НАТО – геополитически императив
Николай Василев
„ Винаги съм се чудел за какво НАТО продължава да съществува, макар че неговият зложелател и повода да съществува, Варшавският контракт, се разпадна “, написа един от най-богатите и най-влиятелните хора в света Илън Мъск в своята обществена медия.
Така заложен въпросът обаче е подсказващ. И то основаващ се на погрешно, или най-малкото неопределено подстрекателство, а точно че повода за съществуването на НАТО е Варшавският контракт - основан цели шест години след подписването на Вашингтонския контракт, с който се основава Северноатлантическият алианс.
Причините за съществуването на НАТО е елементарна. Такова е желанието на дванадесетте страни, които го основават и на двадесетте страни, които се причисляват към него – последната от които Швеция го направи през последните няколко дни. А Варшавският контракт се разпадна тъй като през 1990 година една от неговите членки - Германската демократична република по свое предпочитание се причисли към членката на НАТО Федерална република Германия, а пет от шестте останали седем членки желаеха неговото разформироване.
Страните членки на НАТО не го поддържат заради някакъв каприз. Прекият мотив за основаването на НАТО през 1949 година е спонсорираният от Съветския съюз комунистически прелом в Чехословакия, само че аргументите са доста по-дълбоки, И те не изчезнаха с разпада на Варшавския контракт и на Съюз на съветските социалистически републики. За да разберем аргументите за съществуването на НАТО, би трябвало единствено да съпоставим историята на неговите членки през последните 75 години и през предхождащите ги 75, а и повече години.
От 1949 година до през днешния ден нито една от членките на НАТО не е водила война на своя територия. Докато за интервала 1874 – 1945 в Европа избухват и се водят няколко балкански и две международни войни. Малко преди този момент се водят Френско-пруската война, Австро-пруската война, Войната за Шлезвиг Холщайн, Австро-иатло-френската война итн.
Европа, значително с помощта на своята география постоянно е била мощно фрагментирана и нито една европейска мощ не е успявала да наложи превъзходството си над континента, само че фрагментацията е водила до безчет войни. Погледнато в по-голям мащаб, още в първобитен времена Европа е била подложена на голям брой набези откъм Евразийските степи, като при някои от тези нашествия се е стигало до съвсем изцяло подменяне на популацията на континента.
През 14 век обаче, с помощта на някои софтуерни изобретения като дълбоководната флота, артилерията и мускетите. Европа стартира своята агресия както през моретата, по този начин и по суша. На запад испанци, португалци, французи, холандци и британци превземат големи територии в „ новия свят ” като заселват доста от тях. На изток две периферни за Европа империи – Московската и Османската правят агресия в Азия по суша. Малцина през днешния ден си дават сметка, че Османската империя, въпреки с генезис от Централна Азия, през 1453 година, когато превзема Константинопол благодарение на новоизобретената артилерия, е ситуирана най-вече на Балканите и владее дребни елементи от Мала Азия, а през идващите епохи с изключение на като халифи (наследници на пророка), султаните претендират, и че са наследници на източните римски императори. През 20 век диктаторът Кемал Ататюрк се пробва да придаде на Турция напълно европейска еднаквост, само че реализира единствено непълен резултат.
Московия също от една страна претендира, че е европейска мощ – по-късно възприема името Русия, с цел да показва, че е приемник на скандинавско – славянската Киевска Рус. Петър I поставя значими старания да направи империята си да замязя на европейска страна, само че доста от моделите наследено от Златната орда оцеляват под западното лустро, с цел да станат по-видими по време на руския интервал. За разлика от Османската империя, Руската съумява да колонизира големи територии в Азия.
Европейските колонизатори грубо малтретират както покореното локално население в своите колонии, по този начин и доведените в новия свят плебеи, най-вече от Африка. Но е неоспорим факт, че точно европейците стартират систематична битка против робството и други отвратителни практики на принуждение и употреба.
Европа е родината на демократичната народна власт, която се утвърждава в някои от заселените с европейци колонии в Америка и Австралия, а през последните десетилетия се възприема от неевропейски общества като Япония, Южна Корея и Тайван. Същевременно в самата Европа през 20 век демократичната народна власт претърпява тежка рецесия и през 1940 година е на съвсем изтласкана от континента. Благодарение на намесата на Съединени американски щати в европейските каузи обаче, след Втората международна война, тя процъфтява в Западна Европа, а след края на Студената война и в Източна Европа. Това е и времето, когато западноевропейските страни губят своите презморски колонии и се ражда концепцията за обединена Европа. По думите на Тимъти Снайдър, Европейски Съюз е съюз от демократични демокрации, които да обединят на равноправна основа западните някогашен колониални метрополии и освободените европейски владения на Австро-Унгария, Османската империя и Русия.
Геополитическият проблем на Европа е, че Турция и изключително Русия не се трансфораха и надали в обозримо бъдеще ще се трансфорат в демократични демокрации, а Русия даже избра да прибегне до пълномащабна експанзия, с цел да не допусне някогашните ѝ владения – най-много Украйна и Грузия да станат демократични демокрации, членки на Европейски Съюз и НАТО. Не знаем какво си мисли Ердоган, само че виждаме, че страната му,макар и членка на НАТО, не наложи наказания на Русия и не спомага с всички свои сили и средства в усилието на Колективния Запад да накара Москва да спре експанзията.
През последното десетилетие в Съединените щати текат процеси, които могат да доведат до това страната да се откаже от ролята си на водач на свободния свят и на поръчител за сигурността на Европа. И от двете страни на Атлантика си дават сметка, че експанзията на Русия е първо против Украйна, по-късно против плана за обединена Европа и в най-малка степен против Америка и нейните ползи на Стария континент. Само по този начин можем да си разбираем изявлението на Макрон – президент на страна, която дълго приемаше, че Америка по този начин и по този начин няма да изостави Европа на произвола на Москва и не виждаше особена причина Франция да взе участие интензивно в нейната отбрана.
Разбира се путинистката агитация продължава да се пробва да убеди европейците, че е в техен интерес да се „ еманципират ” от Америка, а западноевропейците – да се дезинтересират от ориста на народите в Източна Европа. Ако това се случи, Русия, а евентуално и Турция ще възстановят по някаква форма империите си в Източна Европа. Само някои от страните в Западна Европа ще останат демократични демокрации, до момента в който в други може да се утвърдят фашизоидни режими.
Затова към този момент НАТО е геополитически императив, за запазването на Европа обединена, свободна и демократична.
„ Винаги съм се чудел за какво НАТО продължава да съществува, макар че неговият зложелател и повода да съществува, Варшавският контракт, се разпадна “, написа един от най-богатите и най-влиятелните хора в света Илън Мъск в своята обществена медия.
Така заложен въпросът обаче е подсказващ. И то основаващ се на погрешно, или най-малкото неопределено подстрекателство, а точно че повода за съществуването на НАТО е Варшавският контракт - основан цели шест години след подписването на Вашингтонския контракт, с който се основава Северноатлантическият алианс.
Причините за съществуването на НАТО е елементарна. Такова е желанието на дванадесетте страни, които го основават и на двадесетте страни, които се причисляват към него – последната от които Швеция го направи през последните няколко дни. А Варшавският контракт се разпадна тъй като през 1990 година една от неговите членки - Германската демократична република по свое предпочитание се причисли към членката на НАТО Федерална република Германия, а пет от шестте останали седем членки желаеха неговото разформироване.
Страните членки на НАТО не го поддържат заради някакъв каприз. Прекият мотив за основаването на НАТО през 1949 година е спонсорираният от Съветския съюз комунистически прелом в Чехословакия, само че аргументите са доста по-дълбоки, И те не изчезнаха с разпада на Варшавския контракт и на Съюз на съветските социалистически републики. За да разберем аргументите за съществуването на НАТО, би трябвало единствено да съпоставим историята на неговите членки през последните 75 години и през предхождащите ги 75, а и повече години.
От 1949 година до през днешния ден нито една от членките на НАТО не е водила война на своя територия. Докато за интервала 1874 – 1945 в Европа избухват и се водят няколко балкански и две международни войни. Малко преди този момент се водят Френско-пруската война, Австро-пруската война, Войната за Шлезвиг Холщайн, Австро-иатло-френската война итн.
Европа, значително с помощта на своята география постоянно е била мощно фрагментирана и нито една европейска мощ не е успявала да наложи превъзходството си над континента, само че фрагментацията е водила до безчет войни. Погледнато в по-голям мащаб, още в първобитен времена Европа е била подложена на голям брой набези откъм Евразийските степи, като при някои от тези нашествия се е стигало до съвсем изцяло подменяне на популацията на континента.
През 14 век обаче, с помощта на някои софтуерни изобретения като дълбоководната флота, артилерията и мускетите. Европа стартира своята агресия както през моретата, по този начин и по суша. На запад испанци, португалци, французи, холандци и британци превземат големи територии в „ новия свят ” като заселват доста от тях. На изток две периферни за Европа империи – Московската и Османската правят агресия в Азия по суша. Малцина през днешния ден си дават сметка, че Османската империя, въпреки с генезис от Централна Азия, през 1453 година, когато превзема Константинопол благодарение на новоизобретената артилерия, е ситуирана най-вече на Балканите и владее дребни елементи от Мала Азия, а през идващите епохи с изключение на като халифи (наследници на пророка), султаните претендират, и че са наследници на източните римски императори. През 20 век диктаторът Кемал Ататюрк се пробва да придаде на Турция напълно европейска еднаквост, само че реализира единствено непълен резултат.
Московия също от една страна претендира, че е европейска мощ – по-късно възприема името Русия, с цел да показва, че е приемник на скандинавско – славянската Киевска Рус. Петър I поставя значими старания да направи империята си да замязя на европейска страна, само че доста от моделите наследено от Златната орда оцеляват под западното лустро, с цел да станат по-видими по време на руския интервал. За разлика от Османската империя, Руската съумява да колонизира големи територии в Азия.
Европейските колонизатори грубо малтретират както покореното локално население в своите колонии, по този начин и доведените в новия свят плебеи, най-вече от Африка. Но е неоспорим факт, че точно европейците стартират систематична битка против робството и други отвратителни практики на принуждение и употреба.
Европа е родината на демократичната народна власт, която се утвърждава в някои от заселените с европейци колонии в Америка и Австралия, а през последните десетилетия се възприема от неевропейски общества като Япония, Южна Корея и Тайван. Същевременно в самата Европа през 20 век демократичната народна власт претърпява тежка рецесия и през 1940 година е на съвсем изтласкана от континента. Благодарение на намесата на Съединени американски щати в европейските каузи обаче, след Втората международна война, тя процъфтява в Западна Европа, а след края на Студената война и в Източна Европа. Това е и времето, когато западноевропейските страни губят своите презморски колонии и се ражда концепцията за обединена Европа. По думите на Тимъти Снайдър, Европейски Съюз е съюз от демократични демокрации, които да обединят на равноправна основа западните някогашен колониални метрополии и освободените европейски владения на Австро-Унгария, Османската империя и Русия.
Геополитическият проблем на Европа е, че Турция и изключително Русия не се трансфораха и надали в обозримо бъдеще ще се трансфорат в демократични демокрации, а Русия даже избра да прибегне до пълномащабна експанзия, с цел да не допусне някогашните ѝ владения – най-много Украйна и Грузия да станат демократични демокрации, членки на Европейски Съюз и НАТО. Не знаем какво си мисли Ердоган, само че виждаме, че страната му,макар и членка на НАТО, не наложи наказания на Русия и не спомага с всички свои сили и средства в усилието на Колективния Запад да накара Москва да спре експанзията.
През последното десетилетие в Съединените щати текат процеси, които могат да доведат до това страната да се откаже от ролята си на водач на свободния свят и на поръчител за сигурността на Европа. И от двете страни на Атлантика си дават сметка, че експанзията на Русия е първо против Украйна, по-късно против плана за обединена Европа и в най-малка степен против Америка и нейните ползи на Стария континент. Само по този начин можем да си разбираем изявлението на Макрон – президент на страна, която дълго приемаше, че Америка по този начин и по този начин няма да изостави Европа на произвола на Москва и не виждаше особена причина Франция да взе участие интензивно в нейната отбрана.
Разбира се путинистката агитация продължава да се пробва да убеди европейците, че е в техен интерес да се „ еманципират ” от Америка, а западноевропейците – да се дезинтересират от ориста на народите в Източна Европа. Ако това се случи, Русия, а евентуално и Турция ще възстановят по някаква форма империите си в Източна Европа. Само някои от страните в Западна Европа ще останат демократични демокрации, до момента в който в други може да се утвърдят фашизоидни режими.
Затова към този момент НАТО е геополитически императив, за запазването на Европа обединена, свободна и демократична.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ