Хората вярват в теории на конспирацията по една напълно логична причина
Нов обзор на корпус от проучвания потвърждава за следващ път, че аргументите, заради които хората имат вяра в теориите на конспирациите, са доста по-сложни, в сравнение с допускаме, и че не всичко се свежда до липса на познания.
„ Не всички последователи на тайните теории са простодушни, душевен нездрави хора - портрет, който постоянно се рисува в известната просвета ", споделя клиничният психолог от университета " Емъри " Шона Боус.
Всъщност „ доста от тях се обръщат към теориите на конспирацията, с цел да задоволят лишените от мотивация потребности и да осмислят напрежението и уврежданията. “
Въпреки че всички ние малко или доста имаме вяра в конспирациите, някои от тези убеждения могат да станат рискови.
Боус и сътрудниците му проучват 170 изследвания - най-вече от Съединени американски щати, Обединеното кралство и Полша – с цел да изследват мотивацията, която се крие зад убежденията на хората.
Въпреки че има доста фактори, които оказват въздействие, данните сочат, че хората, наподобява, са стимулирани от нуждата да се усещат сигурни, да схващат заобикалящата ги среда и от нарасналата потребност да се усещат като обществено сигурни, в случай че тези две други потребности не са задоволени.
Това е неприятна вест, защото светът към нас става все по-опасен, а бъдещето ни - все по-несигурно.
" Нашите открития демонстрират, че като цяло мотивацията е значима, може би даже основна част от пъзела на тайните хрумвания ", изясняват учените в публикацията си.
Те откриват, че обществените закани са по-силно свързани с тайното мислене спрямо останелите, което също е тясно обвързано с доверието. Отдавна се счита, че доверието играе основна роля в нашите убеждения в обещано събитие (т.е. така наречен културно познание).
Без значение какъв брой обучение имаме, по-вероятно е да имаме вяра на информация от хора, в които се припознаваме, които са част от нашата лична културна група.
Боус и сътрудниците му също по този начин откриват, че личностни характерности - да вземем за пример по-ниска дарба за аналитично мислене и по-висока тревога - имат забележителна, само че изненадващо ниска корелация с тайните съждения.
На какво се дължи това? Изследователите считат, че може би не е взет поради задоволително дълъг интервал от време, нито по какъв начин другите черти взаимодействат между тях. Необходими са спомагателни проучвания, с цел да се разграничат тези аспекти.
Въпреки това, както бе обявено в предходни изследвания, нарцисизмът - както измежду индивидите, по този начин и на групово равнище - усилва вероятността от подмолно мислене. Същото важи и за потребността да се чувстваш неповторим.
Хората, които възприемат обществени закани, са по-склонни да имат вяра в конспирации, учредени на събития, в сравнение с в нереални теории, които са по-предпочитани от самостоятелни черти като егоизъм и параноя. Например държавното управление на Съединени американски щати е възнамерявало терористичните офанзиви от 11 септември, а не че държавното управление възнамерява да резервира властта си по нездравословни способи.
" Тези резултати значително се вписват в една скорошна теоретична рамка, в която се развива тезата, че претекстовете на обществената еднаквост могат усилят интереса към наличието на дадена доктрина на конспирацията, до момента в който хората, които са стимулирани от желанието да се усещат неповторими, са по-склонни да имат вяра в общи тайни теории за това по какъв начин действа светът ", изяснява Боус.
Ролята на сигурността и сигурността би обяснила и за какво се следи повишаване на тайното мислене по време на рецесии, в това число по време на пандемията, когато хората се сблъскват с финансови усложнения и здравословна неустановеност.
Разбирането на тези фактори е от решаващо значение, с цел да се помогне на хората да избегнат тези мисловни клопки и да се лимитират вредите, които те могат да нанесат.
Изследването е оповестено в Psychological Bulletin.
Източник: Science Alert
