Брутният вътрешен продукт на българина за година вече достига 2/3...
Но има и неприятна. А тя е, че всичко това се случва прекомерно постепенно. Така с нашите 66% от средноевропейския БВП на човек, сме последни. Малко преди нас са гърците, съвсем на същото равнище като тях са и латвийците, с които затваряме последната тройка в тази ранглиста. А челната наподобява ето по този начин – Люксембург, Ирландия и Нидерландия, със стойности сложни даже да си ги представим. Първите две страни изключително – с над 200% от средноевропейския БВП на човек. Най-близо до тези осреднени стойности се намират французите.
Към края на класацията, дружно с нас, са нашите съседи и други страни от някогашния Източен блок. През последните години, всички нови членки на общността доближиха равнища сред 70% и 90%. Всички, без нас. Въпреки че с Полша и Хърватия, да вземем за пример, тръгваме от едно равнище в средата на ’90-те, те не престават с повишаване през цялото това време, до момента в който ние тръгваме внезапно надолу. Така, през 1999 година доближаваме най-ниските си стойности от 28%. Следва гладко повишаване, с няколко къси спада по пътя.
До 2006 година стойностите на румънците са под нашите, само че след успоредното ни приемане в Европейския съюз, те ни изпреварват. И по този начин до през днешния ден, когато с тях ни разделят към този момент 13%.
През последните години доста по-близо до нас са гръцките ни съседи, с които се движим редом, въпреки те да са с въпреки всичко малко по-високи стойности. Това се случва след 2006-а и пика им от 96%, в резултат на рецесията, която претърпяха.
Източниците на нашите приходи най-общо можем да разделим на две съществени групи. Доходи, които получаваме от трудова активност – било то от работна заплата, от независима претовареност или нещо друго, и приходи, които получаваме от пенсии, компенсации, добавки за деца и обществени помощи. Макар и с дребни крачки, към усъвършенстване вървим и тук, защото делът на приходите от трудова активност се усилва. За една година с 2% и по този начин той към този момент е 63% и половина. Произход на останалата една трета от парите ни са обществените заплащания.
Структурата на разноските ни също се променя. Според данните на Националната статистика, обработени от Института за пазарна стопанска система, понижава перото за ползване, въпреки и единствено в 1%. Въпреки това, то към момента е най-голямото – 80% от това, което изкарваме, отива в тази посока. Следват осигуровките, за които отделяме 8% от прихода си, налозите, които ни костват 5% и най-после има една малко перо, което визира прехвърлянето на парични средства към други семейства – като да вземем за пример, деца или пък родители, които живеят настрана. Това перо към този момент доближава 1%, проучва още Нова телевизия.
Най-голяма част от тях отиват за храна и безалкохолни. През последните десетина години, частта на този тип разноски се свива непрестанно, като техния дял е към този момент 28%. Това специалистите регистрират като знак за повишение на благосъстоянието на семействата. Спад има и в каузи на разноските за жилище, за сметки за ток и вода, за горива, за алкохол и цигари. Това, за което отделяме все по-голяма част от парите си пък, е свободно време и обучение, ненапълно опазване на здравето, а през последните 5 години, харчим повече и за обзавеждане.
Към края на класацията, дружно с нас, са нашите съседи и други страни от някогашния Източен блок. През последните години, всички нови членки на общността доближиха равнища сред 70% и 90%. Всички, без нас. Въпреки че с Полша и Хърватия, да вземем за пример, тръгваме от едно равнище в средата на ’90-те, те не престават с повишаване през цялото това време, до момента в който ние тръгваме внезапно надолу. Така, през 1999 година доближаваме най-ниските си стойности от 28%. Следва гладко повишаване, с няколко къси спада по пътя.
До 2006 година стойностите на румънците са под нашите, само че след успоредното ни приемане в Европейския съюз, те ни изпреварват. И по този начин до през днешния ден, когато с тях ни разделят към този момент 13%.
През последните години доста по-близо до нас са гръцките ни съседи, с които се движим редом, въпреки те да са с въпреки всичко малко по-високи стойности. Това се случва след 2006-а и пика им от 96%, в резултат на рецесията, която претърпяха.
Източниците на нашите приходи най-общо можем да разделим на две съществени групи. Доходи, които получаваме от трудова активност – било то от работна заплата, от независима претовареност или нещо друго, и приходи, които получаваме от пенсии, компенсации, добавки за деца и обществени помощи. Макар и с дребни крачки, към усъвършенстване вървим и тук, защото делът на приходите от трудова активност се усилва. За една година с 2% и по този начин той към този момент е 63% и половина. Произход на останалата една трета от парите ни са обществените заплащания.
Структурата на разноските ни също се променя. Според данните на Националната статистика, обработени от Института за пазарна стопанска система, понижава перото за ползване, въпреки и единствено в 1%. Въпреки това, то към момента е най-голямото – 80% от това, което изкарваме, отива в тази посока. Следват осигуровките, за които отделяме 8% от прихода си, налозите, които ни костват 5% и най-после има една малко перо, което визира прехвърлянето на парични средства към други семейства – като да вземем за пример, деца или пък родители, които живеят настрана. Това перо към този момент доближава 1%, проучва още Нова телевизия.
Най-голяма част от тях отиват за храна и безалкохолни. През последните десетина години, частта на този тип разноски се свива непрестанно, като техния дял е към този момент 28%. Това специалистите регистрират като знак за повишение на благосъстоянието на семействата. Спад има и в каузи на разноските за жилище, за сметки за ток и вода, за горива, за алкохол и цигари. Това, за което отделяме все по-голяма част от парите си пък, е свободно време и обучение, ненапълно опазване на здравето, а през последните 5 години, харчим повече и за обзавеждане.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ