Нищо не става случайно Много, много отдавна в република Суринам

Нищо не става инцидентно

Много, доста от дълго време в република Суринам – малка страна в Южна Америка, се разразил голям горски пожар, който оказал помощ на хората да схванат значимостта на персоналната отговорност при закона за повода и следствието. Почти всички животни починали в пожара, само че змията се скрила надълбоко в дупката си и изчакала. Бушуващите пламъци стихнали, когато се разразила дъждовна стихия. Но от водата пръстта толкоз се просмукала с влага, че змията не могла да се измъкне от убежището си.

– Помощ, помощ – съскала тя, до момента в който дробовете й се продрали, само че никой не могъл да я чуе.

Змията съвсем се била отказала, когато млад мъж се озовал край дупката.

– Моля те, помогни ми – едва просъскала тя.

Младият мъж се поколебал по какъв начин да постъпи. В последна сметка познавал склонността на змията и бил сигурен, че ще го ухапе.

– Обещавам, че няма – казала змията със прощален глас.

И младият мъж я измъкнал на открито. Но щом го направил, тя се пробвала да го ухапе.

– Не, не трябва да нараняваш тези, които ти оказват помощ.

– Откъде да знам, че и другите няма да постъпят по този начин? – запитала змията.

– Ела с мен и аз ще ти потвърдя – предложил младият мъж. – Ако бъркам, може да ме ухапеш.

Недалеч по пътя надолу срещнали кон и го попитали дали се отвръща със зло за положително дело. Конят изцвилил:

– Разбира се! Постоянно ме удрят с бич за това, че мъкна какво ли не.

Змията се иззлорадствала:

– Виждаш ли, нали ти споделих!

Тъй като не бил уверен, младият мъж не разрешил на змията да го ухапе. Скоро застигнали крава и й задали същия въпрос.

Кравата безучастно претърпяла храната си и измучала уверено:

– Очаквам скоро да ме заколят, макар че давам мляко.

Змията се приготвила да получи премията си, когато към тях се доближила мъдра жена.

– Какво става? – поинтересувала се тя.

Щом двамата й обяснили какво се било случило, тя попитала дали биха я завели при дупката, с цел да може по-добре да разбере ситуацията, а на мястото им рекла:

– А в този момент ми покажете по какъв начин тъкмо стана.

Младият мъж оказал помощ на змията още веднъж да се мушне в дупката и тя отново засъскала за помощ. Но преди младият мъж наново да я измъкне, мъдрата жена го спряла.

– Вярвам, че имам отговора – казала тя и на двамата. – Змията би трябвало да се измъкне сама от дупката си, с цел да съумее да оцени положителното дело. Докато не го направи, в никакъв случай няма да разбере!

Законът за повода и следствието ни оказва помощ да забележим, че нищо не става инцидентно. Ако не откриваме повода, това не значи, че няма такава, а че ние не го осъзнаваме или не можем да я определим. Всичко става с причина и нещата, за които сме уверени, че не е трябвало да вършим, съдържат скъп урок. Той ни оказва помощ да израснем по някакъв метод или отключва последствия, които другояче в никакъв случай не биха ни застигнали по пътя. Може би си бил уволнен. Въпреки че е извънредно да те изгонят, не е изключено това да те подтикне да започнеш личен бизнес, което в никакъв случай не би имал увереността да направиш, останеше ли на сигурната си остаряла, само че незадоволителна работа. Възможно е скъсването с дългогодишната ти другарка да докара до среща и сватба със сродна душа, която в никакъв случай не би опознал, в случай че продължаваше по-малко съответстващата ти, само че комфортна остаряла връзка.

Важно е да се разбере за разисквания закон, че аргументите не провокират събитието – те са импулсът в дълга верига от действия и схващания. Ако си от семейство, в което всички към теб са много дебелички, несъмнено живееш с убеждението, че просто имате „ тлъсти гени “ и ти в никакъв случай няма да бъдеш слаб. Макар че надали в миналото ще заприличаш на супермодел, има възможност да станеш по-елегантен и по-здрав. Вярваш ли обаче, че нищо не може да се направи освен това състояние, няма да се постараеш, с цел да го поправиш. Не е значимо да се наблюдава всяко разследване до първичната му причина. В случая със фамилията с наднорменото тегло е допустимо да става дума за генерации и да няма метод въобще да се стигне до корена. Важно е да се осъзнае, че всичко има причина и разследване и да се съобразят желанията и дейностите с резултатите, които желаеш да постигнеш.

Джо Витале споделя:

„ Ако търсиш обич и не я намираш, без подозрение е заради неналичието на амнистия в някаква област на живота ти. Вярно е за всички нас. Трябва да погледнеш в живота си, обърни се към предишното, огледай всичките си връзки и се запитай: „ Къде не съм дал прошка? Дали е на самия мен, на родителите ми, на моите братя и сестри, на сътрудниците в бизнеса, на кого не съм дал прошка? Когато простиш, освобождаваш силата, позволяваща на закона за привличането да докара нова обич и нови връзки в твоя живот. “ Как го правиш? Запитай се: „ Къде не съм дал прошка? “ и някой ще ти пристигна мислено. Би могло да си самият ти! Второто нещо, което правиш, е да кажеш: „ Мога ли да им простя? Мога ли да простя на себе си? “ Независимо дали отговорът е „ да “ или „ не “, минаваш нататък и си задаваш въпроса какво е предиздвикало индивида да работи по подобен метод в оня миг, „ Какво ме накара да постъпя по този начин тогава? “ И започваш да навлизаш надълбоко в разбирането на логиката на психиката на държанието. Така си даваш сметка, че всички вършим най-хубавото, което можем, в това число и ти. Когато простиш, освобождаваш цялата сила, заседнала в мозъка, тялото и душата ти. И когато тя се освободи във Вселената, последната към този момент има зелена улица да върне в живота ти нова обич, нови връзки, нова берекет. Всичко стартира с прошката и ти можеш да го направиш незабавно! “

Както споделят нашите другари, Тримата отдадени:

„ Някои хора са плебеи на своята приемственост и среда и имат доста малко независимост. Те са люшкани от мненията, мислите и обичаите на външния свят, както и от своите страсти, усеща и настроения. Твърдят, че са свободни да създадат каквото желаят, без да проучват аргументите за какво желаят да го сторят. Твърде доста хора се носят като падащ камък, подвластни на средата, външните въздействия, вътрешните настроения, желанията и волята на други, по-силни от тях самите. Премествани като пешки върху шахматната дъска на живота, те покорно извършват своята роля и биват отстранявани в края на играта. “

Най-добрият метод да започнеш да работиш със закона за повода и следствието е да следиш мислите си през целия ден и да си даваш сметка кои от тях са добре образувани и оказват помощ за възстановяване на живота ти и напредването в посоката, която искаш да следваш, и кои просто се появяват в главата ти, само че без никаква изгода. Бъди деликатен със себе си и имай поради, че е нужна процедура, с цел да насърчаваш позитивните мисли и дейности. Когато ненужните мисли нахлуят, просто им разреши да отминат и се върни към продуктивните. Ще ти отнеме известно време, само че с малко изпитание, ще ти става все по-лесно и по-лесно.

От: „ Метатайната “, Мел Гил, превод от британски Мариана Николова, ИК „ Бард “, София, 2010
Снимка: medium.com