Коментар на водещия: Все неща, с които се гордеем
Нощта била хладна и тъмна. В ранните часове на 10 март 1943 година хиляди български евреи били събрани на площада в Пловдив, с цел да бъдат качени на влаковете към лагерите на гибелта – млади и остарели, дами и деца.
Някакво дежавю от развенчани спасители и нормални обвинениМеждувременно, в царския замък в София се получила депеша, подписана до митрополит Кирил, който казвал на царя, че в случай че тези хора бъдат изпратени в лагерите „ Аз ще легна на релсите пред заминаващия трен “. Тази смела постъпка дала началото на спасяването на българските евреи, а митрополит Кирил след по-малко от десетилетие станал патриарх Кирил.
Защото няма нищо по-християнско от милосърдието и емпатията. Да спасиш някого в неволя е най-висшата форма на състрадание. Така постъпва и оня млад, черноок стихотворец през 1896 година, слушайки потресаващите истории на избягалите арменци в кръчмата до гарата в Стралджа. Неговото име било Пейо Яворов, а стихотворението му, което ще учи всяко българско и всяко арменско дете за безконечни времена, се ражда от гения му, само че и от положителното му сърце.
Защото няма ли положителни хора, тъмната страна от човешката природа ще вземе превес и ще трансформира дома ни, страната ни, света ни в едно друго и грубо място. Българите обаче в никакъв случай не са допускали и няма да позволен това.
На хоризонта се задават избори за Европейски парламент. Един от главните и присъщи страхове е обвързван с напредък на популистите. За да се случи това, те се нуждаят от хранителна среда, която да сложи във фокуса на публичното внимание тематики, които са разделящи и поляризиращи. Теми, които да подхранват нашите страхове. Именно такава тематика е миграцията. Не би трябвало да се съмняваме, че тя ще е в центъра на политическите акции в Германия, приела милиони мигранти.
Или в Белгия, или в Швеция, която води класациите по убийства от улични банди. „ Ние се провалихме в тяхната интеграция “, възкликна шведският министър-председател Магдалена Андерсон през 2022 година след следващите конфликти сред полицията и поданици на мигрантските квартали. Не се съмнявайте, че в тези страни политическите акции ще са много напрегнати, тъй като там действителен проблем с мигрантите има.
Смъртта на Навални е следващият знак към света, че всеки зложелател на Кремъл може да бъде премахнат - на всички места и когато и да е Но тук, в България? Помислете още веднъж. Защо в случай, че имаме толкоз доста проблеми за решение, би трябвало да търсим проблем, който не съществува? И то в годината, когато мигрантският напън към нашите граници понижа фрапантно? И в случай, че 95% от миналите не желаят да останат тук? Какво са ни създали малцината, които желаят да останат в България, с цел да позволяваме някой да насъсква децата ни по обществените мрежи? В София няма лампи по улиците, мрачно е като в рог, тротоари няма, а ние тръгнахме да веем флагове на от дълго време забравени знаци.
Ако някой политически пълководец е излъгал някоя партия, че това ще усили изборния ѝ резултат, би трябвало незабавно да бъде освободен или пратен да показа „ скъпото си експертно познание “ някъде другаде. Защото ние помним всички клети опити на разнообразни политици да бутат дами по границите, да предизвикат конфликти – опити, които ги изхвърлиха в тъмния килер на политическата история. С тези нелепости и избягването на действителните проблеми някои хора са се запътили точно натам.
Защото тази тематика, която сега се пробвате да повдигнете – българското общество е задоволително умно, опитно и толерантно, с цел да се върже на толкоз познати и изтъркани провокации. Това не може да се случи в страната на патриарх Кирил, на Пейо Яворов, и в града, в който джамията, синагогата и църквата се намират в „ триъгълник на толерантността “. Все неща, с които толкоз доста всички се гордеем.




