Не бързайте да продавате след исторически връх, поне ако разчитате на историята
Нов исторически връх на щатския показател S&P 500 нормално провокира два вида реакции измежду вложителите - неспокойствие за нови облаги или боязън от пазарна промяна. Но какво в действителност демонстрират данните, когато разгледаме държанието на показателя една и три години след постигане на сходен връх?
Анализът на исторически представяния от 1990 година насам предлага явен и еднопосочен отговор: нов връх не е сигнал за край, а постоянно за начало на нов напредък. Разбира се, добре е вложителите да имат мислено, че историята не постоянно се повтаря и не могат да екстраполират случилото се в предишното в бъдеще, тъй като това може да им донесе съществени загуби и проблеми.
Но можем да се обърнем въпреки всичко към предишното от аналичитна позиция... Средната възвръщаемост на необятния щатски показател една година след достигането на нов исторически най-много възлиза на към 10 %, като в над 70 % от случаите пазарът бележи растеж. Този модел се повтаря поредно през последните три десетилетия, без значение от краткосрочни разтърсвания или стопански цикли.
Историята ясно демонстрира, че новите върхове не са предизвестие за срив, а постоянно индикация за продължаващ тренд на напредък. Изследванията на UBS и други институции поддържат това наблюдаване - съгласно техен разбор от 1960 година насам междинната рентабилност в идващите 12 месеца след нов връх е съвсем 12 %. Вероятността показателят да претърпи спад от над 10 % в този интервал остава под 10 %.
Всъщност, S&P 500 надалеч не е толкоз безрискова инвестиция
Дали обаче " бурята " ще е краткосрочна?
Още по-впечатляващи са резултатите, когато се разшири хоризонтът на три години. Средната възвръщаемост в подобен интервал доближава почти 23.5 %, което съставлява ясно доказателство за силата на дълготрайния тренд. С други думи, вложител, който влиза в пазарна позиция при нов връх и има търпението да изчака три години, в множеството случаи се възнаграждава с двуцифрена рентабилност.
Отделни исторически образци демонстрират, че даже след интервали на корекции или по-висока волатилност, показателят има способността да се възвръща и да доближава още по-високи равнища. Това акцентира смисъла на капиталовата дисциплинираност и времевия небосвод като основни фактори за триумфа.
Представената инфографика пресъздава тези зависимости ясно и отчетливо. В нея се вижда, че възвръщаемостта на S&P 500 след нов връх освен е позитивна в болшинството от случаите, само че и че междинният растеж след три години е повече от два пъти по-висок от този след една година.
Към това се прибавя и високата възможност за позитивна рентабилност - 71 % за едногодишен интервал и цели 85 % за тригодишен. Тези стойности ясно приказват, че тактиката " купувай при нов връх " не е единствено прочувствено предизвикателна, само че и статистически обоснована.
На фона на всичко това, концепцията да се заобикаля пазарът единствено тъй като той е постигнал нов най-много наподобява по-скоро ирационална. Истинското предизвикателство пред вложителя не е моментът на влизане, а способността да остане на пазара и да резервира позицията си през време.
Именно тук се крие главната разлика сред краткосрочна нечиста сделка и дълготрайно създаване на благосъстояние. За вложители с фокус върху финансово струпване и стратегическо позициониране, нов исторически връх не е сигнал за отдръпване, а прозорец за опция.
В умозаключение, историческите данни недвусмислено поддържат тезата, че вложение след постигане на нови върхове в необятния пазарен показател постоянно води до положителни резултати. Систематичният метод, в композиция с самообладание и дисциплинираност, остава най-надеждният път към дълготрайна възвръщаемост - даже и когато наподобява, че " всичко към този момент е скъпо ". Пазарът не стопира да се движи напред и тъкмо там, на върха, стартира идващото придвижване нагоре.
Най-харесваните от хеджфондовете скъсени акции на щатските пазари
Кои са най-харесваните пет най-силно скъсени американски акции?
Анализът на историческата възвръщаемост на S&P 500 след постигане на нов исторически връх получава спомагателна дълбочина, когато вкарваме метрики за оценка — дали пазарът е " безценен " и има ли това намерима връзка с последващите доходности.
Източник:
Различни знаци, като " съотношението на Бъфет " (съотношение на пазарната капитализация по отношение на БВП), както и CAPE (циклично поправено P/E), оферират прозрения за цената на пазара. Съотношението на Бъфет се счита за един от най-интуитивните знаци за общата пазарна оценка - когато надвишава 200%, се смята, че пазарът е съществено надценен. При такива равнища историческият опит сочи, че предстоящата междинна годишна възвръщаемост на показателя в идващите 10-15 години може да спадне до равнища към или даже под 1%.
CAPE знакът, който усреднява облагите за последните 10 години, през 2025 година мина равнища от 40, което е над дълготрайната му историческа междинна стойност към 15-17. Историческите данни демонстрират, че при такива стойности на CAPE предстоящата дълготрайна възвръщаемост на пазара - в небосвод от 10 до 20 години - е доста по-ниска. При това състояние обаче, в кратковременен проект, в това число за интервал от 1 до 3 години след нов исторически връх, тази оценка не оказва последователен резултат. Корелацията сред високо CAPE и едва показване е по-отчетлива при интервали над 10 години, само че съвсем отсъства в границите на 12 до 36 месеца.
Следователно, въпреки че високи равнища на CAPE и съотношението на Бъфет могат да бъдат предизвестие за по-слаби дълготрайни доходности, те не предвещават безусловно корекции или уязвимост в околните 1 до 3 години. Историческите модели сочат, че пазарът постоянно продължава нагоре даже когато е обективно " безценен " - изключително в случай че бъде подсилен от мощна ликвидност, корпоративни облаги или инвеститорски подтик.
В умозаключение, оценката на пазара със съотношения като CAPE или модела на Бъфет е значима част от разбора, само че не би трябвало да се употребява като само управление за таймиране на пазара. В рамките на 1 до 3 години след нов връх, S&P 500 исторически демонстрира мощно показване, без значение от моментната оценка. Стратегията " времето в пазара е по-важно от тайминга на пазара " още веднъж се удостоверява — дисциплината, дълготрайният небосвод и рационалната диверсификация остават основни даже когато показателят наподобява " на ръба ".
К ои активи са се представяли най-добре 1 и 3 години след нов исторически връх на пазара?
От 1990 година насам, S&P 500 е достигал десетки нови исторически върхове, и всяка от тези точки, в ретроспекция, се е оказвала единствено междинна спирка по пътя нагоре. Данните са безапелационни: една година след връх пазарът носи междинна рентабилност от към 10%, а три години по-късно — над 23%. Разбира се, още веднъж дублирам, че историята сама по себе си не е претекст за взимане на капиталови решения и информацията в този материал е единствено и само с осведомителен темперамент (като не съставлява съвет за покупка или продажба на активи).
Да се влага след връх може и да се преглежда като опция — само че опция, която изисква рационална алокация. Не всяка промишленост и не всеки жанр на вложение се показват еднообразно. Именно тук идват факторите — академично одобрени и исторически потвърдени подходи към построяването на портфейл. Някои от тях преобладават при започване на нови цикли, други - при продължен напредък.
На база на исторически данни, оптимизация на риска и възвръщаемостта и ясно дефиниран капиталов небосвод, може са се показа примерна тактика по какъв начин да инвестирате след нов връх, като в това време получавате известно успокоение в случай че смятате, че пазарът може да е надценен.
Графиката по-долу показва усъвършенстван портфейл, формиран от пет основни фактора, за оптимално Sharpe съответствие - т.е. най-хубаво съответствие риск/доходност.
Какво включва усъвършенстваният портфейл?
След всеки пазарен връх вложителите се изправят пред въпроса - по какъв начин да структурират портфейла си по този начин, че да минимизират риска, само че да не се откажат от капацитета за рентабилност. Отговорът не се крие в радикална смяна, а в премерена факторна алокация - такава, която усъвършенства Sharpe коефициента, т.е. съотношението сред рентабилност и риск.
Данните ясно демонстрират, че най-голяма тежест в портфейла заема Low Volatility факторът - 30.5%. Това не е инцидентно. След връх пазарът постоянно минава през етапи на съмнение или краткотрайна консолидация. Именно акциите с ниска волатилност обезпечават непоклатимост в такива моменти, омекотяват ударите от възможни корекции и в същото време дават рационална възвръщаемост. Те са " амортисьорът " на този портфейл.
След него, с тегло от 22.5% , се подрежда факторът Quality . Това включва компании със постоянни финансови индикатори, устойчиви облаги, ниски дългови равнища и висока възвръщаемост на капитала. След връх и изключително в променлива макроикономическа среда, тези бизнеси се потвърждават като източник на предвидим напредък и висока резистентност.
Momentum факторът е показан с 17.8% . Това отразява умерена, само че целенасочена експозиция към акции, които към този момент демонстрират мощен прогресивен тренд. Исторически видяно, точно моментумът води представянето в границите на 6 до 12 месеца след нов връх. Този дял разрешава присъединяване в растежа, само че без да се поема непотребен риск.
Value факторът получава 16.6% - златната среда сред напредък и фундаментална стойност. След мощно рали нормално value акциите стартират да догонват, изключително когато вложителите насочат вниманието си към подценени компании с положителни парични потоци. Този съставен елемент дава на портфейла дълбочина и капацитет за " наваксваща рентабилност ".
Накрая, само че не и по значение, Small Size факторът има 12.7% . Малките компании поначало носят по-висок риск, само че и по-висок капацитет, изключително при възобновяване на икономическия подтик. Макар и с най-малка тежест в тази оптимизация, този сегмент резервира своята роля като катализатор за напредък в по-дългосрочен небосвод.
Оптималното систематизиране не търси оптималната рентабилност непременно, а оптималната успеваемост по отношение на поетия риск.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Анализът на исторически представяния от 1990 година насам предлага явен и еднопосочен отговор: нов връх не е сигнал за край, а постоянно за начало на нов напредък. Разбира се, добре е вложителите да имат мислено, че историята не постоянно се повтаря и не могат да екстраполират случилото се в предишното в бъдеще, тъй като това може да им донесе съществени загуби и проблеми.
Но можем да се обърнем въпреки всичко към предишното от аналичитна позиция... Средната възвръщаемост на необятния щатски показател една година след достигането на нов исторически най-много възлиза на към 10 %, като в над 70 % от случаите пазарът бележи растеж. Този модел се повтаря поредно през последните три десетилетия, без значение от краткосрочни разтърсвания или стопански цикли.
Историята ясно демонстрира, че новите върхове не са предизвестие за срив, а постоянно индикация за продължаващ тренд на напредък. Изследванията на UBS и други институции поддържат това наблюдаване - съгласно техен разбор от 1960 година насам междинната рентабилност в идващите 12 месеца след нов връх е съвсем 12 %. Вероятността показателят да претърпи спад от над 10 % в този интервал остава под 10 %.
Всъщност, S&P 500 надалеч не е толкоз безрискова инвестиция
Дали обаче " бурята " ще е краткосрочна?
Още по-впечатляващи са резултатите, когато се разшири хоризонтът на три години. Средната възвръщаемост в подобен интервал доближава почти 23.5 %, което съставлява ясно доказателство за силата на дълготрайния тренд. С други думи, вложител, който влиза в пазарна позиция при нов връх и има търпението да изчака три години, в множеството случаи се възнаграждава с двуцифрена рентабилност.
Отделни исторически образци демонстрират, че даже след интервали на корекции или по-висока волатилност, показателят има способността да се възвръща и да доближава още по-високи равнища. Това акцентира смисъла на капиталовата дисциплинираност и времевия небосвод като основни фактори за триумфа.
Представената инфографика пресъздава тези зависимости ясно и отчетливо. В нея се вижда, че възвръщаемостта на S&P 500 след нов връх освен е позитивна в болшинството от случаите, само че и че междинният растеж след три години е повече от два пъти по-висок от този след една година.
Към това се прибавя и високата възможност за позитивна рентабилност - 71 % за едногодишен интервал и цели 85 % за тригодишен. Тези стойности ясно приказват, че тактиката " купувай при нов връх " не е единствено прочувствено предизвикателна, само че и статистически обоснована.
На фона на всичко това, концепцията да се заобикаля пазарът единствено тъй като той е постигнал нов най-много наподобява по-скоро ирационална. Истинското предизвикателство пред вложителя не е моментът на влизане, а способността да остане на пазара и да резервира позицията си през време.
Именно тук се крие главната разлика сред краткосрочна нечиста сделка и дълготрайно създаване на благосъстояние. За вложители с фокус върху финансово струпване и стратегическо позициониране, нов исторически връх не е сигнал за отдръпване, а прозорец за опция.
В умозаключение, историческите данни недвусмислено поддържат тезата, че вложение след постигане на нови върхове в необятния пазарен показател постоянно води до положителни резултати. Систематичният метод, в композиция с самообладание и дисциплинираност, остава най-надеждният път към дълготрайна възвръщаемост - даже и когато наподобява, че " всичко към този момент е скъпо ". Пазарът не стопира да се движи напред и тъкмо там, на върха, стартира идващото придвижване нагоре.
Най-харесваните от хеджфондовете скъсени акции на щатските пазари
Кои са най-харесваните пет най-силно скъсени американски акции?
Анализът на историческата възвръщаемост на S&P 500 след постигане на нов исторически връх получава спомагателна дълбочина, когато вкарваме метрики за оценка — дали пазарът е " безценен " и има ли това намерима връзка с последващите доходности.
Източник:
Различни знаци, като " съотношението на Бъфет " (съотношение на пазарната капитализация по отношение на БВП), както и CAPE (циклично поправено P/E), оферират прозрения за цената на пазара. Съотношението на Бъфет се счита за един от най-интуитивните знаци за общата пазарна оценка - когато надвишава 200%, се смята, че пазарът е съществено надценен. При такива равнища историческият опит сочи, че предстоящата междинна годишна възвръщаемост на показателя в идващите 10-15 години може да спадне до равнища към или даже под 1%.
CAPE знакът, който усреднява облагите за последните 10 години, през 2025 година мина равнища от 40, което е над дълготрайната му историческа междинна стойност към 15-17. Историческите данни демонстрират, че при такива стойности на CAPE предстоящата дълготрайна възвръщаемост на пазара - в небосвод от 10 до 20 години - е доста по-ниска. При това състояние обаче, в кратковременен проект, в това число за интервал от 1 до 3 години след нов исторически връх, тази оценка не оказва последователен резултат. Корелацията сред високо CAPE и едва показване е по-отчетлива при интервали над 10 години, само че съвсем отсъства в границите на 12 до 36 месеца.
Следователно, въпреки че високи равнища на CAPE и съотношението на Бъфет могат да бъдат предизвестие за по-слаби дълготрайни доходности, те не предвещават безусловно корекции или уязвимост в околните 1 до 3 години. Историческите модели сочат, че пазарът постоянно продължава нагоре даже когато е обективно " безценен " - изключително в случай че бъде подсилен от мощна ликвидност, корпоративни облаги или инвеститорски подтик.
В умозаключение, оценката на пазара със съотношения като CAPE или модела на Бъфет е значима част от разбора, само че не би трябвало да се употребява като само управление за таймиране на пазара. В рамките на 1 до 3 години след нов връх, S&P 500 исторически демонстрира мощно показване, без значение от моментната оценка. Стратегията " времето в пазара е по-важно от тайминга на пазара " още веднъж се удостоверява — дисциплината, дълготрайният небосвод и рационалната диверсификация остават основни даже когато показателят наподобява " на ръба ".
К ои активи са се представяли най-добре 1 и 3 години след нов исторически връх на пазара?
От 1990 година насам, S&P 500 е достигал десетки нови исторически върхове, и всяка от тези точки, в ретроспекция, се е оказвала единствено междинна спирка по пътя нагоре. Данните са безапелационни: една година след връх пазарът носи междинна рентабилност от към 10%, а три години по-късно — над 23%. Разбира се, още веднъж дублирам, че историята сама по себе си не е претекст за взимане на капиталови решения и информацията в този материал е единствено и само с осведомителен темперамент (като не съставлява съвет за покупка или продажба на активи).
Да се влага след връх може и да се преглежда като опция — само че опция, която изисква рационална алокация. Не всяка промишленост и не всеки жанр на вложение се показват еднообразно. Именно тук идват факторите — академично одобрени и исторически потвърдени подходи към построяването на портфейл. Някои от тях преобладават при започване на нови цикли, други - при продължен напредък.
На база на исторически данни, оптимизация на риска и възвръщаемостта и ясно дефиниран капиталов небосвод, може са се показа примерна тактика по какъв начин да инвестирате след нов връх, като в това време получавате известно успокоение в случай че смятате, че пазарът може да е надценен.
Графиката по-долу показва усъвършенстван портфейл, формиран от пет основни фактора, за оптимално Sharpe съответствие - т.е. най-хубаво съответствие риск/доходност.
Какво включва усъвършенстваният портфейл?
След всеки пазарен връх вложителите се изправят пред въпроса - по какъв начин да структурират портфейла си по този начин, че да минимизират риска, само че да не се откажат от капацитета за рентабилност. Отговорът не се крие в радикална смяна, а в премерена факторна алокация - такава, която усъвършенства Sharpe коефициента, т.е. съотношението сред рентабилност и риск.
Данните ясно демонстрират, че най-голяма тежест в портфейла заема Low Volatility факторът - 30.5%. Това не е инцидентно. След връх пазарът постоянно минава през етапи на съмнение или краткотрайна консолидация. Именно акциите с ниска волатилност обезпечават непоклатимост в такива моменти, омекотяват ударите от възможни корекции и в същото време дават рационална възвръщаемост. Те са " амортисьорът " на този портфейл.
След него, с тегло от 22.5% , се подрежда факторът Quality . Това включва компании със постоянни финансови индикатори, устойчиви облаги, ниски дългови равнища и висока възвръщаемост на капитала. След връх и изключително в променлива макроикономическа среда, тези бизнеси се потвърждават като източник на предвидим напредък и висока резистентност.
Momentum факторът е показан с 17.8% . Това отразява умерена, само че целенасочена експозиция към акции, които към този момент демонстрират мощен прогресивен тренд. Исторически видяно, точно моментумът води представянето в границите на 6 до 12 месеца след нов връх. Този дял разрешава присъединяване в растежа, само че без да се поема непотребен риск.
Value факторът получава 16.6% - златната среда сред напредък и фундаментална стойност. След мощно рали нормално value акциите стартират да догонват, изключително когато вложителите насочат вниманието си към подценени компании с положителни парични потоци. Този съставен елемент дава на портфейла дълбочина и капацитет за " наваксваща рентабилност ".
Накрая, само че не и по значение, Small Size факторът има 12.7% . Малките компании поначало носят по-висок риск, само че и по-висок капацитет, изключително при възобновяване на икономическия подтик. Макар и с най-малка тежест в тази оптимизация, този сегмент резервира своята роля като катализатор за напредък в по-дългосрочен небосвод.
Оптималното систематизиране не търси оптималната рентабилност непременно, а оптималната успеваемост по отношение на поетия риск.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ