Мая и етичният дефицит: Защо отношението към животните казва всич...
Но Мая не е изолиран случай. Само през последния месец бяха регистрирани няколко тежки случая:
На 31 октомври 2025 година в квартал Виница, Варна, бе създадена пукотевица по бездомни животни. По сигнал на жители се прави инспекция от ОДМВР и отдел Контрол на общоопасните средства (звено в МВР), като има обвинени, които са стреляли и по хора.
В различен случай, някогашен служител на реда, в пияно положение, съзнателно простреля кучето, което познавал и обичал, пробвайки се по-късно да прикрие действието.
На 21 октомври 2025 година в село Косача куче бе простреляно от възрастен мъж, който го причаква на разходка със стопанина му, макар че животното в никакъв случай не е проявявало експанзия. Случаят бе разказан като съзнателно ликвидиране с опит за прикриване на причинителя.
В Русенско сходни произшествия също се случват редовно – някой стреля по домашни кучета в четири села, в това число животни с чипове и паспорти. Свидетелите описват, че сами са се опитвали да открият причинителя, само че полицията към момента не може да разпознава виновника. Кремена Радкова от Червена вода споделя по какъв начин нейното куче е било убито на 250 метра от вкъщи ѝ, до момента в който се прибирали от разходка. „ Беше безусловно съзнателно “, споделя тя.
Тези случаи не са изолирани и съставляват единствено част от по-мащабната картина. Те обрисуват систематичен проблем, който се простира във времето и остава хронично неглижиран. Според данни за интервала 2019–2024 година общо 318 души са дадени на съд за принуждение над животни – в това число за свирепост, образуване на боеве или занемаряване в окаяно положение. От тях 262-ма са били глобени, само че едвам деветима са получили влезнали в действие присъди. Единственият случай на действително изтърпяно наказване е този на мъж от Видин, наказан на три месеца затвор за ликвидиране на кучето си по изключително нечовечен метод.
Психологическите корени на насилието върху животни
Насилието над животни не е просто свирепост – то постоянно е сигнал за дълбоки психологични и обществени проблеми. Според психиатри и криминолози, хората, които протягат ръка на беззащитни същества, постоянно придвижват вътрешната си експанзия и фрустрации върху по-слабите, употребявайки ги като „ контейнер “ за прочувственото си напрежение. Робърт К. Реслер, някогашен сътрудник на ФБР, показва, че доста убийства и насилствени дейности стартират с принуждение над животни в детството – това е първият сигнал за липса на емпатия и обществен надзор.
Особено прочут е феноменът, наименуван Триада на Макдоналд – композиция от зоосадизъм, пиромания и хронична енуреза по време на ранното детство. Тази триада постоянно се свързва с нараснал риск от по-късни насилствени прояви, в това число експанзия към хора, и се употребява от психолозите като маркер за евентуални рискови държания.
Жестокостта към животните постоянно се демонстрира като психическа проекция: хората изливат вътрешната си гняв върху създания, които не могат да се защитят. Друг механизъм е компенсацията – експанзията към животни служи за прикриване на персонални страхове, недостатъци или обществена неустановеност. Липсата на постоянна обвързаност и прочувствена поддръжка в детството също играе роля: някои човеци „ стабилизират “ самочувствието си посредством доминиране и тормоз над по-слабите.
В българския подтекст, където домашното принуждение, алкохолизмът и неналичието на ранна социализация са постоянно срещани проблеми, тези психически фактори се комбинират със слабата прочувствена просвета и ниската социална сензитивност.
Резултатът е среда, в която насилието постоянно се възстановява, а институционалният надзор е непълен.
Случаите с Мая и други домашни любимци демонстрират, че даже хора със „ обществено уважавани “ специалности могат да проявят експанзия. Това акцентира, че казусът не е единствено самостоятелен, а систематичен: обществото постоянно толерира безнаказаността, а неналичието на съответни санкции и превантивни ограничения единствено ускорява цикъла на принуждение.
Медийният резултат и реакцията на обществото
Видео фрагментите, публикувани в обществените мрежи, провокират мощни страсти, само че постоянно остават на повърхността, без да водят до дълготрайни промени. Протестите, публичното отвращение и надписите „ Убиец “ са значим сигнал, само че без систематични ограничения резултатът бързо избледнява.
Медийната вълна носи двоен резултат – тя активизира състраданието, само че и разкрива безсилието на институциите. Хилядите мнения, видеа и изявления показват засегнатост и яд, само че в правно измерение резултатът нормално е нулев. Психолози означават, че това поражда групово възприятие на неправда, което подкопава доверието в страната.
Структурната смяна изисква композиция от обучение, ефикасни санкции и обществени акции, ориентирани към образуване на етична просвета, основана на почитание към живота. В някои страни като Австрия, Германия и Холандия, насилието към животни е сложено в една категория с домашното принуждение, а учебните заведения включват модули за емпатия и отговорност към живите същества.
В края на 2025 година България е разтърсена от няколко случая на брутална свирепост – Мая, стрелбите в Русенско, Виница и Косача. Тези произшествия демонстрират, че казусът не е индивидуален, а всеобщ и систематичен, изискващ повсеместен метод. Медийното отразяване може да предизвика кратковременен напън върху институциите, само че без структурни промени остава единствено прочувствен отклик.
Системните пропуски
Законът планува до 5 години затвор за съзнателно ликвидиране на животно, само че действителното използване е едва. Институциите рядко имат запас или мотивация за предварителна защита, а контролни механизми като приюти, развъдници и ветеринарни инспекции са незадоволителни.
Към това се прибавят културни фактори:
Масово изхвърляне на домашни животни.
Липса на традиция за социализация и грижа за животни.
Слабо публично присъединяване и ниска гражданска просвета за сигнализиране.
Обществото, което не пази слабите
Начинът, по който една страна се отнася към животните, е огледало на нейната човещина. Той разкрива освен отношението към бездомните кучета, а и качеството на моралната тъкан, която държи обществото дружно.
Мая, Тангра и всички тези безименни същества, убити с патрон, с кола или с равнодушие, не са просто животни. Те са лакмус, който демонстрира какъв брой коства състраданието ни, когато няма кой да се отбрани самичък.
И до момента в който в България към момента обсъждаме дали „ кучето не е било отговорно “, в други страни убийството на животно води до действителни присъди, психическа оценка и наложителна терапия. Там жестокостта не се приема за „ случай “, а за сигнал на обществена патология, която би трябвало да бъде лекувана.
В последна сметка, въпросът не е единствено по какъв начин умира едно куче, а в какво общество живеем ние, в случай че убийството му не провокира същинска отговорност.
Защото народът, който не пази слабите, пази насилието.
А обществото, което подминава страданието, рано или късно ще го усети върху себе си.
Констанца Илиева
На 31 октомври 2025 година в квартал Виница, Варна, бе създадена пукотевица по бездомни животни. По сигнал на жители се прави инспекция от ОДМВР и отдел Контрол на общоопасните средства (звено в МВР), като има обвинени, които са стреляли и по хора.
В различен случай, някогашен служител на реда, в пияно положение, съзнателно простреля кучето, което познавал и обичал, пробвайки се по-късно да прикрие действието.
На 21 октомври 2025 година в село Косача куче бе простреляно от възрастен мъж, който го причаква на разходка със стопанина му, макар че животното в никакъв случай не е проявявало експанзия. Случаят бе разказан като съзнателно ликвидиране с опит за прикриване на причинителя.
В Русенско сходни произшествия също се случват редовно – някой стреля по домашни кучета в четири села, в това число животни с чипове и паспорти. Свидетелите описват, че сами са се опитвали да открият причинителя, само че полицията към момента не може да разпознава виновника. Кремена Радкова от Червена вода споделя по какъв начин нейното куче е било убито на 250 метра от вкъщи ѝ, до момента в който се прибирали от разходка. „ Беше безусловно съзнателно “, споделя тя.
Тези случаи не са изолирани и съставляват единствено част от по-мащабната картина. Те обрисуват систематичен проблем, който се простира във времето и остава хронично неглижиран. Според данни за интервала 2019–2024 година общо 318 души са дадени на съд за принуждение над животни – в това число за свирепост, образуване на боеве или занемаряване в окаяно положение. От тях 262-ма са били глобени, само че едвам деветима са получили влезнали в действие присъди. Единственият случай на действително изтърпяно наказване е този на мъж от Видин, наказан на три месеца затвор за ликвидиране на кучето си по изключително нечовечен метод.
Психологическите корени на насилието върху животни
Насилието над животни не е просто свирепост – то постоянно е сигнал за дълбоки психологични и обществени проблеми. Според психиатри и криминолози, хората, които протягат ръка на беззащитни същества, постоянно придвижват вътрешната си експанзия и фрустрации върху по-слабите, употребявайки ги като „ контейнер “ за прочувственото си напрежение. Робърт К. Реслер, някогашен сътрудник на ФБР, показва, че доста убийства и насилствени дейности стартират с принуждение над животни в детството – това е първият сигнал за липса на емпатия и обществен надзор.
Особено прочут е феноменът, наименуван Триада на Макдоналд – композиция от зоосадизъм, пиромания и хронична енуреза по време на ранното детство. Тази триада постоянно се свързва с нараснал риск от по-късни насилствени прояви, в това число експанзия към хора, и се употребява от психолозите като маркер за евентуални рискови държания.
Жестокостта към животните постоянно се демонстрира като психическа проекция: хората изливат вътрешната си гняв върху създания, които не могат да се защитят. Друг механизъм е компенсацията – експанзията към животни служи за прикриване на персонални страхове, недостатъци или обществена неустановеност. Липсата на постоянна обвързаност и прочувствена поддръжка в детството също играе роля: някои човеци „ стабилизират “ самочувствието си посредством доминиране и тормоз над по-слабите.
В българския подтекст, където домашното принуждение, алкохолизмът и неналичието на ранна социализация са постоянно срещани проблеми, тези психически фактори се комбинират със слабата прочувствена просвета и ниската социална сензитивност.
Резултатът е среда, в която насилието постоянно се възстановява, а институционалният надзор е непълен.
Случаите с Мая и други домашни любимци демонстрират, че даже хора със „ обществено уважавани “ специалности могат да проявят експанзия. Това акцентира, че казусът не е единствено самостоятелен, а систематичен: обществото постоянно толерира безнаказаността, а неналичието на съответни санкции и превантивни ограничения единствено ускорява цикъла на принуждение.
Медийният резултат и реакцията на обществото
Видео фрагментите, публикувани в обществените мрежи, провокират мощни страсти, само че постоянно остават на повърхността, без да водят до дълготрайни промени. Протестите, публичното отвращение и надписите „ Убиец “ са значим сигнал, само че без систематични ограничения резултатът бързо избледнява.
Медийната вълна носи двоен резултат – тя активизира състраданието, само че и разкрива безсилието на институциите. Хилядите мнения, видеа и изявления показват засегнатост и яд, само че в правно измерение резултатът нормално е нулев. Психолози означават, че това поражда групово възприятие на неправда, което подкопава доверието в страната.
Структурната смяна изисква композиция от обучение, ефикасни санкции и обществени акции, ориентирани към образуване на етична просвета, основана на почитание към живота. В някои страни като Австрия, Германия и Холандия, насилието към животни е сложено в една категория с домашното принуждение, а учебните заведения включват модули за емпатия и отговорност към живите същества.
В края на 2025 година България е разтърсена от няколко случая на брутална свирепост – Мая, стрелбите в Русенско, Виница и Косача. Тези произшествия демонстрират, че казусът не е индивидуален, а всеобщ и систематичен, изискващ повсеместен метод. Медийното отразяване може да предизвика кратковременен напън върху институциите, само че без структурни промени остава единствено прочувствен отклик.
Системните пропуски
Законът планува до 5 години затвор за съзнателно ликвидиране на животно, само че действителното използване е едва. Институциите рядко имат запас или мотивация за предварителна защита, а контролни механизми като приюти, развъдници и ветеринарни инспекции са незадоволителни.
Към това се прибавят културни фактори:
Масово изхвърляне на домашни животни.
Липса на традиция за социализация и грижа за животни.
Слабо публично присъединяване и ниска гражданска просвета за сигнализиране.
Обществото, което не пази слабите
Начинът, по който една страна се отнася към животните, е огледало на нейната човещина. Той разкрива освен отношението към бездомните кучета, а и качеството на моралната тъкан, която държи обществото дружно.
Мая, Тангра и всички тези безименни същества, убити с патрон, с кола или с равнодушие, не са просто животни. Те са лакмус, който демонстрира какъв брой коства състраданието ни, когато няма кой да се отбрани самичък.
И до момента в който в България към момента обсъждаме дали „ кучето не е било отговорно “, в други страни убийството на животно води до действителни присъди, психическа оценка и наложителна терапия. Там жестокостта не се приема за „ случай “, а за сигнал на обществена патология, която би трябвало да бъде лекувана.
В последна сметка, въпросът не е единствено по какъв начин умира едно куче, а в какво общество живеем ние, в случай че убийството му не провокира същинска отговорност.
Защото народът, който не пази слабите, пази насилието.
А обществото, което подминава страданието, рано или късно ще го усети върху себе си.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ