Шествие магия или защо 24-ти март 2022 създаде усещането, че сме януари 1997
Николай Василев
Вчера беше 24-ти март 2022 година, само че на „ жълтите павета” човек имаше възприятието, че сме се върнали в януари 1997 година Или най-малкото в знойното лято на 2013 година София се тресеше от оживен митинг, с цел да каже
„ не” на кървавата война,
на непровокираната инвазия на тиранина Владимир Путин против суверенна страна, за която клишето гласеше, че е корумпирана, олигархична и мощно разграничена, само че която към този момент месец смайва света с чудеса от смелост в неравна битка за независимост.
Последният път когато бях на протест, стачкувах против избирането на Иван Гешев за основен прокурор. И си потеглих ужасяващ, когато част от протестиращите коленичеха пред прозорците на Румен Радев. Пред канцелариите на човек, който няколко години по-рано облечен в униформа беше декларирал, че не приема решението на Министерския съвет и на Народното събрание за взаимна защита на българското небе със съдружниците ни от НАТО. Генерал, който обществено не приема решения на парламент е рисков признак за тежко заболяване на всяка народна власт.
Трябва да си призная, че не посетих нито един протест през бурната 2020 година Именно тъй като хората стачкуваха против отвратителните практики и злоупотребите с власт, само че действително желаеха да дадат цялата власт в ръцете на Румен Радев и то единствено няколко месеца преди постоянните избори. Да провокират предварителни избори, на които жителите нямаше да са изправени пред явен избор за това по какъв начин желаеме да живеем. Избори, които след три опита създадоха коалиция „ орел рак и щука” и държавно управление, което през може би най-съдбоносната година за най-малко едно потомство, се пробва да си скрие главата в пясъка.
Вчера българските жители имаха същински избор. Да се разгласят ясно и недвусмислено против кървавия деспот на Кремъл или да потърсят хиляда и едно оправдания за неговите закононарушения против човечеството. Да изискат
България да се подреди в редиците на гордите нации
и да заплати всяка цена за своята независимост и за сигурността на континента, или да се чудят по какъв начин някак да избегнат краткосрочните вреди от по-решителни дейности и дълготрайно да платят доста по-висока цена.
Това е същинският спор в нашето общество, а не „ войната” сред двамата бойковци, тъй като хората, които заляха центъра на София няма да разрешат на единия да стане българския Путин, а другият никога не е българският Навални! И двамата са хора от вчерашния ден, които просто нямат място в днешния политически живот.
Войната на институциите у нас е признак за това, че не успяхме да изградим мощни демократични институции. За последните 32 години България реализира доста триумфи, съумя да се интегрира в Европейски Съюз и НАТО, само че по този начин и не се трансформира в страна от Първия свят. Място, където бизнесите се конкурират за облага като прибягват до нововъведения, политиците се стремят към националното доверие като за задачата съблюдават обещанията си пред гласоподавателите, а работещите в държавната администрация преследват своето кариерно развиване като усъвършенстват своята експертиза и организират политиката избрана от Министерския съвет, без значение кой е на власт. Уви заприличахме на страна от Третия свят, в която предприемачи и политици, обвързани между тях с безчет нерегламентирани сделки, паразитират върху държавната администрация, еврофондовете и така нататък Това обрича стопанската система на неконкурентноспособност и трансформира политическия спор в шоу.
Вчерашният ден сподели, че българското общество
може да се разсъни и да разграничи истината от лъжата
Трябва да си дадем сметка, че неуспехите в българския преход се дължат не неспособността на нашия народ още преди 30 години да направи безапелационен цивилизационен избор. Тези страни, в които комунистическите режими бяха жигосани от съвсем цялото общество и в които преходът беше осмислен на първо място като равноправност от Москва, реализираха чудеса.
У нас още през 1990 година се появиха дървени философи, които започнаха да изясняват, че „ при социализма не било толкоз лошо”, че „ нашето връзки към Русия било по-различно”... А тези, които се опитваха да проведат радикални промени и да модернизират България бяха нарочени за „ кинжали”, „ ястреби”, „ сътрудници на САЩ” и така нататък Всички опити за понижаване на зависимостта от Русия бяха заклеймявани като „ бръщолевения на стопански необразовани аматьори”. Същите, които преди месец осмиваха данните, че Кремъл води хибридна война против България и даваха за образец страни, които „ си гледали интереса” и търгували сполучливо с Русия, през днешния ден ни плашат, че в случай че помогнем с оръжие борещата се освен за независимост, само че и за оцеляване Украйна, сме щели да се превърнем в цел на Русия. Нима тези хора не си дават сметка, че нашите земи са цел на съветския империализъм от времето на Екатерина II и никакво наше деяние или безучастие не може да промени тази действителност. Тя ще се промени единствено когато имаме една нова, друга Русия, която не атакува своите съседи, не откъсва елементи от техните територии и не им споделя къде да (не) членуват! Бях изключително впечатлен, когато видях на митинга и
знамето на протестираща Русия – бяло, синьо и бяло
Можем единствено да им пожелаем да осъществен фантазията на Пушкин от преди повече от два века: „ Россия вспрянет ото сна и на обломках самовластья напишут наши имена!”.
Вчера митингът беше същинска магия. Но какво ще стане през днешния ден и изключително на следващия ден? Ще разберем ли, че в случай че желаеме правосъдна промяна, ограничение на корупцията по висшите етажи на властта и завършек на многото неприятни практики ни е нужна единна демократична общественост. А не такава, която да разреши на двуличника Радев да бъде избран отново. Или на Нинова да стане вицепремиер!
Вчера чухме по какъв начин българският президент декларира в Брюксел, че би трябвало да вземем на заем употребявани F 16, само че не го чухме да се извини на Николай Ненчев, който от години предлага час по-скоро да извадим МиГовете от въоръжения и беше грубо подложен на критика от Радев и радевци. Чухме го и по какъв начин като кацна в София първите му думи бяха апел НАТО „ да не се намесва в Украйна”... щото...”. Чуваме по какъв начин Корнелия Нинова застава като Матросов пред амбразурата, с цел да попречи на български военни доставки за Украйна, а Кирил Петков се базира на някакви измислени изследвания, съгласно които 80% от българите били срещу изпращането на военна помощ...
Но към момента не чуваме представители на демократичната общественост, които да обяснят на българския народ, че би трябвало да помогнем на Украйна, в това число и с оръжие, не „ тъй като сме в Европейски Съюз и в НАТО”, а тъй като, в случай че Путин победи, освен, че геополитическото състояние на България ще се утежни доста, само че и икономическите вреди ще са колосални може би за генерации напред. Победата на Украйна е от есенциално значение за България и е въпрос на живот и гибел за българската демократична общественост.
Още през днешния ден сме длъжни да загърбим всички други разлики и да съберем всички, които абсолютно осъждат войната на Путин под знамената на свободата против тиранията. А компрометираните с колаборация с Радев и Българска социалистическа партия водачи е добре да бъдат малко по-смирени и да разрешат израстването на българския Зеленски, който да изясни на понятен език на българите, че от успеха на Украйна зависи дали ще продължат да могат да пътуват, учат и работят в чужбина, да употребяват обществените мрежи, да карат прилични коли, да не се опасяват, че ще бъдат задържани и затваряни, в случай че проявят противоречие с властта...
Вчера беше ден на вярата. Ако през днешния ден се трансформира в ден на баналните наши разправии, на следващия ден може да пристигна денят на отчаянието.
Вчера беше 24-ти март 2022 година, само че на „ жълтите павета” човек имаше възприятието, че сме се върнали в януари 1997 година Или най-малкото в знойното лято на 2013 година София се тресеше от оживен митинг, с цел да каже
„ не” на кървавата война,
на непровокираната инвазия на тиранина Владимир Путин против суверенна страна, за която клишето гласеше, че е корумпирана, олигархична и мощно разграничена, само че която към този момент месец смайва света с чудеса от смелост в неравна битка за независимост.
Последният път когато бях на протест, стачкувах против избирането на Иван Гешев за основен прокурор. И си потеглих ужасяващ, когато част от протестиращите коленичеха пред прозорците на Румен Радев. Пред канцелариите на човек, който няколко години по-рано облечен в униформа беше декларирал, че не приема решението на Министерския съвет и на Народното събрание за взаимна защита на българското небе със съдружниците ни от НАТО. Генерал, който обществено не приема решения на парламент е рисков признак за тежко заболяване на всяка народна власт.
Трябва да си призная, че не посетих нито един протест през бурната 2020 година Именно тъй като хората стачкуваха против отвратителните практики и злоупотребите с власт, само че действително желаеха да дадат цялата власт в ръцете на Румен Радев и то единствено няколко месеца преди постоянните избори. Да провокират предварителни избори, на които жителите нямаше да са изправени пред явен избор за това по какъв начин желаеме да живеем. Избори, които след три опита създадоха коалиция „ орел рак и щука” и държавно управление, което през може би най-съдбоносната година за най-малко едно потомство, се пробва да си скрие главата в пясъка.
Вчера българските жители имаха същински избор. Да се разгласят ясно и недвусмислено против кървавия деспот на Кремъл или да потърсят хиляда и едно оправдания за неговите закононарушения против човечеството. Да изискат
България да се подреди в редиците на гордите нации
и да заплати всяка цена за своята независимост и за сигурността на континента, или да се чудят по какъв начин някак да избегнат краткосрочните вреди от по-решителни дейности и дълготрайно да платят доста по-висока цена.
Това е същинският спор в нашето общество, а не „ войната” сред двамата бойковци, тъй като хората, които заляха центъра на София няма да разрешат на единия да стане българския Путин, а другият никога не е българският Навални! И двамата са хора от вчерашния ден, които просто нямат място в днешния политически живот.
Войната на институциите у нас е признак за това, че не успяхме да изградим мощни демократични институции. За последните 32 години България реализира доста триумфи, съумя да се интегрира в Европейски Съюз и НАТО, само че по този начин и не се трансформира в страна от Първия свят. Място, където бизнесите се конкурират за облага като прибягват до нововъведения, политиците се стремят към националното доверие като за задачата съблюдават обещанията си пред гласоподавателите, а работещите в държавната администрация преследват своето кариерно развиване като усъвършенстват своята експертиза и организират политиката избрана от Министерския съвет, без значение кой е на власт. Уви заприличахме на страна от Третия свят, в която предприемачи и политици, обвързани между тях с безчет нерегламентирани сделки, паразитират върху държавната администрация, еврофондовете и така нататък Това обрича стопанската система на неконкурентноспособност и трансформира политическия спор в шоу.
Вчерашният ден сподели, че българското общество
може да се разсъни и да разграничи истината от лъжата
Трябва да си дадем сметка, че неуспехите в българския преход се дължат не неспособността на нашия народ още преди 30 години да направи безапелационен цивилизационен избор. Тези страни, в които комунистическите режими бяха жигосани от съвсем цялото общество и в които преходът беше осмислен на първо място като равноправност от Москва, реализираха чудеса.
У нас още през 1990 година се появиха дървени философи, които започнаха да изясняват, че „ при социализма не било толкоз лошо”, че „ нашето връзки към Русия било по-различно”... А тези, които се опитваха да проведат радикални промени и да модернизират България бяха нарочени за „ кинжали”, „ ястреби”, „ сътрудници на САЩ” и така нататък Всички опити за понижаване на зависимостта от Русия бяха заклеймявани като „ бръщолевения на стопански необразовани аматьори”. Същите, които преди месец осмиваха данните, че Кремъл води хибридна война против България и даваха за образец страни, които „ си гледали интереса” и търгували сполучливо с Русия, през днешния ден ни плашат, че в случай че помогнем с оръжие борещата се освен за независимост, само че и за оцеляване Украйна, сме щели да се превърнем в цел на Русия. Нима тези хора не си дават сметка, че нашите земи са цел на съветския империализъм от времето на Екатерина II и никакво наше деяние или безучастие не може да промени тази действителност. Тя ще се промени единствено когато имаме една нова, друга Русия, която не атакува своите съседи, не откъсва елементи от техните територии и не им споделя къде да (не) членуват! Бях изключително впечатлен, когато видях на митинга и
знамето на протестираща Русия – бяло, синьо и бяло
Можем единствено да им пожелаем да осъществен фантазията на Пушкин от преди повече от два века: „ Россия вспрянет ото сна и на обломках самовластья напишут наши имена!”.
Вчера митингът беше същинска магия. Но какво ще стане през днешния ден и изключително на следващия ден? Ще разберем ли, че в случай че желаеме правосъдна промяна, ограничение на корупцията по висшите етажи на властта и завършек на многото неприятни практики ни е нужна единна демократична общественост. А не такава, която да разреши на двуличника Радев да бъде избран отново. Или на Нинова да стане вицепремиер!
Вчера чухме по какъв начин българският президент декларира в Брюксел, че би трябвало да вземем на заем употребявани F 16, само че не го чухме да се извини на Николай Ненчев, който от години предлага час по-скоро да извадим МиГовете от въоръжения и беше грубо подложен на критика от Радев и радевци. Чухме го и по какъв начин като кацна в София първите му думи бяха апел НАТО „ да не се намесва в Украйна”... щото...”. Чуваме по какъв начин Корнелия Нинова застава като Матросов пред амбразурата, с цел да попречи на български военни доставки за Украйна, а Кирил Петков се базира на някакви измислени изследвания, съгласно които 80% от българите били срещу изпращането на военна помощ...
Но към момента не чуваме представители на демократичната общественост, които да обяснят на българския народ, че би трябвало да помогнем на Украйна, в това число и с оръжие, не „ тъй като сме в Европейски Съюз и в НАТО”, а тъй като, в случай че Путин победи, освен, че геополитическото състояние на България ще се утежни доста, само че и икономическите вреди ще са колосални може би за генерации напред. Победата на Украйна е от есенциално значение за България и е въпрос на живот и гибел за българската демократична общественост.
Още през днешния ден сме длъжни да загърбим всички други разлики и да съберем всички, които абсолютно осъждат войната на Путин под знамената на свободата против тиранията. А компрометираните с колаборация с Радев и Българска социалистическа партия водачи е добре да бъдат малко по-смирени и да разрешат израстването на българския Зеленски, който да изясни на понятен език на българите, че от успеха на Украйна зависи дали ще продължат да могат да пътуват, учат и работят в чужбина, да употребяват обществените мрежи, да карат прилични коли, да не се опасяват, че ще бъдат задържани и затваряни, в случай че проявят противоречие с властта...
Вчера беше ден на вярата. Ако през днешния ден се трансформира в ден на баналните наши разправии, на следващия ден може да пристигна денят на отчаянието.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ