За какво гласуваме в неделя?
Николай Василев
На 2 април, за пети път в последните две години ни предстоят парламентарни избори. За първи път, от началото на политическата рецесия партиите не градят акциите си въз основа на изтъкване на червени линии с кого не биха се коалирали и кой би трябвало да бъде " изчегъртан ", въпреки че соченето на виновници за рецесията продължава.
Не един път през последните четири избори ставахме очевидци на изненади. Но в случай че се доверим на социологическите проучвани, можем да чакаме главните политически сили да са обединението Политическа партия и Демократична България (подкрепена от няколко малко политически сили) и ГЕРБ - Съюз на демократичните сили. Сигурно е, че в 49-то Народно заседание ще бъдат показани Движение за права и свободи, " Възраждане " и Българска социалистическа партия. Съществува възможност " Български напредък ", " Левицата " или Има Такъв Народ в последния миг да наберат нужните гласове, с цел да прескочат 4% преграда.
Ако предположим, че правилото " никога с... " не се възроди по някаква причина, можем да чакаме дълги договаряния за образуване на болшинство сред партиите, които влязат в Народното събрание, (с изключение на (Възраждане " ), които да произведат някакво " програмно " държавно управление.
Около какви цели и цели обаче може да се образува болшинство.
Понятия като " ляво " и " дясно " в никакъв случай не са били изключително съответни в описанието на българския политически живот, само че в последно време те сякаш изцяло изгубиха своето значение.
Двете съществени обединения се самопредставят като " десноцентристки ". Но ДСБ, която е част от Демократична България, която пък е част от обединението Политическа партия и Демократична България, дефинира себе си като дясна и в продължение нацяло десетилетие е подлагала на критика ГЕРБ от дясно. Политическа партия от свия страна до неотдавна твърдеше, че ще преследва " леви цели с десни средства ". Тяхното ръководство беше подложено на критика от ГЕРБ също отдясно, изключително във фискалната политика. Друг мотив, употребен от ГЕРБ за показване на обединението Политическа партия и Демократична България за " по-лява " е нейното скорошно ръководство дружно с обявилата се за " лява " Българска социалистическа партия. Движение за права и свободи се афишира за " демократична ", само че е възприемана като етническа и лобистка. За " Възраждане " може с еднообразно съображение да се твърди, че е " извънредно дясна " или " извънредно лява ", без това да ни помогне да разберем феномена на нейната поява и непретенциозен напредък.
Така, че каквото и болшинство да се образува след изборите, то няма да е нито " дясно ", нито " ляво " съгласно обичайното схващане на тези понятия.
За какво гласуваме в неделя тогава?
Най-общо казано, за мястото на България в света.
Дали да продължим с напъните да се утвърдим като част от Първия свят, дали да флиртуваме с Втория или да приемем, че окончателно сме затънали в Третия.
Изборът има както външнополитически, по този начин и вътрешнополитически измерения.
Първият свят, именуван погрешно " Колективен Запад ", тъй като в него членуват географски и културно " източни " страни, като Австралия, Япония, Южна Корея и Тайван, се характеризира със мощни институции, самостоятелен от политическата власт частен бизнес, господство на закона, политически и културен плурализъм. Агресията на Русия против Украйна сплоти страните от Първия свят по невиждан метод, тъй като те видяха в Путин и Си смъртна заплаха за личния си метод на живот.
Никога, от разпада на Съветския съюз насам, демократичният интернационален ред, основан на неприкосновеността на човешките права, на държавните граници и на частната благосъстоятелност, на свободната търговия и така нататък не е бил изправен пред такава опасност. Не е учудващо, че страните от Първия свят изоставиха дребните сметки и се сплотиха в общ фронт. Страните от Третия свят, или тъй наречените " Глобален Юг ", не виждат особена опасност от развоя на войната в една или друга посока. Те по-скоро се опасяват от отрицателните последици за тях, само че и нямат проблем да се възползват от глобите, които Първият свят наложи на Русия.
Трябва ли България да е дейна част от Първия свят или сходно на страните от Третия свят, да " лавира и балансира ", да се пробва да извлечен някакви изгоди, или пък напряко да потърси място в " Колективния Изток ". " Възраждане " са единствените, които намерено приканват за разкъсване с Първия свят, като с дейностите си президентът Радев и служебния кабинет от ден на ден наподобяват на Костадин Костадинов.
Българска социалистическа партия, " Левицата ", " Има Такъв Народ " и " Български напредък " приканват за опортюнистична политика, жанр Третия свят.
Двете съществени политически сили се афишират за политика отговаряща на страна от Първия свят, само че се упрекват взаимно в променчивост. Кой построи Турски поток? А кой подписа договорка с Джеймкор? Ама чие държавно управление отхвърли България да окаже военна помощ на Украйна? Да но кой смъкна държавно управление, което по самопризнание на " Ди Велт " избави Украйна?
Все отново имаме задоволително учредения да се надяваме, че в 49-то Народно събрание ще има болшинство, което ще желае България
да застане твърдо на позициите на Първия свят.
Дали обаче това болшинство ще може да образува работещо държавно управление с опреден небосвод - до приемането на България в Шенген и Еврозоната, или по-добре, до края на войната в Украйна? Т.е. до момента в който принадлежността на България към Първия свят не може да бъде ревизирана.
Това не е толкоз несъмнено. Защото принадлежността към Първия свят има и вътрешнополитическо измерение. То е олицетворено в метода, по който действат страната, бизнеса, обществото... Не без съображение Политическа партия и Демократична България упрекват ГЕРБ, че през десетилетието, през което управляваха,
България се бе трансформирала в парадайс за неприятните практики.
От суджука до асфалта - от " Магнитски " до безобразно пренаредените жълти павета, безчет образци подсказват, че при присъединяване на ГЕРБ в ръководството, надали ще може да се води ефикасна битка за постигането на върховенството на закона. ГЕРБ от своя страна дават обещание да спомагат за (неясно каква) правосъдна промяна и упрекват Политическа партия в потъпкване на законите и даже на Конституцията.
В създалата се обстановка, изборът на българите няма да е елементарен. Ясната геополитическа позиция в този миг е главен императив. Но и неуспех на промените, които да трансфорат страната ни в страна почтена за място в Първия свят, крие неописуеми опасности! Да се надяваме, че българският народ ще прояви мъдрост и прозорливост, а българските политици ще надскочат както егото си, по този начин и многото съблазни и възможни зависимости и ще преведат страната през световния въртоп до спокойните води на бъдещия консолидиран Първи свят.
Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя.
На 2 април, за пети път в последните две години ни предстоят парламентарни избори. За първи път, от началото на политическата рецесия партиите не градят акциите си въз основа на изтъкване на червени линии с кого не биха се коалирали и кой би трябвало да бъде " изчегъртан ", въпреки че соченето на виновници за рецесията продължава.
Не един път през последните четири избори ставахме очевидци на изненади. Но в случай че се доверим на социологическите проучвани, можем да чакаме главните политически сили да са обединението Политическа партия и Демократична България (подкрепена от няколко малко политически сили) и ГЕРБ - Съюз на демократичните сили. Сигурно е, че в 49-то Народно заседание ще бъдат показани Движение за права и свободи, " Възраждане " и Българска социалистическа партия. Съществува възможност " Български напредък ", " Левицата " или Има Такъв Народ в последния миг да наберат нужните гласове, с цел да прескочат 4% преграда.
Ако предположим, че правилото " никога с... " не се възроди по някаква причина, можем да чакаме дълги договаряния за образуване на болшинство сред партиите, които влязат в Народното събрание, (с изключение на (Възраждане " ), които да произведат някакво " програмно " държавно управление.
Около какви цели и цели обаче може да се образува болшинство.
Понятия като " ляво " и " дясно " в никакъв случай не са били изключително съответни в описанието на българския политически живот, само че в последно време те сякаш изцяло изгубиха своето значение.
Двете съществени обединения се самопредставят като " десноцентристки ". Но ДСБ, която е част от Демократична България, която пък е част от обединението Политическа партия и Демократична България, дефинира себе си като дясна и в продължение нацяло десетилетие е подлагала на критика ГЕРБ от дясно. Политическа партия от свия страна до неотдавна твърдеше, че ще преследва " леви цели с десни средства ". Тяхното ръководство беше подложено на критика от ГЕРБ също отдясно, изключително във фискалната политика. Друг мотив, употребен от ГЕРБ за показване на обединението Политическа партия и Демократична България за " по-лява " е нейното скорошно ръководство дружно с обявилата се за " лява " Българска социалистическа партия. Движение за права и свободи се афишира за " демократична ", само че е възприемана като етническа и лобистка. За " Възраждане " може с еднообразно съображение да се твърди, че е " извънредно дясна " или " извънредно лява ", без това да ни помогне да разберем феномена на нейната поява и непретенциозен напредък.
Така, че каквото и болшинство да се образува след изборите, то няма да е нито " дясно ", нито " ляво " съгласно обичайното схващане на тези понятия.
За какво гласуваме в неделя тогава?
Най-общо казано, за мястото на България в света.
Дали да продължим с напъните да се утвърдим като част от Първия свят, дали да флиртуваме с Втория или да приемем, че окончателно сме затънали в Третия.
Изборът има както външнополитически, по този начин и вътрешнополитически измерения.
Първият свят, именуван погрешно " Колективен Запад ", тъй като в него членуват географски и културно " източни " страни, като Австралия, Япония, Южна Корея и Тайван, се характеризира със мощни институции, самостоятелен от политическата власт частен бизнес, господство на закона, политически и културен плурализъм. Агресията на Русия против Украйна сплоти страните от Първия свят по невиждан метод, тъй като те видяха в Путин и Си смъртна заплаха за личния си метод на живот.
Никога, от разпада на Съветския съюз насам, демократичният интернационален ред, основан на неприкосновеността на човешките права, на държавните граници и на частната благосъстоятелност, на свободната търговия и така нататък не е бил изправен пред такава опасност. Не е учудващо, че страните от Първия свят изоставиха дребните сметки и се сплотиха в общ фронт. Страните от Третия свят, или тъй наречените " Глобален Юг ", не виждат особена опасност от развоя на войната в една или друга посока. Те по-скоро се опасяват от отрицателните последици за тях, само че и нямат проблем да се възползват от глобите, които Първият свят наложи на Русия.
Трябва ли България да е дейна част от Първия свят или сходно на страните от Третия свят, да " лавира и балансира ", да се пробва да извлечен някакви изгоди, или пък напряко да потърси място в " Колективния Изток ". " Възраждане " са единствените, които намерено приканват за разкъсване с Първия свят, като с дейностите си президентът Радев и служебния кабинет от ден на ден наподобяват на Костадин Костадинов.
Българска социалистическа партия, " Левицата ", " Има Такъв Народ " и " Български напредък " приканват за опортюнистична политика, жанр Третия свят.
Двете съществени политически сили се афишират за политика отговаряща на страна от Първия свят, само че се упрекват взаимно в променчивост. Кой построи Турски поток? А кой подписа договорка с Джеймкор? Ама чие държавно управление отхвърли България да окаже военна помощ на Украйна? Да но кой смъкна държавно управление, което по самопризнание на " Ди Велт " избави Украйна?
Все отново имаме задоволително учредения да се надяваме, че в 49-то Народно събрание ще има болшинство, което ще желае България
да застане твърдо на позициите на Първия свят.
Дали обаче това болшинство ще може да образува работещо държавно управление с опреден небосвод - до приемането на България в Шенген и Еврозоната, или по-добре, до края на войната в Украйна? Т.е. до момента в който принадлежността на България към Първия свят не може да бъде ревизирана.
Това не е толкоз несъмнено. Защото принадлежността към Първия свят има и вътрешнополитическо измерение. То е олицетворено в метода, по който действат страната, бизнеса, обществото... Не без съображение Политическа партия и Демократична България упрекват ГЕРБ, че през десетилетието, през което управляваха,
България се бе трансформирала в парадайс за неприятните практики.
От суджука до асфалта - от " Магнитски " до безобразно пренаредените жълти павета, безчет образци подсказват, че при присъединяване на ГЕРБ в ръководството, надали ще може да се води ефикасна битка за постигането на върховенството на закона. ГЕРБ от своя страна дават обещание да спомагат за (неясно каква) правосъдна промяна и упрекват Политическа партия в потъпкване на законите и даже на Конституцията.
В създалата се обстановка, изборът на българите няма да е елементарен. Ясната геополитическа позиция в този миг е главен императив. Но и неуспех на промените, които да трансфорат страната ни в страна почтена за място в Първия свят, крие неописуеми опасности! Да се надяваме, че българският народ ще прояви мъдрост и прозорливост, а българските политици ще надскочат както егото си, по този начин и многото съблазни и възможни зависимости и ще преведат страната през световния въртоп до спокойните води на бъдещия консолидиран Първи свят.
Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ