Но как да намерим това? Със сигурност не е въпрос

Но по какъв начин да намерим това? Със сигурност не е въпрос на шанс. Любопитството и правото на избор са положително начало, когато поемаме по този сложен път, само че какъв е тъкмо методът да намериш своето русло? Ето седем рекомендации от хора, които са овладели изкуството да се отдадат на това, което обичат.

Уникалната публикация на Пол Греъм от 2006 година - “Как да вършиш това, което обичаш ” разкрива истини за общественото утвърждение и по какъв начин да преодолеем потребността от “добро име ” в обществото.

Това, което сигурно не трябва да правиш, е да се притесняваш от мнението на хора, които не са в обкръжението ти. Не би трябвало да се тревожиш за “доброто ” си име. То е мнението на света към теб. Репутацията е като магнит, който изкривява даже и личните ти разбирания за това, с което обичаш да се занимаваш. Принуждава те да вършиш не това, което искаш, а това което се желае да искаш.

Доброто име е като подхвърлено ентусиазъм. Ако свършиш нещо задоволително добре, ще получиш хвалба. Престижът е изключително рисков за амбициозните хора. Ако искаш да ги накараш да си губят времето в осъществяване на предоставени задания, просто им кажи, че ще получат хвалба. Това е методът да задължиш хората да изнасят лекции, да пишат отчети, да служат на комисии, да управляват отдели и т. н. Би било добре да се заобикалят задания, след осъществяването на които да се получава премия, хвалба.

(Alain De Botton)

Алън де Ботън е актуален мъдрец и основател на жанра “самопомощ ” в литературата. Той изследва парадоксите и заблудите на модерната просвета. В своя труд “Удоволствията и компликациите на работата ” преглежда с комизъм и доста мъдрост актуалното работно място и заблудите към думата “успех ”:

Ние си мислим, че знаем какво значи “успех ”. През по-голямата част от времето разбиранията ни за това по какъв начин да сме сполучливи нормално не са наши хрумвания. Те са наложени от обществото, от останалите хора. Ние също по този начин сме облъчвани всекидневно от малкия екран, рекламите и така нататък Има сили, доста по-големи от нас, които вземат решение по какъв начин да дефинираме нашите претенции и по какъв начин виждаме себе си. Аз не желая да кажа, че би трябвало да се откажем от нашето виждане за триумф, само че би трябвало първо да се уверим, че то идва от самите нас, а не е наложено извън. Трябва да се убедим, че ние сме създателите на личните си упоритости. Защото е задоволително неприятно да не получаваш това, което искаш, с цел да си позволиш да знаеш какво искаш и най-после да се окаже, че в действителност не е твоя идеология.

Карикатуристът Хю Маклеод е прочут както със своите саркастични рисунки, по този начин и с разсъжденията си върху творчеството, културата и смисъла на живота. В “Игнорирай всички - и още 39 метода да бъдеш изобретателен ”, разкрива проницателния си съвет за креативния път. Убеден е, че с цел да взимаш решения,  е належащо да се научиш да поставяш граници:

Най-важното, което създателят би трябвало да научи в професионален проект е да сложи алената линия сред това, което желае да направи и това, което не желае. Изкуството се ощетява сега, в който някой стартира да заплаща за него. Колкото по-голяма е потребността от пари, толкоз по-голям е броят на хората, които ще ти споделят какво да правиш. Контролът ти върху обстановката ще понижава. Ще би трябвало да преглъщаш всекидневно гадости. Удоволствието от креативния развой ще намалее. Припомняй си това и планирай нещата си по отношение на него.

Най-добрият метод да получиш утвърждение е да не се нуждаеш от него.

Това е еднообразно правилно за изкуството и бизнеса. И любовта. И секса. И всичко останало, което си заслужава да се задържи.

(Lewis Hyde)

В класацията „ 5 безконечни книги за страха и творчеството “, една от най-любимите на читателите е  книгата на Луис Хайд “Подаръкът: Въображението и еротичният живот на собствеността ". Хайд разкрива главните разлики сред работата и изобретателните старания, разбирането на които ни довежда по-близо до професионалната реализация:

Работата е това, което вършим по часовник. Ако е допустимо, го вършим за пари. Сглобяването на коли на поточна линия, миенето на чинии, изчисляването на налози, брането на аспержи - всичко това е работа. Трудът от своя страна има своя лична скорост. Може да ни се заплаща за него, само че е мъчно да се дефинира. Да напишеш поема, да отгледаш дете, да излекуваш нервите си, да създадеш нещо - това е трудът.

Работата е планувана активност, която се подчинява на волята. Трудът поставя основите и предотвратява действия, които биха попречили на реализирането му. Трудът има собствен личен график.

Няма устройство, което да ни икономисва време, с цел да можем да творим. Когато качеството на труда ни се прави оценка в количество, той се обезценява за сметка на новите технологии.

Съществува термин, който разделя термините работа и труд - поток. Смисълът му е следния - интензивно концентриране, където губиш визия за времето и имаш чувството, че си част от по-голям развой. Ако в миналото сте прекарали цяла вечер да пишете план, да измислите любовно писмо, то значи сте били част от този поток и сте положили изобретателен труд.

(Steve Jobs)

В изказването си през 2005 пред студенти, изяснява по какъв начин търсенето измежду разнообразни благоприятни условия може да докара до откриването на призванието.

Работата ви ще запълни огромна част от живота ви, и единствения метод да се чувствате задоволени е да вярвате, че се справяте чудесно. А единственият метод да го постигнете е като обичате това, което вършите. Ако не сте разкрили призванието си, продължавайте да търсите. Не усядайте. Ще усетите със сърцето си, когато го откриете. И като всяка велика връзка, начинанието ви ще се усъвършенства с годините. Затова продължавайте да търсите.

Робърт Крулвих е един от най-изтъкнатите публицисти на нашето време. Той дефинира значимостта на обществения аспект да обичаш това, което вършиш - основава се обществена съгласуваност, надалеч по-смислена и същинска от репутацията и утвърждението.

Ти ще изградиш работни привички, само че ще изградиш и връзки с хората, на които си оказал помощ и които са ти помогнали в подмяна. Живеем в ерата на другари, които са равнопоставени - тези, които ще те срещнат, ще те виждат, ще те провокират, ще работят с теб и ще ти пазят гърба. Те ще бъдат твоята мощ.

Ако можеш, влюбвай се в работата, в хората, с които работиш, в твоите фантазии и техните. Не изпускай вдъхновението си. Не оставяй това, което те крепи, да си отиде. Вярвай в приятелите си. Вярвай, че това, което приказваш, и методът по който го казваш, има значение.

Холсти манифеста е един от най-хубавите прокламации за творчеството, елегантно написан по отношение на задачите.

Това е твоят живот.

Прави нещата, които обичаш, и ги прави постоянно.

Ако нещо не ти харесва, промени го.

Ако не си харесваш работата, напусни я.

Ако не ти стига времето, стой да гледаш телевизия.

Ако търсиш любовта на живота си, по-добре спри; тя сама ще те откри, когато започнеш да правиш неща, които обичаш.

Източник: brainpickings
Снимки: ActualApple.com, SRF, American Stories Continuum, iphones.ru