Иво Сиромахов: Животът е пълен със сюжети за кино.“
Книгата " Стародавни и съвременни български работи “ е алманах от доста текстове, които дават разнообразни аспекти от мисленето и държанието на актуалния българин. От доста години се занимавам с тая тематика и си задавам въпроса: за какво сме такива? И стигам до извода, че огромна част от проблемите ни са менталитетни, проблеми на културата, проблеми на навиците ни, на възпитанието ни, на това по какъв начин въобще гледаме на света. Изразът " български работи “, който съм вградил в заглавието на книгата, постоянно се свързва с нещо отрицателно: " Хубава работа, но българска “. Това беше отправната точка за тази книга. Това показа в предаването " Сториборд “ на Радио ФОКУС с водещ Благой Д. Иванов писателят, сценарист и драматург Иво Сиромахов.
Един от акцентите в книгата е " Какъв е плейлистът на българската женитба? “ , като писателят е безапелационен, че на всяка българска женитба се съблюдават едни и същи обичаи: " Малко гръцко, малко сръбско. Малко би трябвало да има и рок, несъмнено, за бащата на булката. Малко " Фамилия Тоника “ за дядото на младоженеца. И по този начин, общо взето, всичко си върви по един и същи метод. Така че почти съм се опитал да класифицирам нещата и да обясня всяко парче за кого се пуска и какво е посланието му, обвързвано със сватбения обред, “ изясни създателят. В книгата може да се откри и отговор на въпроса: кой е по-добрият в доста оспорваната конкуренция сред българските интелектуалци или българските инфлуенсъри. " В последните две-три години инфлуенсърите станаха доста по-неприятни от интелектуалците, просто тъй като това са в 90% от случаите хора, които нямат никакви умения в живота, нямат специалност, нито нещо да кажеш да са създали, за което да ги уважаваш, само че пък имат самочувствието, че могат да дават ум на всички, да бъдат последна инстанция по всевъзможни въпроси. Което първоначално е смешно, обаче в този момент в последно време стартира да става плашещо. “
" Животът е цялостен със сюжети за кино, “ сподели Сиромахов , само че добави също по този начин, че последните години излизат извънредно слаби откъм сюжети филми, като съгласно него повода за това е в политическата уместност, наложена в Холивуд, която нанася " смъртоносни рани “ на киното с тези квоти за хора от разнообразни раси, хора с друга половост. " Те безусловно убиха киното и доста тежко е чувството за цензура точно в сюжетите, “ акцентира той и добави, че хубавото кино от 70-те и 80-те години в Холивуд се е случвало поради превъзходството от режисьори, които имат европейско виждане за киното, като Мартин Скорсезе, като Франсис Форд Копола, Брайън де Палма, Стивън Спилбърг. " Те са доста повлияни от италианския неореализъм, от френската нова вълна, от европейското кино въобще. Тези хора съумяват по някакъв метод да съчетаят тези две неща и да създадат най-великите филми, които и до ден сегашен загатваме, “ уточни писателят и изясни, че за жалост в последното десетилетие " Марвел “ господства в киното, а филмите, получилите най-вече номинации " Оскар “, " Битка след борба “ (One Battle After Another) на режисьора Пол Томас Андерсън и " Грешници “ (Sinners) на Райън Куглър, са извънредно надценени, което се изяснява с ниското качество на продукцията през годината.
Сиромахов даде образец за положително кино с македонския филм " Диджей Ахмет “ на режисьора Георги Унковски, която е една хубава история за нахлуването на модерните технологии в малко село в планините на Македония и по какъв начин това преобразява хората: " Много хубав, доста покъртителен филм. “ Друг доста добър филм от предходната година за госта е е " Хорът “ (The Choral) с присъединяване на Рейф Файнс, където Първата международна война е разказана през простичката история на хората от едно селце. " Усещаш цялата неизбежност на войната без да видиш нито една бойна сцена, без нито един изстрелян патрон. Великолепен филм, горещо го предлагам. “
Писателят показа още, че в случай че има опция за екранизация на свое произведение, би избрал романа " Бай Тошо “ – една черна комедия, без хепиенд, тъй като " такава история не може да има хепиенд “, като съгласно него за това произведение е нужен режисьор със характерен нюх за балканското. " Затова бих работил по такава тематика, да кажем с въпросния Георги Унковски или въобще с някои от нашите комшии, които имат нюх към този вид кино. Защото имаме положителни режисьори, само че усетът към комедия е характерен. Не всеки има възприятие за комизъм, не всеки схваща кое е смешно в човешките взаимоотношения. “
