Джордж Фридман: Войната в Украйна превръща Полша и Турция в победители, Китай - в аутсайдер
Никоя война не е дребна, когато живееш по време на нея, само че светът е огромен, а огромните войни са необичайност. В същото време войните отекват по непредвиден метод. Една дребна война тук може да провокира друга война на друго място или може да помогне за предотвратяването на война на друго място. Нито една война не може да бъде възприемана просто сама по себе си. Ето за какво войната в Украйна би трябвало да се преглежда освен сама по себе си, а и от позиция на нейния отзив. И защото отзвукът по формулировка е безреден, от позиция на връзката му както с първичната война, по този начин и с нейната последна цел, аз случайно ще вградя отзвуците в моя модела на света.
За момента Полша се е трансформирала в водач на Европа. В географско отношение тя е най-близо до Украйна и по тази причина огромна част от силите на НАТО са ситуирани там. Най-важното е, че американската 82-ра въздушнодесантна дивизия е там. Това значи, че 82-ра дивизия работи с полските сили, доста от които към този момент са се обучавали в продължение на няколко години с американските бронирани сили в Полша. За Съединени американски щати това значи, че техните сили са осведомени с терена, на който може да се борят, и имат опция да заздравят връзките с поляците. Мисията им е да възпрат или отхвърлен съветско навлизане в Полша или, в случай че бъде издадена заповед, да се придвижат към Украйна и да се включат и победят съветските сили там.
След Втората международна война, с цел да отхвърлен руското владичество на континента, Съединените щати трябваше да разположат силите си в Европа, като разположиха съществени сили в Германия. Неизбежно това преплете двете по-рано вражески страни политически и обществено. То също по този начин сътвори нужните вложения, които изиграха роля в немското икономическо знамение - знамение, което в последна сметка трансформира Германия във водеща мощ в Европа - нещо немислимо през 1945 година Благосъстоянието на Германия се трансформира в стратегическо условие за Съединените щати, а това, че Германия е американски приоритет в една разрушена Европа, означаваше доста.
Ситуацията през днешния ден не е толкоз яростна, колкото през 1945 година Базирането на американските сили в дадена страна прави стабилността и предвидимостта на приемащата страна стратегически интерес на Съединени американски щати, а полската география и ползи в този момент се свързват с американските ползи в връзки, които са в подем спрямо предходните. Съединените щати се усещаха отчуждени от Европа заради нежеланието на Европа да извърши своите финансови отговорности в границите на НАТО, а Европа се усещаше отчуждена от това, което смяташе за американски хипермилитаризъм.
Украйна провокира смяна в Европа, която може да продължи, само че може и да не продължи. Но това, което евентуално ще продължи, е наличието на американски войски в Полша. Съединени американски щати към момента имат войски в Германия повече от 30 години след края на Студената война. Географията на Полша и паметта ѝ за последствията от войната я свързват с американците. Краят на войната в Украйна ще наложи на Съединени американски щати модел на бъдещи закани, който подхожда на полския. Полша е застрашена от фактическо изключване от Европейски Съюз поради нарушение на правосъдните разпореждания. Това е дребен тест за това по какъв начин може да се промени европейският баланс на силите.
На друго място турците направиха нещо забавно, като изпратиха забележителна част от военноморските си сили в Черно море, където беше потънал съветският транспортен съд " Москва ". Турция значително се държи настрана от войната в Украйна, макар че даде дронове на украинските сили. Турция е исторически враждебна към Русия, само че в последно време за Съединени американски щати в непредсказуема. Тя балансира деликатно. Но неприятното показване на съветските сили в Украйна евентуално е предиздвикало турците да преоценят опасността на Русия. Турция евентуално към този момент не съпоставя съветската и американската мощ. От позиция на Турция, в случай че Русия е в положение да употребява военноморските си сили, с цел да се наложи в Черно море, като в същото време отстрани или изтласка украинските сили, въоръжени с противокорабни ракети, по-далеч от брега, това би улеснило съветската интервенция в Черно море.
Такъв резултат би представлявал и евентуална опасност за Турция. Турция е член на НАТО и в последна сметка Русия може да реши, че флотът на Турция съставлява опасност, и да нанесе удар по нейните кораби и пристанища. Турското напредване в Черно море за попречване на рисков съветски ход подвига рисковете, които Русия може да понесе. В същото време това ще изисква известна степен на съгласуваност с Украйна.
Предизвикването на Русия в Черно море открива още една опция. Турция има обилни ползи както в Южен Кавказ, по този начин и в Централна Азия. Русия прокарва своите ползи там, което провокира угриженост у Турция. Русия не е в положение да насочи военно предизвикателство към Турция сега, нито пък е евентуално Турция да предприеме военни дейности. Ключови са тайните дейности и дипломацията. И поради представянето на Русия в Украйна, страни като Азербайджан и Казахстан могат да преразгледат своите връзките с нея. Слабостта на Русия до този миг отваря вратата за стратегическо пренареждане, води до това Турция да се утвърди в Черно море и евентуално разчиства пътя на Турция да преследва фокусиране върху други бъдещи ползи.
След това идва Китай. Китай влезе в връзки с Русия, с цел да даде солиден отпор на Съединените щати. Но макар обществените си изказвания, китайците осъзнаха, че връзките с Русия са пасив, а не актив. Русия няма тежестта, която да отстрани американската опасност за Китай. Тя не разполага с военна мощ, с цел да спре украинския отпор без да се постанова да вика сирийски подкрепления. Китай не е в позиция да изпрати сили в помощ на Русия. Първо, спасяването на съветската акция не би донесло директна изгода на Китай, а китайската интервенция може да бъде пагубна. Второ, и по-важно, Китай видя въздействието на ръководената от Съединени американски щати икономическа война. Активизиране в спора или даване на забележителна помощ на Русия може да провокира сходна икономическа офанзива против Китай.
Китай, тъкмо като Русия, не е толкоз мощен, колкото наподобява. Неговият БВП на глава от популацията е на 81-во място в света. (Руският е 85-и). Вътрешният му пазар за скъпи артикули е стеснен. Той би трябвало да има опция за експорт, без който се дестабилизира. Съединените щати, даже и с мита върху китайските артикули, са най-големият клиент на Китай. И за двете да се изправят пред загуба на експорт и икономическа война във време, когато темпът на стопански напредък на Китай се свива, а общественото напрежение, обвързвано с неравенството в благосъстоянието, пораства, ще бъде рисково. Нахлуване в Тайван би било безумно, защото би дало на Китай единственото нещо, което той има в обилие - земя. Освен това той може да се провали. А икономическият отговор на Съединени американски щати би бил мощен в миг, когато китайската стопанска система не може да издържи.
Така че виждаме по какъв начин Полша и Турция получават все по-голямо значение вследствие на войната, а Китай губи значение.
Има и доста други отзвуци. Избрах тези три, в случай че към момента не са явни, защото в книгата си " Следващите 100 години " предвиждах възхода на Полша и Турция и упадъка на Китай. Така че, въпреки да има доста други последствия, няма причина да не стартира с тези. /БГНЕС
-----------------------------------------------------
Джордж Фридман, " Геополитикал фючърс "
За момента Полша се е трансформирала в водач на Европа. В географско отношение тя е най-близо до Украйна и по тази причина огромна част от силите на НАТО са ситуирани там. Най-важното е, че американската 82-ра въздушнодесантна дивизия е там. Това значи, че 82-ра дивизия работи с полските сили, доста от които към този момент са се обучавали в продължение на няколко години с американските бронирани сили в Полша. За Съединени американски щати това значи, че техните сили са осведомени с терена, на който може да се борят, и имат опция да заздравят връзките с поляците. Мисията им е да възпрат или отхвърлен съветско навлизане в Полша или, в случай че бъде издадена заповед, да се придвижат към Украйна и да се включат и победят съветските сили там.
След Втората международна война, с цел да отхвърлен руското владичество на континента, Съединените щати трябваше да разположат силите си в Европа, като разположиха съществени сили в Германия. Неизбежно това преплете двете по-рано вражески страни политически и обществено. То също по този начин сътвори нужните вложения, които изиграха роля в немското икономическо знамение - знамение, което в последна сметка трансформира Германия във водеща мощ в Европа - нещо немислимо през 1945 година Благосъстоянието на Германия се трансформира в стратегическо условие за Съединените щати, а това, че Германия е американски приоритет в една разрушена Европа, означаваше доста.
Ситуацията през днешния ден не е толкоз яростна, колкото през 1945 година Базирането на американските сили в дадена страна прави стабилността и предвидимостта на приемащата страна стратегически интерес на Съединени американски щати, а полската география и ползи в този момент се свързват с американските ползи в връзки, които са в подем спрямо предходните. Съединените щати се усещаха отчуждени от Европа заради нежеланието на Европа да извърши своите финансови отговорности в границите на НАТО, а Европа се усещаше отчуждена от това, което смяташе за американски хипермилитаризъм.
Украйна провокира смяна в Европа, която може да продължи, само че може и да не продължи. Но това, което евентуално ще продължи, е наличието на американски войски в Полша. Съединени американски щати към момента имат войски в Германия повече от 30 години след края на Студената война. Географията на Полша и паметта ѝ за последствията от войната я свързват с американците. Краят на войната в Украйна ще наложи на Съединени американски щати модел на бъдещи закани, който подхожда на полския. Полша е застрашена от фактическо изключване от Европейски Съюз поради нарушение на правосъдните разпореждания. Това е дребен тест за това по какъв начин може да се промени европейският баланс на силите.
На друго място турците направиха нещо забавно, като изпратиха забележителна част от военноморските си сили в Черно море, където беше потънал съветският транспортен съд " Москва ". Турция значително се държи настрана от войната в Украйна, макар че даде дронове на украинските сили. Турция е исторически враждебна към Русия, само че в последно време за Съединени американски щати в непредсказуема. Тя балансира деликатно. Но неприятното показване на съветските сили в Украйна евентуално е предиздвикало турците да преоценят опасността на Русия. Турция евентуално към този момент не съпоставя съветската и американската мощ. От позиция на Турция, в случай че Русия е в положение да употребява военноморските си сили, с цел да се наложи в Черно море, като в същото време отстрани или изтласка украинските сили, въоръжени с противокорабни ракети, по-далеч от брега, това би улеснило съветската интервенция в Черно море.
Такъв резултат би представлявал и евентуална опасност за Турция. Турция е член на НАТО и в последна сметка Русия може да реши, че флотът на Турция съставлява опасност, и да нанесе удар по нейните кораби и пристанища. Турското напредване в Черно море за попречване на рисков съветски ход подвига рисковете, които Русия може да понесе. В същото време това ще изисква известна степен на съгласуваност с Украйна.
Предизвикването на Русия в Черно море открива още една опция. Турция има обилни ползи както в Южен Кавказ, по този начин и в Централна Азия. Русия прокарва своите ползи там, което провокира угриженост у Турция. Русия не е в положение да насочи военно предизвикателство към Турция сега, нито пък е евентуално Турция да предприеме военни дейности. Ключови са тайните дейности и дипломацията. И поради представянето на Русия в Украйна, страни като Азербайджан и Казахстан могат да преразгледат своите връзките с нея. Слабостта на Русия до този миг отваря вратата за стратегическо пренареждане, води до това Турция да се утвърди в Черно море и евентуално разчиства пътя на Турция да преследва фокусиране върху други бъдещи ползи.
След това идва Китай. Китай влезе в връзки с Русия, с цел да даде солиден отпор на Съединените щати. Но макар обществените си изказвания, китайците осъзнаха, че връзките с Русия са пасив, а не актив. Русия няма тежестта, която да отстрани американската опасност за Китай. Тя не разполага с военна мощ, с цел да спре украинския отпор без да се постанова да вика сирийски подкрепления. Китай не е в позиция да изпрати сили в помощ на Русия. Първо, спасяването на съветската акция не би донесло директна изгода на Китай, а китайската интервенция може да бъде пагубна. Второ, и по-важно, Китай видя въздействието на ръководената от Съединени американски щати икономическа война. Активизиране в спора или даване на забележителна помощ на Русия може да провокира сходна икономическа офанзива против Китай.
Китай, тъкмо като Русия, не е толкоз мощен, колкото наподобява. Неговият БВП на глава от популацията е на 81-во място в света. (Руският е 85-и). Вътрешният му пазар за скъпи артикули е стеснен. Той би трябвало да има опция за експорт, без който се дестабилизира. Съединените щати, даже и с мита върху китайските артикули, са най-големият клиент на Китай. И за двете да се изправят пред загуба на експорт и икономическа война във време, когато темпът на стопански напредък на Китай се свива, а общественото напрежение, обвързвано с неравенството в благосъстоянието, пораства, ще бъде рисково. Нахлуване в Тайван би било безумно, защото би дало на Китай единственото нещо, което той има в обилие - земя. Освен това той може да се провали. А икономическият отговор на Съединени американски щати би бил мощен в миг, когато китайската стопанска система не може да издържи.
Така че виждаме по какъв начин Полша и Турция получават все по-голямо значение вследствие на войната, а Китай губи значение.
Има и доста други отзвуци. Избрах тези три, в случай че към момента не са явни, защото в книгата си " Следващите 100 години " предвиждах възхода на Полша и Турция и упадъка на Китай. Така че, въпреки да има доста други последствия, няма причина да не стартира с тези. /БГНЕС
-----------------------------------------------------
Джордж Фридман, " Геополитикал фючърс "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ