Нивото на експертен потенциал ме порази. Не мога да си

Нивото на експертен капацитет ме порази. Не мога да си показва по какъв начин хора, които имат толкоз гласоподаватели зад тила си, да не могат да намерят хора, които в действителност да схващат от ръководство на образованието. Не просто да са били учители, шефове и професори, а хора, които непосредствено да са се занимавали на експертно равнище с просветителни модели.

Това съобщи пред БГНЕС психологът Иван Игов в коментар след съдружните договаряния на тематика „ Образование ” сред представителите на „ Продължаваме промяната ”, Българска социалистическа партия, „ ИТН ” и „ Демократична България ”.

Според Игов по време на диалозите, които би трябвало да доведат до правене на съдружно съглашение и в които присъединяване взе актуалният длъжностен министър Николай Денков, са се изказали редица нелепи хрумвания и такива, за които се приказва отдавна, само че действителни дейности няма.

Игов проучва някои от главните изказания.

Юлия Чортленева, Има Такъв Народ, твърдеше, че шефовете трябвало да ги сменят на 2-3 мандата, тъй като ставали политически лица. Такава нелепост от дълго време не бях чувал. Директорите са мениджъри и като всички мениджъри те би трябвало да са си на мястото до тогава, до момента в който са сполучливи.

Друга нелепа концепция пристигна от Ирена Анастасова, Българска социалистическа партия, която приказва, че би трябвало да водим война с „ джендър идеологията ”. Първо да кажа, че такова разбиране въобще не съществува. Думата „ джендър ” (gender) се употребява в англоговорящата просвета и логика на психиката, просто тъй като в последните 50-60 години думата „ секс ” (sex) има и друго значение. А науката, тъй като не търпи двусмислици, на всички места се употребява думата „ джендър ”, вместо думата „ секс ” за пол. И да приказваме за „ идеология ” е меко казано неуместно, изясни психологът.

Ивайло Старибратов, Демократична България, твърдеше, че има формула, с която може да се пресметна успеваемостта на всяко учебно заведение и на база на това то да получава финансиране.

Другата безсмислица е, че Има Такъв Народ говореше за това по какъв начин делегираните бюджети би трябвало да бъдат махнати, а учебните заведения непосредствено финансирани, не през общините.

Как ще се финансира общинско учебно заведение не през общината, попита Игов.

Той е склонен с обстоятелството, че делегираните бюджети са остарели като модел, само че е безапелационен, че парите не би трябвало да вървят след децата. Те би трябвало да вървят с нуждата на съответния район и от съответното обучение. Тоест, не шефовете да се мъчат да привлекат повече деца и да ги струпат на едно място, с цел да получават по-високи бюджети, а да получават пари на база среда и какви просветителни качества дават на децата, съобщи той.

Единственото свястно предложение, излязло от съдружните договаряния съгласно Игов, е да има по-висок закрепен % от Брутният вътрешен продукт за обучение, въпреки че какво ще се прави след това– никой не знае.

Очаквах да чуя солидна експертиза и сливане към съответни политики, които да доведат до същинска промяна в образованието. Те просто не бяха готови, бяха се събрали, с цел да си приказват, счита Игов.

Според него има три-четири съществени тематики, които от първостепенно значение за качествената промяна в областта на образованието.
Първо е учебната среда

Първо и най-важно за нашата просветителна система е рационализиране на учебната среда – би трябвало да се построят учебни заведения, а старите да се осъвременят. Бих желал да кажа, че едно от най-слабите звена по време на ръководството на ГЕРБ беше точно образованието, уточни той и добави: Именно в образованието те натвориха чудеса от неопитност да го ръководят. След тръгването на Фандъкова от министерството нещата се свлякоха единствено до пари. След това Даниел Вълчев, който беше финансист, единствено укрепи малко дупките, само че това беше единствено едно от нещата.

По думите му въпросът, който би трябвало да си зададат всички управници е не какво учат децата ни, а къде го учат.

Само в София липсват най-малко 15 учебни заведения – има цели квартали без учебни заведения, децата са натъпкани като сардели, уточни Иван Игов и добави, че от там идва и към момента висящият въпрос с двусменното обучение.

Второ, за което ми е доста мъчително, е, че към момента няма развиване на системата за подготовка на учителите.

На трето място е квалификацията на шефовете. Трябва да се направи по този начин, че шефовете да са мениджъри, а не педагози. Идеята, че шефът би трябвало да преподава или да се занимава със самите деца, е нелепа. В учебно заведение би трябвало да има хора за всичко, а шефът е този, който стратегически да развива учебното заведение в посока, в която са потребностите на децата и родителите в дадения квартал. Едва по-късно може да приказваме за рационализиране на образователното наличие.

Игов е безапелационен, че образованието, като цяло, би трябвало да се концентрира върху ученика.

В момента то е центрирано върху всичко останало, само че не и върху него. Очаквах разискването да стартира от такива фундаментални начала, добави той.

Днешното потомство може да ни отхвърли

Психологът разяснява и отражението на отдалеченото образование и изолацията върху децата поради COVID-19. Според него за тези близо две години, децата са видели какви егоисти сме ние, възрастните.

Нашият нарцисизъм докара до там, че децата ни не могат да учат обикновено в учебно заведение. Защото, в случай че бяхме приели ограниченията, каквито бяха в другите страни на време, в случай че родителите и възрастните бяха по-отговорни, в този момент нямаше да се задават въпросите да вървят ли децата на учебно заведение, да вършат ли проби, да седят ли у дома. Не го направихме и по тази причина пандемията продължава да е със същите високи темпове, а децата да са изкупителната жертва за това, че ние не знаем по какъв начин да управляваме личния си живот и както виждаме живота на страната, съобщи Иван Игов.

Това, което децата видяха в държанието на възрастните в последната година и половина, беше по-скоро безнаказаност и нарцисизъм. Може да си визиите по какъв начин след време това ще подейства.

Те няма да пострадат от дефицитите в образованието, до които ще докара отдалеченото образование, само че те ще пострадат от държания и чисто във връзка с психическото развиване. Защото контузиите, нанесени от пандемията, усилени от контузиите на безотговорните възрастни, може да доведат до там, че когато това потомство порасне, то просто да ни отхвърли. Нещо, което се случи в Западна Европа след войната.

Някой ден децата ще ни зададат въпроса къде бяхте, когато имахме потребност от вас, счита психологът, заключвайки, че инцидентни хора вземат инцидентни решения, тупайки се в гърдите, че ще оправят страната.