Нийл Геймън e автор, познат и обичан от българската аудитория.

Нийл Геймън e създател, прочут и обичан от българската публика. Той е един от най-близките другари на Тери Пратчет, печелил е съвсем всички влиятелни награди в региона на фантастиката, книгите му са неведнъж филмирани, а творбите му се превеждат и продават в големи тиражи по целия свят. Това е част от лекцията му, изнесена пред Агенцията за четенето на 14 октомври 2013 година в Барбикан център, Лондон.

За хората е значимо да кажат на чия страна са и за какво са пристрастни. И по този начин, аз ще ви приказвам за четенето. Ще ви кажа, че библиотеките са значими. Ще ви кажа, че четенето на художествена прозаичност, четенето за наслаждение е едно от най-важните неща, които човек може да прави.

И аз съм привързан, явно и изключително доста. Аз съм създател, най-вече създател на художествена прозаичност. Пиша за деца и възрастни. За последните тридесет години, прехранвам се от думите, най-много като съчинявам всякакви неща и ги разказвам. Очевидно е в мой интерес хората да четат, да четат художествена литература, да съществуват библиотеките и библиотекарите и да предизвикват любовта към четенето и местата, където може да се чете.

Така че съм привързан като публицист. Но съм доста, доста по-пристрастен като четец.

Веднъж в Ню Йорк присъствах на сказка за построяването на частни затвори – бързо разрастваща се индустрия в Америка. Промишлеността със пандизите се нуждае от проект за бъдещото си развиване – какъв брой килии ще са нужни? Колко пандизчии ще има след 15 години? И откриха, че могат да предскажат това доста елементарно като употребяват елементарен логаритъм въз основа на това какъв % от 10 и единадесет годишните не могат да четат.

Не е едно към едно: не можем да твърдим, че образованото общество не познава престъпността. Но взаимовръзките са напълно очевидни. И мисля, че някои от тези взаимовръзки, най-простата, произлиза от нещо напълно обикновено. Грамотните хора четат художествена литература.

От художествената литература има две изгоди. Подтиква те да искаш да узнаеш какво става след това, да искаш да обърнеш страницата, да изпитваш нужда да продължиш, даже да е мъчно, тъй като някой е изпаднал в неволя и ти искаш да схванеш какво става накрая… Това е доста мощен повод. Освен това те принуждава да научаваш нови думи, да измисляш нови мисли, да продължаваш. Да откриеш, че четенето единствено по себе си е наслаждение. Когато човек научи това, към този момент е подготвен да прочете всичко. А четенето е ключ. Управляваме света с думи и до момента в който светът се плъзга в мрежата, ние би трябвало да го следваме, да разбираме това, което четем. Хората, които не са в положение да се схващат между тях, не могат да обменят хрумвания, не могат да поддържат връзка, а стратегиите за превод съвсем не могат да оказват помощ.

Най-лесният метод да се убедим, че отглеждаме образовани деца, е да ги научим да четат, да им покажем, че четенето носи наслаждение. А това, в резюме казано, значи да им намерим такива книги, каквито харесват, да им осигурим достъп до тях и да ги оставим да ги четат.

Не мисля, че съществува такова нещо като неприятна книга за деца. От време на време става съвременно измежду някои възрастни да посочат група детски книги, род, а може би създател, и да ги разгласят за неприятни, за книги, които децата би трябвало да спрат да четат. Виждал съм го да става още веднъж и още веднъж. Инид Блайтън беше оповестена за неприятна писателка, също и Р. Л. Стайн, както и десетки други. Комиксите биваха заклеймявани, че предизвикват неграмотността. Това са празни приказки. Това е снобарство и нелепост.

Няма неприятни детски създатели, които децата да харесват, желаят да четат и търсят, тъй като всяко дете е друго. Те могат да намерят историите, които им харесват и те сами съумяват да влязат в историите. Баналните износени сюжети за тях не са банални и износени. Защото това е първият път, когато децата се срещат с тях. Не обезсърчавайте децата да четат, тъй като си мислите, че четат неправилна литература. Художествената литература, която на вас не ви харесва, е път към други книги, които може би предпочитате. А не на всеки усетът му е същият като вашия.

Добронамерените възрастни елементарно могат да разрушат детската обич към четенето: могат да спрат децата да четат това, което им харесва, или пък да им дадат “подходящи ”, само че скучни книги, каквито считат за уместни и в действителност са еквивалентът от двайсет и първи век на викторианската “възпитателна ” литература. Така ще създадете потомство, уверено, че четенето не е крепко и – още по-лошо, – че е неприятно.

На второ място художествената литература построява емптатия. Когато гледате телевизия или филм, виждате неща, които сполетяват другите. Прозата е нещо, построено от 30 букви и няколко препинателни знака а вие, единствено вие, употребявайки въображението си, създавате свят, населявате го с хора и стартирате да гледате с други очи. Започвате да чувствате, да посещавате места и светове, които другояче в никакъв случай не бихте познали. Научавате, че всеки различен там също е “аз ”. Вие се превръщате в някой различен и когато се завърнете в личния си свят, ще бъдете леко изменени. Емпатията е средство за сближение на хора, механизъм, който ни разрешава да действаме като освен това от самообсебени персони.

Освен това, до момента в който четете, откривате нещо жизненоважно, което да проправи пътя ви в света. А точно:

Светът не е наложително да бъде подобен. Нещата могат да бъдат разнообразни.

През 2007 посетих Китай на първия в китайската история партийно утвърден конгрес на фантастиката и фентъзито. По едно време водих встрани един от ръководителите и го запитах за какво фантастиката дълго време не е била одобрявана. Какво се беше трансформирало?

Много просто, отвърна ми той. Китайците били страхотни в правенето на неща, стига други да им донесат проектите. Обаче не правили никакви усъвършенствания, нищо ново не измисляли. Нямали въображение. Така че изпратили делегация в Съединени американски щати, при Епъл, Майкрософт, при Google, и разговаряли с хората, които измисляли бъдещето. И разбрали, че всички са чели фантастика, когато са били деца.

Художествената литература може да ви покаже друг свят. Може да ви води на място, на което в никакъв случай не сте били. Щом един път сте посетили други светове, като ония, които са яли вълшебни плодове, в никакъв случай няма да бъдете изцяло удовлетворени от света, в който сте израснали. Недоволството е хубаво нещо: недоволните хора могат да трансформират и да усъвършенстват световете си, да ги вършат по-добри, по-различни.

И до момента в който сме на тематиката, желая да ви кажа нещо и за бягството от действителността. Чувал съм това разбиране да се загатва като нещо неприятно. Сякаш “ескейпистката ” литература е на ниска цена опиум, употребен от обърканите, глупците и заблудените и единствената литература, която си коства, за възрастни и деца, е миметичната литература, която отразява най-лошото от света, в който читателят се намира.

Ако сте се озовали в невъзможна обстановка, на неприятно място, с враждебни към вас хора и някой ви предложи краткотрайно бягство, няма ли да приемете? Ескейпистката литература е тъкмо това: литература, която отваря вратата, демонстрира ви слънцето извън, дава ви място, което можете да контролирате, там сте с хора, с които желаете да бъдете (а книгите са същински места, не се заблуждавайте); и най-важното, по време на вашето бягство, книгите могат да ви дадат познание за света и вашето състояние в него, да ви дадат оръжия, ризница: същински неща, които можете да отнесете назад в своя затвор. Уменията, знанията и инструментите, които можете да употребявате, с цел да избягате в действителност.

Както ни припомня Дж. Р. Р. Толкин, единствените хора, които хулят бягството, са тъмничари.

Друг метод да се убие любовта на децата към четенето, е – разбира се – да се уверим, че в близост няма никакви книги. И да не им осигурим място за четене на книги. Аз бях щастливец. Докато растях, разполагах с чудесна локална библиотека. Родителите ми бяха от хората, които можеха да бъдат склонени да ме оставят в библиотеката на път за работа по време на лятната ми почивка, а библиотекарите бяха хора, които нямаха нищо срещу едно малко момче без придружители да идва всяка заран в детската библиотека, да се насочва към каталога, да търси книги с призраци, магии или галактически кораби, да търси вампири или детективи, или вещици, или пък чудеса. И когато изчетох детската библиотека, се захванах с книгите за възрастни.

Библиотекарите бяха положителни. Обичаха книгите и обичаха книгите да бъдат четени. Научиха ме по какъв начин да поръчвам книги от други библиотеки и по какъв начин да се възползвам от междубиблиотечните заемни служби. Не проявяваха снобарство по отношение на това, което четях. Просто очевидно им харесваше, че го има това ококорено момченце, което обича да чете и в случай че разговаряха с мен за книгите, които четях, щяха да ми намерят други книги и поредици, щяха да ми оказват помощ. Отнасяха се с мен като с всеки различен четец – ни повече, ни по-малко, – което означаваше, че се отнасяха с почитание към мен. На осем години не бях привикнал някой да ме почита.

Библиотеките дават независимост. Свободата да четеш, свободата на хрумвания, независимост на общуването. Те дават обучение (който развой не завършва в деня, в който напуснем учебното заведение или университета), те дават забавление, основават безвредни места и дават достъп до информация.

Библиотеката е вместилище на информация и дава еднакъв достъп до нея на всеки жител. Това включва и здравна информация. Също и информация за психологичното здраве.  Библиотеката е публично пространство. Безопасно, парадайс на този свят. Това е място с библиотекари.

Библиотеките в действителност са порти към бъдещето. Ето за какво, за злощастие, виждаме по какъв начин по целия свят локалните управляващи разискват опцията да затворят библиотеките като елементарен метод да спестят пари, без да осъзнават, че крадат от бъдещето, с цел да си платят сегашното. Затварят порти, които би трябвало да стоят отворени.

Нашите деца и нашите внуци са по-неграмотни от нас. На тях им е по-трудно да се оправят в света, да го схващат и да се оправят с проблеми. По-лесно ще е да бъдат лъгани и подвеждани, по-трудно ще им е да трансформират света към себе си, по-трудно ще им бъде да си намират работа. Всичко това вкупом.

Книгите са метод да поддържаме връзка с мъртвите. Начин да се учим от тези, които не са към този момент измежду нас, от това човечество, което се е построило единствено, напредвало е, последователно е натрупало познания, вместо да учи едно и също, още веднъж и още веднъж. Има приказки, които са по-стари от множеството страни, приказки, които са надживели културите и постройките, в които са били разказани за първи път.

Мисля, че имаме отговорности към бъдещето. Отговорности и отговорности към децата, към възрастните, в каквито тези деца ще се трансфорат, към света, който ще населяват. Всички ние – като читатели, като писатели, като жители – имаме обвързване. Мисля да опитам тук да дефинирам някои от тези отговорности.

Вярвам, че сме задължени да четем за наслаждение, сами и на публични места. Ако четем за наслаждение, в случай че други ни виждат да четем, тогава се учим, упражняваме въображението си. Показваме на другите, че четенето е нещо положително.

Наше обвързване е да четем на глас на нашите деца. Да им четем неща, каквито харесват. Да им четем истории, които към този момент са ни втръснали. Да им четем с гласовете на героите, да бъдем забавни и да не стопираме да им четем, единствено тъй като сами се учат да четат. Използвайте времето за четене на глас като време за сплотяване; дано това бъде време, през което няма да си проверявате телефоните и няма да позволявате на външния свят да ви разсейва.

Наше обвързване е да използваме езика. Да поставим изпитание: да открием какво значат думите и по какъв начин да ги използваме, да поддържаме връзка ясно, да споделяме това, което имаме поради. Не би трябвало да опитваме да замразяваме езика или да се вършим, че е нещо мъртво, което би трябвало да бъде почитано. Вместо това би трябвало да го използваме като нещо живо, което се лее, което ни заема думи, което разрешава смислите и методите на изговаряне да се менят с времето.

Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – сме задължени да мечтаем. Задължени сме да фантазираме. Лесно е да се твърди, че никой нищо не може да промени, че живеем в свят, в който обществото е нещо голямо, а обособеният човек е по-малко от нищо: атом в стената, оризено зрънце в оризово поле. Но истината е, че обособеният човек може да трансформира своя свят, още веднъж и още веднъж, обособеният човек построява бъдещето, като си показва, че нещата могат да бъдат разнообразни.

Огледайте се към себе си. Наистина. Поспрете за момент и огледайте стаята, в която се намирате. Ще ви подсетя за нещо толкоз явно, че е съвсем забравено. А точно: всичко, което можете да видите, в това число стените, в миналото по някакъв метод е било измислено. Някой е решил, че ще му бъде по-удобно да седи на стол, вместо на пода и е измислил стола. Друг е трябвало да измисли по какъв начин да беседвам с вас в Лондон тъкмо в този момент, без да ни вали дъждът. Тази стая и нещата в нея, всичко друго в тази постройка, този град, съществуват тъй като още веднъж и още веднъж, и още веднъж хората измислят неща. Те са мечтали, те са размишлявали, създавали са неща, които не са работили тъкмо както е трябвало, описвали са неща, които към момента не са съществували на хора, които са им се присмивали.

Наше обвързване е да вършим нещата красиви. Не да оставим света по-грозен, в сравнение с сме го намерили, не да опразним океаните, не да оставим на идващото потомство да ни взема решение проблемите. Наше обвързване е да почистим след себе си, да не оставяме децата си в свят, който недалновидно сме объркали, измамили и осакатили.

Веднъж Алберт Айнщайн бил запитан по какъв начин да създадем децата си интелигентни. Отговорът му бил по едно и също време елементарен и умен. „ Ако желаете децата ви да са интелигентни, споделил той, четете им приказки. Ако желаете да са още по-интелигентни, четете им още повече приказки. ” Той е схванал какъв брой скъпи са четенето и въображението. Надявам се, че можем да дадем на децата си свят, в който ще четат, ще им бъде четено, ще фантазират и ще схващат.

Източник:  prilivi.eu
Снимки: The Independent, veragolosova.com