Клуб „Всеки може" търси подкрепа, за да продължи мисията си към децата със синдром на Даун
Нов дом, ново начало и една огромна фантазия – да продължат да потвърждават, че всеки може. Клубът за деца със синдром на Даун търси поддръжка, с цел да отвори още веднъж в актуализирано пространство. Социалният център, основан от фондация Up with Down, ще се реалокира в общински пространства, които обаче се нуждаят от главен ремонт. Основателката на фондацията Надежда Тодорова споделя покъртителен зов за поддръжка – с цел да може клубът да продължи задачата си да потвърждава, че всяко дете може.
Прочетете още
Ето и нейния апел:
От доста дни се групирам, с цел да пусна обществено това и то първо от персоналния си профил. Не от друго, а тъй като съм привикнала да се оправям сама и да не тормозя другите. Но този път няма да съумея сама и в името на идеята ни нуждая се от помощ и поддръжка. Споделям формалния текст, който разгласих в уеб страницата на Фондацията ни Up with Down Foundation, и който ще пресподеля през обществените профили и на Клуба и Фондацията. Благодаря авансово на всеки от вас, който ще го прочете, ще го показа и ще ни поддържа с каквото може.
НОВО НАЧАЛО ЗА КЛУБ „ ВСЕКИ МОЖЕ “
Всяко нещо има начало и край. Така и с Клуб ВСЕКИ МОЖЕ пристигна време още веднъж да стартираме изначало.
Клуб „ ВСЕКИ МОЖЕ “ се мести на ново място, където ще продължим всички досегашни занимания с децата със синдром на Даун, само че също по този начин ще можем и да разтеглим активността си.
За следващ път местим не просто движимостите и мебелите, а и фантазиите, задачите, очакванията си да способстваме за още повече щастливи, можещи, разрастващи се, пълноценни деца, младежи и възрастни със синдром на Даун.
И повече от всеки път до момента имаме потребност от помощ и поддръжка. За да можем да продължим.
Създаването на Клуб „ ВСЕКИ МОЖЕ “ към Фондацията ни преди 3 години е същински повратен миг за идеята ни.
Клубът ни е първият по рода си в България и единствен като идея и активност център, особено за хора със синдром на Даун и техните родители.
Името не е инцидентно и носи в себе си моята дълбока религия във опциите на хората със синдром на Даун. Защото с верен метод и целенасочена работа, съобразена със спецификите им, те могат да развият привички и умения и да усвоят познания, нужни за един пълностоен и релативно независим живот. А точно: да се обслужват сами, да подготвят храната си, да четат, пишат и считат, както и да се осъществят професионално съгласно самостоятелните им ползи и благоприятни условия - все неща, които одобряваме за даденост, а за голяма част от тях се оказват на процедура невъзможни.
И тъкмо това вършим ние в Клуба: работим на терен с децата и родителите.
Целта ни е дълготрайна, дейностите, които правим, са малко по малко. С самообладание, неизменност и най-важното поради самостоятелните особености на всеки един от тях ние ги ограмотяваме, учим ги да поддържат връзка между тях и с другите, насърчаваме ги да се оправят сами, пожелаваме от тях и поддържаме родителите по какъв начин да ползват всичко това и в всекидневието в фамилията.
И резултатите към този момент се виждат. Децата, с които постоянно работим в Клуба, безусловно разцъфнаха, израстнаха пред очите ни, добиха самочувствие, че могат, че знаят, че се оправят, развиха умения и привички, които им оказват помощ в учебно заведение, както и в всекидневието.
Освен всичко това, вратите на Клуба ни са отворени и за деца без диагноза, които идват с готовност при нас, творят и се забавляват дружно с нашите деца, поддържат се и се учат взаимно, поддържат връзка между тях и по този начин се случва на процедура същинско и естествено приобщаване.
В Клуба се оформи общественост от родители, експерти и доброволци, които споделяме сходни визии за развиването на децата и работим за това.
Щастлива и горда съм от постигнатото досега в Клуба и това ме стимулира да не преставам напред.
За миналите 3 години, откогато открихме Клуба, сме се местили и започвали изначало към този момент два пъти и в този момент това още веднъж ни следва.
Разликата този път обаче е, че пространствата, в които ще се реалокира Клубът ни, са общински с контракт за 10 години, което ни подсигурява някакво успокоение за бъдещето най-малко в това отношение. Но се оказа, че пространствата имат потребност освен от ободряване и главно разчистване, а от цялостен ремонт, тъй като предходните наематели са ги оставили в не изключително цветущо положение - скъсани тапети, олющена багра по стените, подове на замазка, кухненски ъгли без шкафове и плотове, санитарни възли без тоалетни и умивалници.
Досега сме се справяли с персонални средства и дарения от частни лица и компании, с цел да оборудваме Клуба и с цел да можем да покриваме настоящите разноски. Но за този ремонт се оказа, че ще трябват най-малко към 15 хиляди лв., които за жалост са непостижими за Фондацията ни. И това е сумата без кухненското обзавеждане и другите нужни ни мебели, техника и съоръжение. Затова диря поддръжка отвред.
Като човек, който е привикнал да се бори самичък и да се оправя с компликациите най-вече с персонален труд и средства (макар и Фондацията ни да е с социална кауза), не ми е елементарно да тракам на разнообразни порти с тази молба. Но мотивацията ми е блясъкът в очите на децата, когато идват в Клуба, признателността на родителите, които виждат смяната в тях, в резултат на заниманията при нас, щастието и удовлетворението от развиването, реализирано за всяко едно от тях.
Затова от сърце приканвам и откровено се надявам на всякаква поддръжка в това значимо за нас и децата ни начинание!
Оставям изпод в коментар пряк линк към методите за финансово подаяние към Фондацията ни и горещо се надявам дружно да успеем да съберем нужните ни средства, с цел да рестартираме и да продължим с нови сили на новото място.
С религия, вяра и признателност,
Надежда
Банковата сметка, в която се събират пари за ремонта е: Първа капиталова банка, BG12FINV91501217372996, UP with DOWN Foundation
Прочетете още
Ето и нейния апел:
От доста дни се групирам, с цел да пусна обществено това и то първо от персоналния си профил. Не от друго, а тъй като съм привикнала да се оправям сама и да не тормозя другите. Но този път няма да съумея сама и в името на идеята ни нуждая се от помощ и поддръжка. Споделям формалния текст, който разгласих в уеб страницата на Фондацията ни Up with Down Foundation, и който ще пресподеля през обществените профили и на Клуба и Фондацията. Благодаря авансово на всеки от вас, който ще го прочете, ще го показа и ще ни поддържа с каквото може.
НОВО НАЧАЛО ЗА КЛУБ „ ВСЕКИ МОЖЕ “
Всяко нещо има начало и край. Така и с Клуб ВСЕКИ МОЖЕ пристигна време още веднъж да стартираме изначало.
Клуб „ ВСЕКИ МОЖЕ “ се мести на ново място, където ще продължим всички досегашни занимания с децата със синдром на Даун, само че също по този начин ще можем и да разтеглим активността си.
За следващ път местим не просто движимостите и мебелите, а и фантазиите, задачите, очакванията си да способстваме за още повече щастливи, можещи, разрастващи се, пълноценни деца, младежи и възрастни със синдром на Даун.
И повече от всеки път до момента имаме потребност от помощ и поддръжка. За да можем да продължим.
Създаването на Клуб „ ВСЕКИ МОЖЕ “ към Фондацията ни преди 3 години е същински повратен миг за идеята ни.
Клубът ни е първият по рода си в България и единствен като идея и активност център, особено за хора със синдром на Даун и техните родители.
Името не е инцидентно и носи в себе си моята дълбока религия във опциите на хората със синдром на Даун. Защото с верен метод и целенасочена работа, съобразена със спецификите им, те могат да развият привички и умения и да усвоят познания, нужни за един пълностоен и релативно независим живот. А точно: да се обслужват сами, да подготвят храната си, да четат, пишат и считат, както и да се осъществят професионално съгласно самостоятелните им ползи и благоприятни условия - все неща, които одобряваме за даденост, а за голяма част от тях се оказват на процедура невъзможни.
И тъкмо това вършим ние в Клуба: работим на терен с децата и родителите.
Целта ни е дълготрайна, дейностите, които правим, са малко по малко. С самообладание, неизменност и най-важното поради самостоятелните особености на всеки един от тях ние ги ограмотяваме, учим ги да поддържат връзка между тях и с другите, насърчаваме ги да се оправят сами, пожелаваме от тях и поддържаме родителите по какъв начин да ползват всичко това и в всекидневието в фамилията.
И резултатите към този момент се виждат. Децата, с които постоянно работим в Клуба, безусловно разцъфнаха, израстнаха пред очите ни, добиха самочувствие, че могат, че знаят, че се оправят, развиха умения и привички, които им оказват помощ в учебно заведение, както и в всекидневието.
Освен всичко това, вратите на Клуба ни са отворени и за деца без диагноза, които идват с готовност при нас, творят и се забавляват дружно с нашите деца, поддържат се и се учат взаимно, поддържат връзка между тях и по този начин се случва на процедура същинско и естествено приобщаване.
В Клуба се оформи общественост от родители, експерти и доброволци, които споделяме сходни визии за развиването на децата и работим за това.
Щастлива и горда съм от постигнатото досега в Клуба и това ме стимулира да не преставам напред.
За миналите 3 години, откогато открихме Клуба, сме се местили и започвали изначало към този момент два пъти и в този момент това още веднъж ни следва.
Разликата този път обаче е, че пространствата, в които ще се реалокира Клубът ни, са общински с контракт за 10 години, което ни подсигурява някакво успокоение за бъдещето най-малко в това отношение. Но се оказа, че пространствата имат потребност освен от ободряване и главно разчистване, а от цялостен ремонт, тъй като предходните наематели са ги оставили в не изключително цветущо положение - скъсани тапети, олющена багра по стените, подове на замазка, кухненски ъгли без шкафове и плотове, санитарни възли без тоалетни и умивалници.
Досега сме се справяли с персонални средства и дарения от частни лица и компании, с цел да оборудваме Клуба и с цел да можем да покриваме настоящите разноски. Но за този ремонт се оказа, че ще трябват най-малко към 15 хиляди лв., които за жалост са непостижими за Фондацията ни. И това е сумата без кухненското обзавеждане и другите нужни ни мебели, техника и съоръжение. Затова диря поддръжка отвред.
Като човек, който е привикнал да се бори самичък и да се оправя с компликациите най-вече с персонален труд и средства (макар и Фондацията ни да е с социална кауза), не ми е елементарно да тракам на разнообразни порти с тази молба. Но мотивацията ми е блясъкът в очите на децата, когато идват в Клуба, признателността на родителите, които виждат смяната в тях, в резултат на заниманията при нас, щастието и удовлетворението от развиването, реализирано за всяко едно от тях.
Затова от сърце приканвам и откровено се надявам на всякаква поддръжка в това значимо за нас и децата ни начинание!
Оставям изпод в коментар пряк линк към методите за финансово подаяние към Фондацията ни и горещо се надявам дружно да успеем да съберем нужните ни средства, с цел да рестартираме и да продължим с нови сили на новото място.
С религия, вяра и признателност,
Надежда
Банковата сметка, в която се събират пари за ремонта е: Първа капиталова банка, BG12FINV91501217372996, UP with DOWN Foundation
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ