Загадъчният смисъл на името Олимп
Нима има историк или влюбен в античния свят запалянко, който не би поискал да разкрие загадъчния смисъл на името Олимп - Обителта на боговете?
То съпътства човечеството от зорите на неговата история като знак на безкрайност, величие, висша власт и заветна цел. Когато към името на планината Олимп се прибавя това на Олимпия - равнината в Елида, в Пелопонес, отдадена на Зевс, където всеки четири години се честват общогръцките Олимпийски игри и в гръцката земя, изтощена от междуособици, настава къс мир, тогава дарбите на хората като че ли се сливат с могъществото на боговете. Върховният Бог и увенчаният спортист или стихотворец си подават десница и епитетът " олимпийски ", без да се принизява и да губи от блясъка си, добива по-човешки измерения.
В продължение на повече от две хилядолетия европейската цивилизация употребява изрази като " божественият Олимп ", " държавният Олимп ", " културният Олимп ", " литературният Олимп ", " спортният Олимп " - чертаещи кръговете от ония малко на брой избраници, които с помощта на изключителните си способности, шанс или сполучливи подмолни измами, са се оказвали на международния връх и са влияели върху орисите на народите и духовните направления на епохите.
Преносният смисъл на името Олимп ни е изцяло явен, само че какво значи единствено по себе си словото " Олимп "? Каква е неговата етимология? Мнозина са се опитвали да обхванат в тая мистерия, само че без необикновен триумф.
Освен общоизвестната планина Олимп сред Македония и Тесалия - " Домът на олимпийските богове ", втората по височина на Балканите, съществуват и други планини със същото име - " дребният " Олимп в Мала Азия, наоколо до който е построен античният ликийски град Олимпус - и кипърският Олимп - най-високата квота на блажения остров.
Така нареченият " дребен " Олимп ( с към 400 м по-нисък от балканския ) в действителност стана мотив да напиша тази публикация, тъй като бе упоменат от сътрудника Андрей Киряков в неговия текст " Причини, заради които към момента не е даден финален отговор за езика на траките " - и това ми подсети обещанието, което от дълго време бях си дала - да проучвам смисъла на името Олимп. Андрей Киряков загатва настоящето турско наименование на малоазийския Олимп - Улудаг - което ми се стори забавно. Понякога, като в тази ситуация с Одрин - Едирне ( град на едреите, великаните ), " турското " име в действителност е обичайното име, взето от диалекта на локалното нетурско население - и по тази причина доста по-истинско и надеждно от запазилото се в гръцката историческа книжнина. " Даг " е планина, а " Улу " на актуален турски ще рече " висок, огромен, страховит ". Великолепно име за планина, още повече когато съименницата ѝ на Балканите, е указаната от всички антични поети и писатели " Обител на боговете ". Но сходна теза има една съществена уязвимост - словото " olympos " и неговите близки по звучене думи в древногръцкия и латинския език не значат нито " висок ", нито " огромен " или " заплашителен ". Просто не попадат в това смислово гнездо.
Изследователите, които са ровили в етимологията на названието Олимп, са показали забележителна досетливост. Така да вземем за пример създателят на една съветска публикация изяснява произхода на името Олимп от преиначеното наречие на lampas ( гр. ) - лампада, светлина, свещ, факел ( не запомнил е обаче едно значимо значение на lampas - " гръмотевица ", което би изглеждало доста по-подходящо ). Но за жал, тази теза изцяло пренебрегва обстоятелството, че на всички места Олимп се изписва с начална " о ", а и появяването на тон " а " ( lAmpas ) в думата, е напълно случайна.
Българският откривател Д.Георгиев-Даков предлага тракийското наименование на улулицата - ylaux - като вербален праобраз на името Олимп. Любопитно пояснение, което би обяснило и " турското " име " Улу- ", само че към този момент от напълно друга позиция. За жал, има толкоз планини с наименование Олимп - и с право бихме си задали въпроса: " Нима всички те са били цялостни с улулици? " Ясно е, че би трябвало да отхвърлим това съмнение като забавно, само че наивно.
Другите две благоприятни условия, указани от Д. Георгиев-Даков - че Олимп произлиза от " aulos " - типична тракийска флейта или от " тракийския глагол " olumi " - унищожавам, заличавам - също не ми се костват задоволително безапелационни.
Спирам дотук, с цел да оповестя и моето пояснение.
То се базира на елементарния граматически закон, действителен и в актуалния гръцки, че буквосъчетанието " MП " ( " MP " ) значи фактическо " Б " в думата. Следователно не би трябвало да търсим никаква носовка, а да изследваме смисъла на словото Олимп във вид ОЛИБ.
Изненадващо се натъкваме на сродни имена - хърватския остров Олиб и името на абат Олиба - нравствен татко на каталунците, живял в Х - XI в., правоприемник на вестготските крале на Каталуния, отказал се от трона и приел монашеско звание. Соча тези образци не за друго, а заради простата причина, че сходно ядро от имена съществува - нужно е единствено да открием етимологичната диря.
Оказва се, че това не е чак толкоз непостижима задача.
Най-близката асоциативна връзка с " олиб " е думата " olibanum " - тамян. От това слово произлиза и името на Ливан. Не е належащо да изяснявам по какъв начин и за какво тамянът е бил употребен в паметните практики от прадревни времена. Тамянът е мазният лепкав сок, който тече от вените на дървото Boswellia и на неговите разновидности. Събраната от разрезите на кората смола постепенно кристализира в огромни кехлибарени капки с неповторим мирис и лечебни свойства, необятно разказани в Аюрведа и в европейските фармакопеи. И въпреки че Бозвелия от дълги епохи пораства в лимитирани ареали в Африка, Индия и Арабия, в миналото - " толкоз в миналото, колкото четири хиляди лета ", тя може би е избуявала и по скатовете на планините в Средиземноморския басейн и Балканския хинтерланд, които през днешния ден към момента носят благоуханното име Олимп. Произходът на названието Олимп от " тамян " - OLIBANUM " - отлично се връзва и с религиозните практики, в чийто център е бил " Домът на боговете ". А от Бозвелия идва мистериозното название на Неофит Бозвели.
Веществото " тамян " - olibanum - заради мазната природа на смолата - стои в центъра на словесно ядро от думи като " oleo " - замирисвам ( прелестно или неприятно), olentia - благовоние, olea = oliva ( маслина ), oleum - масло, зехтин - и други.
Всъщност на баски език OLIBA e точно маслина.
Маслиновото дърво е подарък от боговете и е доста допустимо тяхната Обител да е наречена на него.
Тамян - olibanum или маслина - oliba? Аз съм по-склонна да приема първото слово като прототип на Олимп, само че във всички случаи разковничето не е отвън тези две понятия!
Вариант на името Олимп, съгласно мен, е и названието на град Олинт - Olynthos - на Халкидическия полуостров.
Някога човечеството е свързвало тамяна с наличието на своите богове - безконечни, безсмъртни. Тамян, храм, олтар и човешка душа са били синоними. Днес жалкият плебей се кланя на " господ $ " - а парите не миришат. Не миришат ли? Напротив, вонят на закононарушение, преизподня и безконечна духовна крах.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
То съпътства човечеството от зорите на неговата история като знак на безкрайност, величие, висша власт и заветна цел. Когато към името на планината Олимп се прибавя това на Олимпия - равнината в Елида, в Пелопонес, отдадена на Зевс, където всеки четири години се честват общогръцките Олимпийски игри и в гръцката земя, изтощена от междуособици, настава къс мир, тогава дарбите на хората като че ли се сливат с могъществото на боговете. Върховният Бог и увенчаният спортист или стихотворец си подават десница и епитетът " олимпийски ", без да се принизява и да губи от блясъка си, добива по-човешки измерения.
В продължение на повече от две хилядолетия европейската цивилизация употребява изрази като " божественият Олимп ", " държавният Олимп ", " културният Олимп ", " литературният Олимп ", " спортният Олимп " - чертаещи кръговете от ония малко на брой избраници, които с помощта на изключителните си способности, шанс или сполучливи подмолни измами, са се оказвали на международния връх и са влияели върху орисите на народите и духовните направления на епохите.
Преносният смисъл на името Олимп ни е изцяло явен, само че какво значи единствено по себе си словото " Олимп "? Каква е неговата етимология? Мнозина са се опитвали да обхванат в тая мистерия, само че без необикновен триумф.
Освен общоизвестната планина Олимп сред Македония и Тесалия - " Домът на олимпийските богове ", втората по височина на Балканите, съществуват и други планини със същото име - " дребният " Олимп в Мала Азия, наоколо до който е построен античният ликийски град Олимпус - и кипърският Олимп - най-високата квота на блажения остров.
Така нареченият " дребен " Олимп ( с към 400 м по-нисък от балканския ) в действителност стана мотив да напиша тази публикация, тъй като бе упоменат от сътрудника Андрей Киряков в неговия текст " Причини, заради които към момента не е даден финален отговор за езика на траките " - и това ми подсети обещанието, което от дълго време бях си дала - да проучвам смисъла на името Олимп. Андрей Киряков загатва настоящето турско наименование на малоазийския Олимп - Улудаг - което ми се стори забавно. Понякога, като в тази ситуация с Одрин - Едирне ( град на едреите, великаните ), " турското " име в действителност е обичайното име, взето от диалекта на локалното нетурско население - и по тази причина доста по-истинско и надеждно от запазилото се в гръцката историческа книжнина. " Даг " е планина, а " Улу " на актуален турски ще рече " висок, огромен, страховит ". Великолепно име за планина, още повече когато съименницата ѝ на Балканите, е указаната от всички антични поети и писатели " Обител на боговете ". Но сходна теза има една съществена уязвимост - словото " olympos " и неговите близки по звучене думи в древногръцкия и латинския език не значат нито " висок ", нито " огромен " или " заплашителен ". Просто не попадат в това смислово гнездо.
Изследователите, които са ровили в етимологията на названието Олимп, са показали забележителна досетливост. Така да вземем за пример създателят на една съветска публикация изяснява произхода на името Олимп от преиначеното наречие на lampas ( гр. ) - лампада, светлина, свещ, факел ( не запомнил е обаче едно значимо значение на lampas - " гръмотевица ", което би изглеждало доста по-подходящо ). Но за жал, тази теза изцяло пренебрегва обстоятелството, че на всички места Олимп се изписва с начална " о ", а и появяването на тон " а " ( lAmpas ) в думата, е напълно случайна.
Българският откривател Д.Георгиев-Даков предлага тракийското наименование на улулицата - ylaux - като вербален праобраз на името Олимп. Любопитно пояснение, което би обяснило и " турското " име " Улу- ", само че към този момент от напълно друга позиция. За жал, има толкоз планини с наименование Олимп - и с право бихме си задали въпроса: " Нима всички те са били цялостни с улулици? " Ясно е, че би трябвало да отхвърлим това съмнение като забавно, само че наивно.
Другите две благоприятни условия, указани от Д. Георгиев-Даков - че Олимп произлиза от " aulos " - типична тракийска флейта или от " тракийския глагол " olumi " - унищожавам, заличавам - също не ми се костват задоволително безапелационни.
Спирам дотук, с цел да оповестя и моето пояснение.
То се базира на елементарния граматически закон, действителен и в актуалния гръцки, че буквосъчетанието " MП " ( " MP " ) значи фактическо " Б " в думата. Следователно не би трябвало да търсим никаква носовка, а да изследваме смисъла на словото Олимп във вид ОЛИБ.
Изненадващо се натъкваме на сродни имена - хърватския остров Олиб и името на абат Олиба - нравствен татко на каталунците, живял в Х - XI в., правоприемник на вестготските крале на Каталуния, отказал се от трона и приел монашеско звание. Соча тези образци не за друго, а заради простата причина, че сходно ядро от имена съществува - нужно е единствено да открием етимологичната диря.
Оказва се, че това не е чак толкоз непостижима задача.
Най-близката асоциативна връзка с " олиб " е думата " olibanum " - тамян. От това слово произлиза и името на Ливан. Не е належащо да изяснявам по какъв начин и за какво тамянът е бил употребен в паметните практики от прадревни времена. Тамянът е мазният лепкав сок, който тече от вените на дървото Boswellia и на неговите разновидности. Събраната от разрезите на кората смола постепенно кристализира в огромни кехлибарени капки с неповторим мирис и лечебни свойства, необятно разказани в Аюрведа и в европейските фармакопеи. И въпреки че Бозвелия от дълги епохи пораства в лимитирани ареали в Африка, Индия и Арабия, в миналото - " толкоз в миналото, колкото четири хиляди лета ", тя може би е избуявала и по скатовете на планините в Средиземноморския басейн и Балканския хинтерланд, които през днешния ден към момента носят благоуханното име Олимп. Произходът на названието Олимп от " тамян " - OLIBANUM " - отлично се връзва и с религиозните практики, в чийто център е бил " Домът на боговете ". А от Бозвелия идва мистериозното название на Неофит Бозвели.
Веществото " тамян " - olibanum - заради мазната природа на смолата - стои в центъра на словесно ядро от думи като " oleo " - замирисвам ( прелестно или неприятно), olentia - благовоние, olea = oliva ( маслина ), oleum - масло, зехтин - и други.
Всъщност на баски език OLIBA e точно маслина.
Маслиновото дърво е подарък от боговете и е доста допустимо тяхната Обител да е наречена на него.
Тамян - olibanum или маслина - oliba? Аз съм по-склонна да приема първото слово като прототип на Олимп, само че във всички случаи разковничето не е отвън тези две понятия!
Вариант на името Олимп, съгласно мен, е и названието на град Олинт - Olynthos - на Халкидическия полуостров.
Някога човечеството е свързвало тамяна с наличието на своите богове - безконечни, безсмъртни. Тамян, храм, олтар и човешка душа са били синоними. Днес жалкият плебей се кланя на " господ $ " - а парите не миришат. Не миришат ли? Напротив, вонят на закононарушение, преизподня и безконечна духовна крах.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ