Никой не е по-голям от хляба гласи народната мъдрост. И

Никой не е по-голям от хляба гласи националната мъдрост. И няма по какъв начин да не се съгласим с нея даже единствено поради обстоятелството, че това е продуктът, който ни разрешава бързо да " сглобим " нещо за ядене под формата на сандвич.

Не единствено поради това, а и тъй като сме върли съперници на изхвърлянето на храна, търсим най-подходящия метод да съхраним хляба за по-дълго и по най-правилния метод. Противно на известното мнение обаче, мястото му напълно не е в хладилника.

Защо? Заради рекристализацията на нишестето. Може да звучи комплицирано, само че този термин значи нещо релативно просто, както ни разясняват от Serious Eats. Пшеничното брашно - главната съставна част на хляба, съдържа нишесте.

В естествената си форма нишестето има кристална конструкция, което значи, че молекулите му са подредени в избрана геометрична конструкция. След като се смеси с вода, с цел да стане на тесто и се изпече във фурната на висока температура, кристалната конструкция на нишестето се разпада - нишестето всмуква вода и става аморфно.

След като хлябът ни е изпечен и изстине, нишестето последователно се връща в първичната си форма - ето я и въпросната рекристализация. С което пък хлябът ни става по-твърд и изсъхнал с всеки минал ден.

Ето и заключението след този къс урок по физика. Рекристализацията се форсира, в случай че държим хляба в хладилника. Най-добрият метод да го съхраним е на стайна температура.