Никой няма нужда от протяжния хленч на Шарл Мишел. Гражданите

Никой няма потребност от протяжния плач на Шарл Мишел. Гражданите на Европейския съюз (ЕС) не се вълнуват от качеството на съня на ръководителя на Европейския съвет, който се оплака, че след така наречен Дивангейт в Анкара не е могъл да спи добре нощем, само че са заинтригувани от това какво той прави с времето си през светлата част на денонощието. Сагата " Дивангейт " обаче става по-унизителна, в сравнение с бе мотивът за нейното започване: обстановката с Урсула фон дер Лайен, за която не бе очакван стол при обществената част от срещата сред представителите на Европейски Съюз и Турция в двореца " Бештепе " тази седмица. Отвъд говоренето на едро и поляризиращите сантименти, които тематиката провокира, за този проблем Турция не е отговорна: тя е следвала протокола на гостите си, съгласно който ръководителят на Европейската комисия (Урсула фон дер Лайен) е субординиран на ръководителя на Европейския съвет (Шарл Мишел). И последният би трябвало да бъде позициониран на равни начала с президента на всяка друга страна (в случая, Реджеп Таийп Ердоган). Нещо повече, аранжиментът на въпросното позициониране пред медиите е бил авансово разискван и утвърден от екипа на Шарл Мишел. Последният след това също призна с половин уста, че Турция е следвала " прецизно " протокола. Друг е въпросът, че домакините от Анкара, която води така и така извънредно дейна дипломатическа активност и отлично познава нейните образцови аксесоари, евентуално са си давали сметка, че гостите им ще изпаднат в неловка обстановка. И услужливо са оставали събитията да се развият. Именно пресофисът на турския президент популяризира и това видео, в което Урсула фон дер Лайен бе уловена в неловката обстановка, в която се чудеше кое е първото - кокошката или яйцето (не че без този филм нямаше да стане ясно какво се е случило). Дискусионно е дали и турският външен министър трябваше да сяда на срещуположния диван на този на Урсула фон дер Лайен, защото той е с по-нисък от нейния сан (ако търсите оскърбление от страна на домакините, то вероятно е тук). Но гафът си е европейски, Турция просто не му попречи да се случи. А в случай че върнем лентата със единствено два месеца обратно, ще се сетим и за злощастното посещаване на Върховния представител по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел в Москва. Там пък посланик номер едно на Европейски Съюз бе унизен от съветския външен министър Сергей Лавров, въпреки и не по протоколен метод. Жозеп Борел бе дидактично адресиран от домакина си, а каквото остана от Борел, бе хвърлено на дресираните съветски медии. Четири години редовно унижение на Ангела Меркел от страна на Доналд Тръмп пък надали имат потребност от припомняне (отказът на някогашния американски президент да стисне ръката на немския канцлер бе бял кахър). Не толкоз от дълго време е и 2018-та година, когато китайският президент Си Дзинпин си разреши да сложи ултиматум на Еманюел Макрон (касаещ зоната на CFA франк-валутата в Африка). Изобщо Европейски Съюз и неговите представители май са издирван сътрудник в бизнеса с унижението. Какви са аргументите за неспособността на Европейски Съюз да адресира съответно страните с властнически структури остава отворен въпрос. И тук даже не става дума за " американското рицарство ", което при сегашната администрация в Белия дом още веднъж се е въоръжило с арсенала на идеализма в интернационалната политика (човешките права и демокрацията). Реално никой не желае такова нещо от Европейски Съюз, не на последно място, тъй като Брюксел няма инструментите да постанова своите полезности и ползи в отдалечени на Стария континент пространства. Но това не анулира следното: към този момент две десетилетия Европейски Съюз не съумява да осмисли и да реагира на външните политики на Реджеп Таийп Ердоган и Владимир Путин. Самите Русия и Турция сякаш възприемат Европейски Съюз като по-меката и податлива на напън външна страна на евро-атлантическото пространство. Москва и Анкара знаят, че това, което не могат да създадат в огромния град, могат да си го разрешат в " провинцията ". Кулминацията на провалената дипломация на Европейски Съюз по отношение на Русия се крие в нейния реактивен темперамент (това, че тя следваше събитията, а не ги създаваше). Двата съществени инструмента на външната политика на Брюксел по отношение на Москва са глобите, налагани от време на време по отношение на свързани с Кремъл лица, и Минските съглашения като нормативна база за разрешаването на спора в Украйна. Първите, макар че предизвикват известни неудобства на Москва, не можаха да доведат до смяна на държанието на Владимир Путин, а вторите съставляват толкоз злепоставен артикул, че даже и Киев не е стимулиран да ги съблюдава, тъй като не ги приема за защитаващи интереса му. Мътният артикул на външната политика и политиката за сигурност на Европейски Съюз, постоянно резултат не от единодушие сред страните членки, а по-скоро на търсене на най-малкото общо кратно сред тях, е една от главните аргументи за реабилитацията на съветското въздействие по периферията на Европейски Съюз - от Западните Балкани, през Близкия Изток до Магреб. Пикът на обезценка на външната политика на Европейски Съюз по отношение на Турция пък се състои в това, че Брюксел не можа да употребява в своя изгода мощните козове, които има по отношение на Анкара. Сред тях са желанието на Турция за визова либерализация на жителите й и предоговаряне на митническия съюз. Европейски Съюз остава и най-големият търговски сътрудник на Турция, който, паралелно с Катар, са най-реалните други възможности на Китай за даване на кредитни линии на Анкара, стабилизиране на турската централна банка и локалната валута (понеже по политически аргументи Реджеп Таийп Ердоган отхвърля да получава финансиране от Международния валутен фонд). На този декор, турският президент съумява да разшири въздействието на страната си в черноморския район (посока Грузия и Украйна) и да употребява дейно страната си като директен маршрут за енергийни доставки към Европейски Съюз. Междувременно Русия и Турция съумяха да основат (или реабилитират) лично въздействие по отношение на " входните " към Европа портали, които касаят енергийните планове и/или миграционния поток към Стария континент (Либия, Алжир, Сирия). Немалко години потокът от бежанци и мигранти от Сирия бе главен коз на турските управляващи за договарянето на бежанската договорка с Европейски Съюз и потреблението на последната за разменна карта по други тематики от интерес за Анкара. В Либия, от която Италия получава природен газ, а, паралелно на Рим, и Париж е измежду главните вложители в локалната енергийна инфраструктура, Турция е отворила собствен вход за комерсиално (от крайбрежието в Мисрата) и военно въздействие (от ал Уатия). В Алжир пък, от която Португалия, Испания и Италия внасят естествен и полутечен газ, Европейски Съюз следи заготовка от руско-китайската симбиоза (каквато другояче съществува в Централна Азия), олицетворяваща се от съветска бойна техника и китайски инфраструктура и технологии. Само по себе си, мощно съветско въздействие в Северна Африка е нещо, което не е непознато на Европа. Но в тази ситуация към уравнението би трябвало да прибавим и резултатите от екстровертната турска външна политика в Средиземноморието и все по-силните търговски позиции на Китай в тази част от " черния континент ". Но не е единствено Магреб. Преди няма две седмици координирано съветски изтребители летяха с изключени обозначителни средства над Северно, Балтийско и Черно море, а на границата си с Украйна Москва дислоцира съветска военна техника и прави бойни маневри. Всичко това е в действителност мотив за Шарл Мишел да загуби съня. Единственото хубаво от Дивангейт е, че както разбрахме, Шарл Мишел не обича да става от мястото си. Като в оня анекдот, в който една дама се възмущава на глас пред насядалите към нея господа къде са се дянали всички кавалери, на което един от тях й дава отговор: кавалери има, места няма. Така е и с европейската дипломация. Каквато е " оправна ", в случай че вземе че се вдигне от стола си, току виж някой различен е седнал на мястото й. И това няма да е Урсула фон дер Лайен.