Тръмп изяде Урсула на закуска? Каква е истината
Но тук думата ми е за друго – не за митата, а за гръмките обещания за размера на бъдещите търговски потоци сред двете страни на Атлантика. Боде очите цифрата 250 милиарда $ – това ще е годишната стойност на покупките на американски енергийни запаси от европейците. Всеки, който схваща нещо от механизма на интернационалната енергийна търговия и от размера на паричните потоци в нея, е наясно, че това число е неуместно. Европейски Съюз в никакъв случай няма да купува петрол, полутечен газ и въглища от Съединени американски щати за толкоз пари.
Ройтерс пусна превъзходен и доста осведомителен материал по тематиката от Clyde Russell. За 2024 година вносът на петрол от Съединени американски щати в Европейски Съюз е 573 млн. барела, което при междинна цена от $70 за барел прави $40 милиарда Към тази сума прибавяме $21,76 милиарда, платени от европейците за американски полутечен газ (35 млн. т), и още $2,67 милиарда за висококалорични американски въглища. Като теглим чертата – излизат $64,5 милиарда общ енергиен импорт на година в Европейски Съюз от Съединени американски щати. Това са единствено 26% от обещаваните за в бъдеще $250 милиарда на година!
Още по-абсурдно наподобява обещанието, обещано от Фон дер Лайен на Тръмп, в случай че погледнем числата за американски енергиен експорт. През 2024 година от Съединени американски щати са изнесени 1,45 милиарда барела петрол, по $70 за барел това прави $101,5 милиарда Американските компании са продали и 87 млн. тона полутечен газ за 54 милиарда $, както и 51,53 млн. метрични тона въглища за $10,3 милиарда И по този начин - общият енергиен експорт на Съединени американски щати е за $165,8 милиарда Това е с $84 милиарда по-малко от избраната от Тръмп цел за експорт за $250 милиарда единствено в Европа!
Но може би още по-важно е, че Урсула фон дер Лайен не купува петрол и полутечен газ, а Тръмп не ги продава. Всякакви обещания и заклинания за бъдещия размер на трансатлантическата енергийна търговия са сметка без кръчмар. Европейската комисия няма безусловно никакви пълномощия да взема решение коя съответна комерсиална компания от Европейски Съюз от кое място ще си купува суровините. Тръмп също не може да въздейства върху комерсиалната политика на американските експортьори – няма никакво подозрение, че в случай че в Източна Азия за втечнения газ дават малко повече пари, в сравнение с в Европа, то танкерите от Съединени американски щати незабавно ще тръгнат към Япония и Южна Корея, а не към Германия и Испания.
Така че, що се отнася до търговията с петрол и газ, Европейски Съюз не е направил никакви отстъпки на Съединени американски щати. Ако не броим самият факт, че тази търговия както и до в този момент ще си остане без мита. Урсула фон дер Лайен, сходно на Марк Рюте, е наясно че в договарянията с Тръмп чудесно работят два метода – нищо неструващите ласкателства и обещаването на нещо, което няма действителна стойност, само че Тръмп може да се похвали с него пред публиката. Не знам дали някой публицист ще рискува след година или две да попита американския президент какво става с продажбите на петрол и газ за $250 милиарда годишно в Европа. Или пък какъв брой са приходите за Съединени американски щати от прословутото съглашение с Киев за взаимна употреба на украинските залежи на потребни изкопаеми.
И един финален щрих – за какво в общия случай митата за европейски артикули в Съединени американски щати ще са 15%, а за американските в Европа – нула? Първо, тъй като Европейски Съюз има мощно позитивен търговски баланс със Съединени американски щати, взаимен отговор на митническата война на Тръмп не е вероятен.
Второ, огромна част от американския експорт за Европейски Съюз не са артикули, а услуги, които няма по какъв начин да бъдат сменени със лична продукция. Какво значи да вземем за пример да се наложат мита за заплащанията към Майкрософт, Нетфликс или Мета/Фейсбук? Означава, че милиони европейски консуматори ще пострадат. Точно по този начин, както американските консуматори ще пострадат от митата на Тръмп за редица вносни артикули, били те китайски или европейски. Доста наивно е да се счита, че в случай че някой е наложил мита на комерсиалните си сътрудници, то той ги е надхитрил. Не, по-скоро е бръкнал надълбоко в джоба на личните си жители.
Пламен Димитров, Българско геополитическо сдружение
Ройтерс пусна превъзходен и доста осведомителен материал по тематиката от Clyde Russell. За 2024 година вносът на петрол от Съединени американски щати в Европейски Съюз е 573 млн. барела, което при междинна цена от $70 за барел прави $40 милиарда Към тази сума прибавяме $21,76 милиарда, платени от европейците за американски полутечен газ (35 млн. т), и още $2,67 милиарда за висококалорични американски въглища. Като теглим чертата – излизат $64,5 милиарда общ енергиен импорт на година в Европейски Съюз от Съединени американски щати. Това са единствено 26% от обещаваните за в бъдеще $250 милиарда на година!
Още по-абсурдно наподобява обещанието, обещано от Фон дер Лайен на Тръмп, в случай че погледнем числата за американски енергиен експорт. През 2024 година от Съединени американски щати са изнесени 1,45 милиарда барела петрол, по $70 за барел това прави $101,5 милиарда Американските компании са продали и 87 млн. тона полутечен газ за 54 милиарда $, както и 51,53 млн. метрични тона въглища за $10,3 милиарда И по този начин - общият енергиен експорт на Съединени американски щати е за $165,8 милиарда Това е с $84 милиарда по-малко от избраната от Тръмп цел за експорт за $250 милиарда единствено в Европа!
Но може би още по-важно е, че Урсула фон дер Лайен не купува петрол и полутечен газ, а Тръмп не ги продава. Всякакви обещания и заклинания за бъдещия размер на трансатлантическата енергийна търговия са сметка без кръчмар. Европейската комисия няма безусловно никакви пълномощия да взема решение коя съответна комерсиална компания от Европейски Съюз от кое място ще си купува суровините. Тръмп също не може да въздейства върху комерсиалната политика на американските експортьори – няма никакво подозрение, че в случай че в Източна Азия за втечнения газ дават малко повече пари, в сравнение с в Европа, то танкерите от Съединени американски щати незабавно ще тръгнат към Япония и Южна Корея, а не към Германия и Испания.
Така че, що се отнася до търговията с петрол и газ, Европейски Съюз не е направил никакви отстъпки на Съединени американски щати. Ако не броим самият факт, че тази търговия както и до в този момент ще си остане без мита. Урсула фон дер Лайен, сходно на Марк Рюте, е наясно че в договарянията с Тръмп чудесно работят два метода – нищо неструващите ласкателства и обещаването на нещо, което няма действителна стойност, само че Тръмп може да се похвали с него пред публиката. Не знам дали някой публицист ще рискува след година или две да попита американския президент какво става с продажбите на петрол и газ за $250 милиарда годишно в Европа. Или пък какъв брой са приходите за Съединени американски щати от прословутото съглашение с Киев за взаимна употреба на украинските залежи на потребни изкопаеми.
И един финален щрих – за какво в общия случай митата за европейски артикули в Съединени американски щати ще са 15%, а за американските в Европа – нула? Първо, тъй като Европейски Съюз има мощно позитивен търговски баланс със Съединени американски щати, взаимен отговор на митническата война на Тръмп не е вероятен.
Второ, огромна част от американския експорт за Европейски Съюз не са артикули, а услуги, които няма по какъв начин да бъдат сменени със лична продукция. Какво значи да вземем за пример да се наложат мита за заплащанията към Майкрософт, Нетфликс или Мета/Фейсбук? Означава, че милиони европейски консуматори ще пострадат. Точно по този начин, както американските консуматори ще пострадат от митата на Тръмп за редица вносни артикули, били те китайски или европейски. Доста наивно е да се счита, че в случай че някой е наложил мита на комерсиалните си сътрудници, то той ги е надхитрил. Не, по-скоро е бръкнал надълбоко в джоба на личните си жители.
Пламен Димитров, Българско геополитическо сдружение
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ