Ниски проценти, високи рисковеБългария остава под средните нива за ЕС

Ниски проценти, високи опасности

България остава под междинните равнища за Европейски Съюз по съвсем всички основни иновационни знаци. Според данни на Европейската комисия:

 

Делът на МСП с висока цифрова активност е едвам 49.9 % (при приблизително 72.9 % за ЕС);
Използването на изкуствен интелект е едвам 6,47 %

Обемът на рисковото финансиране по отношение на Брутният вътрешен продукт е 0.024 %, спрямо 0.078 % приблизително за съюза;
Делът на разноските за научноизследователска и развойна активност е 0.78 % от Брутният вътрешен продукт (при над 2.2 % в новаторските икономики).

Финансирането от Фонда на фондовете, Инструмента за възобновяване и резистентност, както и разнообразни оперативни стратегии обезпечават ранни средства. Но точно в прехода към по-зрели етапи – Series A, B и световна агресия – доста стартъпи у нас „ умират от апетит “.

Основните спънки пред родните бизнесмени могат да бъдат групирани в няколко посоки:

 

Финансова фрагментация – вложенията са съсредоточени в seed етапа. Средните стадии остават без поддръжка и без мостово финансиране.

Регулаторни бариери – липсват механизми за регулаторно тестване (sandbox), изключително значими за финтех и deep-tech браншове. Процедурите са тежки и постоянно демотивиращи.

Кадрови пробойни – огромните корпорации изсмукват гениите. Стартиращите компании мъчно се конкурират със заплати и бонуси на мултинационалните колоси.

Пазарна изолираност – доста създатели се концентрират върху създаването, само че не и върху пазарната реализация. Липсват познания по бизнес развиване и световно позициониране.

Образователен вакуум – малко университети предизвикват предприемаческа просвета. Не съществува задоволително устойчива връзка сред университетския бранш и стартъп средата.

Между Европа и неналичието на „ зъбен механизъм “

Европейската комисия поставя старания за стимулиране на екосистемите в периферията на съюза, в това число посредством стратегии като Horizon Europe, EIC Accelerator и InvestEU. Но когато липсва местна стратегическа воля – без регулаторна еластичност, без междинно финансиране и без дейна роля на обществените институции – и най-хубавите започващи хрумвания се провалят.

 

В България има гений и техническа експертиза. Това, което липсва, е повсеместен „ зъбен механизъм “, който да придвижи тези хрумвания от ранен стадий до резистентен бизнес модел.

 

Какво може да се направи?

Създаване на народен „ growth фонд “, който да покрива финансиране в Series A и B фази;
Въвеждане на регулаторен sandbox за новаторски браншове като финтех, киберсигурност и здравни технологии;

Интегриране на предприемаческо образование в университетите и поощряване на академични spin-offs;

Насърчаване на взаимни планове сред корпорации и стартъпи посредством иновационни ваучери или акселераторни програми;

Привличане на интернационалните VC фондове посредством съфинансиране и данъчни облекчения.

Иновационният капацитет на България не е мит. Но той е подложен в условия на съмнение, институционална некомпетентност и липса на стратегически фокус. Без незабавни структурни промени, страната рискува да остане „ развъдник на хрумвания “, които узряват и дават плодове другаде.