“Нормалният българин може да обезумее, дори докато слуша първите“ ни

“Нормалният българин може да обезумее, даже до момента в който слуша „ първите “ ни хора. Остава цялостна тайнственост, по какъв начин понася това, което минава за „ ръководство “ на страната. ” Това написа във фейсбук Кеворк Кеворкян.

“Едва ли има различен народ, който толкоз покорно да търпи сходно непохватно практикуване с власт – то наподобява като жадувания от наркоманите „ безпредел “.

“Търпиш и търпиш, до момента в който постепенно ти режат главата, слушаш по какъв начин ножът стърже вратните ти жили – и ти е едно хубаво, хубаво, че и повече от хубаво. ”

Публикуваме целия текст без редакторска интервенция:

НА ФРОНТА – НИЩО НОВО Габриел посрещнала персонално самолетите с евакуиращи се от Израел наши сънародници. И даже се похвалила – бре, бре! – ето по този начин: „ България беше първата страна, която спомогна нуждаещите се от помощ българи да се приберат “. Това е доста значима фраза: тя ни подсказва, че най-накрая Габриел е на път да открие някаква връзка сред България и българите.

Нормалният българин може да обезумее, даже до момента в който слуша „ първите “ ни хора. Остава цялостна тайнственост, по какъв начин понася това, което минава за „ ръководство “ на страната. Едва ли има различен народ, който толкоз покорно да търпи сходно непохватно практикуване с власт – то наподобява като жадувания от наркоманите „ безпредел “. Вече като че ли се любуваме на щуращините на властниците ни, даже чакаме да са още по-изобретателни, да ни изненадват с нови висоти на бездарието си. Търпиш и търпиш, до момента в който постепенно ти режат главата, слушаш по какъв начин ножът стърже вратните ти жили – и ти е едно хубаво, хубаво, че и повече от хубаво. Лошото е, че до момента в който приключат със стърженето, би трябвало да изслушаш и да се насладиш и на нелепостите, които властниците необезпокоявано изричат. А пък преобладаващите малките екрани сладострастно ги популяризират – те от дълго време са се примирили с ролята си на безволеви репродуктори, замязяли са на радиоточките от времената на соца, които безстрастно/рутинно представяха един несбъднат парадайс. Но даже и тогавашната агитация беше по-въздържана от днешните малките екрани, които покорно популяризират всичко, което им подмятат. Вече всичко може да бъде изречено, всяка неистина може да бъде оставена необезпокоявано да разяжда „ простолюдието “, всяка нелепост е авансово амнистирана, освен това – даже може да бъде приютена на завет в Конституцията, която би трябвало да бъде Свещената Земя на Справедливостта. След всичко това, не трябва да се чудим, че откритието на Габриел ни оставя безучастни, вместо да ни разгневи – отдавна е явно, че връзката сред България и Българите е залиняла. Отдавна нищо, което прави България, не е преценявано през интереса на българите, те като че ли не съществуват, до момента в който тя – „ България “ – прави следващите си тромави или напряко малоумни ходове по картата на огромната политика. Много постоянно тя сякаш напряко води война с сякаш нейните българи. Трябва да сме последните идиоти, с цел да се надяваме, че още съществува някаква лоялност на страната към тях – най-малко от възпитание, най-малко поради сакралните дати, които все по-неловко биват отразявани. И това не е по никакъв начин чудно, тъй като страната като че ли се срами от историята си, като че ли се плаши от историята си, усеща я като някакви вериги в нозете си. Впрочем, единствените, които се усещат по този начин в европейското „ семейство “, сме ние, всички останали държат на своята чест, чест не от през вчерашния ден. Само ние сме проклетите съглашатели – безропотни и бездарни, които нямат нищо срещу даже да не съществува връзката сред България и Българите – с изключение на на думи. Европа е изоставена в ръчичките на невтасали „ политици “ и към този момент всичко може да се чака, всяка нелепост и всяко зло. „ Политико “ едвам в този момент разкрило, че госпожа Урсула се държи като „ кралица “ и самоуверено взема решение значими въпроси за бъдещето на Съюза. Преди няколко месеца цитирах някогашния френски президент Саркози, който се питаше откъде-накъде Урсула си присвоява неотредени й права, в това число и като специалист по военните въпроси. Думи на Саркози: „ Политиката на Европейски Съюз зависи прекалено много от екзалтираност, нервност, повърхностна реакция. Ние танцуваме на ръба на вулкан “/край на цитата/. Ами нашите властници и техните специалисти, дървени кратуни, тях какво да ги вършим – когато и поради техните старания вулканичната лава съвсем ни е застигнала, само че ще си останем, даже изпепелени, все същите екзалтирани съглашатели. И има ли някаква вяра нещо да се промени/пречупи в тях, в случай че, властниците одобряват, че България, въпреки всичко, има някаква връзка с Българите. Засега обаче България и Българите си остават от двете страни на фронтовата линия… Тези дни нашите властници направиха нужното, с цел да ни скарат и с Унгария и Сърбия – Народното събрание реши да се постанова такса върху преноса на съветски газ за тях, 20 лв. за мегавтчас. Денков разяснява възраженията на пострадалите с едно необичайно надменност – по този начин те щели да съществуват в една същинска конкурентна среда. Така той безгрижно прати и Унгария на барикадата против приемането ни в Шенген. Лекомислено – или умишлено? Ония, които оперират с България, като леснодостъпна карта без особена стойност, и скритом направляват дейностите й, нямат необикновен интерес от включването й в Шенгенското пространство. За предпочитане е тя да си остана такава, каквато е – безгрижно ръководена, с оскъдни отбранителни благоприятни условия, прокъсана от бежанските нападения. България в това си „ положение “ елементарно може да се трансформира в инструмент за изнудване и надиграване в конфликта на „ Големите “. Накрая може да се окаже и поле на директни стълкновения – един рафиниран украински вид. Денков може да си приказва, каквото му хрумне – и в никакъв случай няма да откри време да чуе професор Иван Марков и хора като него. Марков е някогашен изпълнителен шеф на „ Мини Марица – изток “. Наскоро той сподели нещо/пред вестник „ Труд “, което за прощален път потвърждава, че обитаваме изумителна страна – изумителна с нагона си да създава нелепости, и още по-изумителна поради упорството, с което ги отстоява. Професор Марков: „ Не знам на кого му хрумна, че може да се ограничи производството на въглища с 40 %. Сигурен съм, че всеки, даже инцидентно попаднал в стопански университет, научава, че условно непрекъснатите разноски в добивния бранш са високи, от порядъка над 75 %. И в случай че намалиш единиците продукция, ти автоматизирано увеличаващ себестойността им. Тоест, правиш ги неефективни. 40 % е безспорна нелепост, висша! Показателно е, в случай че се види доклада на „ Мини Марица Изток “ за първото полугодие на тази година – те понижиха добива някъде с към 40 % и са на 57 милиона лв. загуба. Миналата година, когато са работили обикновено, са на 40 милиона лв. облага. “ Това удостоверение на Марков въобще не се нуждае от коментар. Унизително ще бъда вглеждането в натрапчивата нелепост, в която някак съществува България/Държавата – тази същата, която без никаква потребност закри два от блоковете на нуклеарната си централа. Всички изгубиха от това – като изключим, несъмнено, „ Мадам Йес “/Кунева. Сега тази позорна интервенция още веднъж се повтаря. Но не можем да чакаме даже един прикрехнат вопъл от малките екрани ни. Те последователно и под носа на публиката се трансфораха в нещо като едновремешната „ Панорама “ – основният амвон на соцпропагандата, от който не можеше да се чуе нищо друго, с изключение на бездарни хвалби за Властта. Като изключим някои външнополитически репортажи, всичко останало беше молитва за благоденствието на Властта. Там се чуваха само хвалебствия за „ другарА Живков “ – толкоз му кадяха на „ Първия “, та е цяло знамение, че не го отровиха. „ Панорама “ си беше едно, както в този момент се показват, токсично място. Да насилваш публиката с хвалебствия за властта е много извратено наказване. Неслучайно незабавно след Преврата на 10 ноември 1989 клисарите от „ Панорама “ побързаха да унищожат архивите на предаването, да изличат личните си позорни диалози с властниците, личния си принос към подправянето на соца, на Историята. Изтрити бяха и филмите за революционните придвижвания по света и всички сходни опуси, опозоряващи публицистиката. Някои от тия клисари оцеляха и след Промените – и около тях се промуши и новата мода за „ плурализма “ в медиите, подкрепяна драговолно от нескопосани медиаведи, които пък по този метод също изпираха личната си незначителност през годините на тоталитаризма, личното си всесъгласие с Властта. Плурализмът, също задоволително подправен, бе употребен, с цел да се прикрият недъзите на някогашния режим – най-често се говореше за „ обективност и безпристрастност “. Такива бяха и лозунгите на митингите против малкия екран, и изключително против „ Всяка неделя “ – за „ справедлива “ телевизия. Което, прочетено както би трябвало, означаваше беззъба, прекършена, някак приспособена телевизия. В ония години, даже и по-късно – в случай че ми е разрешено едно персонално признание – постоянно ме укоряваха за пристрастност. И тогава им отговарях по този начин: „ Да, бях привързан, само че към Истината. Иначе и до момента нямаше да сте чули за лагерите на гибелта. В една от мемоарните си книги военачалник Семерджиев написа, че от „ Всяка неделя “ е научил за лагерите – а е бил началник-щаб на армията… “ Един ден – беше пролетта на 1990 година – журналистът от Ловеч Иван Паскалев ми изпрати къс репортаж за „ лагерите на гибелта “ – и лавата потегли. Поредицата за лагерите във „ Всяка неделя “ напряко изправи комунистическата власт, която към момента беше премного мощна, на ръба на вулкана. Тъй си мислехме най-малко тогава. Но нищо нямаше да се случи, в случай че Паскалев не се беше обадил. Нашият поминък се крепи на храбростта на такива скромни, само че всеотдайни хора. А в „ ония “ години храбростта като че ли беше нещо, което ти лишават още на пропуща на малкия екран. Малцина бяха публицистите, които се осмеляваха да се преборват със страха – това най-отровно зло в занаята ни. „ ДругарА Живков “ бе сменен от „ Другарят Костов “, сетне от „ Царят-другар Симеон “ и т.н. А през днешния ден към този момент и служебните министър председатели ги къпят с розова вода, не се свенят да ухажват даже и краткотрайните властници. Бойко вечно лепна прозвището „ мисирки “ на хората от нашия поминък. Полагаше му се тази чест, тъй като таман него го ласкаеха по несравним метод. Дори Живков би се смутил от толкоз хвалебствия, само че Бойко устоя и дори все му се виждаха малко. Веднъж сподели на репортерките, които го бяха накачулили: „ Приятна събота! “ И те непринудено му благодариха – нищо, че беше неделя. Е, да, хвалебствията по адрес на властниците отравят като нищо друго нашият поминък. Но мисирките няма да се откажат от тях – към този момент не. *** Ние чухме звука от трошенето на кости в лагерите край Ловеч с двайсет и осем годишно забавяне, това беше нещо извънредно. Но все с сходно забавяне ли ще се движим във времето? Кога ще чуем звуците на днешната мъка?

Евакуация на българи от линията Газа

Както Safenews писа, все още евакуация на българи от линията Газа не е допустима.По данни на задграничните ни представителства в района сега 37 български жители и членове на техните фамилии са потърсили подпомагане за овакантяване на линията Газа. Търсим благоприятни условия за подпомагане за тяхната евакуация. Това съобщи  външният министър Мария Габриел.

Външно министерство разполага със лист за потърсилите подпомагане за евакуация български жители и членове, който е предаден на израелските и египетските управляващи.

“От тях ще чакаме позволение за овакантяване на Газа и нахлуване в Египет, когато това е допустимо, сподели тя. Дипломатическото ни посланичество в Рамала и посолството ни в Кайро са в непрекъснат контакт със фамилиите на нашите сънародници и са в подготвеност да им окажат подпомагане за извеждането им от Газа и прекосяването им в Египет, когато това е допустимо. ”

“Те знаят, че би трябвало да бъдат подготвени, ще реагираме незабано, в случай че има искалация. Всички посолства в района са мобилизирани и наблюдават ежечасно какво се случва, ” съобщи външният министър.

“Българското посолство в Тел Авив е в непрекъснат контакт с израелските управляващи и продължаваме да следим тематиката ”, акцентира тя.

“В медиите се появи име на жена, за която се твърдеше, че може да е пленник, проверихме в базата данни за български жители в Министерство на вътрешните работи и човек с такова име не съществува ”, сподели и премиерът Николай Денков.

ългарският транспортен съд в Израел си идва до дни. Очаква се българският кораб „ Рожен “ да отплава от израелското пристанище Ашдод в събота или неделя.

В момента екипажът на кораба е от 17 души. Снощи у нас се прибраха четирима моряци. Страната ни има връзка с екипажа и той няма никакви проблеми.

Още вести четете в категория България.