Никой не може да те чуе да кихаш в космоса.

Никой не може да те чуе да кихаш в космоса. Това е публикувано мнение, само че астронавтът от Аполо 17 Харисън Шмит не е склонен с това изказване, тъй като му се случва постоянно да киха в командния модул на Challenger, откакто стъпва на Луната през 1972 година.

Един ден, след лунна разходка, Шмит инцидентно вдишва частици от лунен прахуляк, който той и неговият пълководец внасят с галактическите си костюми в жилищните пространства на Challenger. За един през целия ден Шмит страда от това, което разказа като „ сенна лунна хрема “. Очите му сълзят, гърлото му пулсира и непрестанно киха.

Не, Шмит не е бил алергичен към Луната. Сега учените от НАСА схващат, че парченцата лунен прахуляк – изключително най-малките, най-остри частици – съставляват ясни опасности за здравето на астронавтите.

Неотдавнашно изследване, оповестено в априлския брой на сп. GeoHealth, изследва тъкмо какъв брой рисково е този прахуляк да попадне на клетъчно равнище – и резултатите са толкоз злокобни, колкото и тъмната страна на Луната.

В няколко лабораторни теста една лъжичка прахуляк от Луната се оказва задоволително токсична, с цел да убие до 90% от белите дробове и мозъчните кафези, изложени на нея.

Лунният прахуляк е малко по-различeн от този на Земята. За начало, той е по-остър, тъй като на Луната няма вятър, прахът в никакъв случай не се ерозира. Вместо това, зърната от лунен прахуляк – които в огромната си част са продуктите зародили от астероиди попаднали на лунната повърхнина, остават остри и абразивни и могат елементарно да се счупят в белодробните кафези на астронавтите, в случай че се вдишат прекомерно надълбоко.

Освен това прахът на луната може да се „ носи в пространството “. Без атмосфера, която да защищава Луната от непрекъснато бомбардиране от слънчевите ветрове и заредените частици, които те носят, лунната почва може да стане електростатично заредена като облекла предизвикващи статично прилепване.

„ Този заряд може да бъде толкоз мощен, че частиците в действителност да се носят над лунната повърхнина “, пишат създателите в новото проучване.

Оттам е задоволително елементарно прахът да проникне в разнообразни кътчета и краища на галактическия костюм на космонавта и да го последва в жилищните пространства. Тези частици лунен прахуляк могат да запушат сензитивното съоръжение и, както откри Шмит, да причинят опустошаване на човешкото тяло, в случай че инцидентно се обхванат или вдишат от астронавтите.

В новото си проучване, екип от университета „ Стоуни Брук “ в Ню Йорк, желае да разбере какъв брой рисково може да бъде в случай че прахуляк от Луната проникне в белите дробове на астронавтите. Екипът употребява пет симулатора от Земята, с цел да „ пресъздаде “ праха, намиращ се в разнообразни елементи от терена на Луната. Симулантите включват вулканична пепел от Аризона, прахуляк от поток от лава в Колорадо и стъклен, лабораторен прахуляк, планиран от Американското геологическо проучване на лунната почва.

Екипът прави оценка резултата на лунния прахуляк върху човешките органи, като смесва своите почвени проби непосредствено с човешки белодробни кафези и миши мозъчни кафези, отгледани в тяхната лаборатория. Учените раздробяват всяка проба от „ лунната “ почва на три разнообразни размера, най-фините от които са с величина единствено няколко микрометра (по-малки от диаметъра на човешки косъм) и елементарно могат да бъдат вдишани.

Когато екипът прави обзор на опитните кафези след 24 часа открива, че всеки вид „ лунен “ прахуляк предизвиква гибел на мозъка и белите дробове. Пробите от най-фините зърна са най-смъртоносни, като убиват до 90 % от клетките, които са били изложени на тях. Клетките, които не са били унищожени, демонстрират признаци на ДНК увреждане, които могат да доведат до рак или невродегенеративни болести, в случай че не бъдат лекувани незабавно.

„ Ясно е, че избягването на вдишването на лунен прахуляк ще бъде значимо за бъдещите откриватели стъпващи на Луната “, пишат създателите.

За благополучие НАСА от дълго време се отнася съществено към този проблем и създава няколко метода за понижаване на праха. Една от обещаващите технологии е покриване на сензитивните повърхности с Електродинамичен прахов щит – всъщност, електрически заредени панели, които изстрелват токове през тънки проводници, с цел да се изпари прахът. Ранните лабораторни проби демонстрират, че щитовете работят добре, а някои пробни панели се изпитват понастоящем на Международната галактическа станция. Дали панелите могат да бъдат включени в галактическите костюми на астронавтите остават да се видят.

Статията е оповестена в Live Science.