Когато Стивън Кинг препоръчва...
Нощта е студена, пътят е дълъг, а ужасът дебне зад всеки завой – пригответе се за майсторския разказ на Кристофър Голдън „ Път от кости “, предложен от самия Стивън Кинг.
Американският бестселър, надигащ духовете от действителната история на Колимската автомагистрала, излезе на български с логото на „ Кръг “ в превода на Мариана Христова и със корица от Стоян Атанасов (Kontur Creative).
Феликс Тигланд е ефирен продуцент на документални риалитита, който цялостен живот чака своя огромен удар. Когато научава призрачната история, витаеща към градежа на Колимската автомагистрала – 2000-километров път, разсичащ Сибир – вижда голям капацитет. Заедно със своя добър другар и оператор Прентис поема към район, където междинните минимални температури са - 40 градуса, а жителите нямат нищо общо със феновете на американски тв формати...
„ Смесица от хорър и трилър, която ще ужаси даже преситени в жанра читатели “ – написа в критика за романа в „ Буклист “, а „ Ню Йорк Таймс Бук Ривю “ прибавя: „ Голдън наблюдава сърцето на терора... Шамани и духове, немъртви и диваци, създанията на Колимската автомагистрала и невъобразимият смут на историята ѝ подсигурява приковаващо четене “.
Но никой не може да каже повече от Краля на ужаса Стивън Кинг, който декларира за „ Път от кости “:
„ Напрегнат разказ, който ще ви води на място, където в никакъв случай не сте били, и на пътешестване, което ще ви ужаси. Влюбих се в тази книга ”.
Представяме ви фрагмент:
На бензиностанцията нямаше табела, само че тя и не бе нужна на никого, който минаваше отсам. Три ръждясали помпи бяха подредени до телена ограда, зад която се издигаха четири солидни резервоара с бензин. На друго място тези резервоари щяха да се намират под земята, само че притежателят на тази остаряла бензиностанция на края на света беше решил да не ги заравя под замръзналата почва.
Намръщен, Тиг спря до помпата и погледна към четвъртитата дребна постройка, която някога несъмнено е била офисът на касиера. Приличаше повече на бомбоубежище, цялостен век след войната, за която го бяха построили. Някой беше нарисувал със спрей няколко кирилски букви, които накараха Тиг да премисли догатката си, че бензиностанцията няма име. Може би пишеше „ бензиностанция “ или „ единствено в брой “, или „ биологическа заплаха “. Можеше да е какво ли не, само че за някого бе означавало нещо.
Тиг паркира. Двигателят зацъка и забоботи. Прентис приличаше на задремал, само че хъркането на този човек наподобяваше побесняло гризли в гърлото му, а тъкмо в този момент изглеждаше прекалено спокоен. Правеше се на задремал.
– Престани с нелепостите – сподели Тиг. – Отиди и вземи лидера. И виж дали би трябвало сами да си напълним бензин.
Прентис отвори очи и направи жална физиономия.
– Там на открито е извънредно студено.
– Аз би трябвало да внимавам да не угасне двигателят. А и двамата знаем, че би трябвало да се изпикаеш. Винаги би трябвало да се изпикаеш.
Прентис въздъхна тежко и отвори вратата си. Студът нахлу в джипа, неочакван и брутален.
– Знаеш, че не обичам непознати хора, Тиг. Затова ти си режисьорът, а аз индивидът зад камерата. Ти така и така искаше да застана на кормилото, тъй че сядам. Ти можеш да поемеш срещите с хората.
Без да чака отговор, Прентис слезе от джипа и затвори вратата след себе си. Тръгна напред и заобиколи пред двата фара. Леденият въздух оформи силуета му в странна светлина. Беше заговорил с типичния си начумерен комизъм, само че Тиг знаеше, че е сериозен. Имаше някои хватки да си добър другар, основните измежду които бяха лоялността, общата философия и жертвоготовността, само че Тиг беше схванал, че най-ценната линия у един другар е да знае по кое време да говори и по кое време да мълчи. Често се проваляше в това отношение, само че се опитваше да се научи, и това въпреки всичко беше нещо.
Тиг подаде малко газ на мотора, чу го по какъв начин изрева, слезе и остави Прентис да се покатери тежко зад кормилото.
Приятелят му се усмихна шеговито.
– Ако имат снаксове, вземи нещо.
Тиг гръмко се разсмя.
– Погледни това място! Сякаш апокалипсисът на зомбитата е пристигнал и отминал. Съмнявам се, че имат от твоите обичани люти чийтоси.
– Ще се веселя, в случай че имат нещо, което най-малко да наподобява на тях. На харизан кон зъбите не се гледат.
Тиг хукна към бункера и погледна намръщено към графитите със спрей. Единственият прозорец беше потъмнял от, както изглеждаше, десетилетна нечистотия. Някой беше надраскал с пръст думата „ ОТВОРЕНО “ на британски и Тиг се запита дали не са го създали поради него.
Мина през вратата и влезе в облак лютив цигарен дим. Повечето крушки на тавана бяха изгорели, само че на светлината на четирите, които работеха, съумя да види двама души в минаващата за стая квадратна кутийка. Набита жена с вълнен панталон и пълен лекьосан пуловер се беше отпусната на стол с дамаска от червен плюш и галеше лъскавата четина на съветски шпаньол. Животното насочи нос в посока на Тиг и погледна настрани, елегантно и високомерно като принц, пропъден от двореца си и заточен да живее измежду простолюдието.
Жената погледна към Тиг, подвигна вежда, дръпна от вонящата си турска цигара и се обърна към индивида до себе си.
– Това несъмнено е твоят американец – сподели тя на калпавия си британски и се подсмихна, като че ли като говореше езика на Тиг, показваше презрението си, като че ли знаеше, че той не може да ù отвърне със същото, и искаше да му го напомни. Права беше.
Мъжът, към който се беше обърнала, седеше на столче зад дребен тезгях, извит под тежестта на касов указател. На рафт зад него бяха подредени цялостен куп пликчета с чипс и други снаксове, само че умерено можеше да са със сушена риба или начос – Тиг нямаше от кое място да разбере. Наблизо не се виждаше нито едно пликче чийтос. На най-долния рафт бяха подредени кутии кока-кола. Прентис щеше да се зарадва.
– Закъснявате, господин Тигланд – сподели мъжът зад тезгяха.
– Това е още една причина да ми би трябвало водач. Предполагам, че вие сте Каскил?
Водачът наклони глава, като че ли се покланяше, смъкна се от столчето и излезе иззад тезгяха. Тиг си беше общувал с него по имейл и един път по зуум, само че в този момент, когато го видя онлайн, той му се стори толкоз не намясто тук, че беше чак дразнещо. Дебелите ботуши от кожа на северен елен на Каскил бяха остарели и изтъркани, очевидно многогодишни, само че тежкият му пуловер беше чист, нов и яркочервен. И панталонът му изглеждаше нов, а когато посегна към палтото и дългия си черен шал, те също изглеждаха освен чисто нови, само че и изискани. На магистралата „ Колима “ нямаше нито бутици, нито универсални магазини, само че Каскил се обличаше като човек с пари и усет. Висок и строен, той беше подстригал косата и мустаците си по този начин, че приличаше на холивудски артист от 1940-те… или най-малко щеше да наподобява, в случай че не беше черният паяк, татуиран на врата му. Главата сочеше надолу. Тиг знаеше, че татуировката значи нещо – може би нещо незаконно или даже свързано със пандиза.
Каскил видя накъде гледа.
– Въпроси ли имате?
– Ще имам доста въпроси, само че не и този, за който си мислите.
Водачът кимна.
– Ще се разбираме доста добре – сподели и посочи към вратата. – Сигурно ви би трябвало бензин.
– И тоалетната – добави Тиг. – И нещо за ядене за моя оператор.
Каскил даде указания на едрата жена на език, който не беше съветски – якутски, предположи Тиг, – взе турската цигара от пръстите ù и я постави сред устните си. Дръпна надълбоко, върна цигарата на дамата, а тя стана, целуна го по бузата и отиде да вземе снаксове иззад тезгяха.
Тиг примигна изумен.
Каскил се усмихна.
– Баба ми. – Закопча си палтото, уви шала към врата си и покри паяка. – Хайде. Аз ще ви ръся бензин и ще ви покажа по какъв начин да намерите тоалетната. А след това ще ви заведа до най-студеното място на земята.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Американският бестселър, надигащ духовете от действителната история на Колимската автомагистрала, излезе на български с логото на „ Кръг “ в превода на Мариана Христова и със корица от Стоян Атанасов (Kontur Creative).
Феликс Тигланд е ефирен продуцент на документални риалитита, който цялостен живот чака своя огромен удар. Когато научава призрачната история, витаеща към градежа на Колимската автомагистрала – 2000-километров път, разсичащ Сибир – вижда голям капацитет. Заедно със своя добър другар и оператор Прентис поема към район, където междинните минимални температури са - 40 градуса, а жителите нямат нищо общо със феновете на американски тв формати...
„ Смесица от хорър и трилър, която ще ужаси даже преситени в жанра читатели “ – написа в критика за романа в „ Буклист “, а „ Ню Йорк Таймс Бук Ривю “ прибавя: „ Голдън наблюдава сърцето на терора... Шамани и духове, немъртви и диваци, създанията на Колимската автомагистрала и невъобразимият смут на историята ѝ подсигурява приковаващо четене “.
Но никой не може да каже повече от Краля на ужаса Стивън Кинг, който декларира за „ Път от кости “:
„ Напрегнат разказ, който ще ви води на място, където в никакъв случай не сте били, и на пътешестване, което ще ви ужаси. Влюбих се в тази книга ”.
Представяме ви фрагмент:
На бензиностанцията нямаше табела, само че тя и не бе нужна на никого, който минаваше отсам. Три ръждясали помпи бяха подредени до телена ограда, зад която се издигаха четири солидни резервоара с бензин. На друго място тези резервоари щяха да се намират под земята, само че притежателят на тази остаряла бензиностанция на края на света беше решил да не ги заравя под замръзналата почва.
Намръщен, Тиг спря до помпата и погледна към четвъртитата дребна постройка, която някога несъмнено е била офисът на касиера. Приличаше повече на бомбоубежище, цялостен век след войната, за която го бяха построили. Някой беше нарисувал със спрей няколко кирилски букви, които накараха Тиг да премисли догатката си, че бензиностанцията няма име. Може би пишеше „ бензиностанция “ или „ единствено в брой “, или „ биологическа заплаха “. Можеше да е какво ли не, само че за някого бе означавало нещо.
Тиг паркира. Двигателят зацъка и забоботи. Прентис приличаше на задремал, само че хъркането на този човек наподобяваше побесняло гризли в гърлото му, а тъкмо в този момент изглеждаше прекалено спокоен. Правеше се на задремал.
– Престани с нелепостите – сподели Тиг. – Отиди и вземи лидера. И виж дали би трябвало сами да си напълним бензин.
Прентис отвори очи и направи жална физиономия.
– Там на открито е извънредно студено.
– Аз би трябвало да внимавам да не угасне двигателят. А и двамата знаем, че би трябвало да се изпикаеш. Винаги би трябвало да се изпикаеш.
Прентис въздъхна тежко и отвори вратата си. Студът нахлу в джипа, неочакван и брутален.
– Знаеш, че не обичам непознати хора, Тиг. Затова ти си режисьорът, а аз индивидът зад камерата. Ти така и така искаше да застана на кормилото, тъй че сядам. Ти можеш да поемеш срещите с хората.
Без да чака отговор, Прентис слезе от джипа и затвори вратата след себе си. Тръгна напред и заобиколи пред двата фара. Леденият въздух оформи силуета му в странна светлина. Беше заговорил с типичния си начумерен комизъм, само че Тиг знаеше, че е сериозен. Имаше някои хватки да си добър другар, основните измежду които бяха лоялността, общата философия и жертвоготовността, само че Тиг беше схванал, че най-ценната линия у един другар е да знае по кое време да говори и по кое време да мълчи. Често се проваляше в това отношение, само че се опитваше да се научи, и това въпреки всичко беше нещо.
Тиг подаде малко газ на мотора, чу го по какъв начин изрева, слезе и остави Прентис да се покатери тежко зад кормилото.
Приятелят му се усмихна шеговито.
– Ако имат снаксове, вземи нещо.
Тиг гръмко се разсмя.
– Погледни това място! Сякаш апокалипсисът на зомбитата е пристигнал и отминал. Съмнявам се, че имат от твоите обичани люти чийтоси.
– Ще се веселя, в случай че имат нещо, което най-малко да наподобява на тях. На харизан кон зъбите не се гледат.
Тиг хукна към бункера и погледна намръщено към графитите със спрей. Единственият прозорец беше потъмнял от, както изглеждаше, десетилетна нечистотия. Някой беше надраскал с пръст думата „ ОТВОРЕНО “ на британски и Тиг се запита дали не са го създали поради него.
Мина през вратата и влезе в облак лютив цигарен дим. Повечето крушки на тавана бяха изгорели, само че на светлината на четирите, които работеха, съумя да види двама души в минаващата за стая квадратна кутийка. Набита жена с вълнен панталон и пълен лекьосан пуловер се беше отпусната на стол с дамаска от червен плюш и галеше лъскавата четина на съветски шпаньол. Животното насочи нос в посока на Тиг и погледна настрани, елегантно и високомерно като принц, пропъден от двореца си и заточен да живее измежду простолюдието.
Жената погледна към Тиг, подвигна вежда, дръпна от вонящата си турска цигара и се обърна към индивида до себе си.
– Това несъмнено е твоят американец – сподели тя на калпавия си британски и се подсмихна, като че ли като говореше езика на Тиг, показваше презрението си, като че ли знаеше, че той не може да ù отвърне със същото, и искаше да му го напомни. Права беше.
Мъжът, към който се беше обърнала, седеше на столче зад дребен тезгях, извит под тежестта на касов указател. На рафт зад него бяха подредени цялостен куп пликчета с чипс и други снаксове, само че умерено можеше да са със сушена риба или начос – Тиг нямаше от кое място да разбере. Наблизо не се виждаше нито едно пликче чийтос. На най-долния рафт бяха подредени кутии кока-кола. Прентис щеше да се зарадва.
– Закъснявате, господин Тигланд – сподели мъжът зад тезгяха.
– Това е още една причина да ми би трябвало водач. Предполагам, че вие сте Каскил?
Водачът наклони глава, като че ли се покланяше, смъкна се от столчето и излезе иззад тезгяха. Тиг си беше общувал с него по имейл и един път по зуум, само че в този момент, когато го видя онлайн, той му се стори толкоз не намясто тук, че беше чак дразнещо. Дебелите ботуши от кожа на северен елен на Каскил бяха остарели и изтъркани, очевидно многогодишни, само че тежкият му пуловер беше чист, нов и яркочервен. И панталонът му изглеждаше нов, а когато посегна към палтото и дългия си черен шал, те също изглеждаха освен чисто нови, само че и изискани. На магистралата „ Колима “ нямаше нито бутици, нито универсални магазини, само че Каскил се обличаше като човек с пари и усет. Висок и строен, той беше подстригал косата и мустаците си по този начин, че приличаше на холивудски артист от 1940-те… или най-малко щеше да наподобява, в случай че не беше черният паяк, татуиран на врата му. Главата сочеше надолу. Тиг знаеше, че татуировката значи нещо – може би нещо незаконно или даже свързано със пандиза.
Каскил видя накъде гледа.
– Въпроси ли имате?
– Ще имам доста въпроси, само че не и този, за който си мислите.
Водачът кимна.
– Ще се разбираме доста добре – сподели и посочи към вратата. – Сигурно ви би трябвало бензин.
– И тоалетната – добави Тиг. – И нещо за ядене за моя оператор.
Каскил даде указания на едрата жена на език, който не беше съветски – якутски, предположи Тиг, – взе турската цигара от пръстите ù и я постави сред устните си. Дръпна надълбоко, върна цигарата на дамата, а тя стана, целуна го по бузата и отиде да вземе снаксове иззад тезгяха.
Тиг примигна изумен.
Каскил се усмихна.
– Баба ми. – Закопча си палтото, уви шала към врата си и покри паяка. – Хайде. Аз ще ви ръся бензин и ще ви покажа по какъв начин да намерите тоалетната. А след това ще ви заведа до най-студеното място на земята.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ