Нилски Крокодил
Нилският крокодил е едно от най-едрите влечуги на планетата. По размери могат да му съперничат само соленоводният крокодил, гавиалът и черният кайман. Огромният гущер се среща в съвсем цяла Африка. Най-разпространен е в регионите, намиращи се на юг от Сахара - това се отнася за съвсем цяла Централна, Южна и Източна Африка, както и на територията на остров Мадагаскар.
В предишното нилският крокодил се е срещал в Египет и по долното течение на река Нил, само че заради избиването му от бракониери през 1965 година е разгласен за липсващ тип от страната.
В Древен Египет крокодилът е бил обожествяван, само че това не попречило през 1965 година на бракониерите изцяло да заличат типа му от страната на фараоните. Популацията му е възобновена, като са импортирани няколко двойки от едрото влечуго през 1995 година от Уганда.
Като цяло вследствие на всеобщото му изтребване нилският крокодил е в описите на застрашените от изгубване животни на територията на цяла Африка.
Опасности от нилския крокодил
Нилският крокодил е едно от най-опасните животни в цяла Африка. На негова сметка са записват най-вече човешки жертви на черния континент, като само хипопотамът го изпреварва. Според СЗО това е най-опасният див звяр в Африка.
През интервала 1982 - 1999 година близо 1500 поданици на Уганда стават жертва на крокодилски офанзиви. Дълго време не е ясно каква е повода за толкоз доста набези над хора в този интервал, като по-късно се схваща, че това се дължи на човешка неточност, която е нарушила равновесието в екосистемата на езерото Виктория - най-голямото африканско езеро, на чиито северни крайбрежия е ситуирана точно Уганда.
Оказва се, че от Южна Америка в езерото е импортиран необичаен тип водно растение, което в родния си континент служи за храна на разнообразни инсекти и влечуги. В Африка обаче липсват сходни врагове за растението и то се популяризирало в езерото, като в това време изпускало отровни газове, убивайки риби и други водни животни. Крокодилите изгубили опцията си за издръжка и почнали да напущат региона си на живот, търсейки плячка. Така всеки човек, доближавайки се до езерото Виктория бил евентуална жертва на гладните крокодили.
През 1997 година, с цел да се възвърне системата и да се спрат нападанията на крокодили, екип учени внасят от Бразилия в Африа насекомите-убийци на растението - хоботници. Така се понижава популацията му и се възстановява част от храната на крокодилите, макар че и до ден сегашен офанзивите им са огромен проблем в тази част на света.
Размери на нилския крокодил
Най-големият улавян в миналото нилски крокодил е бил 7 метра. Гигантът е заловен през 1973 в Руанда и е тежал 800 кг. Обикновено тези влечуги доближават 5 метра дължина и не повече от 500 кг тежина.
В взаимозависимост от изобилието на храна в другите елементи на Африка е друга и размера на страховитите хищници. Така в Етиопия крокодилите не порастват повече от 2 метра, до момента в който в Западно Конго съвсем всички крокодили са по 6 метра.
С какво се храни нилският крокодил
Крокодилите са дълголетни и междинната дълготрайност на живота им е 80 години. Основно се хранят с риби, водни птици, зебри, антилопи гну, диви прасета, хиени, маймуни. Има регистрирани случаи, когато част от менюто им са ставали лъвове и леопарди.
Размножаване на нилския крокодил
Всеки женски крокодил снася сред 25 и 80 яйца, които заравя край брега. Малките се появяват след 3 месеца. По време на този интервал майката ревниво пази яйцата си от хищници. Мястото, където са били снесени яйцата, постоянно става сцена на борба с други женски крокодили.
Най-сериозна опасност за яйцата съставляват птици и бозайници, а също и нилският варан. Точно това е и повода макар огромния брой яйца, доста малко нилски крокодилчета да се появяват на бял свят.
Когато дребните се излюпят, майката ги поема в уста и по този начин за тяхна сигурност ги придвижва до реката. Често може едновременно да придвижи до 20 от тях. Като дребни могат да станат жертва на доста хищници, само че бързо порастват, с цел да се трансфорат в господари на реката.
