Социолог: Не е ясно каква ще е избирателната активност заради коронавируса
" Нивата на доверие и към този парламент са ниски в края на мандата му, това сочат нашите последни данни, доверието е едвам 20 на 100 ", сподели в " Преди всички " социологът Евелина Славкова от проучвателен център " Тренд " за отиващия си парламент.
" По-лошото е, че през годините нито един от парламентите не се пробва да увеличи доверието на хората към институцията и тази ниска оценка да се увеличи. Дали хората ще бъдат стимулирани да гласоподават, статистиката през годините също сочи, че все по- малко хора вървят да гласоподават на избори ", разясни социологът.
По думите ѝ ниското доверие се дължи и на мисленето на хората, че каквото и да създадат, и както и да гласоподават, нищо не се трансформира.
" Това демотивира хората, само че това е международна наклонност, въпреки че тази година всички избори са разнообразни поради пандемията.
Много е значимо да не стане по този начин, че доста от карантинираните хора да не могат да гласоподават. Защото изборите би трябвало да бъдат законни и ЦИК би трябвало може да реши точния брой карантинирани хора, които биха желали да гласоподават - това ще е неспособност за ЦИК, тъй като не знаем след месец в каква пандемичина обстановка ще сме - това важи и в случай че има инфектирани членове и на ЦИК преди изборите.
Освен това не е ясна изборната интензивност и поради страха на някои от хората да отидат да гласоподават, с цел да не се заразят. Така че провокациите са доста пред тази предизборна акция ", уточни още Славкова.
Според социолога свадите сред политическите съперници към този момент са много по-елегантни отпреди години, само че кавги със сигуронст ще има, а това, че се появяват доста нови лица в листата на всички партии - виждат се доста лица от шоу-бизнеса, като се резервира наклонността всяка листа да си има лекари като претенденти за депутати.
" По-лошото е, че през годините нито един от парламентите не се пробва да увеличи доверието на хората към институцията и тази ниска оценка да се увеличи. Дали хората ще бъдат стимулирани да гласоподават, статистиката през годините също сочи, че все по- малко хора вървят да гласоподават на избори ", разясни социологът.
По думите ѝ ниското доверие се дължи и на мисленето на хората, че каквото и да създадат, и както и да гласоподават, нищо не се трансформира.
" Това демотивира хората, само че това е международна наклонност, въпреки че тази година всички избори са разнообразни поради пандемията.
Много е значимо да не стане по този начин, че доста от карантинираните хора да не могат да гласоподават. Защото изборите би трябвало да бъдат законни и ЦИК би трябвало може да реши точния брой карантинирани хора, които биха желали да гласоподават - това ще е неспособност за ЦИК, тъй като не знаем след месец в каква пандемичина обстановка ще сме - това важи и в случай че има инфектирани членове и на ЦИК преди изборите.
Освен това не е ясна изборната интензивност и поради страха на някои от хората да отидат да гласоподават, с цел да не се заразят. Така че провокациите са доста пред тази предизборна акция ", уточни още Славкова.
Според социолога свадите сред политическите съперници към този момент са много по-елегантни отпреди години, само че кавги със сигуронст ще има, а това, че се появяват доста нови лица в листата на всички партии - виждат се доста лица от шоу-бизнеса, като се резервира наклонността всяка листа да си има лекари като претенденти за депутати.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ