потегли да върша научна кариера, само че аз преподавам и общуването със студентите необикновено ме радва. Имам контакт с младежите и те са, които ме държат безсънен.
На финала на тази година всичко съвпадаше - през октомври напуснах малкия екран, в ноември опазих дипломната си работа. Динамиката, с която се развиха събитията, беше светкавична. Дори в един миг си мислех, че сънувам. Тайно се надявам отнякъде мама да е пособия всичко това да се е случило по този метод. И аз да извърша заръката на Далай Лама: „ Дъждът е единствено мотив да спреш за малко “! Направих доста значима спирачка в края на годината, която си отива,
с цел да мога да вляза в идната с още повече сила.
Научих, че даже да правиш нещо малко, е значимо то да има резултат. И няма значение дали съм нужен в зала 1 на НДК, или в читалището в Генерал Тошево. Ако си нужен на хората, ти постоянно ще си нужен и на себе си!
Япония ме научи, че е значим резултатът, не процесът
„ Аз съм човек на действието. Когато върша нещо, желая да видя резултата. Някои хора споделят: „ За мен е значим процесът ”. Не, значим е резултатът! Японците също работят по ефикасност - това е нещо значимо, което научих от тях “, споделя Георги Тошев, завръщайки се от Страната на изгряващото слънце.
В Япония той се потопи в динамичността на Киото и Осака, където изнесе лекция за Четвероевангелието и сподели собствен филм. „ В Япония има един прелестен български учител по българистика, който сее обич към България - описа Тошев. - Той е младеж и е проф. Иво Владимиров. Покани ме да изнеса лекции, а студентите в Киото и Осака ме посрещнаха с български национални носии. Играха достоверни танци - като жест на признателност към нашата среща. А в Осака японски студенти - с помощта на Росица Обрешкова, племенницата на Стефан Данаилов, сценичен режисьор, за първи път изиграха „ Ние, врабчетата “ на Радичков на български език, което провокира възторг! “, споделя известният ни продуцент.
Георги Тошев възнамерява да се завърне в Япония, където тези негови срещи ще прераснат във филм. Издава в задатък, че евентуално ще изнесе там нова лекция за фамозния Кристо (Christo) и Жан-Клод. „ Те двамата са доста свързани с японците (напр. инсталацията „ Чадъри " ), които имат особена респект и почит към изкуството им “, споделя огромният ни публицист.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ