Никой в този факултет не е достатъчно компетентен, за да

Салвадор ДАЛИ | Не се страхувайте от съвършенството. Вие никога не ще го постигнете

" Никой в този факултет не е задоволително способен, с цел да ме изпитва ". Това декларира младият Дали на преподавателите в Академията па изящни изкуства " Сан Фернандо " в Мадрид. И то малко преди последните си изпити. Те пък считат, че тях подобен като него не им би трябвало. Дългокос, екстравагантен, облечен като през 19 век., другар с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел, с които се среща в студентското общежитие. Художникът отпътува за Париж, където среща своя идол и подстрекател Пикасо. Френската столица се оказва по-гостоприемна в креативен проект, а Дали се залавя с сценичен дизайн и артистични списания. През 1929 година, той среща своята същинска муза – рускинята Гала Елюар, чието сърце тогава принадлежало на поета Пол Елюар. Но не за дълго. " Нима не разбираш, че ние в никакъв случай няма да се разделим? ", планува хубавицата, а думите й се оказват истина. 5 години по-късно, Дали и Гала се женят, а животът им дава 50 години взаимна пристрастеност, наситена с всички гами на креативните стихии. Гала с изключение на муза, е и добър управител на разточителния метод на живот за двама. А в него с изключение на за изкуство, празненства и другарство с защити персони, има място и за доста кавги.

" Сюрреализмът, това съм аз! ", декларира Дали, когато точно сюрреалистите го прогонват от своя свят – поради посланието на неговата картина " Енигмата на Вилхелм Тел ". Но какво е един скандал за Салвадор Дали – та той се въодушевява от всеки следващ. Да се появи с водолазен костюм по време на своя лекция е напълно целесъобразно – той просто желал да се спусне дълбоко в човешкия разум. Да упрекна обществено някой различен създател, че му е откраднал фантазиите и мислите от подсъзнанието – да, това също е в негов жанр. Да се въодушевява от естествените науки и математиката – това е съвършенство, което изумява. Божествената геометрия на Дали покорява със своите форми, по тази причина никой не желае да знае по какъв начин е допустимо един рог от носорог или просо ДНК-то да бъде притежател на сходен заряд. " Чуждото мнение ми е безразлично. Единственото нещо, което ме вълнува, е да се приказва за Дали. Пък било то и хубави неща. ", споделя фино мустакатия талант. Нали разбирате...

(Salvador Dali by Philippe Halsmann, 1948)

Когато бях на 6 години, желаех да бъда готвач. Когато бях на 7, желаех да бъда Наполеон. Моите упоритости не престават да порастват със същата скорост даже в този момент. Сега не желая да бъда нищо по-различно от Салвадор Дали.

Когато виждам звездното небе, то ми се коства малко. Или аз раста, или вселената се смалява. Oсвен в случай че не са и двете по едно и също време.

Брат ми бе просто първият опит да бъда сътворен самият аз.

Всички мои старания, всеки ден и от край време целят едно само нещо: да съумея да бъда Салвадор Дали.

Изобщо хората схващат прекомерно малко неща. Особено образованите – не им доближава просвета. Аз съм самообразован.

Иронията е нужен естетически съставен елемент на мисленето.

Книгата си " Петдесет секрети на магическото изкуство " започнах по този начин: Ван Гог си отряза ухото. Прочети тази книга, преди да направиш същото.

Не се опасявайте от съвършенството. Не можете да го постигнете. Още повече, че в съвършенството няма нищо хубаво.

Нещо е или елементарно, или невероятно.

Никак не ме трогва това, което пишат критиците. Знам, че надълбоко в душата си, те обичат моите работи, само че се опасяват да го признаят.

Политиката е вицът на историята.

Оказва се, че всяка заран, щом се събудя, изпитвам висшо наслаждение, което през днешния ден откривам за първи път – това да бъда Салвадор Дали. И удивен се запитвам какво ли знамение ще направи през днешния ден този Салвадор Дали. И всеки ден ми става все по-трудно да схвана по какъв начин останалите могат да живеят, без да бъдат Салвадор Дали.

Пикасо е испанец - аз също! Пикасо е талант - аз също!

Скромността не е най-голямата ми добродетел.

Тайната на моето въздействие постоянно е била в това, че то е останало скрито.

Това, с което се занимавам, е да скапвам картините си. И след това споделям: " Направих, каквото желаех ".

Уважавам всевъзможни убеждения и на първо място тези, които са несъвместими с моите.

Целият свят ми е плебей. Винаги идва един миг в живота на хората, когато схващат, че ме обожават.

Salvador Dali, The Dream of Venus, Universal Exhibition, New York, 1939