Кризата в България се задълбочава, влизаме в много лош етап от големия цикъл
Николай Василев
Кризата в България се задълбочава и надали скоро ще забележим светлина в тунела. Можем да сочим доста съответни виновници в политиката, в правосъдната власт и по този начин нататък, само че истината е, че влизаме в доста неприятен стадий от " огромния цикъл " на развиване на България. (Повечето нации имат подобен и той от време на време се повтаря).
Демокрацията е естествената форма на ръководство за българите, още преди Освобождението. Избирали сме епитропи, учебни настоятели, екзархийски съвет итн. През далечната 1880 година сме сменили властта с избори, като на власт е пристигнала партия, която князът и доста от първенците са разглеждали като прекомерно радикална. Но тъй като у нас байганьовците са повече от алековците,
демокрацията постоянно е генерирала партизанщина и корупция
И в случай че в ранните стадии на демократичния цикъл сне избирали мощни водачи с визия за съвременна европейска България, като Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Александър Малинов... Филип Димитров, Петър Стоянов, Иван Костов, които може да са се мразели и упреквали във всевъзможни грехове, само че са работили за една цел. Постепенно обаче способността да селектираме водачи се е задавяла и във властта са попадали хора без буйни хрумвания за страната, само че с различен вид умения за интриги и създаване на (някога са ги наричали камарили, през днешния ден го назоваваме задкулисие). Като прибавим към това безконечните външнополитически провали - неспособността да се еманципираме от Русия (най-вече психически като народ) и да решим интелигентно " Македонския въпрос ", макар многото шансове да реализираме триумфи и в двете посоки... постоянно се е стигало до рецесия на " възрожденския план ", който е цялостна диаметралност на идеологията на " Възраждане ", а точно да се превърнем в страна от западен вид. С господство на закона, със мощни и безлични институции, с самостоятелен частен бизнес, опериращ в изискванията на свободна конкуренция.... И тогава неизбежно са започвали подозренията, дали " западният модел е подобаващ за България. Дори хора с категоричен разсъдък като Иван Хаджийски се поддават на съблазънта да мислят, че " британският модел " не бил за нас, щото сме нямали почтено забогатели семейства, и че ни трябвал някакъв различен " колективистичен " модел. И освен левицата се поддава на сходни изкушения. Богдан Филов написа, че ни трябвал модел, който да дава отговор на българския темперамент, както фашизмът отговарял на италианския, националсоциализмът на немския и комунизмът на съветския...
Така, че да не се чудим, че висшисти гласоподават за " Възраждане "!
В този стадий на " огромния цикъл " се стига освен до дълбока поляризация, както е в този момент, само че и до принуждение! Страхувам се, че още малко ни остава да стигнем отново до там! И Русия съумява да се намеси.
В края на 30-те цар Борис споделя с британския пълномощен министър сър Джордж Рендъл:
" Вашите революционери са честни и спазващи закона хора, които първи биха повикали полицията или пожарната при положение на потребност. Една алена гражданска война, въодушевена от Русия, би била напълно друго нещо тук измежду тази гневна и борбена балканска раса. Векове на битки, подтисничество и кръвопролития са оставили българите – под кората на цивилизацията, която е към момента тънка и едвам е имала време да зарасне – един евентуално народ див и нечовечен народ. След като законът и редът бъдат разтърсени, ще последват невъобразими ужаси. Това, от което се нуждаем тук, е дълга епоха на непрестанен ред и мир. "
И тъкмо това се случва на 9 септември 1944 година
Никога не съм харесвал избора: " страна на мафията или страна на Мусолини ". Но в случай че въпреки всичко няма друга опция, първото е постоянно за предпочитане. Както демонстрира случая с Италия, мафията може да бъде, в случай че не победена, то най-малко мощно лимитирана след дълъг интервал на ред, мир, народна власт и участие в западните институции. Експериментът " Мусолини " беше злополука за Италия и в случай че не беше мощната интервенция на Съединени американски щати след войната комунистите е можело да дойдат на власт и там, и през днешния ден Италия да наподобява на Куба.
Историята до момента не е дала на България късмет за дълъг ред и мир в европейска среда, а този който получихме след 2007 година може сами да го проиграем!
Кризата в България се задълбочава и надали скоро ще забележим светлина в тунела. Можем да сочим доста съответни виновници в политиката, в правосъдната власт и по този начин нататък, само че истината е, че влизаме в доста неприятен стадий от " огромния цикъл " на развиване на България. (Повечето нации имат подобен и той от време на време се повтаря).
Демокрацията е естествената форма на ръководство за българите, още преди Освобождението. Избирали сме епитропи, учебни настоятели, екзархийски съвет итн. През далечната 1880 година сме сменили властта с избори, като на власт е пристигнала партия, която князът и доста от първенците са разглеждали като прекомерно радикална. Но тъй като у нас байганьовците са повече от алековците,
демокрацията постоянно е генерирала партизанщина и корупция
И в случай че в ранните стадии на демократичния цикъл сне избирали мощни водачи с визия за съвременна европейска България, като Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Александър Малинов... Филип Димитров, Петър Стоянов, Иван Костов, които може да са се мразели и упреквали във всевъзможни грехове, само че са работили за една цел. Постепенно обаче способността да селектираме водачи се е задавяла и във властта са попадали хора без буйни хрумвания за страната, само че с различен вид умения за интриги и създаване на (някога са ги наричали камарили, през днешния ден го назоваваме задкулисие). Като прибавим към това безконечните външнополитически провали - неспособността да се еманципираме от Русия (най-вече психически като народ) и да решим интелигентно " Македонския въпрос ", макар многото шансове да реализираме триумфи и в двете посоки... постоянно се е стигало до рецесия на " възрожденския план ", който е цялостна диаметралност на идеологията на " Възраждане ", а точно да се превърнем в страна от западен вид. С господство на закона, със мощни и безлични институции, с самостоятелен частен бизнес, опериращ в изискванията на свободна конкуренция.... И тогава неизбежно са започвали подозренията, дали " западният модел е подобаващ за България. Дори хора с категоричен разсъдък като Иван Хаджийски се поддават на съблазънта да мислят, че " британският модел " не бил за нас, щото сме нямали почтено забогатели семейства, и че ни трябвал някакъв различен " колективистичен " модел. И освен левицата се поддава на сходни изкушения. Богдан Филов написа, че ни трябвал модел, който да дава отговор на българския темперамент, както фашизмът отговарял на италианския, националсоциализмът на немския и комунизмът на съветския...
Така, че да не се чудим, че висшисти гласоподават за " Възраждане "!
В този стадий на " огромния цикъл " се стига освен до дълбока поляризация, както е в този момент, само че и до принуждение! Страхувам се, че още малко ни остава да стигнем отново до там! И Русия съумява да се намеси.
В края на 30-те цар Борис споделя с британския пълномощен министър сър Джордж Рендъл:
" Вашите революционери са честни и спазващи закона хора, които първи биха повикали полицията или пожарната при положение на потребност. Една алена гражданска война, въодушевена от Русия, би била напълно друго нещо тук измежду тази гневна и борбена балканска раса. Векове на битки, подтисничество и кръвопролития са оставили българите – под кората на цивилизацията, която е към момента тънка и едвам е имала време да зарасне – един евентуално народ див и нечовечен народ. След като законът и редът бъдат разтърсени, ще последват невъобразими ужаси. Това, от което се нуждаем тук, е дълга епоха на непрестанен ред и мир. "
И тъкмо това се случва на 9 септември 1944 година
Никога не съм харесвал избора: " страна на мафията или страна на Мусолини ". Но в случай че въпреки всичко няма друга опция, първото е постоянно за предпочитане. Както демонстрира случая с Италия, мафията може да бъде, в случай че не победена, то най-малко мощно лимитирана след дълъг интервал на ред, мир, народна власт и участие в западните институции. Експериментът " Мусолини " беше злополука за Италия и в случай че не беше мощната интервенция на Съединени американски щати след войната комунистите е можело да дойдат на власт и там, и през днешния ден Италия да наподобява на Куба.
Историята до момента не е дала на България късмет за дълъг ред и мир в европейска среда, а този който получихме след 2007 година може сами да го проиграем!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ