По-важно е да създадеш на една старица работа с парцала, отколкото да ѝ помогнеш*
Но неосъзнотостта на посредствеността предизвика нужда на тикви и кратунки
Калоян Христов от София потресе мрежата с роман за Хелоуин и пакостите на децата, които са обикаляли в столицата. Как са си отмъстили за това, че не са получили лакомство - публикуваме описа му без редакторска интервенция:
Пътувам към дома на баба ми и дядо ми. Нося бисквити с кафе. Спирам на пешеходните пътеки и пресичат маскирани като паяци, мумии, скелети, вещици и други под всевъзможни деца, че и възрастни. Някои са маскирани като тикви (то и без друго целогодишно се лутат всевъзможни тикви, не знам защо се и престарават тия дни.) Усилвам радиото за кураж.
Влизам във входа, излизам от асансьора. Навсякъде смърди на кисело. Не включвам лампата на стълбището и влизам в жилището. Говорим, ядем бисквити, става време да си ходя. Този път вземам решение да запаля лампите на площадката вън. Всички порти са в кетчуп. Обръщам се към баба ми, а тя смутена ми отвръща, че някакви деца звънели по вратите доскоро. Тръгвам пешком надолу. Впечатляваща панорама! Стълбището е в яйца и други мизерии. Вратите на жилищата на хора, които към този момент не са живи са омазани също с кетчуп. Няма кой да ви отвори там, благи деца.
На втория етаж 75-годишната баба Дора (помня я от дете) мие вратата на дома им, както и стълбището до първия етаж. Поглеждам я, тя също ме поглежда, поклащаме глави и си споделяме: „ Такова е времето! “
Да! Такова е времето! Това е доста комфортна фраза.
Няма да приказвам още веднъж за смисъла на християнските полезности и националната ни еднаквост. Аплодисменти!
Възпитавайте децата си да гледат на всичко като едно лакомство и когато не го получат, да скроят номер на другия. Опростачвайте поколенията с каквото ви хрумне. Попкултурата е значима! Организирайте и игри, свързани с Хелоуин, в учебните заведения. Все отново няма никакви същински празници на смисъла, вярата, любовта, вярата и словото. После критикувайте обществото.
И не забравяйте – доста по-важно е да създадеш на една бабичка работа с парцала, в сравнение с да ѝ помогнеш с торбите (клише).
Но неосъзнотостта на посредствеността предизвика нужда на тикви и кратунки да се обединят към нещо елементарно за разбиране. Останалото е доста комплицирано.
*Пост от фейсбук профила на Калоян Христов, заглавието е на Флагман.бг.
Калоян Христов от София потресе мрежата с роман за Хелоуин и пакостите на децата, които са обикаляли в столицата. Как са си отмъстили за това, че не са получили лакомство - публикуваме описа му без редакторска интервенция:
Пътувам към дома на баба ми и дядо ми. Нося бисквити с кафе. Спирам на пешеходните пътеки и пресичат маскирани като паяци, мумии, скелети, вещици и други под всевъзможни деца, че и възрастни. Някои са маскирани като тикви (то и без друго целогодишно се лутат всевъзможни тикви, не знам защо се и престарават тия дни.) Усилвам радиото за кураж.
Влизам във входа, излизам от асансьора. Навсякъде смърди на кисело. Не включвам лампата на стълбището и влизам в жилището. Говорим, ядем бисквити, става време да си ходя. Този път вземам решение да запаля лампите на площадката вън. Всички порти са в кетчуп. Обръщам се към баба ми, а тя смутена ми отвръща, че някакви деца звънели по вратите доскоро. Тръгвам пешком надолу. Впечатляваща панорама! Стълбището е в яйца и други мизерии. Вратите на жилищата на хора, които към този момент не са живи са омазани също с кетчуп. Няма кой да ви отвори там, благи деца.
На втория етаж 75-годишната баба Дора (помня я от дете) мие вратата на дома им, както и стълбището до първия етаж. Поглеждам я, тя също ме поглежда, поклащаме глави и си споделяме: „ Такова е времето! “
Да! Такова е времето! Това е доста комфортна фраза.
Няма да приказвам още веднъж за смисъла на християнските полезности и националната ни еднаквост. Аплодисменти!
Възпитавайте децата си да гледат на всичко като едно лакомство и когато не го получат, да скроят номер на другия. Опростачвайте поколенията с каквото ви хрумне. Попкултурата е значима! Организирайте и игри, свързани с Хелоуин, в учебните заведения. Все отново няма никакви същински празници на смисъла, вярата, любовта, вярата и словото. После критикувайте обществото.
И не забравяйте – доста по-важно е да създадеш на една бабичка работа с парцала, в сравнение с да ѝ помогнеш с торбите (клише).
Но неосъзнотостта на посредствеността предизвика нужда на тикви и кратунки да се обединят към нещо елементарно за разбиране. Останалото е доста комплицирано.
*Пост от фейсбук профила на Калоян Христов, заглавието е на Флагман.бг.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ