Безочлива шофьорка в Студентски град блокира майка с две деца
Нова доза столичен парадокс се разигра пред магазин „ Алфагрес “ в Студентски град, където една „ значима дама “ реши, че улицата е нейният персонален тротоар, паркинг и, в случай че се наложи — площадка за идентичност и безотговорност.
Пострадалата — майка на две дребни деца, натъпкани на задната седалка, неспособна да помръдне автомобила си нито напред, нито обратно, нито… във въздуха — разказва обстановка, която умерено можем да сложим под заглавието: „ България, 2025: подвижност за определени “.
Сцената: черно BMW X5, паркирано по този начин, като че ли преди малко е паднало от небето и се е стоварило там, където му е най-комфортно — тъкмо пред входа, тъкмо по този начин, че никой различен да не може да премине. Майката свири, и свири... 10 минути. Звъни на 112 — тъй като, както сама споделя, „ колата ми няма алтернатива за хвърчене “.
И когато най-сетне се появява шофьорката, тя… не запомнила да постави номер. Да, тъкмо по този начин — „ не запомнила номер “. Дребна работа. На разумния въпрос: „ Ами в случай че трябваше да отидем до болница? “ - тишина.
След което, при концепцията да се изчака полицията, дамата отсича: „ И кво като ми напишат? “
Да, ето това е духът. Това е равнището. Същата жена, минута по-късно, „ съвсем минава “ през майката с децата, единствено и единствено да си тръгне. Важните хора не чакат.
Повикана е полиция. Но най-големият удар в историята не е неналичието на реакция — а неналичието на обикновено човешко отношение от нарушителката.
Това е още един епизод в безкрайната поредност „ Всеки паркира, където му падне “. Но този случай е изключително индикативен – тъй като вътре има две деца; защото блокирането е пълно; защото реакцията на отговорната страна е нагла, арогантна и рискова.
Въпросът е елементарен: докога?
Пострадалата — майка на две дребни деца, натъпкани на задната седалка, неспособна да помръдне автомобила си нито напред, нито обратно, нито… във въздуха — разказва обстановка, която умерено можем да сложим под заглавието: „ България, 2025: подвижност за определени “.
Сцената: черно BMW X5, паркирано по този начин, като че ли преди малко е паднало от небето и се е стоварило там, където му е най-комфортно — тъкмо пред входа, тъкмо по този начин, че никой различен да не може да премине. Майката свири, и свири... 10 минути. Звъни на 112 — тъй като, както сама споделя, „ колата ми няма алтернатива за хвърчене “.
И когато най-сетне се появява шофьорката, тя… не запомнила да постави номер. Да, тъкмо по този начин — „ не запомнила номер “. Дребна работа. На разумния въпрос: „ Ами в случай че трябваше да отидем до болница? “ - тишина.
След което, при концепцията да се изчака полицията, дамата отсича: „ И кво като ми напишат? “
Да, ето това е духът. Това е равнището. Същата жена, минута по-късно, „ съвсем минава “ през майката с децата, единствено и единствено да си тръгне. Важните хора не чакат.
Повикана е полиция. Но най-големият удар в историята не е неналичието на реакция — а неналичието на обикновено човешко отношение от нарушителката.
Това е още един епизод в безкрайната поредност „ Всеки паркира, където му падне “. Но този случай е изключително индикативен – тъй като вътре има две деца; защото блокирането е пълно; защото реакцията на отговорната страна е нагла, арогантна и рискова.
Въпросът е елементарен: докога?
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ