Нощното напикаване при децата е проблем, свързан предимно със съзряването

Нощното напикаване при децата е проблем, обвързван най-вече със съзряването на нервната им система. Той тревожи доста родителите, само че положителната вест е, че единствено в редки случаи става въпрос за болести на бъбреците или пикочо-отделителната система. А тогава има доста други и то тежки признаци. Само по себе си нощното напикаване при огромни деца не е болест, а е признак най-често за проблем, обвързван с нервната система. Не постоянно аргументите са и изцяло ясни.

За същински проблем с нощното напикаване се приказва, когато детето е в учебна възраст и продължава да се подмокря. В множеството случаи това е нещо, което се израства с годините. Факт е, че се случва по-често при момчетата – при 70 % от случаите. Типично е за прочувствени, дейни денем деца, чиито нощен сън е доста бездънен и те не съумяват да усетят сигналите за уриниране.

Това е колкото проблем за детето, толкоз и за родителите. В него има позор, криене, пране на одеяла и чаршафи, доста упреци към дребния. Всичко това се придвижва върху него и основава огромна психическа контузия. Въобще държанието на околните, с колкото и положителни подбуди да е, може да единствено да задълбочи нещата.

Факт е, че нощното напикаване продължава, когато детето се усеща прекомерно обгрижвано в тази обстановка. Буденето му през нощта, с цел да върви до тоалетната или заставянето му непременно да я посети преди сън, слагането на памперси, са част от това.

Съществува кръг от условия, които могат да отключат или засилят казуса. Когато в фамилията се роди бебе и това тревожи по-голямото дете, в това число то се усеща пренебрегнато; прекомерното строго възпитание; при конфликти; при приучването да се върви на гърне – през деня детето се научава, само че нощем – не; всевъзможен жанр прочувствено напрежение. В никакъв случай по този метод малчуганът не се стреми да притегли вниманието. Това е нещо, което и самият той за нищо на света не желае да се случва.

Най-честата причина е обаче незрялост на нервната система, която управлява пикочния мехур и нервното напрежение. Определено има унаследен детайл в големия % от случаите и той е на генетично равнище. Напикаването е обвързвано с напрегнати сънища на детето, при които то се усеща в невъзможност и неспособност да се оправи със обстановката.

Прилагането на всевъзможни старешки способи на лекуване може единствено да утежни нещата. Затова предписание номер едно е каквото и да се прави, да е под управлението на педиатър. Да се ползват единствено медикаменти, предписани от него.
На детето би трябвало да се вдъхне повече убеденост, да се ускори ролята на бащата в неговото образование и развиване, то да стартира да го възприема като мощната персона. На детето би трябвало да се даде успокоение, вместо то да се травмира в допълнение.