Преживяваме нова дипломатическа катастрофа по темата с Македония
Николай Василев,
Преди 24 години издадох книга наречена " Триумфите и злополуките на българската дипломация ". В нея описах тъжния логаритъм на произшествия, които следват съвсем всеки успех и показах вярата, че това порочно повтаряне ще бъде прекратено с интеграцията в Европейски Съюз и НАТО. Но не стана по този начин... Днес претърпяваме нова дипломатическа злополука по позната тематика.... Македoния. И то откакто постигнахме огромен успех! Появата на изцяло самостоятелна Македония може да се съпостави със Съединението, Независимостта и Връщането на Южна Добруджа.
Димитър Попов, Филип Димитров и Желю Желев направиха знамение! Малцина си спомнят, по какъв начин през 1991 година Гърция интензивно работеше за това Европейска икономическа общност (предшественика на ЕС) да признае независимостта на Словения и Хърватия, само че и да постави всички старания за опазване на една по-малка Югославия, която да включва Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина... и " Скопие ( както гърците назоваха Македония) ". Разбира се освен България осуети подобен призрачен процес, само че позицията на София оказа помощ за одобряването на самостоятелна Македония. За страдание България не си даде сметка, че това (за положително или за зло) стана допустимо единствено посредством (както доста добре го разказва Денко Малески) построяването на македонска нация, или както се изрази (иначе мощно недолюбващият българите) Дарко Митревски, посредством " изваждането на " македонские славяни " от българската етнонационална тъкан ".
Това е тежък, мъчителен развой, който в последната си книга нарекох " Македонската революция " и който раздира фамилии и другари... само че в последна сметка точно той, преодоля следствията от Междусъюзническата война и доста усъвършенства българската геополитическа позиция. След 1991 главният императив на България бе по какъв начин да направи македонскиата нация другарска на българската. Нашите националисти настояват, че това е невероятно, тъй като тя била по формулировка антибългарска. Наистина доста от македонците, за които българщината беше полезност, бяха преследвани от режима в Югославия... Първият ръководител на БМОРК Христо Татарчев умря в Италия и в никакъв случай не призна македонската република и нация за своя. Но след 1991, когато Гърция отхвърляше правото на Македония да се назовава Македония и на македонците да се назовават македонци, България можеше да завоюва благосклонностите на доста от тях. Нужен бе не " компромис ", а " катарзис ".
Само че катарзис и у нас! Това, че преди повече от 100 години болшинството от предците на днешните македонци са се определяли като българи е постоянен факт, само че България няма прави на монопол над " всичко, което с било българско, в подтекста на разбирането от това време. Щом в Договора от 2017 написа, че имаме " обща история ", която свързва страните и народите... това значи, че македонците са законни сънаследници и на българско по темперамент културно завещание, без това да омаловажава техния идентитет и право на исторически избор. Македонският идентитет бе построен на база на съществуващия и към началото на 20 век македонски партикуларизъм, обсъждан от болшинството като вътрешен за общобългарския народ, който в България по натурален метод последователно губи своята мощ, само че който отвън България, както заради репресивна политика, по този начин и заради откровено отчаяние от политиката на София води до образуване на нация. Колкото по-бързо този развой бъде съзнателен, толкоз по-скоро ще престанат злополуките! Новото държавно управление би трябвало неотложно да поправя политиката на Радев, на Каракачанов, на Джамбазки и Костадинов! Не в името на някакви " безродни полезности ",а на българския народен интерес!
Преди 24 години издадох книга наречена " Триумфите и злополуките на българската дипломация ". В нея описах тъжния логаритъм на произшествия, които следват съвсем всеки успех и показах вярата, че това порочно повтаряне ще бъде прекратено с интеграцията в Европейски Съюз и НАТО. Но не стана по този начин... Днес претърпяваме нова дипломатическа злополука по позната тематика.... Македoния. И то откакто постигнахме огромен успех! Появата на изцяло самостоятелна Македония може да се съпостави със Съединението, Независимостта и Връщането на Южна Добруджа.
Димитър Попов, Филип Димитров и Желю Желев направиха знамение! Малцина си спомнят, по какъв начин през 1991 година Гърция интензивно работеше за това Европейска икономическа общност (предшественика на ЕС) да признае независимостта на Словения и Хърватия, само че и да постави всички старания за опазване на една по-малка Югославия, която да включва Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина... и " Скопие ( както гърците назоваха Македония) ". Разбира се освен България осуети подобен призрачен процес, само че позицията на София оказа помощ за одобряването на самостоятелна Македония. За страдание България не си даде сметка, че това (за положително или за зло) стана допустимо единствено посредством (както доста добре го разказва Денко Малески) построяването на македонска нация, или както се изрази (иначе мощно недолюбващият българите) Дарко Митревски, посредством " изваждането на " македонские славяни " от българската етнонационална тъкан ".
Това е тежък, мъчителен развой, който в последната си книга нарекох " Македонската революция " и който раздира фамилии и другари... само че в последна сметка точно той, преодоля следствията от Междусъюзническата война и доста усъвършенства българската геополитическа позиция. След 1991 главният императив на България бе по какъв начин да направи македонскиата нация другарска на българската. Нашите националисти настояват, че това е невероятно, тъй като тя била по формулировка антибългарска. Наистина доста от македонците, за които българщината беше полезност, бяха преследвани от режима в Югославия... Първият ръководител на БМОРК Христо Татарчев умря в Италия и в никакъв случай не призна македонската република и нация за своя. Но след 1991, когато Гърция отхвърляше правото на Македония да се назовава Македония и на македонците да се назовават македонци, България можеше да завоюва благосклонностите на доста от тях. Нужен бе не " компромис ", а " катарзис ".
Само че катарзис и у нас! Това, че преди повече от 100 години болшинството от предците на днешните македонци са се определяли като българи е постоянен факт, само че България няма прави на монопол над " всичко, което с било българско, в подтекста на разбирането от това време. Щом в Договора от 2017 написа, че имаме " обща история ", която свързва страните и народите... това значи, че македонците са законни сънаследници и на българско по темперамент културно завещание, без това да омаловажава техния идентитет и право на исторически избор. Македонският идентитет бе построен на база на съществуващия и към началото на 20 век македонски партикуларизъм, обсъждан от болшинството като вътрешен за общобългарския народ, който в България по натурален метод последователно губи своята мощ, само че който отвън България, както заради репресивна политика, по този начин и заради откровено отчаяние от политиката на София води до образуване на нация. Колкото по-бързо този развой бъде съзнателен, толкоз по-скоро ще престанат злополуките! Новото държавно управление би трябвало неотложно да поправя политиката на Радев, на Каракачанов, на Джамбазки и Костадинов! Не в името на някакви " безродни полезности ",а на българския народен интерес!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ