Георги Стоянов: Цялата ни култура оцелява благодарение на крайно конструктивния инат на българина
У българина има един дебелоглав, който е извънредно градивен. Има хора, които работят години наред, с цел да получат духовно задоволство, а не мислят за материалното. Всъщност цялата ни просвета, освен киното, оцелява посредством навръх този градивен български дебелоглав. Думите са на родения на 27 юли режисьор и сценарист Георги Стоянов в изявление за Българска телеграфна агенция от 2013 г.
Стоянов, прочут и с псевдонима Мрамор и репликата " Културата чака на гара " Подуяне ", а там влакът не стопира ", е роден на 27 юли 1936 година в Москва. Баща му е военният хирург Коста Стоянов - политемигрант след Септемврийското въстание (1923) и последвалите репресии. Георги Стоянов приключва топлотехника в Московския енергетически институт през 1959 година Връщайки се в България, стартира работа в котлостроителния цех " Георги Кирков " в София, само че се оказва същински притеглен от киното.
До Париж и обратно...
След две години процедура като инженер, по време на екскурзия в Париж взема решение да кандидатства и е признат в локалния Институт за висше кинематографическо изкуство (IDHEC). Завършва кинорежисура и постановка на монтажа в интервала 1961-1963 година при Жорж Садул, Жан Митри и Ремон Руло, които дружно с културната атмосфера на самата френска столица и общуването с имена като Кшищоф Зануси, Лариса Шепитко и Сава Кулиш, оставят мощен отпечатък върху креативните му усещания и похвати.
След завръщането си в родината стартира работа в Студията за хроникални и документални филми, където дебютира с кино лентата " Жеко Манолов " (1964). През 1965 година прави дебют и в игралното кино - с новелата " Дрямка ", на която е и сценарист.
23 години в Студията " Бояна "
Въпреки че е добре оценен от рецензията, скоро Георги Стоянов слага документалистиката на назад във времето и през 1967 година към този момент е назначен в Студията за игрални филми " Бояна ", където е режисьор и живописен началник на редица продукции до 1990 година
Първият му по-значим триумф в игралното кино е с кино лентата " Случаят Пенлеве " (1968). Следват повече от 15 игрални кино лентата под негова постановка, някои от тях - наградени от български и интернационалните състезания.
Сред по-емблематичните продукции на Георги Стоянов са: " Птици и хрътки " (1969), " Трета след слънцето " (1972), " Щурец в ухото " (1976), " Пантелей " (1978), " С изкуство, не със мощ " (1979), " Прозорецът " (1980), " Константин Философ " (1983), " Брачни смешки " (1989), " Онова нещо " (1991).
Георги Стоянов е ръководител на Съюза на българските кино дейци от 17 февруари 1983 до 24 март 1992 година, както и в интервала от 21 май 2010 година до 26 септември 2013 г.
Актьор, сценарист, публицист, политик...
През кариерата си, с изключение на с режисьорски гений, сценарийни хрумвания и разработки, Георги Стоянов се отличава и с участията си като артист в няколко кино лентата. След 1989 година продуктивността му на снимачната площадка понижава, само че пристрастеността му към писането се резервира. Негов е сюжетът на кино лентата " Едуард Захариев и документалното кино " (2001). Автор е и на няколко книги със стихове и прозаичност, измежду които и романът " Ваучер Калифорния-ГУЛаг " (2011). Основател и първи ръководител е на Кабинета на младите кино дейци. През 1980 година става член и създател на Първата международна асамблея на кинорежисьорите във Фуншал, остров Мадейра.
В сложните за киното десетилетия Стоянов режисира два концертни цикъла. Сред изпълнителките, взели участие в 50-те концерта " Българска мадона ", са: Гена Димитрова, Стефка Евстатиева, Христина Ангелакова, Стояна Вълканова, Олга Борисова и Надка Караджова, а измежду 35-те издания от цикъла " Майстори показват млади " със своите възпитаници вземат участие: Минчо Минчев, Анатоли Кръстев, Стойка Миланова, Йовчо Крушев, Жени Захариева.
Георги Стоянов е народен представител в 9-ото Народно заседание от 1986 до 1990 година За малко е заместник-председател на Българската национална телевизия (1990). Заема поста заместник-министър на културата от февруари 1995 до ноември 1996 година Бил е и консултант по културата към посолството на България във Вашингтон (1996-1997).
Негова брачна половинка бе очарователната актриса Добринка Станкова (1947-2022).
Признание
Георги Стоянов е притежател на премията на ФИПРЕССИ за писмено кино от фестивала във Варна (1966), премията за постановка и премията на рецензията за кино лентата " Случаят Пенлеве " (Варна, 1968), втората премия за кино лентата " Щурец в ухото " (Варна, 1976), премиите на Съюза на българските кино дейци (1978, 1979), Наградата на София (1978, 1981), премията на Министерството на националната култура за кино лентата " Константин Философ " (1986), премията на Киноцентър " Бояна " във връзка със 70-годишния му празник, за изцяло творчество и принос към българското кино (2006).
Удостоен е със званието " Заслужил актьор " (май 1978). Носител е на медал " Народна република България " от 25 юли 1986 година, на медал " Стара планина " (първа степен) - за извънредно огромните му заслуги към Република България за развиването и популяризирането на българското изкуство и просвета и във връзка 70-годишнината от рождението му (21 юли 2006). Получава Наградата на София на 16-ия интернационален кинофестивал " София филм фест " на 13 март 2012 година На 7 юни 2016 година получава премията за изцяло творчество на Българската кино академия и почетния знак " Златен век " (звезда) на Министерството на културата.
По материали на Българска телеграфна агенция
Споделено пред ДУМА /> * Трябва да следваме тази посока, която отваря пътя към истината.
* Най-голямата злополука е чувството за безотговорност.
* Историята е скъпа за пресъздаване, тъй като ние би трябвало да бъдем честни към нея.
* Смятам, че Кирил и Методий са били сигурни, че основаното от тях ще би трябвало да се брани през вековете. Може ли през днешния ден да подменяме български понятия и имена, да се отхвърляме от писмеността си? Нашият речник е богат, само че ние не го употребяваме. Вместо това се прехласваме пред непознати думи, непознати букви.
* Не пазим паметта си. Не знаем, че в случай че почине паметта, умира и планетата.
* Създаването на филми зависи от доста хора, от съществуването на гении, които се събират дружно и сформират добър екип, от който може да се получи прекрасен филм. Този развой няма по какъв начин да се промени.
* Предизвикателство е желанието да се разбере какво се крие зад думите в една реалност, където се бият, кълцат се, водят се войни. Хората на културата имат един-единствен излаз - те може да нямат приживе самопризнание, само че в случай че основат нещо стойностно, след време ще го има на първа линия. И тук въпросът е за какво една част от популацията желае да влезе в културата и да се допре до възторга, а другата избира спекулата. Оттук идва и разминаването при създателите: в желанието за биография, в съблазънта да правиш кариера и във всичките останали пакости на покварения ни свят.
* Богатият се опасява да не загуби благосъстоянието си, за бедните хора остава удоволствието да търсят смисъла на живота. Подобно съществувание най-малко не мен ми се коства по-хармонично.
Стоянов, прочут и с псевдонима Мрамор и репликата " Културата чака на гара " Подуяне ", а там влакът не стопира ", е роден на 27 юли 1936 година в Москва. Баща му е военният хирург Коста Стоянов - политемигрант след Септемврийското въстание (1923) и последвалите репресии. Георги Стоянов приключва топлотехника в Московския енергетически институт през 1959 година Връщайки се в България, стартира работа в котлостроителния цех " Георги Кирков " в София, само че се оказва същински притеглен от киното.
До Париж и обратно...
След две години процедура като инженер, по време на екскурзия в Париж взема решение да кандидатства и е признат в локалния Институт за висше кинематографическо изкуство (IDHEC). Завършва кинорежисура и постановка на монтажа в интервала 1961-1963 година при Жорж Садул, Жан Митри и Ремон Руло, които дружно с културната атмосфера на самата френска столица и общуването с имена като Кшищоф Зануси, Лариса Шепитко и Сава Кулиш, оставят мощен отпечатък върху креативните му усещания и похвати.
След завръщането си в родината стартира работа в Студията за хроникални и документални филми, където дебютира с кино лентата " Жеко Манолов " (1964). През 1965 година прави дебют и в игралното кино - с новелата " Дрямка ", на която е и сценарист.
23 години в Студията " Бояна "
Въпреки че е добре оценен от рецензията, скоро Георги Стоянов слага документалистиката на назад във времето и през 1967 година към този момент е назначен в Студията за игрални филми " Бояна ", където е режисьор и живописен началник на редица продукции до 1990 година
Първият му по-значим триумф в игралното кино е с кино лентата " Случаят Пенлеве " (1968). Следват повече от 15 игрални кино лентата под негова постановка, някои от тях - наградени от български и интернационалните състезания.
Сред по-емблематичните продукции на Георги Стоянов са: " Птици и хрътки " (1969), " Трета след слънцето " (1972), " Щурец в ухото " (1976), " Пантелей " (1978), " С изкуство, не със мощ " (1979), " Прозорецът " (1980), " Константин Философ " (1983), " Брачни смешки " (1989), " Онова нещо " (1991).
Георги Стоянов е ръководител на Съюза на българските кино дейци от 17 февруари 1983 до 24 март 1992 година, както и в интервала от 21 май 2010 година до 26 септември 2013 г.
Актьор, сценарист, публицист, политик...
През кариерата си, с изключение на с режисьорски гений, сценарийни хрумвания и разработки, Георги Стоянов се отличава и с участията си като артист в няколко кино лентата. След 1989 година продуктивността му на снимачната площадка понижава, само че пристрастеността му към писането се резервира. Негов е сюжетът на кино лентата " Едуард Захариев и документалното кино " (2001). Автор е и на няколко книги със стихове и прозаичност, измежду които и романът " Ваучер Калифорния-ГУЛаг " (2011). Основател и първи ръководител е на Кабинета на младите кино дейци. През 1980 година става член и създател на Първата международна асамблея на кинорежисьорите във Фуншал, остров Мадейра.
В сложните за киното десетилетия Стоянов режисира два концертни цикъла. Сред изпълнителките, взели участие в 50-те концерта " Българска мадона ", са: Гена Димитрова, Стефка Евстатиева, Христина Ангелакова, Стояна Вълканова, Олга Борисова и Надка Караджова, а измежду 35-те издания от цикъла " Майстори показват млади " със своите възпитаници вземат участие: Минчо Минчев, Анатоли Кръстев, Стойка Миланова, Йовчо Крушев, Жени Захариева.
Георги Стоянов е народен представител в 9-ото Народно заседание от 1986 до 1990 година За малко е заместник-председател на Българската национална телевизия (1990). Заема поста заместник-министър на културата от февруари 1995 до ноември 1996 година Бил е и консултант по културата към посолството на България във Вашингтон (1996-1997).
Негова брачна половинка бе очарователната актриса Добринка Станкова (1947-2022).
Признание
Георги Стоянов е притежател на премията на ФИПРЕССИ за писмено кино от фестивала във Варна (1966), премията за постановка и премията на рецензията за кино лентата " Случаят Пенлеве " (Варна, 1968), втората премия за кино лентата " Щурец в ухото " (Варна, 1976), премиите на Съюза на българските кино дейци (1978, 1979), Наградата на София (1978, 1981), премията на Министерството на националната култура за кино лентата " Константин Философ " (1986), премията на Киноцентър " Бояна " във връзка със 70-годишния му празник, за изцяло творчество и принос към българското кино (2006).
Удостоен е със званието " Заслужил актьор " (май 1978). Носител е на медал " Народна република България " от 25 юли 1986 година, на медал " Стара планина " (първа степен) - за извънредно огромните му заслуги към Република България за развиването и популяризирането на българското изкуство и просвета и във връзка 70-годишнината от рождението му (21 юли 2006). Получава Наградата на София на 16-ия интернационален кинофестивал " София филм фест " на 13 март 2012 година На 7 юни 2016 година получава премията за изцяло творчество на Българската кино академия и почетния знак " Златен век " (звезда) на Министерството на културата.
По материали на Българска телеграфна агенция
Споделено пред ДУМА /> * Трябва да следваме тази посока, която отваря пътя към истината.
* Най-голямата злополука е чувството за безотговорност.
* Историята е скъпа за пресъздаване, тъй като ние би трябвало да бъдем честни към нея.
* Смятам, че Кирил и Методий са били сигурни, че основаното от тях ще би трябвало да се брани през вековете. Може ли през днешния ден да подменяме български понятия и имена, да се отхвърляме от писмеността си? Нашият речник е богат, само че ние не го употребяваме. Вместо това се прехласваме пред непознати думи, непознати букви.
* Не пазим паметта си. Не знаем, че в случай че почине паметта, умира и планетата.
* Създаването на филми зависи от доста хора, от съществуването на гении, които се събират дружно и сформират добър екип, от който може да се получи прекрасен филм. Този развой няма по какъв начин да се промени.
* Предизвикателство е желанието да се разбере какво се крие зад думите в една реалност, където се бият, кълцат се, водят се войни. Хората на културата имат един-единствен излаз - те може да нямат приживе самопризнание, само че в случай че основат нещо стойностно, след време ще го има на първа линия. И тук въпросът е за какво една част от популацията желае да влезе в културата и да се допре до възторга, а другата избира спекулата. Оттук идва и разминаването при създателите: в желанието за биография, в съблазънта да правиш кариера и във всичките останали пакости на покварения ни свят.
* Богатият се опасява да не загуби благосъстоянието си, за бедните хора остава удоволствието да търсят смисъла на живота. Подобно съществувание най-малко не мен ми се коства по-хармонично.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ