Мистериозният живот на гъбите
Нито растения, нито животни, гъбите играят значима роля в природата.
Представете си ябълково дръвче, което пораства напълно подземен, а от горната страна виждаме само ябълките, изникващи мистериозно през есента. Общо взето по този начин е при гъбите. Основната част на структурата им съставлява обширна мрежа от тънки влакна, наречена мицел. Често виждаме само плодното тяло на гъбата, което се демонстрира над земята, нормално в края на лятото или през есента.
Мицелът на гъбите пораства през храната си, която може да е почва, изгнили листа, мъртви дървета, кората на живи дървета или даже мъртви животни. Нишките, наречени хифи, могат да доближат големи дистанции в търсене на храна. Макар някои гъби да атакуват и убиват живи растения (особено дървета) и животни, множеството се възползват от разлагащ се материал.
Много дървета, орхидеи и други растения не могат да порастват, в случай че към корените им не порастват гъби. Тази симбиоза се назовава микориза и при нея растението получава потребни субстанции от почвата, а в подмяна защищава гъбата. Това е много дейно партньорство, издържало тестването на времето. Във фосили на растения отпреди 400 милиона години в Шотландия са открити гъби в корените им.
Гъбите в миналото са били класифицирани като растения, само че са толкоз неповторими, че учените през днешния ден са им заделили цяло царство. То е толкоз голямо, че обгръща необикновено огромно многообразие от типове, всеки със своите неповторими тактики за оцеляване и биологични особености. Дори през днешния ден знаем извънредно малко за гъбите, а се счита, че има към 5 милиона типа, от които сме класифицирали едвам 100 000.
Около 1/3 от гъбите се развъждат употребявайки повече от един способ, както полово, по този начин и безполово. И в двата случая спорите на гъбите постоянно се разпръскат интензивно посредством огромна мощ и на огромни дистанции. Това става с помощта на профилирани механизми в устройството на гъбите, които разрешават изстрелването на спорите. При някои гъби да вземем за пример се събират вещества, които повлияват на размера на клетката и салдото на течности, което разрешава избухливото разпространяване на спорите във въздуха.
При по този начин наречените балистоспори, гъбата образува дребна капка вода. Когато спората влезе в контакт с капката, тя се изстрелва с ускоряване повече от 10 000g. Други гъби пък разчитат на инсекти да разпилян спорите им, привлечени от ярките цветове на плодните им тела.
Най-голямата колония гъби в света се простира на 8.9кв/км и се счита, че е на възраст 2400 години. Макар да не може да се направи тъкмо пресмятане, общата й маса евентуално е над 600 тона. Ако тази колония се одобри за индивидуален организъм, това значи, че е най-големият подобен в света по мярка и маса.
Гъбата phellinus ellipsoideus на остров Хайнан пък има най-голямото плодно тяло. През 2011г е намерено плодно тяло с дължина над 10м и маса 500т, а възрастта му е изчислена на 20 години.
Снимки на някои от най-невероятните гъби вижте тук: Гъбите както в никакъв случай преди
