Ния за Жанета ТодороваЖани е член на управителния съвет на

...
Ния за Жанета ТодороваЖани е член на управителния съвет на
Коментари Харесай

Когато си различен, някой те разбира

Ния за Жанета Тодорова
Жани е член на управителния съвет на фондацията и психолог в ЦРСИ АЛБЕДО. Завършила е клинична консултативна логика на психиката в СУ " Свети Климент Охридски ". Името й е мъчно за произнасяне измежду вербалните деца и по тази причина те я назовават Зане или Шони. Тя е индивидът, който може всякога да пренарежда лечебните зали по отношение на самостоятелните потребности на всяко дете. Емпатията и разбирането за човешкото са качества, които тя има в сърцето си.

Жани за Ния Лютакова
Ния е Председател на фондация АЛБЕДО и психолог в ЦРСИ АЛБЕДО. Завършила е клинична невропсихология в Университета в Грьонинген, Холандия. Носи в себе си заряда на смяната, на растежа, на по-доброто бъдеще. Тя е пламъкът и иноваторът в нашия екип.

Ния и Жани за Гергана Тончева
Гергана е член на управителния съвет на фондацията и супервизор в ЦРСИ АЛБЕДО. Без нея център АЛБЕДО нямаше да има. Когато двете взехме решение да създадем това място, се обадихме първо на нея, тъй като искахме да е част от нас. И тя сподели: " Чудех се по кое време най-сетне ще предприемете тази стъпка! " Като супервизор Гери следи развиването на случаите, по които работим, и ни оказва помощ да се оправяме с компликациите. Често се майтапим, че тя е нашето Супер-его. И всичко това тя прави безплатно, от сърце. Още по тематиката
Есен на учебно заведение

" Капитал K:ids 2018 " е за всичко в, към и отвън учебното заведение, което назоваваме образование
6 сеп 2018 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.

Поотделно те са Ния, Жани и Гергана. Заедно са екипът на фондация АЛБЕДО, записана на 09.10.2017 година като неправителствена организация в социална изгода, който от година се грижи за терапевтирането и развиването на деца от аутистичния набор и дава психическа поддръжка на техните фамилии. Избрахме да ви ги представим по няколко аргументи.

Първата е, че са извънредно млади, учили са доста и работят и желаят да се развиват като детски психолози тук, в Пловдив, България. Втората е, че работят по извънредно ефективен и нов за практиката ни способ - игрова терапия, учредена на правилото на следване на персоналната мотивация и персоналните ползи на децата по време на техните игри. И третата е, че правят всичко това с оня възторг, с който единствено уверените в смисъла от работата си хора могат. Никак не е малко

В този свободен диалог с тях приемете отговорите им като едно общо, умно, артистично и доста интензивно АЗ, което приказва и за трите по едно и също време. Всъщност те по този начин и се усещат.

Защо направихте собствен център за рехабилитация и обществена интеграция? Не е ли по-лесно да сте част от някоя огромна и одобрена конструкция ?
- Решението да основем АЛБЕДО пристигна в резултат на закриването на център за деца от аутистичния набор в Пловдив, където работехме всички. Краят му за нас означаваше освен загуба на работно място, само че и загуба на опцията да продължим работата с децата, които ни бяха клиенти. Близо една година работихме интензивно, трупахме опит, виждахме напредъка у децата вследствие на прилаганата терапия и не можехме да си представим просто да спрем. Терапията ни дава резултати, само че тя не се ползва във всички центрове, а ние искахме да продължим по този път. Освен това професионалната ни идентификация ни разрешава да познаваме в дълбочина проблемите на децата от аутистичния набор и техните фамилии.

Тук не става въпрос единствено за аутистичната симптоматика. Ние виждахме неналичието на психическа и прочувствена поддръжка на родителите, на осведоменост на обществото и искахме да създадем център, в който да се грижим за децата и техните фамилии, като ги одобряваме като интегрирано цяло. Искахме и да имаме свободата да организираме разнообразни дискусионни групи, посредством които да дадем информация и на хората за това какво е аутизмът. Позволихме си да мечтаем и да си представим по какъв начин бихме могли да създадем цялостна мрежа за поддръжка на децата, техните фамилии и други значими за тях хора.

Какво беше най - сложното в целия развой , през който сте минали от началото до през днешния ден? Заслужава ли си?
- Всяка стъпка от развиването на фондацията ни сблъска с разнообразни провокации. Първо трябваше да намерим уместно пространство за лечебните услуги. След това се превърнахме в адвокати, като разучаваме закона и по какъв начин се основава фондация и какви са условията на ДАЗД за откриване на ЦРСИ. После станахме и бояджии, защото боята стартира да се лющи. Опитаха се и да ни излъгват по телефона. Както можеш да видиш, не скучаем и всеки ден се учим на нещо ново.

Най-голямо предизвикателство обаче се оказа набирането на средства. Нашата цел е услугите в центъра да станат безвъзмездни и да поемат допустимо най-вече на брой деца, без значение от социално-икономическия статус на техните фамилии. Това се опитваме да реализираме посредством разнообразни стратегии и кандидатстване по планове, които да поддържат концепциите ни финансово.

Какво виждате при вас всекидневно през очите на своите клиенти?
- Това, което виждаме от децата, с които работим, ни оказа помощ да си намерим име. АЛБЕДО в действителност е термин от физиката, който демонстрира отношението сред отразената и падащата върху обещано тяло светлина. Избрахме го, тъй като всеки ден виждаме, че приемането и безусловната религия в капацитета на тези деца такива, каквито са – когато обикалят в кръг из стаята в продължение на час, когато показват наслада, като пърхат неудържимо с ръце към главата си, когато ти помахат с длан, обърната към тях и други – ги кара да ни се доверят, да одобряват странностите на нашия свят и да ни отговорят със същото схващане.

Тези деца с изключение на с другата си нервна система не са по-различни от останалите " невротипични " деца. И имат потребност да бъдат признати, подкрепени в сложните си моменти, да са обичани. Имат потребност от слагане на граници, с цел да могат да порастват като самостоятелни и уверени персони.

Как и до каква степен можете да им помогнете?
- Детството е най-активния интервал на развиване – физическо, прочувствено и когнитивно – в който се учим по какъв начин да построяваме близки взаимоотношения с другите, да приказваме, да показваме и овладяваме страстите си, да сме търпеливи. В процеса на опознаване на света децата срещат разнообразни трудности. За да минат през тях, те разчитат на обичта и поддръжката на родителите си, както и на вродената си дарба да опознават света посредством игра.

Игровата терапия е способ, който оказва помощ на децата да усвоят нови социално-комуникативни умения, поддържа прочувственото им развиване и надгражда когнитивните им умения. Залагаме на разбирането, че всяко дете е неповторимо, и на познанието си на стадиите на детското развиване. Предизвикваме децата посредством игра да доближат своя капацитет, без значение от поставената диагноза - най-съществен е ползата на детето или с какво то желае да играе. Работата на терапевта е да даде сигурна и спокойна среда, в която тези ползи са подкрепени. Стремим се да следваме детето в неговия свят и признаци, като идентифицираме кои игри му доставят наслаждение и участваме в тях. Това е първата стъпка към допускане в света на дребния човек и наваксване на пропуснатите стадии на развиване. Терапията цели децата да израстват прочувствено и интелектуално във всеки стадий от тяхното развиване.

Как вие се променихте около работата си?
- Още след първото влизане в сесия с съответно дете ти не си същия човек – пред теб се разкрива светът на друго човешко създание, неговите страхове, неговите ползи и обичани занимания. Биваш позволен до място, което постоянно е затворено за другите, само че където също се случват доста неща: любов, горест, яд, наслада Да бъдеш наблюдаващ и участник в детската персонална галактика е възприятие, което не се не помни, без значение с какъв брой деца работим.
Най-голямата смяна, която усещаме, е предизвикателство да растем дружно с децата и чувството, че това, което вършим, може да усъвършенства живота на някой, който има потребност.

Не е ли доста тежко, а и недоходоносно вашето занятие?
- Този въпрос ни се задава постоянно и не стопира да ни изненадва. Няма нищо тъжно от работата с деца. Невероятно е какво се случва по време на сесиите. Всички имаме дни, в които ни боли стомах, стъпваме изкривено, забравяме документите си у дома, на улицата някой ни бута, скарали сме се с непосредствен, само че все пак отговорностите ни чакат. Дори в такива дни, когато в центъра пристигна дете, светът изчезва. Време е за игра и разкриване на новите умения на тези деца, за идната стъпка, която ще понижи симптоматиката и ще разгърне още капацитета им.

Колко костват и по какъв начин се ценят тези услуги в Западна Европа?

След като се прибрах от Холандия, голямо усещане ми направи отношението към лечебните услуги, освен измежду клиентите ни, само че и измежду необятната общност. Те не се възприемат съществено и по никакъв метод не могат да бъдат сложени паралелно с лекарската специалност. В Холандия физическото и психическото здраве са еднообразно значими, както и двете специалности. Стандартите в Западна и Източна Европа като цяло са доста разнообразни, за това не бих желала да разясня разликата в заплащането. Факт е обаче, че всички експерти, работещи в общински центрове, са с минимална работна заплата, което прави задържането им в бранша мъчно. В неправителствения бранш финансиране може да се откри единствено посредством дарения, създаване на планове или насърчаване на стопанска активност.

Друга съществена разлика, която виждам, е обвързвана с метода, по който обществената система поема децата след слагането на диагноза. Там родителите са подкрепени, като незабавно са ориентирани към лечебни услуги, подкрепени са и финансово, а страната следи непрекъснато качеството на услугите и компетентността на експертите в региона. Мисля обаче, че най-важното е българското общество да си даде сметка, че прогрес може да има, в случай че работим доста и пожелаваме нещата да се трансформират. Надяваме се основаването на този център да е стъпка към тази смяна.

Мислите ли, че ние сме толерантна нация към хората с физически и ментални разлики?
- Ако има назадничавост, то тя е предизвикана от ниската осведоменост на хората по отношение на аутизма. Непознатото е ужасно. Затова на 4.02.2018 (Световния ден за осведоменост по отношение на аутизма) направихме своя акция във Фейсбук, като помолихме нашите другари да ни изпратят фотография, на която са облечени в синьо - цветът на аутизма - и да потърсят къса информация за него, която да разгласяват. В акцията се включиха доста младежи от страна и чужбина и доста от тях споделиха, че по този начин сме ги предизвикали за първи път да се поинтересуват по-задълбочено и да научат нещо за децата от аутистичния набор. Значи има метод.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР