Никой роден победител не се уморява от победите. Ако се

Никой роден победител не се уморява от успехите. Ако се отхвърля от конкуренцията, е единствено от боязън, че е изгубил пътя към тях, и от блян да изпревари неизбежното оскърбление. Загубеняка никой не скача да го унижава, когато е повален на земята.

Зинедин Зидан е роден победител и си потегли като подобен: елегантно, твърдо и на върха. Той знаеше от месеци насам, че губи пътя, и крайното му решение, взето малко преди финала в ШЛ, няма нищо общо със обстановките към Кристиано Роналдо и Гарет Бейл. Неговият тим към този момент все по-често показваше неуместна игра, позволи потресаващо отпадане за купата от Леганес след поврат в реванша посред „ Бернабеу”, бе отвън борбата за отбрана на купата си в Ла Лига на процедура още от есента, а остарялата армия в лицето на Марсело, Рамос, Модрич, Каземиро и Кроос като че ли не можеше да бъдат стимулирана като преди да гони успеха във всеки един мач. Презадоволството и снизхождението бяха завладели невъзможните за обосноваване играчи, а застарялото ядро е все по-близо до футболния си край.



Французинът може и в действителност, както настояват критиците му, да не е най-големият стратег и пълководец на пейките в Европа, само че никой не може да му отхвърли вродения усет да чете играта и настроението в съблекалнята. Той самичък бе споделил, че един сезон в Реал Мадрид е като три във всеки различен клуб, а последният ще да му се е сторил като най-малко пет.

Само походът в Шампионската лига задържа високо гарда и на старши треньора, и на футболистите на „ белите”, а там исторически победното ДНК плюс класата на характерностите (и някоя друга неточност на съдии или съперници) приключиха лебедовата ария – спечелването на трета поредна Европейска купа.

Това е достижение, което ни връща към старите сантиментални времена на клубовете династии – Мадрид, Аякс, Байерн, Ливърпул – когато само бе допустимо да се завоюват три следващи Европейски купи или най-малко четири за седем години. Не е инцидентно, че Зидан бе индивидът, който го реализира – същински благородник като от висшата класа в предишното. Точно същата порода като Боб Пейзли и учителя си Карло Анчелоти, които изравни в Киев.



Тези двамата, съвсем като Зизу, умееха да направляват съблекални като малко на брой други. Говореха безшумно, а отново всички ги чуваха. И ги слушаха. Едва ли различен актуален треньор би се опълчил на Флорентино Перес за прехвърляния и би предпочел да залага на към този момент наличните си играчи вместо на космически покупки; надали различен актуален треньор би могъл да убеди Кристиано Роналдо да седне на пейката в името на личното си благо; надали различен актуален треньор би се осмелил да отнеме статута на сигурни титуляри на 2/3 от трио Военновъздушни сили за несигурно време; надали различен актуален треньор би дръзнал да играе с аварийна единайсеторка пет решаващи мача в края на състезание, в което се бори с Барселона на Меси, Неймар, Суарес, Иниеста, Пике и Бускетс, и отново да успее да надделее.

Консенсусна фигура пар екселанс, Зидан защитаваше клуба и играчите постоянно с усмивка и класа, без една неприятна дума за който и да било. Необикновената му невзискателност личеше още в дните му като състезател – помня по какъв начин паркираше дребното си „ ФИАТ Уно” до спортните коли на съотборниците си след своя прескъп трансфер в Мадрид – и по този начин и не се промени и в 876-те му дни като треньор на „ лос меренгес”, в които добави 9 от 13 вероятни трофея във витрината на „ Бернабеу”.



Тръгва си като модернист в историята на клуба: до момента в който е на върха, без да чака да го настигне злобата на Висенте дел Боске, откакто му демонстрираха вратата, или да изживее дълговременна мъка като Раул и Касийяс. Стана първият отишъл си самичък, преди да бъде изпреварен от своя противовес Флорентино Перес. Символите са нищо без достолепието си. А и кой знае – може като Майкъл Джордан след време да се върне вкъщи обновен за нов three-peat.

Има късмет и да сте от тези, които ще тръгнат да оспорват в отбрана на тезата, че Мадрид не губи нищо с напускането на Зидан, че той по този начин и по този начин не умее да въздейства на мачовете, изключително в сложни обстановки, и разчита единствено на големите си футболисти да го вадят от калта. Няма по какъв начин обаче да оспорите триумфа му, неговото ярко наследство от пейката на „ белите”, където пристигна измежду милиони подозрения поради несполучливия си интервал в Реал Мадрид Кастийя: три Европейски купи и една шампионска купа като старши треньор и още една Европейска купа като асистент на Анчелоти. Каквото и да се случва отсега нататък, без значение дали раздялата е единствено „ довиждане” или постоянно „ сбогом”, Зизу ще остане записан в историята като един от поредицата герои, съдействали с гена си на роден победител за построяването на шампионското ДНК на Мадрид.
И когато роденият победител предусети идещия спад или срив и не знае по какъв начин да го спре, е задължен да изпревари последващото оскърбление. А ние, очевидците на неговите подвизи, сме длъжни да му извиним и да му благодарим, че ни сподели по какъв начин и в модерния комерчески футбол е допустимо да се печели с джентълменство, грациозност и класа като във времената, преди да сме се родили или най-малко да се помним. Зизу ни съобщи един безпределно значим житейски урок – че би трябвало да оценяваме по достолепие индивида на достолепието.