Голямата влакова катастрофа в Тексас
Никой в никакъв случай няма да разбере какво е предизвикало концепцията в мозъка на Уилям Краш. По всичко изглеждало, че той е закостенял човек и виновен жител, който не се поддава на откачени хрумвания. Вероятно е бил въодушевен от обстоятелството, че компанията му не е можела да измисли метод, по който да се отърве от остарелите си локомотиви.
Краш работи като инспектор по железопътната линия Мисури – Канзас – Тексас, която постоянно е наричана линията „ Кейти “. През 1890-те години стартира подмяна на 30-тоновите парни мотори с по-модерни, само че и по-тежки (60 тона) такива. След интервенцията остават съвсем 50 локомотива, които са изцяло безполезни. Някои от тях са продадени, а други отиват в моргата. И все пак останали още доста.
Предложението на Краш било да вземат два от неизползваемите локомотиви и да ги слагат един против различен на железопътната линия на разстояние от няколко километра. След това щели да ги насочат един към различен, до момента в който не се срещнат в огнена зрелищна злополука. Железницата също щяла да припечели от искащите да видят събитието със личните си очи.
Компанията утвърждава предлагането на Краш и го афишира за отговорник по плана. Избрани са три мотора за злополуката. Двигател номер 999 е оцветен в зелено, а номер 1001 в алено. Всеки от тях бил подробно тестван, за не зародят проблеми в деня на злополуката. Третият мотор се подготвял при положение, че въпреки всичко възникне нещо непредвидено. Група пожарникари също приготвяли оборудванията си.
Преди съдбоносния ден един от влаковете бил пуснат в близките обитаеми места, с цел да бъдат привлечени повече хора на събитието. Хиляди вземат решение да участват.
За място е определен окръг Макленън, Тексас. Тук, върху натурален амфитеатър, образуван от три хълма, са поканени почетните посетители на злополуката. Организаторите чакат огромна аудитория, по тази причина на мястото е обезпечена вода, а циркова площадка е заета, с цел да се сервира храна в нея. Политиците се възползват от многочислената публика и изнасят речи. Поставена е табела, на която е изписано: „ Краш, Тексас “ (Краш е името на уредника и от британски се превежда като „ злополука “).
Локомотивите сега на конфликта
В деня на злополуката, 15.09.1896 година, хората идват на тълпи. Специалните влакове, пренасящи феновете, са цялостни до краен лимит. Хората наброяват към 40 000 души, а Краш, въпреки краткотраен град, действителен единствено за няколко часа, се трансформира във втория по величина в щата Тексас.
Докато феновете заемат местата си са извършени още няколко инспекции на моторите и няколко теста за скорост, с цел да се дефинира точната точка на конфликта сред локомотивите. С течение на времето тълпата нараства от ден на ден, а служителите на реда, следящи за сигурността на събитието наброяват 3000 души.
В 17 часа, с един час забавяне, локомотивите са сложени на местата си за първите фотоси. След това постепенно са пренесени до началните си позиции. Когато всичко било готово, Краш, който следил събитието от гърба на бял кон, махнал с шапката си за начало на злополуката.
Локомотивите се движат един към различен в продължение на единствено 2 минути със скорост от 20 метра в секунда. Те се удрят покрай хипотетичната точка, в която това трябвало да се случи. Това, което било ненадейно е, че двата мотора избухват по едно и също време. „ Имаше единствено момент тишина, след което, сякаш следени от едновременен подтик, двата мотора избухнаха, а въздухът се извърши с летящи части желязо и стомана с друга величина “, оповестяват от „ The News ”.
Летящите железни части, някои от които били големи, имат гибелен резултат. Публиката изпада в суматоха и стартира да бяга. Двама млади мъже и една жена са убити, а други шестима са съществено ранени. Един от фотографите изгубва окото си. Самите влакове са изцяло унищожени. След като еуфорията отминава, феновете се впускат към мястото на злополуката, с цел да си вземе част от локомотивите като сувенир.
Не е ясно дали композиторът Скот Джоплин е бил там през този ден, само че е несъмнено, че той написа марш, отдаден на събитието – „ The Great Crush Collision ”, увековечавайки злополуката посредством музиката си.
