Почернели горящи демони: Разказите на хора, завърнали се от ада
Никой не знае сигурно какво ни чака след този живот. Част от хората са уверени, че за всеки е отредена кармична правдивост. Добрите хора отиват в парадайса, а неприятните - в пъкъла.
„ Адът са другите хора ”, споделя Жан-Пол Сартр, а Данте и неговата „ Божествена комедия ” построяват най-масовия облик на пъкъла.
Интересна картина за пъкъла рисува една мистична преживелица. На 13 май 1917 година в покрайнините на Фатима – дребен град в Централна Португалия, Дева Мария се явява на трите деца овчарчета Лусия и братовчедите ѝ Жасинта и Фрасишку Марто. Богородица им споделя да дойдат на същото място на 13-о число идващия месец. Дева Мария се явява още няколко пъти до 13 октомври същата година. При второто „ събитие ” Богородица е следена от 50 души, като на последното броят им доближава 70 000 души. Присъстващите описват, че са видели светещ облак над дърветата, само че единствено трите деца овчарчета можели да видят и да беседват с Девата.
Предсказанията на Богородица стават известни като пророчествата от Фатима. Четири десетилетия по-късно явяванията на Два Мария са публично приети от Ватикана като Чудесата от Фатима, а градът се е трансформирал в едно от най-светите места за поклонение.
По време на виденията Дева Мария разкрива пред трите деца по какъв начин наподобява пъкълът. Тя го показва като отблъскващ облик от пламъци, пушек и почернели горящи демони. Богородица им разпорежда значимата задача да популяризират думите ѝ като предизвестие и да избавят душите на грешниците.
Адът е просто огромна празнина
През 2014 година учени от Международната асоциация за проучвания на прекарвания близки до гибелта, разгласява своите открития в Missouri Medicine, The Journal of the Missouri State Medical Association. Част от хората, които вземат участие в проучването, споделят, че прекарването може да се опише с думата празнина.
„ Починали за малко “ родилки
Една жена, която е „ умряла “ за малко по време на раждане, споделя, че е усетила по какъв начин излетява нагоре и излиза отвън болничното заведение, до момента в който стига доникъде на Космоса, където е оставена да плава напълно сама. Друга родилка, която претърпява същото, споделя:
„ Осъзнах, че това е вечността, това е, което ще бъде вечно... Почувствах самотата, празнотата на пространството, необятността на вселената, аз бях просто крещящо кълбо от светлина ”.
Нападнат от стопаджия водач
Шофьор, който е атакуван от стопаджия разказва сходно прекарване, оставен в мрака на космоса: „ Беше ми разрешено единствено да мисля и да разбирам ”.
Блъснатият от кола Скот
6-годишно момче на име Скот е блъснато от кола през 1995 година То е тежко ранено, открито е, че няма пулс. Скот идва в схващане 8-часа по-късно. Лекуващият доктор доктор Ричард Дж. Боненфант от Министерство на здравеопазването на щата Ню Йорк детайлно споделя по какъв начин детето разказва претърпяното:
„ Скот заяви, че в началото е чул татко си да му приказва. Това в действителност се е случило, защото баща му го е държал в ръце и му е повтарял „ Обичам те ” след случая. След това момчето споделя, че е било притеглено в мрачен тунел, където срещнало дявола. Описва го като творение с нотки, покрито с „ рани и кал ”, а плътта му е изгнила. По-късно Скот разказва това като „ неприятно и мрачно място ” и споделя, че един ангел е пристигнал и го е отвел в тюрма. Но не тюрма с вериги, а в празна, безвредна стая без прозорци и порти. Ангелът изяснява на Скот, че пъкълът е „ неприятно мрачно място ”, а това, в което е отведен, е „ положителното мрачно място ”.
Вечният затвор на Анджи Фенимор
След като цялостен живот е измъчвана и се бори с пристрастяването към дрогата, Анджи Фенимор взема решение да се самоубие през януари 1991 година Тя също има прекарване, близо до гибелта. Анджи разкрива шокиращо ярки елементи. След като пред очите ѝ минават фотоси от живота ѝ, тя се озовава в чудноват тип мрачевина. Там с нея има други хора, които са протегнали ръка на живота си. Само един от тях я поглежда, след което продължава да се взира напред. След това Анджи е изпратена в сенчесто царство, цялостно с други хора, които вървят, бутат се и мърморят. Всички те са толкоз обзети от личното си злощастие, че нямат чувството, че някой различен е там. Това бе пандизът, където държат самоубийците, осъзнава тя. Това място е празно, лишено от страсти, без благополучие, без сън, без усамотение, без нищо. Фенимор споделя, че е била превзета от възприятието на беззащитност и самотност, когато е била избавена от Бог и ѝ даден още един късмет.
На какво миришат демоните
Според откриватели от Международната асоциация за проучване на прекарвания, близки до гибелта, в множеството случаи хората разказват наличието на същества (не безусловно демони), които щипят, ръгат и бодат безмилостно своите жертви.
„ Ужасяващите същества са със сиви желатинови добавки, които ме хващат и драскат с нокти. Звуците от гърленото им ридание и неописуема смрад към момента остават 41 години по-късно “, споделя академични професор, претърпяла скъсване на червата.
Друга жена, пробвала да се самоубие, разказва ужасяващите същества като съвсем хора, плачещи и ридаещи.
Но не всички същества са описвани като злонамерени. Друга жена разказва, че е била ескортирана през запустял пейзаж и е видяла други духове, блуждаещи в безкрайна болежка. Нейният лидер я уведомил, че „ не му е разрешено да им оказва помощ ”.
Адът - гледките, звуците и възприятията
Британският психолог Марго Грей прекарва началото и средата на 80-те години на предишния век, изучавайки прекарванията, близки до гибелта. Тя открива че хората всекидневно минават през пет стадия - чувство за боязън и суматоха, излизане отвън тялото, реене из черна празнина, чувство за зло създание и най-после, влизат в „ пъкъла ”.
Едно друго изследване, направено през 2013 година, събира свидетелствата на 50 души. Между тях има изненадващи прилики. Хората описват за липса на надзор над протичащото се и обезсърчение.
Повечето хора си показват пъкъла, както той е разказан от Данте в неговата „ Божествена комедия “, където има всевъзможни демони, огнени изтезания, които желаят да накарат грешниците да си платят за неприятните неща, които се правили през живота си.
Хората, които са имали прекарване, близо до гибелта, го разказват по-скоро като детонация от потиснати усеща. Пред тях са разкрити всички шансове, които не са употребявали, опциите, които са пропилели, връзките, в които са останали прекомерно дълго, хората, с които не са останали задоволително време. Чувствата, които разказват, са разкайване по загубата и непреодолимата мъка на осъзнаването. Това съгласно откривателите е и повода толкоз доста хора да трансформират радикално живота си след сходно прекарване.
27 дни в пъкъла
След като Матю Ботсфорд е прострелян с патрон в главата, той прекарва 27 дни в кома. Когато се разсънва, споделя, че е видял нещо необикновено пред The Christian Post,.
Ботсфорд споделя, че е бил завързан на разпятие, с оковани китки и глезени. Около него било мрачевина, а под него доста алено и доста горещо. Тогава той почнал да се моли и към него се доближили няколко чифта очи. Те били на демони, които пътували по двойки. Докато той висял, те го мушкали, побутвали, подигравали се, измъчвали и разкъсвали плътта му. След това лавата почнала да тече под него и последователно ставала все по висока и по-висока, до момента в който не погълнала и изгорила тялото му. След като лавата утихнала и плътта му се възстановила, тъй че той можел да бъде малтретиран още веднъж и още веднъж.
По думите му спасението пристигнало с помощта на молитвите на жена му. Той почувствал солидна ръка, която го издърпала от пъкъла и му дала втори късмет с цел да бъде добър човек.
Разкази от първа ръка
Сестра Хосефа Менендес е родена в Испания през 1890 година и съгласно JHS e била монахиня единствено четири години преди гибелта си през 1923 година След като издъхва, са открити персоналните ѝ дневници, в които били записани голям брой разкази от първа ръка за задгробния живот. В тях Мендес разказва по какъв начин неведнъж е била ескортирана до пъкъла, с цел да може да насочи предизвестие на живите, до момента в който имат опция, да се разкаят. Тя написа за някои от мъченията, които е претърпяла. В един роман тя разказва по какъв начин е била бутната в „ една от тези огнени кухини и притисната сред горящи дъски, а остри пирони и нажежени железа като че ли пронизвали плътта ѝ. „ Имах възприятието, че се пробват да изтръгнат езика ми, само че не можеха, нито един нокът не избяга от ужасяващите страдания. Звуците на комплициране и осквернение не спираха нито за момент ”, разказва тя.
Сестра Хосефа разказва в елементи и миризмата, която усеща - комбинация от смрад на горяща плът, катран и сяра.
Изненадващо тя разказва, че на мястото, където е измъчвана, имало доста монахини и свещеници, които проклинали обетите си и неверната си природа.
Видението на Света Фаустина Ковалска
Мария Фаустина Ковалска е известна полска католическа монахиня и мистик. Става известна с привиденията си на Исус Христос, назовават я „ Секретар на Божествената благосклонност “. През октомври 1936 година тя е на осемдневно усамотение, когато към нея доближава ангел и я ескортира в пъкъла. Връщайки се, тя разказва чудовищни картини.
Фаустина споделя, че пъкълът е изпълнен както с мрачевина, по този начин и огън, който прониква в душата, без да я унищожава, разказва го като „ извънредно страдалчество “. Тя споделя, че наказването е равно на закононарушенията, които хората са направили през живота си. Всяка душа, наказана в пъкъла, е измъчвана от ужасна болежка и битие в задушлива смрад, неопределеност, разкайване, обезсърчение и чувството, че болката и мъката сега ще бъдат вечно.
Фаустина е безапелационна „ Това, което се разкрива и написа за пъкъла, е единствено бледа сянка на действителността “.
Невероятни, само че същински истории на хора, върнали се към живота
Кейт Ог ражда недоносени своите близнаци. Казват ѝ, че момчето е умряло, само че тя не разрешава на лекарите да го отведат.
„ Исках да се срещна с него, да го прегърна и той да ме опознае “, споделя дамата пред Today.
Лекарите предават детето на Кейт и нейния брачен партньор. Само след няколко минути в прегръдките на своите родители, бебето стартира да мърда. Първоначално лекарите оповестяват, че евентуално става въпрос за инстикт придвижвания. Но бебето Джейми продължава настойчиво да мърда с ръце и крайници. Накрая лекарите признават, че детето е живо и крепко.
През 1981 година 19-годишната Джийн Хилиард взе участие в автомобилна злополука късно през нощта в провинция Минесота. Колата ѝ се подхлъзва от пътя и блокира. Тя взема решение да стигне пешком до дома на приятеля си Уоли Нелсън, който живее на към 2 благи от случая. Според New York Times Хилиард съвсем е стигнала до къщата на Нелсън, когато рухнала на земята. Мъжът я намерил едвам на идната заран. Нелсън я разказва „ тъкмо като надълбоко замразено месо “. Мъжът незабавно я транспортира до болничното заведение. Хилиард си поема въздух едвам два-три пъти в минута, а сърдечният ѝ темп е единствено осем удара за 60 секунди, написа Montreal Gazette.
Лекарите ѝ дават най-малък късмет за живот. Въпреки това вършат всичко по силите си с цел да я съживят. Увиват я в нагревателни възглавници и постепенно връщат тялото ѝ до естествена температура. Изненадващо момичето се възвръща изцяло.
Възкресението на Карлос Камейо пък се случва на допустимо най-лошото място. Това се оказва най-лошата аутопсия. Венецуелецът е разгласен за мъртъв след ужасяваща автомобилна злополука. Събужда се в моргата.
„ Събудих се, тъй като болката беше непоносима “, споделя Камейо пред локален вестник. Лекарите таман вършат прорез на лицето му, когато откриват, че кърви, нещо което труповете не вършат.
78-годишният Уолтър Уилямс от Мисисипи е разгласен за мъртъв в дома си, написа Guardian през 2014 година Тялото му е изпратено в траурен дом. Служителят се кани да го балсамира, когато „ мъртвецът “ внезапно стартира да рита в торбата за трупове. Оказва се, че пейсмейкърът на Уилямс стопира да работи, след което самичък се рестартира.
Феноменът „ Лазар “ разказва случаи на ненадейно завърнали се към живота хора.
Описва се като „ забавено възобновяване на спонтанното кръвообращение след прекъсване на реанимационните дейности “.
Това претърпява Тони Яле, оповестява ABC News. Мъжът е реанимиран цели 45 минути от лекарите. След като медиците прекарват агонизиращо дълго време, пробвайки се да го съживят, те са принудени да го разгласят за мъртъв. Медиците са шокирани няколко минути по-късно, когато внезапно пред очите им той се съживява. Кардиологът вижда признаци на живот на сърдечния екран, а единствено 6 дни по-късно Яле е изписан от болничното заведение.
Опечаленото семейство на 24-годишния кениец Пол Мутора се прибира вкъщи с цел да възнамерява погребението му, откакто е разгласен за мъртъв. Сърцето на мъжа стопира, откакто взема решение да се самоубие, изпивайки инсектицид. Служители в моргата са ужасени, когато мъртвецът се разсънва пред очите им, малко преди да го балсамират. По-късно излиза наяве, че веществото, което Пол е погълнал, е забавило сърцето му и по този начин се е озовал в ледник в моргата, вместо в болнично легло, споделя Военновъздушни сили.
През 1994 година ортопедичният хирург на име Тони Сикория приказва по телефонен автомат, когато е изумен от гръмотевица, оповестява New Yorker. Мъжът разказва, че си спомня по какъв начин първо полита обратно, след това напред, след което се озовава над личното си тяло. За благополучие, наоколо се оказва здравна сестра, която неотложно стартира да го реанимира. Той е върнат към живота „ тъкмо, когато се любувах на най-великото възприятие, което съм изпитвал “, споделя Сикория. След като има прекарване близо до гибелта Тони трансформира изцяло живота си. Той се научава да свири на пиано и стартира да композира свои песни.
Живяла един път, заровена два пъти. Това може да се каже за Маргори Маккол. Според Военновъздушни сили тя е живяла в Северна Ирландия, към 1705 година Разболяла се и умряла. Поне по този начин си мислели всички. След гибелта ѝ фамилията ѝ се пробвало да смъкна скъп пръстен от пръста поради терзание, че той може да стане причина крадци да поругаят гроба ѝ. Пръстът ѝ обаче бил толкоз издут, че не съумели и Маккол била заровена с бижуто. Крадци в действителност изровили тялото от гроба. Опитали да смъкват пръстена, само че той по този начин и не излизал от пръста. Единият от осквернителите решил да отреже пръста. От мощната болежка Маргори Маккол се разсънва и издава вцепеняващ кръвта вик. След като апашите се разбягали от смут, дамата се прибрала вкъщи. Маргори издъхва в действителност няколко години по-късно, а на надгробния ѝ камък е изписано „ Маркори Маккол - живяла един път, заровена два пъти “.
Невероятна е историята и на Ерика Нигерели, която чака дете, само че в 37-ата седмица от бременността си припада. Откарана е в болничното заведение, само че лекарите откриват, че няма пулс. Назначено е незабавно цезарово сечение и детето се ражда. Тогава се случва знамение: малко след раждането сърцето на Нигерели стартира още веднъж да бие единствено. Родилката е сложена в медикаментозна кома, а единствено след 3 седмици тя гушва своето бебе. Жената е диагностицирана с рядко сърдечно заболяване наречено хипертрофична кардиомиопатия.
Чудото Мишел е разказано през 1986 година, когато Мишел Фънк, момиченце на две години и половина пада в вада. Когато спасителите я откриват, са минали 66 минути, а телесната ѝ температура е едвам 66 градуса по Фаренхайт, което е почти 19 градуса по Целзий. Лекарите съумяват да я затоплят и не след дълго тя възкръсва без никакви неврологични последствия. Лекарите неслучайно я назовават знамение, споделя New York Times.
Зак Дънлап е ранен тежко при злополука с АТВ. Откаран е в болничното заведение, където лекарите откриват със скенер, че няма приток на кръв към мозъка му, което означавало единствено едно: мозъчна гибел. Момчето е сложено на командно дишане и квалифицирано да бъдат взети органите му и да бъдат дарени. Докато сестрите се суетят към него, един от братовчедите му вади джобно ножче и го прокарва по стъпалото му, от което младежът потрепва. За разлика от останалите истории, тази е неповторима, защото до ден сегашен няма здравно пояснение за възкресението на Дънлап.
Още от създателя:
„ Адът са другите хора ”, споделя Жан-Пол Сартр, а Данте и неговата „ Божествена комедия ” построяват най-масовия облик на пъкъла.
Интересна картина за пъкъла рисува една мистична преживелица. На 13 май 1917 година в покрайнините на Фатима – дребен град в Централна Португалия, Дева Мария се явява на трите деца овчарчета Лусия и братовчедите ѝ Жасинта и Фрасишку Марто. Богородица им споделя да дойдат на същото място на 13-о число идващия месец. Дева Мария се явява още няколко пъти до 13 октомври същата година. При второто „ събитие ” Богородица е следена от 50 души, като на последното броят им доближава 70 000 души. Присъстващите описват, че са видели светещ облак над дърветата, само че единствено трите деца овчарчета можели да видят и да беседват с Девата.
Предсказанията на Богородица стават известни като пророчествата от Фатима. Четири десетилетия по-късно явяванията на Два Мария са публично приети от Ватикана като Чудесата от Фатима, а градът се е трансформирал в едно от най-светите места за поклонение.
По време на виденията Дева Мария разкрива пред трите деца по какъв начин наподобява пъкълът. Тя го показва като отблъскващ облик от пламъци, пушек и почернели горящи демони. Богородица им разпорежда значимата задача да популяризират думите ѝ като предизвестие и да избавят душите на грешниците.
Адът е просто огромна празнина
През 2014 година учени от Международната асоциация за проучвания на прекарвания близки до гибелта, разгласява своите открития в Missouri Medicine, The Journal of the Missouri State Medical Association. Част от хората, които вземат участие в проучването, споделят, че прекарването може да се опише с думата празнина.
„ Починали за малко “ родилки
Една жена, която е „ умряла “ за малко по време на раждане, споделя, че е усетила по какъв начин излетява нагоре и излиза отвън болничното заведение, до момента в който стига доникъде на Космоса, където е оставена да плава напълно сама. Друга родилка, която претърпява същото, споделя:
„ Осъзнах, че това е вечността, това е, което ще бъде вечно... Почувствах самотата, празнотата на пространството, необятността на вселената, аз бях просто крещящо кълбо от светлина ”.
Нападнат от стопаджия водач
Шофьор, който е атакуван от стопаджия разказва сходно прекарване, оставен в мрака на космоса: „ Беше ми разрешено единствено да мисля и да разбирам ”.
Блъснатият от кола Скот
6-годишно момче на име Скот е блъснато от кола през 1995 година То е тежко ранено, открито е, че няма пулс. Скот идва в схващане 8-часа по-късно. Лекуващият доктор доктор Ричард Дж. Боненфант от Министерство на здравеопазването на щата Ню Йорк детайлно споделя по какъв начин детето разказва претърпяното:
„ Скот заяви, че в началото е чул татко си да му приказва. Това в действителност се е случило, защото баща му го е държал в ръце и му е повтарял „ Обичам те ” след случая. След това момчето споделя, че е било притеглено в мрачен тунел, където срещнало дявола. Описва го като творение с нотки, покрито с „ рани и кал ”, а плътта му е изгнила. По-късно Скот разказва това като „ неприятно и мрачно място ” и споделя, че един ангел е пристигнал и го е отвел в тюрма. Но не тюрма с вериги, а в празна, безвредна стая без прозорци и порти. Ангелът изяснява на Скот, че пъкълът е „ неприятно мрачно място ”, а това, в което е отведен, е „ положителното мрачно място ”.
Вечният затвор на Анджи Фенимор
След като цялостен живот е измъчвана и се бори с пристрастяването към дрогата, Анджи Фенимор взема решение да се самоубие през януари 1991 година Тя също има прекарване, близо до гибелта. Анджи разкрива шокиращо ярки елементи. След като пред очите ѝ минават фотоси от живота ѝ, тя се озовава в чудноват тип мрачевина. Там с нея има други хора, които са протегнали ръка на живота си. Само един от тях я поглежда, след което продължава да се взира напред. След това Анджи е изпратена в сенчесто царство, цялостно с други хора, които вървят, бутат се и мърморят. Всички те са толкоз обзети от личното си злощастие, че нямат чувството, че някой различен е там. Това бе пандизът, където държат самоубийците, осъзнава тя. Това място е празно, лишено от страсти, без благополучие, без сън, без усамотение, без нищо. Фенимор споделя, че е била превзета от възприятието на беззащитност и самотност, когато е била избавена от Бог и ѝ даден още един късмет.
На какво миришат демоните
Според откриватели от Международната асоциация за проучване на прекарвания, близки до гибелта, в множеството случаи хората разказват наличието на същества (не безусловно демони), които щипят, ръгат и бодат безмилостно своите жертви.
„ Ужасяващите същества са със сиви желатинови добавки, които ме хващат и драскат с нокти. Звуците от гърленото им ридание и неописуема смрад към момента остават 41 години по-късно “, споделя академични професор, претърпяла скъсване на червата.
Друга жена, пробвала да се самоубие, разказва ужасяващите същества като съвсем хора, плачещи и ридаещи.
Но не всички същества са описвани като злонамерени. Друга жена разказва, че е била ескортирана през запустял пейзаж и е видяла други духове, блуждаещи в безкрайна болежка. Нейният лидер я уведомил, че „ не му е разрешено да им оказва помощ ”.
Адът - гледките, звуците и възприятията
Британският психолог Марго Грей прекарва началото и средата на 80-те години на предишния век, изучавайки прекарванията, близки до гибелта. Тя открива че хората всекидневно минават през пет стадия - чувство за боязън и суматоха, излизане отвън тялото, реене из черна празнина, чувство за зло създание и най-после, влизат в „ пъкъла ”.
Едно друго изследване, направено през 2013 година, събира свидетелствата на 50 души. Между тях има изненадващи прилики. Хората описват за липса на надзор над протичащото се и обезсърчение.
Повечето хора си показват пъкъла, както той е разказан от Данте в неговата „ Божествена комедия “, където има всевъзможни демони, огнени изтезания, които желаят да накарат грешниците да си платят за неприятните неща, които се правили през живота си.
Хората, които са имали прекарване, близо до гибелта, го разказват по-скоро като детонация от потиснати усеща. Пред тях са разкрити всички шансове, които не са употребявали, опциите, които са пропилели, връзките, в които са останали прекомерно дълго, хората, с които не са останали задоволително време. Чувствата, които разказват, са разкайване по загубата и непреодолимата мъка на осъзнаването. Това съгласно откривателите е и повода толкоз доста хора да трансформират радикално живота си след сходно прекарване.
27 дни в пъкъла
След като Матю Ботсфорд е прострелян с патрон в главата, той прекарва 27 дни в кома. Когато се разсънва, споделя, че е видял нещо необикновено пред The Christian Post,.
Ботсфорд споделя, че е бил завързан на разпятие, с оковани китки и глезени. Около него било мрачевина, а под него доста алено и доста горещо. Тогава той почнал да се моли и към него се доближили няколко чифта очи. Те били на демони, които пътували по двойки. Докато той висял, те го мушкали, побутвали, подигравали се, измъчвали и разкъсвали плътта му. След това лавата почнала да тече под него и последователно ставала все по висока и по-висока, до момента в който не погълнала и изгорила тялото му. След като лавата утихнала и плътта му се възстановила, тъй че той можел да бъде малтретиран още веднъж и още веднъж.
По думите му спасението пристигнало с помощта на молитвите на жена му. Той почувствал солидна ръка, която го издърпала от пъкъла и му дала втори късмет с цел да бъде добър човек.
Разкази от първа ръка
Сестра Хосефа Менендес е родена в Испания през 1890 година и съгласно JHS e била монахиня единствено четири години преди гибелта си през 1923 година След като издъхва, са открити персоналните ѝ дневници, в които били записани голям брой разкази от първа ръка за задгробния живот. В тях Мендес разказва по какъв начин неведнъж е била ескортирана до пъкъла, с цел да може да насочи предизвестие на живите, до момента в който имат опция, да се разкаят. Тя написа за някои от мъченията, които е претърпяла. В един роман тя разказва по какъв начин е била бутната в „ една от тези огнени кухини и притисната сред горящи дъски, а остри пирони и нажежени железа като че ли пронизвали плътта ѝ. „ Имах възприятието, че се пробват да изтръгнат езика ми, само че не можеха, нито един нокът не избяга от ужасяващите страдания. Звуците на комплициране и осквернение не спираха нито за момент ”, разказва тя.
Сестра Хосефа разказва в елементи и миризмата, която усеща - комбинация от смрад на горяща плът, катран и сяра.
Изненадващо тя разказва, че на мястото, където е измъчвана, имало доста монахини и свещеници, които проклинали обетите си и неверната си природа.
Видението на Света Фаустина Ковалска
Мария Фаустина Ковалска е известна полска католическа монахиня и мистик. Става известна с привиденията си на Исус Христос, назовават я „ Секретар на Божествената благосклонност “. През октомври 1936 година тя е на осемдневно усамотение, когато към нея доближава ангел и я ескортира в пъкъла. Връщайки се, тя разказва чудовищни картини.
Фаустина споделя, че пъкълът е изпълнен както с мрачевина, по този начин и огън, който прониква в душата, без да я унищожава, разказва го като „ извънредно страдалчество “. Тя споделя, че наказването е равно на закононарушенията, които хората са направили през живота си. Всяка душа, наказана в пъкъла, е измъчвана от ужасна болежка и битие в задушлива смрад, неопределеност, разкайване, обезсърчение и чувството, че болката и мъката сега ще бъдат вечно.
Фаустина е безапелационна „ Това, което се разкрива и написа за пъкъла, е единствено бледа сянка на действителността “.
Невероятни, само че същински истории на хора, върнали се към живота
Кейт Ог ражда недоносени своите близнаци. Казват ѝ, че момчето е умряло, само че тя не разрешава на лекарите да го отведат.
„ Исках да се срещна с него, да го прегърна и той да ме опознае “, споделя дамата пред Today.
Лекарите предават детето на Кейт и нейния брачен партньор. Само след няколко минути в прегръдките на своите родители, бебето стартира да мърда. Първоначално лекарите оповестяват, че евентуално става въпрос за инстикт придвижвания. Но бебето Джейми продължава настойчиво да мърда с ръце и крайници. Накрая лекарите признават, че детето е живо и крепко.
През 1981 година 19-годишната Джийн Хилиард взе участие в автомобилна злополука късно през нощта в провинция Минесота. Колата ѝ се подхлъзва от пътя и блокира. Тя взема решение да стигне пешком до дома на приятеля си Уоли Нелсън, който живее на към 2 благи от случая. Според New York Times Хилиард съвсем е стигнала до къщата на Нелсън, когато рухнала на земята. Мъжът я намерил едвам на идната заран. Нелсън я разказва „ тъкмо като надълбоко замразено месо “. Мъжът незабавно я транспортира до болничното заведение. Хилиард си поема въздух едвам два-три пъти в минута, а сърдечният ѝ темп е единствено осем удара за 60 секунди, написа Montreal Gazette.
Лекарите ѝ дават най-малък късмет за живот. Въпреки това вършат всичко по силите си с цел да я съживят. Увиват я в нагревателни възглавници и постепенно връщат тялото ѝ до естествена температура. Изненадващо момичето се възвръща изцяло.
Възкресението на Карлос Камейо пък се случва на допустимо най-лошото място. Това се оказва най-лошата аутопсия. Венецуелецът е разгласен за мъртъв след ужасяваща автомобилна злополука. Събужда се в моргата.
„ Събудих се, тъй като болката беше непоносима “, споделя Камейо пред локален вестник. Лекарите таман вършат прорез на лицето му, когато откриват, че кърви, нещо което труповете не вършат.
78-годишният Уолтър Уилямс от Мисисипи е разгласен за мъртъв в дома си, написа Guardian през 2014 година Тялото му е изпратено в траурен дом. Служителят се кани да го балсамира, когато „ мъртвецът “ внезапно стартира да рита в торбата за трупове. Оказва се, че пейсмейкърът на Уилямс стопира да работи, след което самичък се рестартира.
Феноменът „ Лазар “ разказва случаи на ненадейно завърнали се към живота хора.
Описва се като „ забавено възобновяване на спонтанното кръвообращение след прекъсване на реанимационните дейности “.
Това претърпява Тони Яле, оповестява ABC News. Мъжът е реанимиран цели 45 минути от лекарите. След като медиците прекарват агонизиращо дълго време, пробвайки се да го съживят, те са принудени да го разгласят за мъртъв. Медиците са шокирани няколко минути по-късно, когато внезапно пред очите им той се съживява. Кардиологът вижда признаци на живот на сърдечния екран, а единствено 6 дни по-късно Яле е изписан от болничното заведение.
Опечаленото семейство на 24-годишния кениец Пол Мутора се прибира вкъщи с цел да възнамерява погребението му, откакто е разгласен за мъртъв. Сърцето на мъжа стопира, откакто взема решение да се самоубие, изпивайки инсектицид. Служители в моргата са ужасени, когато мъртвецът се разсънва пред очите им, малко преди да го балсамират. По-късно излиза наяве, че веществото, което Пол е погълнал, е забавило сърцето му и по този начин се е озовал в ледник в моргата, вместо в болнично легло, споделя Военновъздушни сили.
През 1994 година ортопедичният хирург на име Тони Сикория приказва по телефонен автомат, когато е изумен от гръмотевица, оповестява New Yorker. Мъжът разказва, че си спомня по какъв начин първо полита обратно, след това напред, след което се озовава над личното си тяло. За благополучие, наоколо се оказва здравна сестра, която неотложно стартира да го реанимира. Той е върнат към живота „ тъкмо, когато се любувах на най-великото възприятие, което съм изпитвал “, споделя Сикория. След като има прекарване близо до гибелта Тони трансформира изцяло живота си. Той се научава да свири на пиано и стартира да композира свои песни.
Живяла един път, заровена два пъти. Това може да се каже за Маргори Маккол. Според Военновъздушни сили тя е живяла в Северна Ирландия, към 1705 година Разболяла се и умряла. Поне по този начин си мислели всички. След гибелта ѝ фамилията ѝ се пробвало да смъкна скъп пръстен от пръста поради терзание, че той може да стане причина крадци да поругаят гроба ѝ. Пръстът ѝ обаче бил толкоз издут, че не съумели и Маккол била заровена с бижуто. Крадци в действителност изровили тялото от гроба. Опитали да смъкват пръстена, само че той по този начин и не излизал от пръста. Единият от осквернителите решил да отреже пръста. От мощната болежка Маргори Маккол се разсънва и издава вцепеняващ кръвта вик. След като апашите се разбягали от смут, дамата се прибрала вкъщи. Маргори издъхва в действителност няколко години по-късно, а на надгробния ѝ камък е изписано „ Маркори Маккол - живяла един път, заровена два пъти “.
Невероятна е историята и на Ерика Нигерели, която чака дете, само че в 37-ата седмица от бременността си припада. Откарана е в болничното заведение, само че лекарите откриват, че няма пулс. Назначено е незабавно цезарово сечение и детето се ражда. Тогава се случва знамение: малко след раждането сърцето на Нигерели стартира още веднъж да бие единствено. Родилката е сложена в медикаментозна кома, а единствено след 3 седмици тя гушва своето бебе. Жената е диагностицирана с рядко сърдечно заболяване наречено хипертрофична кардиомиопатия.
Чудото Мишел е разказано през 1986 година, когато Мишел Фънк, момиченце на две години и половина пада в вада. Когато спасителите я откриват, са минали 66 минути, а телесната ѝ температура е едвам 66 градуса по Фаренхайт, което е почти 19 градуса по Целзий. Лекарите съумяват да я затоплят и не след дълго тя възкръсва без никакви неврологични последствия. Лекарите неслучайно я назовават знамение, споделя New York Times.
Зак Дънлап е ранен тежко при злополука с АТВ. Откаран е в болничното заведение, където лекарите откриват със скенер, че няма приток на кръв към мозъка му, което означавало единствено едно: мозъчна гибел. Момчето е сложено на командно дишане и квалифицирано да бъдат взети органите му и да бъдат дарени. Докато сестрите се суетят към него, един от братовчедите му вади джобно ножче и го прокарва по стъпалото му, от което младежът потрепва. За разлика от останалите истории, тази е неповторима, защото до ден сегашен няма здравно пояснение за възкресението на Дънлап.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ