Нов анализ на тема „Макроикономически ефекти от въвеждането на еврото“
Нов разбор на тематика „ Макроикономически резултати от въвеждането на еврото “. Автор на проучването е доцент Пламен Ненов, секретар на Съвета за стопански разбори.
На 1 януари 2026 година България ще одобри еврото като национална валута – значима стъпка в процеса на европейска интеграция. Това е разумна стъпка след повече от четвърт век валутен ръб. Същевременно тя слага въпроса за евентуалните макроикономически резултати от самия присъединителен развой.
Настоящият разбор показва обстоятелства от опита на други страни от Източна Европа, които демонстрират, че главният канал на влияние от приемането на единната европейска валута върху макроикономиката минава през елиминирането на валутния риск. Това води до по-ниски лихви, по-високи цени на активите и нараснал интерес от страна на задгранични вложители. Краткосрочните и средносрочни резултати са аналогични на резултатите от стимулираща парична политика: растеж на съвкупното търсене, по-високо ползване и вложения. За разлика от стимулиращата парична политика, обаче, тези макроикономически резултати са по-трайни.
Опитът на други страни от Източна Европа приели еврото демонстрира, че на пазара на труда се следи нарастване на заетостта и заплащането на труд, като резултатите върху заетостта са изключително изразени в така наречен нетъргуеми браншове: строителство, търговия на дребно, хотелиерство и ресторантьорство. При вложенията в трайни активи се откроява средносрочно покачване освен на вложенията в здания и инфраструктура, само че и в активи, свързани с нововъведения и цифровизация. Ефектите върху външната търговия са по-умерени – отчетливо нараства вносът, до момента в който износът остава постоянен. Това е знак, че стимулиращите въздействия от еврото се демонстрират най-много посредством вътрешното търсене, а не посредством увеличение на експортния капацитет.
За България се чака по-ограничен подтикващ резултат спрямо други нови членки на еврозоната, защото десетилетията със постоянен валутен ръб към този момент са редуцирали валутния риск в по-голямата му част. Въпреки това растежът на цените на жилищата и фондовия показател преди и към позитивния конвергентен отчет подсказва, че резултатите биха могли да бъдат и по-значими.
В изискванията на висока икономическа интензивност, която е към този момент над капацитета на стопанската система, е нужна по-консервативна фискална политика, в това число постепенна консолидация на обществените финанси, с цел да се смекчат рисковете от прегряване на стопанската система. Допълнително внимание следва да се отдели на политики за повишение на продуктивността. В тази връзка, е значимо да се насочат старания към основаване на условия за вложения и нововъведения в по-продуктивни, експортно насочени браншове.
Необходими са и ограничения за развиване на финансовия пазар, тъй че фондовата борса да поеме по-голяма част от евентуалния растеж в капиталова интензивност, както и политики за ограничение на несъразмерното повишаване на цените на жилищата. Такива политики биха подкрепили средносрочната финансова непоклатимост чрез превъзмогване на натрупването на несъответствия на пазара на недвижими парцели.
Целият разбор може да бъде открит на страницата на Съвета за стопански разбори – .
На 1 януари 2026 година България ще одобри еврото като национална валута – значима стъпка в процеса на европейска интеграция. Това е разумна стъпка след повече от четвърт век валутен ръб. Същевременно тя слага въпроса за евентуалните макроикономически резултати от самия присъединителен развой.
Настоящият разбор показва обстоятелства от опита на други страни от Източна Европа, които демонстрират, че главният канал на влияние от приемането на единната европейска валута върху макроикономиката минава през елиминирането на валутния риск. Това води до по-ниски лихви, по-високи цени на активите и нараснал интерес от страна на задгранични вложители. Краткосрочните и средносрочни резултати са аналогични на резултатите от стимулираща парична политика: растеж на съвкупното търсене, по-високо ползване и вложения. За разлика от стимулиращата парична политика, обаче, тези макроикономически резултати са по-трайни.
Опитът на други страни от Източна Европа приели еврото демонстрира, че на пазара на труда се следи нарастване на заетостта и заплащането на труд, като резултатите върху заетостта са изключително изразени в така наречен нетъргуеми браншове: строителство, търговия на дребно, хотелиерство и ресторантьорство. При вложенията в трайни активи се откроява средносрочно покачване освен на вложенията в здания и инфраструктура, само че и в активи, свързани с нововъведения и цифровизация. Ефектите върху външната търговия са по-умерени – отчетливо нараства вносът, до момента в който износът остава постоянен. Това е знак, че стимулиращите въздействия от еврото се демонстрират най-много посредством вътрешното търсене, а не посредством увеличение на експортния капацитет.
За България се чака по-ограничен подтикващ резултат спрямо други нови членки на еврозоната, защото десетилетията със постоянен валутен ръб към този момент са редуцирали валутния риск в по-голямата му част. Въпреки това растежът на цените на жилищата и фондовия показател преди и към позитивния конвергентен отчет подсказва, че резултатите биха могли да бъдат и по-значими.
В изискванията на висока икономическа интензивност, която е към този момент над капацитета на стопанската система, е нужна по-консервативна фискална политика, в това число постепенна консолидация на обществените финанси, с цел да се смекчат рисковете от прегряване на стопанската система. Допълнително внимание следва да се отдели на политики за повишение на продуктивността. В тази връзка, е значимо да се насочат старания към основаване на условия за вложения и нововъведения в по-продуктивни, експортно насочени браншове.
Необходими са и ограничения за развиване на финансовия пазар, тъй че фондовата борса да поеме по-голяма част от евентуалния растеж в капиталова интензивност, както и политики за ограничение на несъразмерното повишаване на цените на жилищата. Такива политики биха подкрепили средносрочната финансова непоклатимост чрез превъзмогване на натрупването на несъответствия на пазара на недвижими парцели.
Целият разбор може да бъде открит на страницата на Съвета за стопански разбори – .
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ