Годишната инфлация в еврозоната се „укроти” до 9,2% през декември
Нивото на инфлация в еврозоната спадна до 4-месечно дъно.
Предварителните данни на Евростат сочат, че тя е 9,2% през декември по отношение на 10,1% през ноември. Нивото е под плануваните 9,7 на 100.
Цените на силата забавиха темпа и записаха растеж от 25,7% през декември против 34,9% - през ноември. Разходите за храни, алкохол и тютюн обаче, не престават да нарастват с 13,8% против 13,6%, на неенергийните промишлени артикули – с 6,4% против 6,1%, и услугите – 4,4% против 4,2%).
В съпоставяне с предходния месец показателят на потребителските цени (CPI) е паднал с 0,3% - това е втори следващ месечен спад, което е сигнал, че инфлацията в еврозоната евентуално е достигнала своя връх.
Тя обаче остава надалеч над задачата от 2%, сложена от Европейската централна банка.
12 страни от еврозоната регистрират дефлация, в това число и най-голямата стопанска система – Германия. „ Това не се е случвало от 2020 година, когато имаше краткотрайна дефлация поради пандемията ”, означи Георги Ангелов, старши икономист от Институт „ Отворено общество ”.
Освен падащите цени за сила, мотор на процеса са и антикризисните ограничения, подхванати от държавните управления в Европейски Съюз, и последователното разрешаване на енергийната рецесия, уточни икономистът.
„ Възможно е през зимата към момента да се следи волатилност на инфлацията в някои месеци, само че наклонността е до края на 2023 година да се усети внезапно понижение на инфлацията и на годишна база ”, е прогнозата на Ангелов. Той позволява че към края на годината равнищата й ще са на половина по отношение на пика от 10,6% през октомври, а даже и по-ниски от 3-4 на 100.
Според икономиста инфлацията се забави темпа си с решаването на енергийната рецесия посредством градеж на нови газови терминали, вложения в нови енергийни мощности - слънчеви, вятърни и нуклеарни, привършване на ремонтите на френските нуклеарни реактори. Световните цена на храните също се успокоиха – даже регистрират спад на годишна основа, което ще спре различен главен мотор на инфлацията в последните две години.
„ Разбира се, да не забравяме и ЕЦБ, която много бързо покачва лихвените равнища, с което ще отстрани риска от инфлационна серпантина. Тук главният въпрос ще бъде дали институцията ще уцели точното равнище на повдигане на лихвите, тъй че да отстрани инфлацията, само че без да вкара стопанската система в тежка криза ”, разяснява Ангелов.
Икономистът счита, че е доста забавна е динамичността на инфлацията в балтийските страни, които са географски доста покрай войната, което докара до осуетяване на техните вериги за доставки (доставките от Украйна, Беларус и Русия на доста артикули стопираха, което докара до потребност незабавно да се търсят други снабдители, надлежно повишаване до момента в който се открият нови вериги на доставки).
Съответно, инфлацията в балтийските страни по-бързо и внезапно се подвигна, само че и по-бързо доближи пик и стартира да понижава. Ангелов дава за образец Естония, която доближи пик на инфлацията през август и от този момент темпът непрекъснато понижава - даже през последните месеци темпът той е по-бърз от повишаването на инфлацията преди този момент. Само за 4 месеца темпът на инфлация в Естония понижа с близо 8 пр.п. и това е единствено началото, отбелязва специалистът.
Предварителните данни на Евростат сочат, че тя е 9,2% през декември по отношение на 10,1% през ноември. Нивото е под плануваните 9,7 на 100.
Цените на силата забавиха темпа и записаха растеж от 25,7% през декември против 34,9% - през ноември. Разходите за храни, алкохол и тютюн обаче, не престават да нарастват с 13,8% против 13,6%, на неенергийните промишлени артикули – с 6,4% против 6,1%, и услугите – 4,4% против 4,2%).
В съпоставяне с предходния месец показателят на потребителските цени (CPI) е паднал с 0,3% - това е втори следващ месечен спад, което е сигнал, че инфлацията в еврозоната евентуално е достигнала своя връх.
Тя обаче остава надалеч над задачата от 2%, сложена от Европейската централна банка.
12 страни от еврозоната регистрират дефлация, в това число и най-голямата стопанска система – Германия. „ Това не се е случвало от 2020 година, когато имаше краткотрайна дефлация поради пандемията ”, означи Георги Ангелов, старши икономист от Институт „ Отворено общество ”.
Освен падащите цени за сила, мотор на процеса са и антикризисните ограничения, подхванати от държавните управления в Европейски Съюз, и последователното разрешаване на енергийната рецесия, уточни икономистът.
„ Възможно е през зимата към момента да се следи волатилност на инфлацията в някои месеци, само че наклонността е до края на 2023 година да се усети внезапно понижение на инфлацията и на годишна база ”, е прогнозата на Ангелов. Той позволява че към края на годината равнищата й ще са на половина по отношение на пика от 10,6% през октомври, а даже и по-ниски от 3-4 на 100.
Според икономиста инфлацията се забави темпа си с решаването на енергийната рецесия посредством градеж на нови газови терминали, вложения в нови енергийни мощности - слънчеви, вятърни и нуклеарни, привършване на ремонтите на френските нуклеарни реактори. Световните цена на храните също се успокоиха – даже регистрират спад на годишна основа, което ще спре различен главен мотор на инфлацията в последните две години.
„ Разбира се, да не забравяме и ЕЦБ, която много бързо покачва лихвените равнища, с което ще отстрани риска от инфлационна серпантина. Тук главният въпрос ще бъде дали институцията ще уцели точното равнище на повдигане на лихвите, тъй че да отстрани инфлацията, само че без да вкара стопанската система в тежка криза ”, разяснява Ангелов.
Икономистът счита, че е доста забавна е динамичността на инфлацията в балтийските страни, които са географски доста покрай войната, което докара до осуетяване на техните вериги за доставки (доставките от Украйна, Беларус и Русия на доста артикули стопираха, което докара до потребност незабавно да се търсят други снабдители, надлежно повишаване до момента в който се открият нови вериги на доставки).
Съответно, инфлацията в балтийските страни по-бързо и внезапно се подвигна, само че и по-бързо доближи пик и стартира да понижава. Ангелов дава за образец Естония, която доближи пик на инфлацията през август и от този момент темпът непрекъснато понижава - даже през последните месеци темпът той е по-бърз от повишаването на инфлацията преди този момент. Само за 4 месеца темпът на инфлация в Естония понижа с близо 8 пр.п. и това е единствено началото, отбелязва специалистът.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ