България пласира още 200 млн. лв. ДЦК при рекордно отрицателна доходност
Ниската рентабилност е и знак, че институционалните вложители имат доверие на Владислав Горанов, че няма риск за смяна на валутния курс
© Надежда Чипева Министерството на финансите продължава сполучливо да се възползва от глада за държавен дълг, като съумя да пласира още 200 млн. лева петгодишни ДЦК при рекордно ниска рентабилност. Постигната междинна цена подхожда на -0.14%, което е 3 базисни пункта под осъществените на януарския аукцион на същата емисия -0.11%.
Така от началото на годината към този момент България е пласирала 600 млн. лева дълг при оптимално заложени в бюджета за годината 2.2 милиарда лева Все още обаче чисто дългът от началото на годината се свива, защото през януари и февруари има скупчване над 700 млн. лева падежи по ДЦК. Така че действително до момента пласираните излъчвания служат за рефинансиране на старите отговорности, само че при негативни лихви за държавното управление.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики По-малко интерес
Разликата по отношение на предходните два аукциона от началото на 2020 година е, че този път имаше сензитивно по-слаб интерес. Подадените поръчки са за 341 млн. лева, което подхожда на 1.71 пъти коефициент на покритие. При предходния аукцион на петгодишни ДЦК този индикатор бе 2.5, а при десетгодишните - 2.32.
И двата пъти преди този момент огромната част от излъчванията бяха записани от банките, а за новите 200 млн. лева към момента финансовото министерство не е съобщило разбивка. Предвид все по-отрицателната рентабилност на българските ДЦК обаче е предстоящо търсенето да се свива и вложителите да резервират запас за по-дългосрочни бумаги, където тя към момента е позитивна. Пенсионните фондове да вземем за пример в търсене на рентабилност насочват от ден на ден средства и към дълг на страни отвън Европейския съюз, демонстрират данни от портфейлите им.
Оценка за лв.
Все по-ниската рентабилност по левовите бумаги е и индиректен знак за доверието на вложителите към закрепения курс на лв.. Законовите промени, нужни за влизането на България в ERM II, провокираха известни терзания за евентуални опасности за неизменимото от над 20 години съответствие 1.95583, което принуди на няколко пъти финансовия министър Владислав Горанов и гуверньора на Българска народна банка Димитър Радев да излизат с обществени уверения, че няма да има смяна. Това като извънредно бе скрепено и с решение на Народното събрание, даващо им мандат да договарят единствено за сегашния курс.
Шумът по тематиката обаче разсъни известни страхове и у необятната аудитория. Сега данните от аукциона обаче демонстрират, че най-малко едрите институционални вложители на този стадий не припознават този риск.
© Надежда Чипева Министерството на финансите продължава сполучливо да се възползва от глада за държавен дълг, като съумя да пласира още 200 млн. лева петгодишни ДЦК при рекордно ниска рентабилност. Постигната междинна цена подхожда на -0.14%, което е 3 базисни пункта под осъществените на януарския аукцион на същата емисия -0.11%.
Така от началото на годината към този момент България е пласирала 600 млн. лева дълг при оптимално заложени в бюджета за годината 2.2 милиарда лева Все още обаче чисто дългът от началото на годината се свива, защото през януари и февруари има скупчване над 700 млн. лева падежи по ДЦК. Така че действително до момента пласираните излъчвания служат за рефинансиране на старите отговорности, само че при негативни лихви за държавното управление.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики По-малко интерес
Разликата по отношение на предходните два аукциона от началото на 2020 година е, че този път имаше сензитивно по-слаб интерес. Подадените поръчки са за 341 млн. лева, което подхожда на 1.71 пъти коефициент на покритие. При предходния аукцион на петгодишни ДЦК този индикатор бе 2.5, а при десетгодишните - 2.32.
И двата пъти преди този момент огромната част от излъчванията бяха записани от банките, а за новите 200 млн. лева към момента финансовото министерство не е съобщило разбивка. Предвид все по-отрицателната рентабилност на българските ДЦК обаче е предстоящо търсенето да се свива и вложителите да резервират запас за по-дългосрочни бумаги, където тя към момента е позитивна. Пенсионните фондове да вземем за пример в търсене на рентабилност насочват от ден на ден средства и към дълг на страни отвън Европейския съюз, демонстрират данни от портфейлите им.
Оценка за лв.
Все по-ниската рентабилност по левовите бумаги е и индиректен знак за доверието на вложителите към закрепения курс на лв.. Законовите промени, нужни за влизането на България в ERM II, провокираха известни терзания за евентуални опасности за неизменимото от над 20 години съответствие 1.95583, което принуди на няколко пъти финансовия министър Владислав Горанов и гуверньора на Българска народна банка Димитър Радев да излизат с обществени уверения, че няма да има смяна. Това като извънредно бе скрепено и с решение на Народното събрание, даващо им мандат да договарят единствено за сегашния курс.
Шумът по тематиката обаче разсъни известни страхове и у необятната аудитория. Сега данните от аукциона обаче демонстрират, че най-малко едрите институционални вложители на този стадий не припознават този риск.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ