Никта, спомената в поемата Теогония“ (от гр. – произход на

Никта, упомената в поемата „ Теогония “ (от гр. – „ генезис на боговете “) на Хезиод през VIII в. пр.н.е., е едно от най-старите божества в гръцката митология. Като изначална богиня на нощта тя ражда многочислено поколение, което въплъщава както негативни, по този начин и неутрални сили, в това число сън, сънища, битка и гибел.

Сред гърците Никта е почитана поради голямата си мощ. Нейното въздействие се появява в епични поеми като „ Илиада “ на Омир, където защитaва сина си Хипнос от Зевс, и в действителност даже съумява да го уплаши.

Смята се, че е забулена в черно и постоянно е изобразявана на каляска, теглена от коне, обгърнати в мрак. Вярвало се е, че тя е красива, само че сенчеста фигура, и се свързвала с понятия като салдото сред светлината и мрака. По-късно римляните възприемат богинята под името Нокс, като акцентират връзката ѝ с физическия мрак и съня.

Въпреки че през днешния ден съществуват малко нейни изображения от древността, ясно е, че тя е превзела въображението на безчет поети и художници през вековете. Макар да не е толкоз известна, колкото други именити богове, и гърците, и римляните са признавали ролята ѝ в основаването на ранната галактика – и готовността ѝ да направи всичко належащо, с цел да отбрани децата си.

Ето историята на Никта.

Едно от най-ранните споменавания на богинята се появява в „ Теогония “ на гръцкия стихотворец Хезиод. В своята поема, в която се загатват и митични фигури като Медуза, Хезиод разказва Никта като щерка на Хаос – „ празнотата “, която е съществувала преди основаването на Вселената.

Богинята на нощта е разказана и като изначално провидение, което значи, че е измежду най-старите гръцки богове и богини.

Разказите за родословното ѝ дърво се разграничават, когато става въпрос за нейното поколение. Но като едно от първите божества, Никта очевидно е имала задоволително време да си направи дечица. Според Хезиод тя е майка на многочислена челяд, някои от които са свързани с отрицателни сили като разкол, кошмари и крах.

Авторът обаче загатва също, че някои от децата ѝ въплъщават неутрални или позитивни качества, като сънища, светлина, напреднала възраст и сън.

Според гръцката митология някои от децата на Никта са родени от „ любовен съюз “ сред нея и нейния брат Ереб. Но тя е могла да сътвори някои от децата си и сама, без сътрудник.

В последна сметка гръцкият стихотворец Бакхилид добавя легендата за Никта, като твърди, че тя е родила и Хеката, богинята на магията и заклинанията.

Според някои свидетелства Никта e майка на Уран, бога на небето, а от време на време даже майка на Гея, богинята на Земята (макар че по-често се считало, че Гея е произлязла от Хаос като самата Никта).

През вековете родословното ѝ дърво е променяно няколко пъти, с цел да се включат нови потомци, съпрузи и даже родственици. Но едно нещо оставало непроменено: тя била могъща богиня.

Освен Хезиод, Омир също написа за нея, в „ Илиада “, където е един от най-известните разкази за Никта и нейната голяма мощ.

Според Омировата поема от VIII в. пр.н.е. богинята е толкоз могъща, че даже Зевс, царят на боговете, се опасява от нея. Съпругата на Зевс Хера моли Хипнос да приспи Зевс. Той обаче отхвърля, като споделя, че и преди се е опитвал – и не е успявал. Това ядосва Зевс и той потегля след Хипнос, само че майка му го избавя.

Хипнос си спомня: „ Стигнах до Никта в бягството си и Зевс ме остави, въпреки че беше сърдит, страхувайки се да не направи нещо, което да провокира бързо недоволството на Никта. “ Това е изключително удивително, защото Зевс е всесилен господ и рядко се опасява от други божества.

При все това персоналната история на Никта е обяснена по-подробно в „ Теогония “. Според тази поема тя живее в подземното царство; домът ѝ е разказан като „ обгърнат в тъмни облаци “. Въпреки този тъмен облик децата ѝ постоянно се споделя, че живеят с нея през античността, което в допълнение способства за репутацията ѝ на закриляща, майчинска фигура.

Междувременно Аполоний Родоски, създателят на „ Аргонавтика “, разказва леговището на Никта по следния метод: „ Рона, която се влива в Еридана, в пролива, където двет се срещат, бушува разчувствана вода. Тази река извира от края на земята, където се намират портите и рамките на Нощта “.

През V в. прочие н. е. в писмените извори се появяват още описания на физическия образ на Никта. В пиесата на Еврипид „ Йон “ драматургът я разказва като облечена в черно покривало и яздеща каляска, теглена от два коня – детайлност, която ще бъде упомената и в доста други източници.

Що се отнася до почитането на богинята, има доста малко доказателства, че тя лично е издигана в фетиш. Въпреки това е била почитана като значима второстепенна фигура в редица разнообразни антични култове. Освен това многократните ѝ споменавания в епически поеми и други източници демонстрират, че античните гърци са я почитали и по други способи.

Някои гръцки писатели, като Плутарх и Паусаний, настояват, че в миналото оракулите са принадлежали на Никта и че в храма на Артемида в Ефес, едно от седемте чудеса на античния свят, даже е имало нейна скулптура.

Храмът на Артемида

Като цяло гръцките създатели разглеждали Никта, богинята на нощта, като могъщо създание с значима роля в основаването на ранната галактика. Макар че личността ѝ била малко мрачна, а родословното ѝ дърво включвало измами, несгоди и крах, уважението към нея било напълно естествено за античните гърци.

Нокс, римският еквивалент на Никта, е леко изменена версия на богинята, която акцентира тъмните аспекти на нейната природа.

В творбата „ Енеида “ на римския стихотворец Вергилий от I в. пр.н.е. се споделя, че тя живее в подземния свят и сходно на гръцките ѝ изображения, римската Нокс постоянно язди каляска в небето. Едно забавно допълнение към облика ѝ в римската митология е гирляндът от макове над главата ѝ. В тези портрети тя също по този начин е тясно обвързвана със звездите и Луната.

Римляните акцентират връзката ѝ с тъмнината, като пишат, че колесницата ѝ носи на Земята рухването на нощта, а с това и по този начин нужния сън за всички. Изображения на Нокс са открити върху римски саркофази, които акцентират по-болезнената ѝ роля да довежда хората до сън с по-вечен темперамент.

Подобно на гърците, римляните също размишляват върху нейното родословие. Според римския публицист Хигин Нокс е потомка на Хаос и Калиго, въплъщение на мъглата. Заедно със своя брат и сестра Еребус тя основава многочислено поколение. В някои митове Нокс и Плутон, богът на подземното царство и римски аналог на Хадес, също имат общи деца.

Римляните наподобява не почитат необятно Нокс. Има някои римски свидетелства за хора от разнообразни антични култове, които принасят в жертва на богинята на нощта тъмни животни, като черни петли, черни бикове и черни овце, само че не са открити съвсем никакви доказателства за проведено поклонение.

Като цяло и гърците, и римляните гледат на Никта, богинята на нощта, като на нюансирана и страшна богиня. Тя въплъщава освен физическия аспект на мрака, само че и метафоричните му аспекти. Днес, както и в древността, тя ни припомня за трайния баланс сред светлината и тъмнината, нощта и деня, който ръководи света, в който живеем.