Изборите в САЩ откриват за Путин прозорец на възможности
Ноември в Русия е доста сложен месец във връзка с климата, удобен както за парадоксални политически събития (както през 1917 г.), по този начин и за не по-малко парадоксални политически изводи (както през 2022 г.). И това е извънредно известно умозаключение измежду съветския политически хайлайф: смяната в салдото на силите в американското държавно управление след междинните избори за Конгрес този вторник ще способства за преференциална за Москва промяна на политическия курс на Съединени американски щати в украинската посока.
Всичко това ми припомня за нещо. И даже знам какво е.
Ноември 2016 година Депутатът Вячеслав Никонов прекъсва премерения ход на съвещанието на Държавната дума на Руската федерация с настоятелно известие:
„ Скъпи другари, скъпи сътрудници! Преди три минути Хилари Клинтън призна провалянето си на изборите за президент на Съединени американски щати, а преди секунда Тръмп стартира речта си като новоизбран президент на Съединени американски щати, за което и аз ви приветствам! "
В отговор членовете на долната камара на съветския парламент започнаха да ръкопляскат бурно.
Днес този гръм от овации се помни с възприятие на лека (или даже тежка) несръчност. Избирането на Тръмп бележи началото на свличането на руско-американските връзки в необикновено дълбока бездна, от която до момента не съумяват да се повдигнат.
Минаха обаче шест години, а нещата към момента са там: в Москва още веднъж започнаха интензивно да приказват за това, че успеха на „ положителните “ републиканци над „ неприятните “ демократи може да усъвършенства атмосферата на нашите връзки. Дали нашият политически хайлайф скоро още веднъж ще разбере, че в очите на републиканците Русия е не по-малко „ неприятна “, в сравнение с в очите на демократите? Страхувам се, че е по този начин.
И с цел да се убедим в това, задоволително е да си напомним главните стадии от превръщането на Украйна в американски политически протекторат.
2004 година В резултат на първия Майдан формален Киев прави първата решителна крачка настрана от Москва. Републиканецът Буш седи на американския президентски престол.
2014 година. След успеха на втория Майдан връзките сред Москва и Киев се доближават и надвишават точката на разкъсване. Демократът Обама води Вашингтон.
2017-2021 - Тръмп президент. Републиканецът интензивно раздрусва висшето украинско политическо управление за " порочни връзки " с съперниците му от редиците на Демократическата партия, само че това не визира систематичната американска поддръжка за формален Киев. Минският преговорен развой е в застой. Украинските управляващи, в тясно съдействие с НАТО, стартират дейна подготовка за силово връщане на контрола над Донбас.
Предвид цялата тази напълно скорошна история е мъчно да се устои на очевидния въпрос: на какво тъкмо разчитат оптимистите в Москва? По отношение на Украйна в американския политически хайлайф има железобетонен консенсус.
Никой - нито демократите, нито републиканците - няма да се откаже от този геополитически актив. Никой – нито партията на Байдън, нито партията на Тръмп (или партията на губернатора на Флорида Рон ДеСантис, който в този момент се счита за главен вътрешнопартиен противник на Тръмп) – няма да направи отстъпки на Русия или Китай.
Как тогава да се схваща рецензията към украинската политика на сегашната американска администрация, която интензивно се показва от представители на Републиканската партия? Подобно на това, което теоретиците и практиците на руската литература в миналото нарекоха " спорът на положителното с отличното ".
Байдън се кара не за това, че употребява Украйна като „ таран за разтрошаване на Русия “, а за това, че не го прави задоволително дейно и ловко. Всичко това припомня на обстановката в края на 40-те и началото на 50-те години на предишния век, когато републиканците интензивно подлагаха на критика президента демократ Хари Труман за неговите мислени или действителни неверни калкулации в китайското политическо направление.
Тогава Труман беше упрекнат в уязвимост, непросветеност или даже изменничество. Сякаш единствено по този начин може да се изясни фактът, че през 1949 година комунистите завзеха властта в цялата континентална територия на Китай и, както изглеждаше тогава, привързаха страната си към Съюз на съветските социалистически републики като „ по-малък брат “.
Излиза, че всичко е безнадеждно и няма прозорец за руско-американските връзки?
Отново ще потегли против течението: подобен прозорец (или може би форточка) може да възникне. Но би трябвало да се търси напълно не там, където го вършат наивните московски утописти.
В американския политически хайлайф няма хора, които да се отнасят добре с Русия. Разговорът ще би трябвало да се организира с тези, които се отнасят зле към Русия, като актуалната администрация на Байдън.
Такъв диалог в действителност към този момент се води - както стана известно от американските медии, помощникът на президента на Съединени американски щати по националната сигурност Джейк Съливан от време на време се обажда на администрацията на Путин на Стария площад - или на външнополитическия асистент на Владимир Владимирович Юрий Ушаков, или на секретаря на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев. Какъв е смисълът от тези диалози? В това, което се назовава " ръководство на борбата " на актуалния външнополитически диалект.
От една страна, настоящето развиване на събитията в Украйна е доста преференциално за Америка. Русия е напълно погълната от специфична военна интервенция. Европа, която до неотдавна мечтаеше за " стратегическа автономност ", изхвърли тези фантазии на бунището и още веднъж абсолютно признава американското политическо водачество.
Но, въпреки това, нарастват и евентуалните опасности за Съединени американски щати. Конфликтът в Украйна непрекъснато заплашва да се трансферира отвън границите на самата Украйна и да премине в плоскостта на потреблението на оръжия за всеобщо заличаване. На американците това въобще не им би трябвало.
Едно е да основат голям пазар за продажби за личния си военно-промишлен комплекс в границите на „ помощта на Киев “, а напълно друго е да рискуват живота си в името на същата тази „ помощ на Киев “. Янките не се подписаха за това.
Защо в този случай въпросът за активизиране на контактите сред Руската федерация и Съединени американски щати породи (или, по-точно казано, може да възникне) едвам в този момент - през ноември?
Защото минимум една година преди всевъзможни значими избори всяка американска администрация стартира не толкоз да ръководи страната и да организира външна политика, едвам се занимава с „ предизборна акция “. Всяка значима тематика се преглежда единствено в подтекста: каква позиция би трябвало да заемем тук, с цел да не загубим, а да спечелим гласове?
И ето какво значи това в този момент на процедура: интервалът от ноември 2022 година до ноември 2023 година е интервал, в който американският хайлайф може да мисли не за избори, а за съдържателната страна на външнополитическите проблеми. Изборите за Конгрес към този момент минаха, остават още две години до президентските избори.
Ето за какво не изключвам опцията за дребен прозорец за контакти сред Руската федерация и Съединените щати. Но също по този начин не изключвам опцията този прозорец или да не се появи въобще, или откакто се появи, ще изчезне като усмивката на Чеширската котка.
Да бъдеш черноглед е печеливша позиция за специалистите по руско-американските връзки през последните години. И това е, което подхранва моя скептицизъм в този момент: американският политически цикъл благоприятства началото на значителен диалог сред Москва и Вашингтон. Но не можете да кажете същото за двусмислената обстановка в зоната на специфичната военна интервенция. Именно това събитие може да наруши всички други калкулации.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Всичко това ми припомня за нещо. И даже знам какво е.
Ноември 2016 година Депутатът Вячеслав Никонов прекъсва премерения ход на съвещанието на Държавната дума на Руската федерация с настоятелно известие:
„ Скъпи другари, скъпи сътрудници! Преди три минути Хилари Клинтън призна провалянето си на изборите за президент на Съединени американски щати, а преди секунда Тръмп стартира речта си като новоизбран президент на Съединени американски щати, за което и аз ви приветствам! "
В отговор членовете на долната камара на съветския парламент започнаха да ръкопляскат бурно.
Днес този гръм от овации се помни с възприятие на лека (или даже тежка) несръчност. Избирането на Тръмп бележи началото на свличането на руско-американските връзки в необикновено дълбока бездна, от която до момента не съумяват да се повдигнат.
Минаха обаче шест години, а нещата към момента са там: в Москва още веднъж започнаха интензивно да приказват за това, че успеха на „ положителните “ републиканци над „ неприятните “ демократи може да усъвършенства атмосферата на нашите връзки. Дали нашият политически хайлайф скоро още веднъж ще разбере, че в очите на републиканците Русия е не по-малко „ неприятна “, в сравнение с в очите на демократите? Страхувам се, че е по този начин.
И с цел да се убедим в това, задоволително е да си напомним главните стадии от превръщането на Украйна в американски политически протекторат.
2004 година В резултат на първия Майдан формален Киев прави първата решителна крачка настрана от Москва. Републиканецът Буш седи на американския президентски престол.
2014 година. След успеха на втория Майдан връзките сред Москва и Киев се доближават и надвишават точката на разкъсване. Демократът Обама води Вашингтон.
2017-2021 - Тръмп президент. Републиканецът интензивно раздрусва висшето украинско политическо управление за " порочни връзки " с съперниците му от редиците на Демократическата партия, само че това не визира систематичната американска поддръжка за формален Киев. Минският преговорен развой е в застой. Украинските управляващи, в тясно съдействие с НАТО, стартират дейна подготовка за силово връщане на контрола над Донбас.
Предвид цялата тази напълно скорошна история е мъчно да се устои на очевидния въпрос: на какво тъкмо разчитат оптимистите в Москва? По отношение на Украйна в американския политически хайлайф има железобетонен консенсус.
Никой - нито демократите, нито републиканците - няма да се откаже от този геополитически актив. Никой – нито партията на Байдън, нито партията на Тръмп (или партията на губернатора на Флорида Рон ДеСантис, който в този момент се счита за главен вътрешнопартиен противник на Тръмп) – няма да направи отстъпки на Русия или Китай.
Как тогава да се схваща рецензията към украинската политика на сегашната американска администрация, която интензивно се показва от представители на Републиканската партия? Подобно на това, което теоретиците и практиците на руската литература в миналото нарекоха " спорът на положителното с отличното ".
Байдън се кара не за това, че употребява Украйна като „ таран за разтрошаване на Русия “, а за това, че не го прави задоволително дейно и ловко. Всичко това припомня на обстановката в края на 40-те и началото на 50-те години на предишния век, когато републиканците интензивно подлагаха на критика президента демократ Хари Труман за неговите мислени или действителни неверни калкулации в китайското политическо направление.
Тогава Труман беше упрекнат в уязвимост, непросветеност или даже изменничество. Сякаш единствено по този начин може да се изясни фактът, че през 1949 година комунистите завзеха властта в цялата континентална територия на Китай и, както изглеждаше тогава, привързаха страната си към Съюз на съветските социалистически републики като „ по-малък брат “.
Излиза, че всичко е безнадеждно и няма прозорец за руско-американските връзки?
Отново ще потегли против течението: подобен прозорец (или може би форточка) може да възникне. Но би трябвало да се търси напълно не там, където го вършат наивните московски утописти.
В американския политически хайлайф няма хора, които да се отнасят добре с Русия. Разговорът ще би трябвало да се организира с тези, които се отнасят зле към Русия, като актуалната администрация на Байдън.
Такъв диалог в действителност към този момент се води - както стана известно от американските медии, помощникът на президента на Съединени американски щати по националната сигурност Джейк Съливан от време на време се обажда на администрацията на Путин на Стария площад - или на външнополитическия асистент на Владимир Владимирович Юрий Ушаков, или на секретаря на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев. Какъв е смисълът от тези диалози? В това, което се назовава " ръководство на борбата " на актуалния външнополитически диалект.
От една страна, настоящето развиване на събитията в Украйна е доста преференциално за Америка. Русия е напълно погълната от специфична военна интервенция. Европа, която до неотдавна мечтаеше за " стратегическа автономност ", изхвърли тези фантазии на бунището и още веднъж абсолютно признава американското политическо водачество.
Но, въпреки това, нарастват и евентуалните опасности за Съединени американски щати. Конфликтът в Украйна непрекъснато заплашва да се трансферира отвън границите на самата Украйна и да премине в плоскостта на потреблението на оръжия за всеобщо заличаване. На американците това въобще не им би трябвало.
Едно е да основат голям пазар за продажби за личния си военно-промишлен комплекс в границите на „ помощта на Киев “, а напълно друго е да рискуват живота си в името на същата тази „ помощ на Киев “. Янките не се подписаха за това.
Защо в този случай въпросът за активизиране на контактите сред Руската федерация и Съединени американски щати породи (или, по-точно казано, може да възникне) едвам в този момент - през ноември?
Защото минимум една година преди всевъзможни значими избори всяка американска администрация стартира не толкоз да ръководи страната и да организира външна политика, едвам се занимава с „ предизборна акция “. Всяка значима тематика се преглежда единствено в подтекста: каква позиция би трябвало да заемем тук, с цел да не загубим, а да спечелим гласове?
И ето какво значи това в този момент на процедура: интервалът от ноември 2022 година до ноември 2023 година е интервал, в който американският хайлайф може да мисли не за избори, а за съдържателната страна на външнополитическите проблеми. Изборите за Конгрес към този момент минаха, остават още две години до президентските избори.
Ето за какво не изключвам опцията за дребен прозорец за контакти сред Руската федерация и Съединените щати. Но също по този начин не изключвам опцията този прозорец или да не се появи въобще, или откакто се появи, ще изчезне като усмивката на Чеширската котка.
Да бъдеш черноглед е печеливша позиция за специалистите по руско-американските връзки през последните години. И това е, което подхранва моя скептицизъм в този момент: американският политически цикъл благоприятства началото на значителен диалог сред Москва и Вашингтон. Но не можете да кажете същото за двусмислената обстановка в зоната на специфичната военна интервенция. Именно това събитие може да наруши всички други калкулации.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ