България трябва да подобри превенцията и грижите, за да намали майчината смъртност
Нивото на смъртността измежду родилките в България се дефинира като приблизително към високо по отношение на смъртността в останалите страни в Европа. Необходими са ограничения за изцяло възстановяване на качеството на грижите за бременните и раждащите дами у нас с фокус върху предварителната защита: наблюдаване на съпътстващите болести и рискови фактори, водещи до затруднения с съдбовен излаз. За задачата специалисти предлагат основаването на стратегия за надзор на майчината заболеваемост и смъртност , която да обгръща три съществени детайла: съществени акушерски грижи за всички в извънболничната здравна помощ; ранно разкриване на усложненията; незабавна помощ за нуждаещите се. Това са изводите от " Проучване на смъртността на родилките в България за интервала 2010 – 2020 година “, поръчано от Националната здравноосигурителна каса след поредност сигнали на Българския хелзинкски комитет, подадени през 2021 година Проучването удостоверява за грешки при отчитането на майчината смъртност.
Анализът на майчината смъртност, аргументите ѝ и метода на отчитане и надзор е направен от експертите доцент Никола Василев, доктор Румен Велев и доктор Дарина Минева по поръчка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
За интервала от 2010 до 2020 година в това число в България е открита гибелта на 66 дами, умряли в интервала на бременността, раждането и 42 дни след него .
Резултатите от изследването на смъртността при родилките през проучвания интервал демонстрират повишаване на смъртността от началото на интервала (2 случая от всички раждания) спрямо края му, където стойностите остават трайни (8 случая от всички раждания) и разказват вълнообразна крива, с два пика през 2014 година (10 случая) и 2017 година (9 случая), един спад през 2016 година (4 случая) и устойчиво положение през 2019 и 2020 година (8 случая) при приблизително аритметична стойност от 6 случая и медиана 6 случая.
Смъртността е най-голяма при случаите със незабавно цезарово сечение, следвана от случаите на обикновено раждане и планово цезарово сечение. Не може да се направи директна причинно-следствена връзка сред метода на раждане и смъртността , защото случаите са доста малко и в огромен % от тях аргументите, довели до осъществяване на незабавно цезарово сечение, се явяват и аргументи за гибелта.
В 37 от случаите липсват съпътстващи болести.
Най-често смъртността при родилките настава до седмия ден от раждането . При 20 случая е записана до 24-ия час, при 19 случая - сред 15-ия час и 7-ия ден и при 16 случая след 7–я ден.
При разбора на водещите аргументи специалистите извеждат следните закономерности: в страните с добре развита акушеро-гинекологична помощ доминират индиректните аргументи за смъртност, а в останалите страни водещи са директните аргументи. За България, въз основата на този интервал, директните аргументи са 79% , а индиректните 21% (подобно е разпределението и в Румъния за 2017 г). Друго, което прави усещане е високият дял на тромбоемболитичните аргументи - 24% за България. Този факт се нуждае от в допълнение проучване, както като непосредствена причина, по този начин и за разбор на рисковите фактори и за последващата профилактика.
Предистория на казуса с неотчетената смъртност
В началото на 2021 година, в границите на подготовката на Годишния отчет за правата на индивида за 2020 година Българският хелзинкски комитет се натъкна на обезпокоително разминаване в данните, които формалните институции оповестяват по отношение на майчината смъртност през 2019 година и други тревожни трендове по повод гарантирането на човешките и гражданските права на дамата в интервала на бременността и раждането.
На база данни, получени по Закона за достъп до социална информация, организацията откри, че НЗОК оповестява 7 случая на майчина гибел, Изпълнителна организация " Медицински контрол “ е проверявала 6 такива, а Националният статистически институт е отчел 0 за посочената година. Комитетът за този проблем и подаде редица сигнали до ангажираните институции – Националния статистически институт (НСИ), Изпълнителната организация " Медицински контрол “ и Министерството на здравеопазването.
Въз основа на подадения сигнал институциите започнаха инспекции.
" В тази връзка, предоставеният от НЗОК разбор на майчината смъртност за интервала 2010 – 2020 година е първият институционален опит да се даде отговор на най-важните въпроси – какъв брой постоянно в България дамите умират по време на бременност, раждане и послеродов период; какви са аргументите за това и може ли най-малко част от тези аргументи да бъдат предотвратени ", споделят от БХК.
" Това изпитание да се проучват данни е похвално, тъй като за жалост не е рутинна процедура у нас. Искрено се надяваме, че този отчет ще послужи за основа на още по-задълбочен разбор на качеството на грижите за бременните и родилките у нас , и до възстановяване на спазването на правата им “, разяснява Надежда Цекулова, директорка на стратегия " Кампании и връзки “ в БХК.
Анализът на майчината смъртност, аргументите ѝ и метода на отчитане и надзор е направен от експертите доцент Никола Василев, доктор Румен Велев и доктор Дарина Минева по поръчка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
За интервала от 2010 до 2020 година в това число в България е открита гибелта на 66 дами, умряли в интервала на бременността, раждането и 42 дни след него .
Резултатите от изследването на смъртността при родилките през проучвания интервал демонстрират повишаване на смъртността от началото на интервала (2 случая от всички раждания) спрямо края му, където стойностите остават трайни (8 случая от всички раждания) и разказват вълнообразна крива, с два пика през 2014 година (10 случая) и 2017 година (9 случая), един спад през 2016 година (4 случая) и устойчиво положение през 2019 и 2020 година (8 случая) при приблизително аритметична стойност от 6 случая и медиана 6 случая.
Смъртността е най-голяма при случаите със незабавно цезарово сечение, следвана от случаите на обикновено раждане и планово цезарово сечение. Не може да се направи директна причинно-следствена връзка сред метода на раждане и смъртността , защото случаите са доста малко и в огромен % от тях аргументите, довели до осъществяване на незабавно цезарово сечение, се явяват и аргументи за гибелта.
В 37 от случаите липсват съпътстващи болести.
Най-често смъртността при родилките настава до седмия ден от раждането . При 20 случая е записана до 24-ия час, при 19 случая - сред 15-ия час и 7-ия ден и при 16 случая след 7–я ден.
При разбора на водещите аргументи специалистите извеждат следните закономерности: в страните с добре развита акушеро-гинекологична помощ доминират индиректните аргументи за смъртност, а в останалите страни водещи са директните аргументи. За България, въз основата на този интервал, директните аргументи са 79% , а индиректните 21% (подобно е разпределението и в Румъния за 2017 г). Друго, което прави усещане е високият дял на тромбоемболитичните аргументи - 24% за България. Този факт се нуждае от в допълнение проучване, както като непосредствена причина, по този начин и за разбор на рисковите фактори и за последващата профилактика.
Предистория на казуса с неотчетената смъртност
В началото на 2021 година, в границите на подготовката на Годишния отчет за правата на индивида за 2020 година Българският хелзинкски комитет се натъкна на обезпокоително разминаване в данните, които формалните институции оповестяват по отношение на майчината смъртност през 2019 година и други тревожни трендове по повод гарантирането на човешките и гражданските права на дамата в интервала на бременността и раждането.
На база данни, получени по Закона за достъп до социална информация, организацията откри, че НЗОК оповестява 7 случая на майчина гибел, Изпълнителна организация " Медицински контрол “ е проверявала 6 такива, а Националният статистически институт е отчел 0 за посочената година. Комитетът за този проблем и подаде редица сигнали до ангажираните институции – Националния статистически институт (НСИ), Изпълнителната организация " Медицински контрол “ и Министерството на здравеопазването.
Въз основа на подадения сигнал институциите започнаха инспекции.
" В тази връзка, предоставеният от НЗОК разбор на майчината смъртност за интервала 2010 – 2020 година е първият институционален опит да се даде отговор на най-важните въпроси – какъв брой постоянно в България дамите умират по време на бременност, раждане и послеродов период; какви са аргументите за това и може ли най-малко част от тези аргументи да бъдат предотвратени ", споделят от БХК.
" Това изпитание да се проучват данни е похвално, тъй като за жалост не е рутинна процедура у нас. Искрено се надяваме, че този отчет ще послужи за основа на още по-задълбочен разбор на качеството на грижите за бременните и родилките у нас , и до възстановяване на спазването на правата им “, разяснява Надежда Цекулова, директорка на стратегия " Кампании и връзки “ в БХК.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ