Китайската мисия Тянвън-1 ще излети към Марс през това лято
Но статистиката не е в интерес на китайците или който и да е различен – близо 60% от всички галактически задачи, които човечеството изпраща към Марс, претърпяват повреда. Това е систематизирана статистика, включваща облитащи, орбитални и спускаеми апарати. Конкретно за спускаемите апарати, от началото на галактическата конкуренция до ден сегашен са направени 18 опита за кацане на Марс. Едва 10 от тези кацания са сполучливи. Девет от тях са на Съединени американски щати, а едно е на Съюз на съветските социалистически републики – става въпрос за задачата “Марс 3 ” през 1971 година. Съветският спускаем модул доближава до повърхността, само че съумява да работи в продължение единствено на 14.5 секунди и не изпраща никакви научни данни. Именно заради тази причина подчертах, че Китай може да стане втората (а не третата) страна след Съединени американски щати, постигнала кацане на Марс с работещ спускаем уред.
Но “Тянвън 1 ” не е само спускаема задача – тя се състои от орбитален отсек, спускаем модул и марсоход. Даже и не всички съставни елементи от нея да сработят, даже и единствено орбиталният отсек да реализира задачите си, това ще е голям триумф за китайската изследователска стратегия, защото китайците в никакъв случай до този миг не са изучавали Марс със лични галактически технологии.
Инструментите на борда на орбиталния отсек са:
– Камера за правене на фотоси със междинна резолюция – 100 m/pixel от 400-километрова работна орбита.
– Камера за правене на фотоси с висока резолюция – 2 m/pixel от 400-километрова работна орбита.
– Марсиански магнитометър
– Спектрометър за проучване на минералния състав
– Радар за проучване на структурата на марсианската кора
– Детектор за йони и неутрални частици
Инструментите на борда на марсохода са:
– мощен радар, който ще учи подпочвените характерности на Марс до дълбочина от 100 метра
– уред, който ще учи свойствата на магнитното поле на планетата.
– метеорологична станция
– уред за проучване на химичния състав на почвата
– мултиспектрална камера
– топографска камера
Все още не разполагаме с информация по кое време ще бъде изстреляна експедицията “Тянвън 1 ”. Вероятно ще е към 23-ти юли, като ракетата-носител ще е тежкотоварната “Лонг Марч 5 ”. Пристигането в орбита към Червената планета ще е в интервала сред 11 и 24 февруари 2021-ва, а кацането – евентуално през април 2021 година.
Всяко кацане на Марс съставлява същинско предизвикателство – и фактически това е най-рискованият миг пред идната роботизирана експедиция. Множеството неуспехи във връзка с проучването на Червената планета е довело до това журналистът Доналд Неф да измисли Великия Галактически Таласъм – митично страшилище, живеещо на Марс, което се храни с изпратените от човечеството галактически апарати. Някои хора изцяло съществено си мислят, че на Марс има извънземни, които саботират земните опити да се доближи планетата.
Но същинската причина кацанията на Марс да са толкоз сложни е прозаична – тя се дължи на тънката атмосфера на планетата.
Именно тази атмосфера предизвиква главоболия на инженерите. По-добре щеше да е, в случай че я нямаше. Както, да вземем за пример, е казусът с Луната – с цел да се кацне на естествения ни сателит се употребяват единствено спирачни ракетни мотори. Ако ли пък Марс имаше плътна атмосфера, сходна на тази на Земята или на Венера, щеше да бъде още по-лесно – можеше да се употребяват единствено топлинни щитове и парашути.
Но атмосферното налягане наоколо до повърхността на Марс е към 600 паскала – единствено 0.6% от това на Земята. Въздушният пласт е задоволително компактен, с цел да се постанова потреблението на топлинни щитове и парашути. Но единствено те не могат да забавят задоволително спускаемите апарати. Затова би трябвало да се употребява и спомагателна омекотяваща система – например ретроракети или амортизиращи въздушни възглавници. Крайният резултат е, че спускаемият уред е сложен – и всичко би трябвало да сработи съвършено, с цел да може кацането да е сполучливо. Освен това инженерите не разполагат с доста време – от момента на навлизането в горните пластове на марсианската атмосфера до достигането на повърхността минават единствено 7 минути. За да сварите едно яйце до твърдо са нужни 10-15 минути – т.е. един готвач разполага с повече време, с цел да си свари яйце, в сравнение с един инженер, който желае неговият уред да кацне на Марс. В рамките на тези 7 минути всички системи би трябвало да се задействат в точното време. Само малко отклоняване … и апаратът ще се трансформира в купчина неефикасно желязо!
Китайците са консервативни и с цел да подсигурят триумфа си е взето решение “Тянвън 1 ” да се спусне някъде в района на низината Утопия, където през 70-те години е кацнала американската галактическа задача “Вайкинг 2 ”. Изборът на тази ниско ситуирана област в релефа на планетата осигурява бонус време за спускането на “Тянвън 1 ” чрез парашути.
Макар че спускаем уред на Китай към момента не е кацал на Марс, страната към този момент има насъбран опит с изстрелването на астронавти в космоса, както и с изпращането на роботизирани спускаеми мисии до Луната. Затова топлинният щит на спускаемия отсек на “Тянвън 1 ”, както и парашутната технология, са взаимствани от пилотираните галактически кораби “Шенчжоу ”. Ретроракетите пък са производни на тези, чрез които задачите “Чанг’e 3 ” и “Чанг’e 4 ” направиха сполучливи кацания на Луната през 2013-та и 2019-та година.
Ръководството на задача “Тянвън 1 ” чака орбиталният отсек да работи към Червената планета в продължение на 23 месеца, колкото продължава една марсианска година. Марсоходът ще пъпли на повърхността на Марс в продължение на най-малко 90 дни.
Очакваме с интерес идния полет!
Подкрепете положителните вести! Можете да подпомогнете Светослав Александров и КОСМОС БГ в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
