Николай Волев почина при нелеп инцидент. Режисьорът на едни от

...
Николай Волев почина при нелеп инцидент. Режисьорът на едни от
Коментари Харесай

Днес първата съпруга на Кирил Маричков го погреба и днес загуби и сегашния си съпруг - Николай Волев

Николай Волев умря при безразсъден случай. Режисьорът на едни от най-обичаните български филми като " Двойникът ", " Господин за един ден ", " Да обичаш напук " и " Маргарит и Маргарита " е паднал от прозорец на таванско помещение от 4-етажна кооперация на улица " Кракра " 5 в София, където живее. Тя се намира покрай Докторската градина.

Волев е третият прочут, умрял в последните месеци след рухване. Първо телевизионната легенда Иван Гарелов падна по стълби в Свети Влас. Миналият петък неуместно си отиде басистът и вокалистът на " Щурците "  Кирил Маричков, откакто падна от сцената минути преди концерт на " Фондацията " в село Селановци. Той бе изпратен през днешния ден. 

На погребението бе и първата му брачна половинка Доротея със сина си Кирил Маричков - младши. Днес тя е Волева - брачна половинка е на Николай Волев.

 

Волев умрял на място. Все още се обяснява повода за случилото се. Режисьорът беше на 78 години.

Николай Волев е роден в София на 10 април 1946 година През 1968 година бяга от България без позволение от управляващите. След престой в бежански лагер в Турция отпътува за Англия. През 1972 година приключва кинорежисура в Лондонското кино учебно заведение.

Между 1972 и 1976 година прави документални филми за Българската телевизия като сценарист и режисьор. След това от 1978 до 1991 година работи в Студията за игрални филми " Бояна ".

Първата брачна половинка на Кирил Маричков – Доротея, се развежда с него и подписва брак с Николай Волев още до момента в който синът ѝ Кирил Маричков-младши е дребен. С режисьора нямат общи деца.

Преди ден с прочувствен пост  Доротея Волева се елементарни с легендата на българския рок, напомня " 24 часа ".

НА КИРИЛ МАРИЧКОВ

Всички умираме. Но със своето творчество и живот той се обрече на величие. Той ще остане вечно в нас и няма да бъде пропуснат.

А какво по-хубаво от това.

Във всяка негова ария някой намираше себе си,своите усеща,своята религия,своята вяра.

А какво по-хубаво от това.

Съдбата му отреди и различен подарък. Не да почине в инвалидна количка в някой приют, а на сцената, където е неговият живот, смисъла на съществуването му и музиката неговата обич.

А какво по-хубаво от това.

Мир и светлина по пътя ти, Кирчо!
Източник: varna24.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР