Путин пред Карлсън: Опитът на Путин да изцежда легитимност от героизма на руснаците - захаросан разказ за ролята на СССР във Втората световна война
Николай Василев
В двучасовото си изявление пред американския публицист Тъкър Карлсън,Путин не скри, че не има вяра в интернационален ред, основан на правила, които да са наложителни за всички. Според него суперсилите отстоявали своите ползи и Русия като такава била подготвена да отстоява своите " до край ". За да има мир всяка суперсила трябвало да почита ползите на другите суперсили, а по-малките страни да се преценяват с тях. Путин изчете една дълга исторически неточна и извънредно едностранчива лекция за историята на Украйна от 9-ти век насам, като оправда своята експанзия, с изказванието, че Украйна е изконно „ съветска ” земя. Но се обоснова и с различен, исторически неточен и тесногръд роман – този за нацизма и войната против него.
Няма никакво подозрение, че Русия дава големи жертви в това, което тя назовава „ Велика отечествена война ”. Но процентно украинците дават повече жертви. Дядото (не бащата, както сподели Путин) на Зеленски също се бори против нацистите, а други негови родственици стават жертви на Холокоста. Без подозрение ролята на Съюз на съветските социалистически републики в разгрома на Вермахта не може да бъде подценявана. И въпреки, че без присъединяване на Англия и Съединени американски щати във войната, Съветският съюз надали би могъл да удържи на нацисткото нахлуване, то е било още по-малко евентуално Западните демокрации да победят Райха, в случай че Съюз на съветските социалистически републики бе рухнал и Хитлер се бе сдобил с големите му запаси.
За Съветския съюз, а и за Русия след 1991 година успеха над Нацистка Германия бе
най-значимият източник на вътрешна и интернационална легитимност.Но въпреки Хитлер справедливо да се възприема като инкарнация на злото, то няма
по какъв начин Сталин да се схване като рицар на положителното!
И ролята, която Съюз на съветските социалистически републики играе по време на Втората международна война не е по никакъв начин еднопосочна. През първата фаза на войната, Сталин доставя Хитлер с скъпи първични материали и горива, без които блицкригът в Западна Европа надали би бил вероятен. Съюз на съветските социалистически републики прави и ред експанзии, като тази против Полша, против Балтийските страни и против Финландия. През втората фаза се бори обезверено за оцеляване, а през третата още веднъж води нападателна политика. Войната, която Съюз на съветските социалистически републики афишира на България, откакто тя към този момент се е еманципирала от Райха няма нищо общо с войната против нацизма. По време на Варшавското въстание пък, Съюз на съветските социалистически републики още веднъж мълчешком си сътрудничи с Райха, като месеци наред Червената войска стои пасивно на източния бряг на река Висла и лимитира опцията на съдружниците си да употребяват руските летища, с цел да оказват помощ на поляците, до момента в който нацистите не потушат въстанието и не срутен полската столица.
Разказът на Путин за Втората международна война е продължение на остарелия руски роман и не устоя на сериозен разбор. Според него Съюз на съветските социалистически републики бил изконната антифашистка мощ. Имал подготвеност да помогне на Чехословакия, до момента в който Западът и Варшава сътрудничели с Хитлер за разкъсването на тази страна. Не за първи път Путин твърди, че страните подписали и възползвали се от Мюнхенското съглашение, нямали право да подлагат на критика Договора Рибентроп-Молотов. Философията на двата контракта обаче е доста друга. Мюнхенското съглашение е най-малко проформа опит за промяна на историческо зло, до момента в който Договорът Рибентроп – Молотов е проект за координирана експанзия.
И дума не може да става за оправдаване на Мюнхенското съглашение, в съответната конюнктура. Диктатори като Хитлер не могат да бъдат омилостивени с отстъпки! Но съглашението не е проблематично единствено по себе си! Проблемът е, че западните демокрации дават на Хитлер, който заплашва с война това, което са отказали на демократичната и разоръжена Ваймарска република. Можем да спекулираме дали в случай че на Австрия, на Судетските области и на „ свободния ” град Данциг (днес Гданск) през 1919 година е било разрешено да се причислят към Германия, сходство на Хитлер е щяло да пристигна на власт. Трудно може да бъде оспорено, че двете съществени аргументи за Втората международна война са несправедливите контракти, с които приключва Първата международна война и болшевишката опасност.
Съединените щати оферират мир основан на самоопределението, само че не намират мощ да възпрат волята за възмездие на множеството континентални страни, членки на Антантата и на някои от новопоявилите се страни и се отдръпват от европейските каузи. Англия бързо схваща, че Версайската система от контракти е разделила грубо Европа и прави голям брой старания за реинтегриране на Германия и другите победени страни в „ интернационалната общественост ”, само че в същото време е скована от боязън да не загуби благоволението на страните на статуквото, като Югославия, Чехословакия, Полша и Румъния, тъй като разчита, че в случай че още веднъж се стигне до война те ще са на нейна страна. Политиката ѝ по отношение на Италия също е неуверена. Тя хем желае да възпре експанзията на Мусолини в Африка и на други места, хем не желае да го тласне към съюз с Германия. (Логично се проваля и в двете начинания).
Ужасите сполетели Русия след болшевишкия прелом разтрисат цяла Европа, а мрежата от комунистически партии прави актове на брутално принуждение в Унгария, Бавария, България и другаде и това естествено генерира благосклонности към Хитлер, който се обявява като герой за проверка на границите и като зложелател на болшевизма.
Сталин, от своя страна, се пробва да се обявява като „ антифашист ”. Коминтернът се афишира за „ национални блокове ”, които да възпрат идването на фашистки партии на власт. По отношение на границите, Съюз на съветските социалистически републики е по-амбивалентен. Например, предлага териториалния спор на България с Югославия, Гърция и Румъния да се реши посредством признание на македонска, тракийска и добруджанска народи. До колективизацията от 1929 година, когато Съюз на съветските социалистически републики поддържа развиването на украинската просвета, Съюз на съветските социалистически републики има несъмнено въздействие измежду украинците с тогавашна Източна Полша (днес Западна Украйна).
Но колективизацията, гладоморът и „ огромният гнет ” още веднъж трансформират Съюз на съветските социалистически републики в сцена на неописуеми ужаси, каквито режимът на Хитлер ще приближи едвам в хода на Втората международна война. Никоя източноевропейска страна не би позволила Червената войска на своя територия. Само заслепени левичари на Запад избират да си затворят очите пред руската опасност и приканват за съдействие със Сталин против нацистите. Повечето западни политици одобряват концепцията за някакво съглашение с Хитлер, стига той да не пресече границите на справедливата проверка. Мюнхенското съглашение е тъкмо подобен опит. Границите на Чехословакия от 1919 година са били образно отричане на правилата на Уилсън за самоопределяне. В тях са включени директно волята им милиони немци, стотици хиляди унгарци, рутени и други, а и словаците не се усещат изключително уютно в общата страна. Мюнхенското съглашение е тест за това, дали Нацистка Германия може да бъде включена в някаква интернационална система за сигурност и съдействие. Хитлер несъмнено „ не устоя ” този изпит. Но откакто Нацистка Германия окупира Прага, вратите за всяко съдействие на западните демокрации с Хитлер се затварят! Не от обич към Съюз на съветските социалистически републики несъмнено, а поради личното си самозапазване, Полша отхвърля предлагането на Хитлер за съюз против Сталин.
Няма никакво опрощение за последвалия
Договор Рибентроп – Молотов.
В него двете страни си поделят действително съществуваща страна. И в случай че в Судетските области посрещат Хитлер като воин, то след гладомора, съвсем никой в Западна Украйна не желае идването на Червената войска! И в случай че Чембърлейн наивно желае (и на хартия получава) гаранции от Хитлер, че няма да окупира Прага, Сталин дава зелена светлина на фюрера да завземе Варшава!
Преживели подтисничеството на междувоенна Полша и руската окупация от 1939 година, част от украинците в действителност сътрудничат с нацистка Германия и Путин се базира на няколко образеца за сходно съдействие. В началото то е нежелано от нацистите. Техният проект не е да трансфорат Украйна в съдружник или даже спътник, а да я унищожат и колонизират. Много украински националисти, в това число Степан Бандера са натикани в концлагери. Едва когато гръбнакът на Вермахта е пречупен, нацистите прибягват до помощта им. Някои от тях в действителност правят ужасни закононарушения, най-много против поляци и евреи.
Това, което вбесява Путин е, че Западът и изключително Полша, не се хващат на изказванието му, че точно тези хора били основата на актуалния украински идентитет. Защото за разлика от Русия, Полша претърпя исторически катарзис. Още от зората на демокрацията поляците схванаха, че са да има мощна и самостоятелна Полша, би трябвало да има мощна и самостоятелна Украйна. И освен изрично се отхвърлиха от искания към Украйна, Беларус и Литва, само че и от преповтаряне на недоволства за остарели злодеяния.
Тази полска теория не е нова. Още по времето на Полско-съветската война от 1919 година във Варшава се конкурират великополската концепция, съгласно която страната би трябвало да изтласка границите си, колкото се може по-на изток и така нататък „ прометеизъм ”, съгласно който източните граници на Полша би трябвало да доближават единствено до регионите, в които поляците са болшинство, само че страната да поддържа независимостта на украинците и на другите нации от териториите подчинени на Москва. И в случай че след успеха си в Полско – руската война през 1921 година Полша анексира обилни територии обитаеми най-вече с украинци, белоруси и литовци, то след 1991 г, тя твърдо съобщи, че няма искания към тези страни и ще им помогне да запазят своята самостоятелност и териториална целокупност. Путин обаче възприе тази политика не като съвременна и европейска, а като „ антируска ”. И тъй като видяно през неговата призма, всеки, който води „ антируска ” политика е „ пронацист ”, той не се свени да упреква страните маркирани от Хитлер за тотално заличаване в съдействие с нацистите, като оправдава съдействието на Сталин с Хитлер.
Опитът на Путин да изцежда легитимност от героизма на руските (включително и украинските) воини е обречена на неуспех и може да има единствено противоположен резултат, а точно преосмисляне на „ захаросания ” роман за ролята на Съюз на съветските социалистически републики по време на Втората международна война.
В двучасовото си изявление пред американския публицист Тъкър Карлсън,Путин не скри, че не има вяра в интернационален ред, основан на правила, които да са наложителни за всички. Според него суперсилите отстоявали своите ползи и Русия като такава била подготвена да отстоява своите " до край ". За да има мир всяка суперсила трябвало да почита ползите на другите суперсили, а по-малките страни да се преценяват с тях. Путин изчете една дълга исторически неточна и извънредно едностранчива лекция за историята на Украйна от 9-ти век насам, като оправда своята експанзия, с изказванието, че Украйна е изконно „ съветска ” земя. Но се обоснова и с различен, исторически неточен и тесногръд роман – този за нацизма и войната против него.
Няма никакво подозрение, че Русия дава големи жертви в това, което тя назовава „ Велика отечествена война ”. Но процентно украинците дават повече жертви. Дядото (не бащата, както сподели Путин) на Зеленски също се бори против нацистите, а други негови родственици стават жертви на Холокоста. Без подозрение ролята на Съюз на съветските социалистически републики в разгрома на Вермахта не може да бъде подценявана. И въпреки, че без присъединяване на Англия и Съединени американски щати във войната, Съветският съюз надали би могъл да удържи на нацисткото нахлуване, то е било още по-малко евентуално Западните демокрации да победят Райха, в случай че Съюз на съветските социалистически републики бе рухнал и Хитлер се бе сдобил с големите му запаси.
За Съветския съюз, а и за Русия след 1991 година успеха над Нацистка Германия бе
най-значимият източник на вътрешна и интернационална легитимност.Но въпреки Хитлер справедливо да се възприема като инкарнация на злото, то няма
по какъв начин Сталин да се схване като рицар на положителното!
И ролята, която Съюз на съветските социалистически републики играе по време на Втората международна война не е по никакъв начин еднопосочна. През първата фаза на войната, Сталин доставя Хитлер с скъпи първични материали и горива, без които блицкригът в Западна Европа надали би бил вероятен. Съюз на съветските социалистически републики прави и ред експанзии, като тази против Полша, против Балтийските страни и против Финландия. През втората фаза се бори обезверено за оцеляване, а през третата още веднъж води нападателна политика. Войната, която Съюз на съветските социалистически републики афишира на България, откакто тя към този момент се е еманципирала от Райха няма нищо общо с войната против нацизма. По време на Варшавското въстание пък, Съюз на съветските социалистически републики още веднъж мълчешком си сътрудничи с Райха, като месеци наред Червената войска стои пасивно на източния бряг на река Висла и лимитира опцията на съдружниците си да употребяват руските летища, с цел да оказват помощ на поляците, до момента в който нацистите не потушат въстанието и не срутен полската столица.
Разказът на Путин за Втората международна война е продължение на остарелия руски роман и не устоя на сериозен разбор. Според него Съюз на съветските социалистически републики бил изконната антифашистка мощ. Имал подготвеност да помогне на Чехословакия, до момента в който Западът и Варшава сътрудничели с Хитлер за разкъсването на тази страна. Не за първи път Путин твърди, че страните подписали и възползвали се от Мюнхенското съглашение, нямали право да подлагат на критика Договора Рибентроп-Молотов. Философията на двата контракта обаче е доста друга. Мюнхенското съглашение е най-малко проформа опит за промяна на историческо зло, до момента в който Договорът Рибентроп – Молотов е проект за координирана експанзия.
И дума не може да става за оправдаване на Мюнхенското съглашение, в съответната конюнктура. Диктатори като Хитлер не могат да бъдат омилостивени с отстъпки! Но съглашението не е проблематично единствено по себе си! Проблемът е, че западните демокрации дават на Хитлер, който заплашва с война това, което са отказали на демократичната и разоръжена Ваймарска република. Можем да спекулираме дали в случай че на Австрия, на Судетските области и на „ свободния ” град Данциг (днес Гданск) през 1919 година е било разрешено да се причислят към Германия, сходство на Хитлер е щяло да пристигна на власт. Трудно може да бъде оспорено, че двете съществени аргументи за Втората международна война са несправедливите контракти, с които приключва Първата международна война и болшевишката опасност.
Съединените щати оферират мир основан на самоопределението, само че не намират мощ да възпрат волята за възмездие на множеството континентални страни, членки на Антантата и на някои от новопоявилите се страни и се отдръпват от европейските каузи. Англия бързо схваща, че Версайската система от контракти е разделила грубо Европа и прави голям брой старания за реинтегриране на Германия и другите победени страни в „ интернационалната общественост ”, само че в същото време е скована от боязън да не загуби благоволението на страните на статуквото, като Югославия, Чехословакия, Полша и Румъния, тъй като разчита, че в случай че още веднъж се стигне до война те ще са на нейна страна. Политиката ѝ по отношение на Италия също е неуверена. Тя хем желае да възпре експанзията на Мусолини в Африка и на други места, хем не желае да го тласне към съюз с Германия. (Логично се проваля и в двете начинания).
Ужасите сполетели Русия след болшевишкия прелом разтрисат цяла Европа, а мрежата от комунистически партии прави актове на брутално принуждение в Унгария, Бавария, България и другаде и това естествено генерира благосклонности към Хитлер, който се обявява като герой за проверка на границите и като зложелател на болшевизма.
Сталин, от своя страна, се пробва да се обявява като „ антифашист ”. Коминтернът се афишира за „ национални блокове ”, които да възпрат идването на фашистки партии на власт. По отношение на границите, Съюз на съветските социалистически републики е по-амбивалентен. Например, предлага териториалния спор на България с Югославия, Гърция и Румъния да се реши посредством признание на македонска, тракийска и добруджанска народи. До колективизацията от 1929 година, когато Съюз на съветските социалистически републики поддържа развиването на украинската просвета, Съюз на съветските социалистически републики има несъмнено въздействие измежду украинците с тогавашна Източна Полша (днес Западна Украйна).
Но колективизацията, гладоморът и „ огромният гнет ” още веднъж трансформират Съюз на съветските социалистически републики в сцена на неописуеми ужаси, каквито режимът на Хитлер ще приближи едвам в хода на Втората международна война. Никоя източноевропейска страна не би позволила Червената войска на своя територия. Само заслепени левичари на Запад избират да си затворят очите пред руската опасност и приканват за съдействие със Сталин против нацистите. Повечето западни политици одобряват концепцията за някакво съглашение с Хитлер, стига той да не пресече границите на справедливата проверка. Мюнхенското съглашение е тъкмо подобен опит. Границите на Чехословакия от 1919 година са били образно отричане на правилата на Уилсън за самоопределяне. В тях са включени директно волята им милиони немци, стотици хиляди унгарци, рутени и други, а и словаците не се усещат изключително уютно в общата страна. Мюнхенското съглашение е тест за това, дали Нацистка Германия може да бъде включена в някаква интернационална система за сигурност и съдействие. Хитлер несъмнено „ не устоя ” този изпит. Но откакто Нацистка Германия окупира Прага, вратите за всяко съдействие на западните демокрации с Хитлер се затварят! Не от обич към Съюз на съветските социалистически републики несъмнено, а поради личното си самозапазване, Полша отхвърля предлагането на Хитлер за съюз против Сталин.
Няма никакво опрощение за последвалия
Договор Рибентроп – Молотов.
В него двете страни си поделят действително съществуваща страна. И в случай че в Судетските области посрещат Хитлер като воин, то след гладомора, съвсем никой в Западна Украйна не желае идването на Червената войска! И в случай че Чембърлейн наивно желае (и на хартия получава) гаранции от Хитлер, че няма да окупира Прага, Сталин дава зелена светлина на фюрера да завземе Варшава!
Преживели подтисничеството на междувоенна Полша и руската окупация от 1939 година, част от украинците в действителност сътрудничат с нацистка Германия и Путин се базира на няколко образеца за сходно съдействие. В началото то е нежелано от нацистите. Техният проект не е да трансфорат Украйна в съдружник или даже спътник, а да я унищожат и колонизират. Много украински националисти, в това число Степан Бандера са натикани в концлагери. Едва когато гръбнакът на Вермахта е пречупен, нацистите прибягват до помощта им. Някои от тях в действителност правят ужасни закононарушения, най-много против поляци и евреи.
Това, което вбесява Путин е, че Западът и изключително Полша, не се хващат на изказванието му, че точно тези хора били основата на актуалния украински идентитет. Защото за разлика от Русия, Полша претърпя исторически катарзис. Още от зората на демокрацията поляците схванаха, че са да има мощна и самостоятелна Полша, би трябвало да има мощна и самостоятелна Украйна. И освен изрично се отхвърлиха от искания към Украйна, Беларус и Литва, само че и от преповтаряне на недоволства за остарели злодеяния.
Тази полска теория не е нова. Още по времето на Полско-съветската война от 1919 година във Варшава се конкурират великополската концепция, съгласно която страната би трябвало да изтласка границите си, колкото се може по-на изток и така нататък „ прометеизъм ”, съгласно който източните граници на Полша би трябвало да доближават единствено до регионите, в които поляците са болшинство, само че страната да поддържа независимостта на украинците и на другите нации от териториите подчинени на Москва. И в случай че след успеха си в Полско – руската война през 1921 година Полша анексира обилни територии обитаеми най-вече с украинци, белоруси и литовци, то след 1991 г, тя твърдо съобщи, че няма искания към тези страни и ще им помогне да запазят своята самостоятелност и териториална целокупност. Путин обаче възприе тази политика не като съвременна и европейска, а като „ антируска ”. И тъй като видяно през неговата призма, всеки, който води „ антируска ” политика е „ пронацист ”, той не се свени да упреква страните маркирани от Хитлер за тотално заличаване в съдействие с нацистите, като оправдава съдействието на Сталин с Хитлер.
Опитът на Путин да изцежда легитимност от героизма на руските (включително и украинските) воини е обречена на неуспех и може да има единствено противоположен резултат, а точно преосмисляне на „ захаросания ” роман за ролята на Съюз на съветските социалистически републики по време на Втората международна война.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ